Р
Е Ш
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 20.12.2019 г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН В.
При секретаря
Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 361 по описа за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на
ДнРП и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Д.П.И., ЕГН **********, от гр*** срещу Присъда №
28/8.04.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 365/2018 г. по описа на този съд, с която на И. е наложено
с нея наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 години за извършено
престъпление по чл.149 ал.1 НК, изтърпяването на което е отложено за
изпитателен срок от 5 години. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати на
пострадалата Ю.К., чрез нейната майка и законна представителка А. Г. К. сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до
окончателното й изплащане,
както и да заплати разноските по делото в размер на 901 лв. по сметка на ОД МВР
– Кюстендил, 112 лв. – по сметка на ДнРС
и 240 лв. държавна такса по гражданския иск. За разликата над 6 000 лв. до претендираните
10 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен и тази част от присъдата е
влязла в сила като необжалвана от гражданската ищца.
В протеста са релевирани доводи, че престъплението е
с висока степен на обществена опасност и наказанието ЛС следва да се търпи
ефективно от подсъдимия. Моли се за изменение на присъдата в санкционната й
част, като се отмени приложението на чл.66 ал.1 НК и се постанови наказанието
ЛС за срок от 3 години да се изтърпи при първоначален общ режим.
Във
въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от защитника на
подсъдимия адв.М.О. са релевирани оплаквания за необоснованост на присъдата и
за недоказаност по безспорен начин на обвинението. Показанията на пострадалата
са противоречиви, а показанията на св. Костадинова - класен ръководител на
пострадалата се интерпретират неправилно. Сочат се и заболяванията на
подсъдимия, заради които той не излиза от къщи и се грижи за най-малкото от
децата си. Моли се за отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на
подсъдимия, с цялостно отхвърляне на гражданския иск и алтернативно –
намаляване размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение и за
неуважаване на протеста.
Доказателствени искания в протеста и жалбата не са направени.
В о.с.з. прокурорът поддържа
протеста и оспорва жалбата, като моли тя да се остави без уважение и да се замени условното осъждане с ефективно в
посочените в протеста параметри.
Повереникът на частния обвинител и гражданска
ищца малолетната Ю.К., представлявана от майка си А.К. - адв.Е.А. поддържа протеста и моли да се
отмени приложението на чл.66 НК, а жалбата като неоснователна да се остави без
уважение.
КнОС, след
преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и
сл.НПК правомощия, намери жалбата и протеста за допустими като подадени в
законовия срок и от надлежни страни и прие от фактическа и правна страна следното:
С атакуваната присъда подсъдимия Д.П.И. - роден на ***
г. в гр. Враца, живущ ***, българин, гражданин на РБългария, женен, без
образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на неустановена дата, в периода от началото на месец март до
края на месец април
Подс. Д.П.И., е
осъден с присъдата да заплати на А. Г. К., като майка и
законен представител на Ю.В.К. сумата от 6000 (шест хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени смущение, страх и срам от случилото се, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над 6000 лв. до претендираните 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
С присъдата подс.И. е осъден и да заплати разноските по делото,
както следва: по
сметка на ОД-МВР-Кюстендил
разноски по делото в размер на 901,02 лв.,
както и по сметка на ДнРС разноски в размер на 112 лева и 240 лева държавна такса върху уважения размер на
иска.
Дупнишкият районен
съд е установил фактическа обстановка, която изцяло се възприема от въззивния
съд и ще се допълни в настоящото решение само с отделни нейни детайли.
Пострадалото дете Ю.К., родена на *** г.,
живее в гр.Бобов дол с майка си – св.А.К., сестра си св.Л. К. и брат си, като бащата е починал. През
учебната 2016-
Подсъдимият заедно със семейството си -
съпругата му св.Н. И.и трите му деца В., П. и Й.- също живее в ***.
Пострадалото дете и В.И.учели в един
клас, били приятелки и дори в V клас седели на един чин. А съпругата на
подсъдимия Н.И.и майката на пострадалото дете А.К. били роднини. Затова
семействата често си ходели на гости, като до м. март
Подсъдимият обичайно си стоял в къщи да
пази по-малкото си дете –сина си Й., който към м.март
Един ден през.месеците март-април, през пролетта на
Изплашена и объркана, Ю. се прибрала в къщи и
не споделила с никого веднага след случая, защото я било срам и страх. Към м.март-април
Промени в поведението й забелязала и
класната й роководителка св.М. К.. През втората половина на VІ клас Ю.
боледувала много и след като се върнала от боледуване от бронхопневмония, вече
не седяла с В., а седяла сама, за което св.К. е съобщила, че роля за това е
изиграл бащата на В., те. подсъдимия.
В края на м. юни
Месец по-късно, на рождения си ден - 24
юли - Ю. поканила съученичките си И. А. и Н.А.. В един момент Ю. спряла
музиката, започнала да плаче и им разказала за случилото се с подсъдимия, след
което свидетелките, изплашени от казаното им от пострадалата, си тръгнали.
От комплексната СППЕ на пострадалата Ю.К.,
изготвена от лекар-психиатър д-р В. Р. и от клиничен психолог С. М./ на л.69-77 от том 2 на ДП/ е установено,
че случилото се с нея е довело до реакция на стрес с последващо разстройство в
адаптацията. Към момента на оценката през м.декември
От комплексната СППЕ на подсъдимия,
изготвена от в.л. психиатър д-р А. П. е установено, че подсъдимият страда от
„генерализирано тревожно разстройство, протичащо с панически атаки”. При него
няма умствена недоразвитост и продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието по см.на чл.33 НК. Той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и е със запазена годност за участие във
фазите на наказателния процес. Било му е предписано психотропно лечение за 2
месеца, но няма данни за прием на медикаментите от подсъдимия и той не представя
данни за лечение при психиатър. При евентуално доказване на вината му в
престъплението, за което е обвинен,
според експертатова го прави особено опА. спрямо други малолетни и
непълнолетни лица, тъй като според него и близките му ежедневието му протича
изцяло в такава компания. Към момента на прегледа и изготвянето на експертизата
подсъдимият не се нуждае от болнични грижи или принудително лекуване.
ДнРС в атакуваната присъда е направил
законосъобразен и изчерпателен анализ на събраните доказателства съгласно
чл.305 ал.2 и 3 НПК, който се споделя от настоящата инстанция. Правилно са
цялостно кредитирани като годно доказателствено средство показанията на
пострадалото дете Ю.К., тъй като е със запазена свидетелска годност и с
възможност да участва в съдебна процедура според комплексната СППЕ. Показанията
й се подкрепят от показанията на свидетелките А.К., Н. А. и И. А., пред които Ю.
е споделила за случилото се. Показаниятка на Ю. косвено се потвърждават и от
показанията на класната й ръководителка св.М.К.относно поведението й в училище
и причината за това, като свидетелката е заявила:” Роля за това има бащата на В.”,
т.е. подсъдимият. Показанията на пострадалото дете се кредитират и поради
изложеното в комплексната СППЕ, според окято то е със запазена свидетелска
годност и правилно разбиране и възпроизвеждане на фактите. От друга страна пък
СППЕ подкрепя показанията на св.А.К., който въпреки че е майка на пострадалото
дете, достоверно и обективно е съобщила за състоянието й след случая.
Показанията на свидетелките Н. И., П.И. и В. И.,
въпреки че са съпруга и дъщери на подсъдимия, се кредитират като достоверни
относно заявеното от тях здравословно състояние на подсъдимия и относно
близките отношения между семействата. Както е посочил правилно ДнРС,
показанията им относно това, че не са забелязали подсъдимият да е проявявал
след случая по-лично отношение към пострадалото дете, което известно време след
случая, преди да го сподели, е
посещавало дома на подсъдимия, не опровергава по никакъв начин показанията на
пострадалото дете, тъй като и трите свидетелки не са били в момента на деянието
в апартамента и това е изолирана проява на подсъдимия.
При така установеното от фактическа страна
законосъобразен е извода на решаващия съд за обективната и субективна
съставомерност на обвинението по отношение на подсъдимия Д.И..
Правилно е прието в мотивите на
присъдата, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на чл.149 ал.1 НК,
като е извършил действия на полово удовлетворяване без съвкупление по отношение
на ненавършилата 14 години Ю.К.. Той се е възползвал от падането на Ю. на
земята, бързо е събул анцунга и бельото й, както и е смъкнал своя панталон и бельо
и е допрял половия си член до половия орган на пострадалото дете.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е искал настъпване на
общественоопасните последици от него. Той добре е знаел възрастта на
пострадалата, тъй като е съученичка с дъщеря му В. и е целял удовлетворяване на
половото си желание без съвкупление. Доказателство за това, че в съзнанието си
е възприел престъпния характер на своето деяние е и фактът, че непосредствено след
деянието, когато Ю. си е тръгнала, той й е казал да не казва на никого за случилото
се. Освен това, заболяването му, както е изрично посочено в неговата СППЕ, не му пречи
да разбира свойството и значението на извършеното по см.на чл.33 НК.
Законосъобразно решаващият съд е определил
наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 НК, като е приел степента на
обществена опасност на деянието за висока предвид времето, мястото, начина на
извършването му, както и възрастта на лицето, по отношение на което е извършено
– ненавършило 14-годишна възраст дете.
Въззивният съд обаче въпреки чистото съдебно
минало на подсъдимия приема за относително завишена степента на обществена
опасност на дееца поради посоченото в СППЕ, че в случай на доказване на вината му,
предвид обкръжението от малолетни и непълнолетни лица, в което ежедневно
подсъдимият се намира, го прави опА.. По тези съображения въззивният съд не
споделя доводите в проверяваната присъда за ниска степен на обществена опасност
на подсъдимия.
Размерът на наложеното наказание на
подсъдимия -„лишаване от свобода” за срок от 3 години, което е малко под
средния размер за този вид престъпления, но с приетата относително завишена степен
на обществена опасност на подсъдимия в настоящото решение, настоящият състав
намира за законосъобразно определен. Приложението на чл.66 ал.1 НК по
изложените в атакуваната присъда съображения и предвид единственото
смекчаващото вината обстоятелство - чистото съдебно минало на подсъдимия -
настоящият състав също намери за законосъобразно. Отлагане на изпълнението на наказанието
за максималния изпитателен срок от 5 години, както е постановено в присъдата,
настоящият състав намери за законосъобразно определен и съответен на целите на наказанието,
проглА.и в чл.36 НК. По тези съображения въззивният съд намира протеста за
изменение на присъдата в частта й относно приложението на чл.66 ал.1 НК за
неоснователен, като счита, че за превъзпитанието на подсъдимия предвид
изложеното по-горе относно наложеното му по вид и размер наказание не се налага
неговото откъсване от нормалната му житейска среда. Макар и условно, наложеното
му наказание е малко под средния размер и изпълнението му е отложено за
максималния изпитателен срок от 5 години. Едно ефективно наказание за срок от 3
години би било неоправдано тежко за
подсъдимия и не било съответно на тежестта
на извършеното и на целите по чл.36 НК. По тези съображения съдът намери протеста за отмяна приложението на
чл.66 ал.1 НК за неоснователен.
По така изложените съображения въззивният
съд намери и възраженията на защитата
за неоснователни, а присъдата за законосъобразна и справедлива в наказателната
й част и за неоснователни защитните доводи за оправдаване на подсъдимия. Няма основание
показанията на пострадалото дете да не бъдат кредитирани предвид заключението
на комплексната СППЕ, както и от заявеното от вещите лица в с.з. по приемането
й, че детето „е напълно годно да дава показания, може да разбира и пресъздава
обстоятелства”. Тази експертиза не споменава дори, че преживения стрес у Ю. е поради
смъртта на баща й и баба й, както необосновано се поддържа във въззивната
жалба. А пък и показанията на Ю.К. са
подкрепени безусловно от кредитираните гласни доказателства – показанията на майката,
съученичките на пострадалата - свидетелките И.и Н. А., пред които пострадалата
е споделила за преживяното. Съдът не намира показанията на класната й ръководителка
св. М. К. за превратно тълкувани, както се сочи във въззивната жалба, а
доказателствената им стойност на опосредствано доказателствено средство беше
обсъдена по-горе. Въззивният съд в мотивите си посочи в какво се изразява промяната
в поведението на Ю., което е съобразено с показанията на майката и на класната
й ръководителка – на последната за това, че е седяла сама втората половина на
VІ клас, но не и че е страняла от други деца. Защото св.К. е заявила, че не е
забелязала Ю. през междучасието да не излиза навън и да стои в стаята, което е
кредитирано от въззивния съд.
Въззивният съд намери
атакуваната присъда за правилна и законосъобразна относно уважения размер на
гражданския иск. Налице е
осъществен от подсъдимия
деликт с извършеното престъпление, поради което са безспорно доказани всички
елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Налице е виновно извършен от
подсъдимия и то доста тежък в морално отношение с оглед крехката
възраст на пострадалото дете
деликт – засегнати са половата неприкосновеност на едно малолетно на 12
навършени години дете, което е дало трайно отражение за дълъг период от време
след деянието върху психиката на детето. Налице е и причинната връзка между виновното
поведение на подсъдимия и
причинения на гражданската ищца с него противоправен резултат - причинените й
неимуществени вреди вследствие на преживените от нея стрес, страх, срам и
психическо смущение, безсъние, бълнуване на сън. Тези вреди, както е приел и
І-инстанционния съд, са пряка и непосредстевна последица от извършеното по
чл.149 ал.1 НК деяние, поради което следва да бъдат репарирани. И при спазване
на прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на причинените
неимуществени вреди, законосъобразно и обосновано
съдът е уважил гражданския иск в размер на 6 000 лв., като за разликата
над 6000 лв. до претендираните 10 000 лв. иска е отхвърлен като
неоснователен. С тази сума в най-пълна степен причинените вреди ще бъдат
репарирани и според въззивния съд.
Съдът предвид изложеното не намери основание
да намали присъдения размер на гражданския иск, издхождайки от разпоредбата на
чл.52 ЗЗД и безспорно установените факти по делото относно преживяното от пострадалата
и периода , в който са се проявили преживените от нея страх, унижение и срам и
евентуалните последици върху бъдещото й развитие съгласно заявеното от
експертите, изготвили комтплексната й СППЕ.
При служебната проверка на присъдата обаче
въззивният съд констатира, че сумата е присъдена от „датата на увреждането”,
която не е изрично посочена в диспозитива на присъдата. Тъй като периодът на
извършване на деянието е от началото на м.март до края на месец април
Извън оплакванията във въззивната
жалба и протеста и посоченото в предния абзац изменение
с конкретизация в гражданската част на датата на увреждането, въззивният
съд при служебната проверка на присъдата не намери други основания за нейното
изменение или отмяна. Проверяваната присъда в наказателно-осъдителната част и в
останалата извън посоченото изменение гражданско-осъдителната част като правилна,
законосъобразна и справедлива следва да се потвърди. В отхвърлителната
гражданска част присъдата като необжалвана е влязла в сила.
На основание изложеното и чл.
337 ал.3 предл.последно и чл. 338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 28/8.04.2019
г. на ДнРС, постановена по НОХД № 365/2018 г. по описа на този съд в гражданско-осъдителната й част, като датата на увреждането с оглед началния
момент на присъждане на законната лихва да
се счита от 30.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в наказателно-осъдителната част и в останалата
гражданско-осъдителна част.
В отхвърлителната гражданска
част присъдата е влязла в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: