Р Е Ш Е
Н И Е
№ 106
гр. Несебър, 25.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа гр. д. № 274 по описа на Районен
съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
От
ищцата К.В.Б. срещу ответника Т.П.Г. е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1855 лв., представляваща
обезщетение за вреди, причинени й от ответника като мним представител във
връзка с продажба на апартамент № * на етаж * – жилищен, 3-трети по ред, с площ
от 41,84 кв. м., находящ се в гр. Несебър, ж. к. „Черно море *” № **. Ищцата
сочи, че в края на 2010г. ответникът предложил на нея и съпруга й да закупят
този имот, собственост на руска гражданка. Излага, че била договорена продажна
цена и сделката била сключена между ищцата и съпругът й – от една страна и
ответникът, като пълномощник на Е.С.– от друга страна. Навежда, че през 2013г.
от Е.С.срещу нея и съпруга й било образувано гр.д. № 1001/2013г. по описа на
Окръжен съд Бургас. Сочи се влязло в сила решение по в.гр.д. № 21/2015г. по
описа на Апелативен съд Бургас е прието, че ответникът не е разполагал с
пълномощно от името на собственика да продаде жилището. Твърди, че ответникът е
участвал в делото като трето лице помагач, поради което е обвързан от
постановения акт. Сочи, че заплатената цена по сделката и разноските по делото
били възстановени от ответника. Навежда, че по повод въвода във владение на
жилището, по отношение на което тя и съпругът й претърпели евикция, било
образувано изпълнително дело № 1068/2015г. на ЧСИ Таня Маджарова. Излага, че по
това дело тя заплатила такси и разноски в полза на взискателката
Е.С.в размер на 1855 лв. Намира, че тази сума следва да й бъде възстановена от
ответника. Развива съображения в насока, че чл. 42, ал. 1 ЗЗД следва да се
приложи към настоящия случай, тъй като мнимият представител дължи обезщетение
за вреди на третото добросъвестно лице. Счита, че посочените вреди са пряка и
непосредствена последица от извършените от мнимия представител недобросъвестни
действия. С тези доводи моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
1855 лв., ведно със законната лихва до изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Намира, че ако сумата за такси и
разноски е дължима за извършването на въвод във владение, което не е предадено
доброволно от ищцата, то същите не са пряка и непосредствена последица от
извършените действия по мнимо представителство. Твърди, че вече е бил осъден да
заплати сумата от 1118,84 лв., представляваща заплатени от съпруга на ищцата
такси по същото изпълнително дело. Намира, че ищецът следва да докаже за какво
точно е платена сумата, която претендира, както и да докаже, че изпълнителните
действия, които са платени, са извършени от съдебния изпълнител. Възразява
срещу размера на определените такси. Развива съображения в насока, че не е дал
повод за завеждане на изпълнителното дело, поради което не дължи посочената
сума. Намира, че изпълнителното дело е заведено единствено и само поради
неизпълнение в срок задълженията на ищцата, която е следвало да предаде
доброволно имота. Акцентира върху недобросъвестно поведение на ищцата по
изпълнителното дело. С тези доводи моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е спорно, че между ответникът Т.Г.
от една страна и П.С.Б.и К.В.Б. от друга страна бил сключен договор за продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том V, дело № 790, рег. № 5174
от 27.12.2010г. на нотариус с район на действие Районен съд Несебър. Недвижимият
имот представлявал апартамент
№ 9 на етаж 2 – жилищен, 3-трети по ред, с площ от 41,84 кв. м., находящ се в
гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2” № 66. Т.Г. действал при
сключване на сделката като представител на Е.С.. Впоследствие, с влязло в сила
Решение № 20 от 16.03.2015г. по в.гр.д. № 21/2015г. по описа на Апелативен съд
Бургас, посоченият договор бил прогласен за недействителен на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД по отношение на Е.С.– като сключен от пълномощник без представителна
власт от продавача С.. Решението влязло в сила на 28.04.2015г. и било
постановено при участието на трето лице помагач – Т.Г.. Тези факти се
установяват и от заверен препис от цитираното решение, приложен като
доказателство на л. 12 – л. 15 от гр. д. № 1020/2016г. по описа на Районен съд
Несебър, материалите от което са приобщени като доказателства по настоящото
дело.
Не се спори, а и от Решение № 17 от
18.02.2016г. по гр.д. № 893/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас, влязло в
сила на 29.06.2016г. (на л. 7 – л. 8 от гр. д. № 1020/2016г. по описа на
Районен съд Несебър) се установява, че Т.Г. бил осъден да заплати на П.С.Б.на
основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД сумата от 40 000 лв. – заплатена по договора
за продажба, ведно с 10 000 лв. – представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.01.2011г. до 30.04.2015г. С влязло в сила на
18.01.2018г. Решение № 48 от 06.04.2017г. по гр. д. № 1020/2016г. по описа на
Районен съд Несебър ответникът бил осъден да заплати на Б.на основание чл. 42,
ал. 1 ЗЗД и сумата от 20191,16 лв. – причинени вреди като мним представител.
От приобщеното копие от материалите по
изпълнително дело № 1068/2015г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова се установява,
че срещу П. Б.и К.Б. било образувано изпълнително дело за предаване на
владението върху процесния имот. От материалите по делото се установява, че на
11.09.2015г. Е.С.била въведена във владение на процесния апартамент. От
представената по настоящото дело справка за постъпили плащания по
изпълнителното дело (на л. 7) се установява, че К.Б. извършила плащания във
връзка с изпълнителното дело в общ размер на 1855,34 лв. От материалите по
изпълнителното дело се установява, че 1800 лв. били удържани чрез наложен запор
върху заплатата на Б. от работодателя й „Многопрофилна
болница за активно лечение Бургас” АД, а сумата от 55,34 лв. била заплатена от Б..
Видно от изготвеното по изпълнителното дело запорно
съобщение посочените суми били събрани от ЧСИ за погасяване на задължения по
изпълнителното дело в общ размер от 2910,56 лв., от които 2065 лв. – разноски
по делото и 845,56 лв. – такси и разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск по чл. 42, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищцата по така предявения иск е да установи, че е страна по
сделка, в която другата страна – ответникът, е действала като представител, без
да има надлежно учредена представителна власт, че ищцата е претърпяла вреди,
които са пряка и непосредствена последица от сключената сделка, както и
размерът на претенцията си.
По делото няма спор за факти. Не е спорно, че ответникът, действайки без
надлежно учредена представителна власт, е продал на П. Б.и
К.Б. (като негова съпруга)
от името на собственика недвижим имот – апартамент. Не се спори, че с влязло в
сила Решение № 20 от 16.03.2015г. по в.гр.д. № 21/2015г. по описа на Апелативен
съд Бургас договорът за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№ 123, том V, дело № 790, рег. №
5174 от 27.12.2010г. на нотариус с район на действие Районен съд Несебър, бил
прогласен за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на Е.С.–
като сключен от пълномощник
без представителна власт от продавача
С..
С оглед изложеното и като се вземе предвид, че е налице влязло в сила
решение, настоящият съдебен състав счита за установена по делото (вкл. и по
арг. от чл. 297 ГПК), че ищцата е била страна по сделка, в която ответникът е
действал като представител, без да има надлежно учредена представителна власт.
Наред с това по делото безспорно се установява, че действителният
собственик на продадения от мнимия представител
апартамент (Е.С.) бил въведен в имота по образуваното изпълнително дело №
1068/2015г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Установява се безпротивречиво, че
по изпълнителното дело ищцата заплатила (доброволно и по силата на наложен
запор върху възнаграждението й) на ЧСИ сумата от общо 1855 лв.
Както се посочи по делото няма спор за факти. Единственият спорен въпрос е
дали е налице причинна връзка между сключената сделка с участието на мним
представител в лицето на ответника и претендираните от ищцата вреди в размер на
1855 лв.
В случая на практика се претендират вреди от осъществено съдебно
отстраняване от имота, който е бил във владение на ищцата и съпруга й по силата
на договорът за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 123,
том V, дело № 790, рег. №
5174 от 27.12.2010г. на нотариус с район на действие Районен съд Несебър. В
разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗД е дадено общото разрешение, че на
добросъвестната страна по сделката без представителна власт се дължи
обезщетение. Липсата на подробно описание на вредите, които се дължат,
означава, че на практика се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от въпросната сделка. В практиката си върховната
инстанция е имала повод да се произнесе в насока, че в разпоредбата на чл. 42,
ал. 1 ЗЗД не се дава отговор на въпроса какъв вид е тази отговорност, като
следва да се извършва преценка за всеки конкретен случай. Направен е извод, че
става въпрос за специален вид делиткна отговорност – Решение 319 от
30.11.2011г. по гр.д. № 129 от 2011г. на III гр. о. на ВКС. В светлината на
изложеното съдът констатира, че в конкретния случай става въпрос за вреди,
които се претендират от „осъществена евикция”, т.е. от съдебното отстраняване на
ищцата от недвижимия имот. Ето защо приложение следва да намерят правилата за
„осъществена евикция” по смисъла на чл. 191, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД.
Това е така, тъй като характерът на претендираните от ищцата вреди е именно
такъв като характерът на вредите по цитираните текстове. Единствената разлика
е, че в чл. 191, ал. 1 ЗЗД и чл. 189, ал. 1 ЗЗД се предвижда възможност вредите
да се търсят от продавача – като неизправна страна по сделката, а разпоредбата
на чл. 42, ал. 1 ЗЗД създава възможност такива вреди да се обезщетят от мнимия
представител. Ето защо правилата на чл. 191, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД
са напълно приложими когато се претендира обезщетение от мнимия представител. В
тази връзка в чл. 191, ал. 1 ЗЗД изрично е предвидено, че ако купувачът бъде
съдебно отстранен, той може да иска от продавача заплащане на разноските по
делото.
Предвид изложеното по-горе от съществено значение за настоящия спор е дали
в понятието „разноските по делото” по смисъла на чл. 191, ал. 1 ЗЗД се включват
и разноските от изпълнителното производство. В тази връзка на първо място
следва да се обърне внимание на понятието „съдебно отстранен купувач”. Съдът
намира, че съдебното отстраняване се осъществява по силата на съдебното
решение. Т.е. купувачът се счита за отстранен от вещта с влизане в сила на
съдебното решение за това. В правната теория такова разбиране също е застъпено
– напр. Александър Кожухаров, „Облигационно право. Отделни видове облигационни
отношения”, издателство „Ю.” 2002г. – стр. 71. Следователно при тълкуване
разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗЗД може да се направи извод, че се дължи
обезщетение за разноските, направени във връзка със съдебното отстраняване от
вещта – т.е. разноските направени по делото, в което е постановено решението за
съдебно отстраняване. Фактическото осъществяване на отстраняването – чрез
доброволно предаване на вещта или чрез принудително отнемане на вещта по
образувано изпълнително дело по реда на чл. 522 и сл. ГПК няма отношение към
обхвата на претърпените вреди от съдебно отстраненото от вещта лице. Ето защо
разноските по изпълнителното дело не се държат на това лице по реда на чл. 191,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
Както се посочи обаче в чл. 42, ал. 1 ЗЗД се предвижда обезщетение за
всички вреди, претърпени вследствие на сделката с мним представител. В тази
връзка и като се вземе предвид нормата на чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД (че може
да се понесе отговорност и за други, неупоменати в закона вреди) е необходимо да
се отговори на въпроса дали заплатените такси и разноски от ищцата по
изпълнителното дело представляват такива „други” вреди, които са в пряка
причинна връзка със сделката. От текста на чл. 42, ал. 1 ЗЗД и от този на чл.
189, ал. 1 ЗЗД може да се направи извод, че наличието на „други” вреди следва
да се определи по общите правила. Такива общи правила се съдържат в чл. 82 –
чл. 83 ЗЗД. Според чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяна загуба и
пропусната полза, а според чл. 83, ал. 2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за
вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър
стопанин. В тази връзка съдът намира, че след като ищцата е била съдебно
отстранена от процесния имот по силата на влязъл в сила съдебен акт,
задължителен за нея и институциите по смисъла на чл. 297 и чл. 298 ГПК, то
грижата на добрия стопанин е изисквала от нея да предаде доброволно владението
върху имота. Изпълнителното производство по ГПК се образува само при липса на
съдействие от страна на съответния длъжник да изпълни съответния съдебен акт.
То е отклонение от нормалното развитие на правоотношенията, при което съдебното
решение е задължително за страните по него и ги обвързва със силата си на
пресъдено нещо. Следователно съдът приема, че образуването на изпълнително дело
е могло да бъде избегнато от ищцата. Т.е. тя не е положила грижата на добрия
стопанин, което е довело до образуването на съответното изпълнително дело. По
арг. от чл. 83, ал. 2 ЗЗД вредите, които е претърпяла по това дело не могат да
обвържат мнимия представител – в качеството му на длъжник за обезщетението за
вреди по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
Извън всичко изложено до тук и дори да се приеме, че в отношенията между
ищцата и ответникът не следва да се прилагат чл. 189 и чл. 83 ЗЗД, то може да
се направи извод, че сочените в исковата молба вреди не са пряка и
непосредствена последица от сключената сделка без представителна власт. Наличието
на причинна връзка е в основата както на общата гражданска отговорност за вреди
по смисъла на чл. 82 ЗЗД, така и на деликтната отговорност. От съществено
значение за установяването наличието на причинна връзка е дали даден факт от
действителността (човешко поведение) е изиграл съществена роля за настъпване на
конкретен резултат – вреда. Наред с това резултатът следва да закономерно да
произтича от посоченото човешко поведение. В правната теория последователно е
застъпено разбирането, че ако вредата може да се отдаде изключително на
действието или бездействието, то конкретните последици са необходими резултати
от това действие, т.е. представляват последица от него - напр. Александър
Кожухаров, „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение”,
издателство „Ю.” 2002г. – стр. 343 – стр. 346. Когато вредите настъпват под
влиянието на други съществени за тях причини, те представляват „косвена вреда”
и не подлежат на обезщетение, тъй като не е налице пряка причинна връзка между
съответното поведение и вредите. Подобно разбиране е залегнало и в Ангел
Калайджиев, „Облигационно право – обща част”, издателство „Сиби” 2007г. – стр.
409, където авторът приема, че преките вреди са нормално настъпваща и
необходима последица от неизпълнението или поведението на дееца - вредите,
които са устойчиви и повторяеми при същите съпътстващи условия. От своя страна
случайните вреди не са типичен устойчив резултат на неизпълнението, съответно
на поведението. Тези вреди са „косвени”, а не преки. В светлината на изложените
теоретични постановки, съдът достигна до извод, че претендираните от ищцата
вреди не са пряка причина от поведението на ответника. С неправомерните си
действия като „мним представител” ответникът е сключил с ищцата и съпруга й
договор за продажба на недвижим имот. Пряка последица от това негово поведение
е последващото съдебно отстраняване на купувачите по договора от предоставения
им имот (по силата на цитираното съдебно решение). Образуването на изпълнително
производство и развитието на това производство обаче не е пряка последица от
действията по мнимо представителство. Същото не е типичен и устойчив резултат
на тези действия. Образуването на изпълнително дело се дължи и на поведението
на ищцата и съпруга й, които не са изпълнили доброволно влязлото в сила съдебно
решение и не са предали доброволно съответния недвижим имот. С това тяхно
поведение е прекъсната пряката връзка между поведението на ответника и
настъпилия резултат. Налага се извод, че съществената причина за настъпване на
претендираните в настоящото дело вреди по-скоро намира генезиса си в
поведението на ищцата и съпруга й. Именно липсата на изпълнение от тяхна страна
на влязлото в сила решение, което е и задължително за тях, е довело до
образуване на изпълнителното производство, а оттам до реализиране и на загуби –
чрез заплащане на такси и разноски. Следователно въпросните вреди не са пряка
последица от действията по мнимо представителство, извършени от ответника,
поради което искът е неоснователен и на това основание.
Всичко изложено
до тук е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в
настоящото производство – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – в размер на 300 лв.,
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Б., ЕГН **********,***, срещу Т.П.Г.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 1855 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – заплатени такси и разноски по изпълнително
дело № 1068/2015г. на ЧСИ Таня Маджарова, претърпени от действията на ответника
като представител без да има представителна власт, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.В.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Т.П.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 300 лв., представляваща направените в настоящото производство
разноски – платено възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: