Решение по дело №361/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 144
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20191500600361
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              Гр. Кюстендил 20.12.2019 г. 

                                            В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                           

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА 

                                                                                     КАЛИН В.

При секретаря Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП  ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 361 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на ДнРП и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Д.П.И., ЕГН **********, от гр*** срещу Присъда № 28/8.04.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 365/2018 г. по описа на този съд, с която на И. е наложено с нея наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 години за извършено престъпление по чл.149 ал.1 НК, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 5 години. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати на пострадалата Ю.К., чрез нейната майка и законна представителка А. Г. К. сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и да заплати разноските по делото в размер на 901 лв. по сметка на ОД МВР – Кюстендил, 112 лв.  – по сметка на ДнРС и 240 лв. държавна такса по гражданския иск. За разликата над 6 000 лв. до претендираните 10 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен и тази част от присъдата е влязла в сила като необжалвана от гражданската ищца.

      В протеста са релевирани доводи, че престъплението е с висока степен на обществена опасност и наказанието ЛС следва да се търпи ефективно от подсъдимия. Моли се за изменение на присъдата в санкционната й част, като се отмени приложението на чл.66 ал.1 НК и се постанови наказанието ЛС за срок от 3 години да се изтърпи при първоначален общ режим.

     Във въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от защитника на подсъдимия адв.М.О. са релевирани оплаквания за необоснованост на присъдата и за недоказаност по безспорен начин на обвинението. Показанията на пострадалата са противоречиви, а показанията на св. Костадинова - класен ръководител на пострадалата се интерпретират неправилно. Сочат се и заболяванията на подсъдимия, заради които той не излиза от къщи и се грижи за най-малкото от децата си. Моли се за отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия, с цялостно отхвърляне на гражданския иск и алтернативно – намаляване размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение и за неуважаване на протеста.

  Доказателствени искания в протеста и жалбата не са направени.

  В о.с.з.   прокурорът поддържа протеста и оспорва жалбата, като моли тя да се остави без уважение и  да се замени условното осъждане с ефективно в посочените в протеста параметри.

  Повереникът на частния обвинител и гражданска ищца малолетната Ю.К., представлявана от майка си А.К.  - адв.Е.А. поддържа протеста и моли да се отмени приложението на чл.66 НК, а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

     КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл.НПК правомощия, намери жалбата и протеста за допустими като подадени в законовия срок и от надлежни страни и прие от фактическа и правна страна  следното:

      С  атакуваната присъда   подсъдимия Д.П.И. - роден на *** г. в гр. Враца, живущ ***, българин, гражданин на РБългария, женен, без образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в периода от началото на месец март до края на месец април 2017 г., в апартамент № ***, находящ се в ***, ***, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст -  Ю.В.К., родена на *** г. – прегръщал я, след което е свалил бельото си, легнал върху пострадалата и е допрял половия си член до половия орган на пострадалата – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК и при усл. на чл. 54 от НК му е наложено наказание 3 (три) годиниЛишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено  за срок от 5 (пет) години.

Подс. Д.П.И., е осъден с присъдата да заплати на А. Г. К., като майка и законен представител на Ю.В.К. сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени смущение, страх и срам от случилото се, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,  като иска за разликата над 6000 лв. до претендираните  10 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

С присъдата подс.И. е осъден и  да заплати разноските по делото, както следва: по сметка на ОД-МВР-Кюстендил разноски по делото в размер на 901,02 лв., както и по сметка на ДнРС разноски в размер на 112 лева и 240  лева държавна такса върху уважения размер на иска.

 Дупнишкият районен съд е установил фактическа обстановка, която изцяло се възприема от въззивния съд и ще се допълни в настоящото решение само с отделни нейни детайли.      

Пострадалото дете Ю.К., родена на *** г.,  живее в гр.Бобов дол с майка си – св.А.К., сестра си св.Л. К.  и брат си, като бащата е починал. През учебната 2016-2017 г. тя била ученичка в *** на *** в ***.      

      Подсъдимият заедно със семейството си - съпругата му св.Н. И.и трите му деца В., П. и Й.- също живее в ***.

      Пострадалото дете и В.И.учели в един клас, били приятелки и дори в V клас седели на един чин. А съпругата на подсъдимия Н.И.и майката на пострадалото дете А.К. били роднини. Затова семействата често си ходели на гости, като до м. март 2017 г.постр.дете –граждански ищец Ю. ходела почти всеки ден в дома, където живеели подсъдимият и семейството му.

     Подсъдимият обичайно си стоял в къщи да пази по-малкото си дете –сина си Й., който към м.март 2017 г. бил на 3 години, а работела само съпругата му. Причината за стоенето му в къщи и за рядкото му излизане навън е неговото заболяване – „генерализирано тревожно разстройство с панически атаки”. За да не стои сам, при него идвал понякога брат му А., понякога стояли по-големите му дъщери П.и В..

    Един ден през.месеците март-април,  през пролетта на 2017 г., постр.Ю.К. не отишла на училище, понеже я боляло гърлото и главата. Майка й не била съгласна с решението й да не ходи на училище и двете се скарали, след което Ю. излязла от къщи. Тя отишла в апартамента на подсъдимия, където той бил сам с 3-годишния си син Й., който спял. На вратата Ю. му поискала лекарство за глава, но подсъдимият я поканил да влезе вътре. Ю. влязла в стаята и седнала на леглото. Подсъдимият седнал до нея и я попитал защо не е на училище и какво я боли. Тя му казала, че я болят главата и гърлото и че се е скарала с майка си. Тогава подсъдимият се опитал да я прегърне, но Ю. се дръпнала и паднала на пода.Преди да успее да стане, подсъдимият й събул анцунга и бельото, свалил панталона и бельото си и допрял половия си орган до нейния. Тогава Ю. извикала, от което подсъдимият се стреснал и се отдръпнал от нея. Ю. станала, облякла се бързо и си тръгнала. На вратата подсъдимият я спрял и й казал да не казва на никого за случилото се.

      Изплашена и объркана, Ю. се прибрала в къщи и не споделила с никого веднага след случая, защото я било срам и страх. Към м.март-април 2017 г. тя била на 12 навършени години. Преживяното обаче се отразило на емоционалното й състояние и променило досегашното й поведение. Тя станала тревожна и имала проблеми със съня, бълнувала.

     Промени в поведението й забелязала и класната й роководителка св.М. К.. През втората половина на VІ клас Ю. боледувала много и след като се върнала от боледуване от бронхопневмония, вече не седяла с В., а седяла сама, за което св.К. е съобщила, че роля за това е изиграл бащата на В., те. подсъдимия.

     В края на м. юни 2017 г. постр.Ю.К., когато заедно с майка й св. А.К. гледали телевизия, изведнъж Ю. попитала майка си може ли момиче  да не е девствена, ако до нея се допира полов член, от което майка й онемяла от учудване. Ю. започнала да плаче и разказала нае майка си за случая. Св.А.К. веднага подала жалба в полицията.

     Месец по-късно, на рождения си ден - 24 юли - Ю. поканила съученичките си И. А. и Н.А.. В един момент Ю. спряла музиката, започнала да плаче и им разказала за случилото се с подсъдимия, след което свидетелките, изплашени от казаното им от пострадалата, си тръгнали.

       От комплексната СППЕ на пострадалата Ю.К., изготвена от лекар-психиатър д-р В. Р. и от клиничен психолог С. М./ на л.69-77 от том 2 на ДП/ е установено, че случилото се с нея е довело до реакция на стрес с последващо разстройство в адаптацията. Към момента на оценката през м.декември 2017 г. Ю. все още е била със симптоми на тревожност  и депресия с мисли в депресивния регистър  с намалена концентрация и енергиен потенциал, липса на активност, болестно преработване и фиксиране към преживяното и последствията от него, продължаващи преживявания на чувство на безпомощност, срам и недоверие, предопределени и от общественото мнение и социална среда. Това й състояние е продължило повече от 6 месеца и вещите лица считат, че тя се нуждае от специализирана психиатрична и психологична помощ за преодоляване на симптомите и редефиниране на ситуацията. По своята характеристика посочените симптоми са от групата на реактивните и нормалпсихологично възникнали състояния, които количествено повлияват емоциите и поведението, но не довеждат до качествени промени на съзнанието и мисленето, които да нарушават свидетелската й годност и възможността й да участва в съдебна процедура. В резултат на психотравмата у освидетелстваната е възникнала реакция на стрес, последвана от разстройство в адаптацията, които представляват психични разстройства от групата на реактивните психични заболявания и по своята същност се квалифицират като”разстройство на здравето”.

       От комплексната СППЕ на подсъдимия, изготвена от в.л. психиатър д-р А. П. е установено, че подсъдимият страда от „генерализирано тревожно разстройство, протичащо с панически атаки”. При него няма умствена недоразвитост и продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по см.на чл.33 НК. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е със запазена годност за участие във фазите на наказателния процес. Било му е предписано психотропно лечение за 2 месеца, но няма данни за прием на медикаментите от подсъдимия и той не представя данни за лечение при психиатър. При евентуално доказване на вината му в престъплението, за което е обвинен,  според експертатова го прави особено опА. спрямо други малолетни и непълнолетни лица, тъй като според него и близките му ежедневието му протича изцяло в такава компания. Към момента на прегледа и изготвянето на експертизата подсъдимият не се нуждае от болнични грижи или принудително лекуване. 

     ДнРС в атакуваната присъда е направил законосъобразен и изчерпателен анализ на събраните доказателства съгласно чл.305 ал.2 и 3 НПК, който се споделя от настоящата инстанция. Правилно са цялостно кредитирани като годно доказателствено средство показанията на пострадалото дете Ю.К., тъй като е със запазена свидетелска годност и с възможност да участва в съдебна процедура според комплексната СППЕ. Показанията й се подкрепят от показанията на свидетелките А.К., Н. А. и И. А., пред които Ю. е споделила за случилото се. Показаниятка на Ю. косвено се потвърждават и от показанията на класната й ръководителка св.М.К.относно поведението й в училище и причината за това, като свидетелката е заявила:” Роля за това има бащата на В.”, т.е. подсъдимият. Показанията на пострадалото дете се кредитират и поради изложеното в комплексната СППЕ, според окято то е със запазена свидетелска годност и правилно разбиране и възпроизвеждане на фактите. От друга страна пък СППЕ подкрепя показанията на св.А.К., който въпреки че е майка на пострадалото дете, достоверно и обективно е съобщила за състоянието й след случая.

    Показанията на свидетелките Н. И., П.И. и В. И., въпреки че са съпруга и дъщери на подсъдимия, се кредитират като достоверни относно заявеното от тях здравословно състояние на подсъдимия и относно близките отношения между семействата. Както е посочил правилно ДнРС, показанията им относно това, че не са забелязали подсъдимият да е проявявал след случая по-лично отношение към пострадалото дете, което известно време след случая, преди да го сподели,  е посещавало дома на подсъдимия, не опровергава по никакъв начин показанията на пострадалото дете, тъй като и трите свидетелки не са били в момента на деянието в апартамента и това е изолирана проява на подсъдимия.

    При така установеното от фактическа страна законосъобразен е извода на решаващия съд за обективната и субективна съставомерност на обвинението по отношение на подсъдимия Д.И..

      Правилно е прието в мотивите на присъдата, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на чл.149 ал.1 НК, като е извършил действия на полово удовлетворяване без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Ю.К.. Той се е възползвал от падането на Ю. на земята, бързо е събул анцунга и бельото й, както и е смъкнал своя панталон и бельо и е допрял половия си член до половия орган на пострадалото дете.

     От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е искал настъпване на общественоопасните последици от него. Той добре е знаел възрастта на пострадалата, тъй като е съученичка с дъщеря му В. и е целял удовлетворяване на половото си желание без съвкупление. Доказателство за това, че в съзнанието си е възприел престъпния характер на своето деяние е и фактът, че непосредствено след деянието, когато Ю. си е тръгнала, той й е казал да не казва на никого за случилото се. Освен това, заболяването му, както е  изрично посочено в неговата СППЕ, не му пречи да разбира свойството и значението на извършеното по см.на чл.33 НК.

   Законосъобразно решаващият съд е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 НК, като е приел степента на обществена опасност на деянието за висока предвид времето, мястото, начина на извършването му, както и възрастта на лицето, по отношение на което е извършено – ненавършило 14-годишна възраст дете.

    Въззивният съд обаче въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия приема за относително завишена степента на обществена опасност на дееца поради посоченото в СППЕ, че в случай на доказване на вината му, предвид обкръжението от малолетни и непълнолетни лица, в което ежедневно подсъдимият се намира, го прави опА.. По тези съображения въззивният съд не споделя доводите в проверяваната присъда за ниска степен на обществена опасност на подсъдимия.

    Размерът на наложеното наказание на подсъдимия -„лишаване от свобода” за срок от 3 години, което е малко под средния размер за този вид престъпления, но с приетата относително завишена степен на обществена опасност на подсъдимия в настоящото решение, настоящият състав намира за законосъобразно определен. Приложението на чл.66 ал.1 НК по изложените в атакуваната присъда съображения и предвид единственото смекчаващото вината обстоятелство - чистото съдебно минало на подсъдимия - настоящият състав също намери за законосъобразно. Отлагане на изпълнението на наказанието за максималния изпитателен срок от 5 години, както е постановено в присъдата, настоящият състав намери за законосъобразно определен и съответен на целите на наказанието, проглА.и в чл.36 НК. По тези съображения въззивният съд намира протеста за изменение на присъдата в частта й относно приложението на чл.66 ал.1 НК за неоснователен, като счита, че за превъзпитанието на подсъдимия предвид изложеното по-горе относно наложеното му по вид и размер наказание не се налага неговото откъсване от нормалната му житейска среда. Макар и условно, наложеното му наказание е малко под средния размер и изпълнението му е отложено за максималния изпитателен срок от 5 години. Едно ефективно наказание за срок от 3 години би било неоправдано тежко  за подсъдимия  и не било съответно на тежестта на извършеното и на целите по чл.36 НК. По тези съображения съдът намери протеста за отмяна приложението на чл.66 ал.1 НК за неоснователен.

    По така изложените съображения въззивният съд намери и възраженията на защитата за неоснователни, а присъдата за законосъобразна и справедлива в наказателната й част и за неоснователни защитните доводи за оправдаване на подсъдимия. Няма основание показанията на пострадалото дете да не бъдат кредитирани предвид заключението на комплексната СППЕ, както и от заявеното от вещите лица в с.з. по приемането й, че детето „е напълно годно да дава показания, може да разбира и пресъздава обстоятелства”. Тази експертиза не споменава дори, че преживения стрес у Ю. е поради смъртта на баща й и баба й, както необосновано се поддържа във въззивната жалба. А пък и показанията на Ю.К.  са подкрепени безусловно от кредитираните гласни доказателства – показанията на майката, съученичките на пострадалата - свидетелките И.и Н. А., пред които пострадалата е споделила за преживяното. Съдът не намира показанията на класната й ръководителка св. М. К. за превратно тълкувани, както се сочи във въззивната жалба, а доказателствената им стойност на опосредствано доказателствено средство беше обсъдена по-горе. Въззивният съд в мотивите си посочи в какво се изразява промяната в поведението на Ю., което е съобразено с показанията на майката и на класната й ръководителка – на последната за това, че е седяла сама втората половина на VІ клас, но не и че е страняла от други деца. Защото св.К. е заявила, че не е забелязала Ю. през междучасието да не излиза навън и да стои в стаята, което е кредитирано от въззивния съд.

     Въззивният съд намери атакуваната присъда за правилна и законосъобразна относно уважения размер на гражданския иск. Налице е осъществен от подсъдимия деликт с извършеното престъпление, поради което са безспорно доказани всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Налице е виновно извършен от подсъдимия и то доста тежък в морално отношение с оглед крехката възраст на пострадалото дете деликт – засегнати са половата неприкосновеност на едно малолетно на 12 навършени години дете, което е дало трайно отражение за дълъг период от време след деянието върху психиката на детето. Налице е и причинната връзка между виновното поведение на подсъдимия и причинения на гражданската ищца с него противоправен резултат  - причинените й неимуществени вреди вследствие на преживените от нея стрес, страх, срам и психическо смущение, безсъние, бълнуване на сън. Тези вреди, както е приел и І-инстанционния съд, са пряка и непосредстевна последица от извършеното по чл.149 ал.1 НК деяние, поради което следва да бъдат репарирани. И при спазване на прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на причинените неимуществени вреди, законосъобразно  и обосновано съдът е уважил гражданския иск в размер на 6 000 лв., като за разликата над 6000 лв. до претендираните 10 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. С тази сума в най-пълна степен причинените вреди ще бъдат репарирани и според въззивния съд.

       Съдът предвид изложеното не намери основание да намали присъдения размер на гражданския иск, издхождайки от разпоредбата на чл.52 ЗЗД и безспорно установените факти по делото относно преживяното от пострадалата и периода , в който са се проявили преживените от нея страх, унижение и срам и евентуалните последици върху бъдещото й развитие съгласно заявеното от експертите, изготвили комтплексната й СППЕ.

     При служебната проверка на присъдата обаче въззивният съд констатира, че сумата е присъдена от „датата на увреждането”, която не е изрично посочена в диспозитива на присъдата. Тъй като периодът на извършване на деянието е от началото на м.март до края на месец април 2017 г., то присъждането на законната лихва следва да се конкретизира от момента на довършване на деянието - края на месец април, което е  30.04.2017 г. Затова с настоящото решение присъдата в тази част следва да се измени, като се конкретизира датата на увреждането с оглед началния момент на присъждане на законната лихва и тя се  счита от 30.04.2017 г.

   Извън оплакванията във въззивната жалба и протеста и посоченото в предния абзац  изменение  с конкретизация в гражданската част на датата на увреждането, въззивният съд при служебната проверка на присъдата не намери други основания за нейното изменение или отмяна. Проверяваната присъда в наказателно-осъдителната част и в останалата извън посоченото изменение гражданско-осъдителната част като правилна, законосъобразна и справедлива следва да се потвърди. В отхвърлителната гражданска част присъдата като необжалвана е влязла в сила.

      На основание изложеното и чл. 337 ал.3 предл.последно и чл. 338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                               Р   Е   Ш   И:

     

      ИЗМЕНЯ  Присъда № 28/8.04.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 365/2018 г. по описа на този съд в гражданско-осъдителната й част, като датата на увреждането с оглед началния момент на присъждане на законната лихва да  се счита от 30.04.2017 г. 

     ПОТВЪРЖДАВА присъдата в наказателно-осъдителната част и в останалата гражданско-осъдителна част.

     В отхвърлителната гражданска част присъдата е влязла в сила. 

     Решението е окончателно.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: