№ 15104
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110151941 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК
Образувано е по искова молба на П. П. М., чрез пълномощника адв. Д. М.,
срещу „В Б“ ЕООД, ЕИК ххх, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
„такса бързо разглеждане“ в сключен между страните договор за кредит
№********** от 21.02.2020г. поради противоречие със закона и накърняване
на добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за връщане на платената въз основа на нищожната клауза такса в размер
на 49,26 лева.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за кредит
№********** от 21.02.2020г., по силата на който бил предоставен от
ответното дружество паричен заем в размер на 400 лева, при уговорен ГПР в
размер на 49,70%, годишен лихвен процент – 41%, и срок на кредита 30 дни.
Съгласно договора ищцата следвало да заплати и такса за бързо разглеждане
на документи в размер на 49,26 лева. Ищцата поддържа, че така уговорената
такса е нищожна, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и твърди, че
посочената услуга, във връзка с коят о е заплатена процесната такса, е
свързана с усвояването и управлението на кредита и поради това за нейното
предоставяне не се дължат такси. Поддържа, че е с включената в договора за
кредит допълнителна такса е допуснато накърняване на добрите нрави,
доколкото не е налице еквивалентност на престациите по договора –
заплатената от ищцата сума за „такса бързо разглеждане“ била в размер на
1
почти 1/8 от общата сума по отпуснатия кредит, което водело до нарушаване
на принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди, че процесн ата
клауза е нищожна и предвид обстоятелството, че същата се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане на
задължението за кредитополучателя да плати таксата е да се уговори
допълнително възнаграждение на ответника. Поддържа, че клаузата,
регламентираща процесната такса, не е индивидуално уговорена и
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието. Излага и
доводи, че резултатът от допълнителн ата такса представлява заобикаляне на
законоустановения максимален размер на ГПР, предвид обстоятелството, че
нейната стойност не била включена в ГПР, макар в тежест на ответника да
било налице задължение да стори това. Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на оспорената
клауза от договора и бъде осъден ответникът да заплати на ищцата платената
въз основа на нищожната клауза сума, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „В Б“
ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.а Д, с който предявените искове се
оспорват изцяло. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен
процесният договор за кредит, по силата на който предоставил на ищцата
сумата в размер на 400 лева, при срок на кредита 30 дни, с падеж на
18.06.2020г., като по кредита били начислени договорна лихва в размер на
13,48 лева и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 49,26 лева. Посочва,
че сумата по договора била предоставена на ищцата по сметка на каса в „Изи
Пей“ АД на 21.02.2020 г. Твърди, че ищцата се е възползвала от предвидената
в т.2.2. от Общите условия към договора възможност и е заявила получаването
на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, за което била начислена и заплатена
посочената такса в размер на 49,26 лв. Таксата се изчислявала спрямо сумата
на кредита и срока на договора за кредит, съгласно Тарифа на кредитора,
обявена на електронната му страница. В общия случай, когато
кредитоискателят не желаел ползването на допълнителна услуга по
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът
предоставял отговор в рамките на до седем календарни дни от момента на
подаване на искането. Заявената от ищцата услуга за бързо разглеждане
гарантирала обработка на искането и получаването на отговор в рамките на до
15 минути от изпращането му. Услугата се предоставяла изцяло и без забавяне
веднага след постъпването на искането за отпускане на кредит в системата на
дружеството. Ответникът поддържа, че начислената такса за предоставената
допълнителна незадължителна услуга, заявена от кредитополучателя,
съответства на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като гарантира
насрещна престация от страна на кредитора и не е свързана с усвояването и
управлението на кредита. Счита, че не е налице противоречие и с чл. 10а, ал. 2
ЗПК, предвид, че в изпълнение на предвиденото в чл. 148, ал. 3 ЗЗП
2
задължение Общите условия, в които се съдържали и допълнителни
незадължителни услуги, били предварително изпратени на Комисията за
защита на потребителите и съгласувани с органа. Допълва, че таксата за
„експресно разглеждане“ не се отнасяла за действия по усвояване или
управление на кредита, а се дължала за услуга, която се предоставяла преди
сключването на договора за кредит и не касаела условията по предоставянето
и връщането на същия. Оспорва твърдението на ищцата за нищожност на
процесната клауза от договора поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на императивните изисквания, въведени в ЗЗП. Поддържа, че не е
налице противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като процесната
такса не се заплащала във връзка с договора за кредит и не представлявала
задължително условие за получаване на сумата по кредита или за
получаването му при предлаганите условия, с оглед което напълно
основателно не била включена при формиране на ГПР. С оглед изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност на
договора, както и че е заплатил на ответника спорната сума, а ответникът
следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително наличието на валидно правно основание за задържане на сумата.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че между страните е сключен
договор за кредит №********** от 21.02.2020г., по силата на който на ищцата
в качеството на кредитополучател бил предоставен от ответното дружество
паричен заем в размер на 400 лева. Посоченото се подкрепя и от представения
препис от Договор за кредит № **********/21.02.2020г., сключен с „Ф“
ЕООД, предишното наименование на „В.Б“ ЕООД, видно от който между
страните е бил сключен договор за кредит с предмет предоставяне в заем на
сума в размер от 400 лева за срок на кредита от 30 дни, при ГЛП в размер от 41
% и ГПР- 49,7 %. В договора е посочено, че е начислена такса за бързо
разглеждане в размер от 49,26 лева. Общо дължимата сума по договора за заем
е в размер от 462,74 лева, дължима на 22.03.2020 г.
В Общите условия, приложими към договора за кредит, е предвидено, че
таксата за бързо разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира
обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от
изпращането му. В чл. 2 от ОУ е посочено, че кредиторът се задължава да даде
отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е
одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на получаването му. В
3
чл. 2.2 – чл. 2.5 е регламентирана таксата за бързо разглеждане. Съгласно чл.
2.2 кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви
изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит.
Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира
обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от
изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит постъпи в
извънработното време на кредитора, в неработен ден или на официален
празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но
при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена
процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен
ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали
поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например
при изключен мобилен телефон/. Кредиторът се задължава да изпълни
услугата в първия възможен момент. Съгласно чл. 2.4 за заявката на
допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за
кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в
Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на
кредитора, налична на сайта на кредитора. Съгласно чл. 2.5 таксата се дължи
само, ако кредитът бъде одобрен и не се дължи, ако искането за отпускане на
кредит бъде отхвърлено. Съгласно чл. 2.6 допълнителната незадължителна
услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на
сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на
кредитополучателя да получи кредит.
По действителността на уговорената клауза съдът намира следното:
действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за
покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по
усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по
смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на
действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът
счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по
предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на
чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат
възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да
извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите
действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както
4
и с неговите задължения преди и при сключване на договора – за преценка на
кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна
информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за
кредит представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с
усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК забрана. Видно от гореописаните ОУ същата се дължи само при
одобряване на кредита, зависи от размера на заетата сума и периода на
договора. С оглед на което размерът на таксата се преценява във всеки
конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е пряко
свързана с предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото
липсват доказателства, от които да се направи извод, че при разглеждане на
документите за отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и
неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сам по себе си фактът,
че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл по-бързо от
другите искания за кредит/ не представлява допълнителна услуга, която
следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява
продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а
не с начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на
съдилищата, намерила отражение в Решение № 1441 от 12.03.2024г. на СГС
по в. гр. д. № 5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д.
№ 9689/2022г., Решение № 5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. №
6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен
и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и
при липса на други основания за имущественото разместване, предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен.
От постъпилата по делото справка от информационната система на ЦКР
с изх. № БНБ-08514/19.01.2024 г. и приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на основание
чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвена, се установява, че
ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 49,26 лв. за погасяване на
процесната такса за бързо разглеждане, поради което предявеният иск за
връщане на така посочената сума като платена при начална липса на
основание следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът.
Същият е сторил разноски за депозит за вещо лице в размер на 200 лева, които
следва да му се присъдят. В производството ищецът е бил представляван
безплатно от адв. Д. М. съгласно Договор за правна защита и съдействие,
намиращ се на л. 5 от делото. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в
полза на адв. Д. М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
5
размер на 300 лева, към което следва да се прибави ДДС в размер 60 лева,
доколкото по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на СРС сумата в размер на 100 лв. за държавна такса за предявените искове.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от П. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
ххх, със съдебен адрес: гр. ххх, срещу „В.Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление: гр. ххх, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане от договор за паричен заем № ********** от 21.02.2020г.
ОСЪЖДА „В.Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление:
гр. ххх, да заплати на П. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, със съдебен
адрес: гр. ххх, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 49,26 лева,
представляваща платена без основание такса за експресно разглеждане по
договор за паричен заем №********** от 21.02.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 26.09.2022г., до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
200 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление:
гр. ххх, да заплати на адвокат Д. В. М., адрес: гр. ххх, на основание чл. 38
ЗАдв. сумата от 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с
включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на П. П. М..
ОСЪЖДА „В.Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление:
гр. ххх, да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 100 лв.,
представляваща държавна такса по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6