№ 292
гр. С., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500447 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против Решение №680/02.09.2022г. по гр.д.
№4802/2021г. на С. районен съд, с което е осъдено ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С. да
заплати на Й. Т. У. сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на дядо му К.И.В., настъпила в
резултат на ПТП от 09.10.2019г. на път ІІ-66, км. 4, след кръстовището за с. М. и гр. К.,
общ. С., виновен за което е водача на л.а. „БМВ Х5” с рег. №СН1000АР – К.Л.В., за
който автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност” за срок, в който
попада и датата на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020г. до
окончателното й изплащане, като иска над присъдения до пълния претендиран размер
от 25000лв. е отхвърлен като неоснователен. Посочено е, че иска е частичен, втори по
ред, от вземане в размер на 95000лв. С решението са присъдени по съразмерност
разноски на двете страни. Ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на
***ържавна такса в размер на 800лв.
Решението е обжалвано от двете страни в първоинстанционното производство.
Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство ЗД „ЕВРОИНС“ АД, гр.С., който обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в
1
размер на 20000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020г. и в частта за
разноските.
Втората въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство Й. Т. У., който обжалва първоинстанционното решение, в
отхвърлителната му част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил съответен отговор на всяка една
въззивна жалба от насрещната й страна, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК.
І. Дружеството въззивник ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С. чрез пълномощника
юриск. Й. С. посочва, че първоинстанционното решение, в неговата обжалвана
осъдителна за дружеството част, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че
неправилно районният съд е приел, че е обвързан от установените по първоначалния
частичен иск обстоятелства относно особена връзка между ищеца и починалия и
значителните по обем и интензитет страдания, вследствие на загубата. Счита, че тези
обстоятелства подлежат на установяване във всеки конкретен случай и не се обхващат
от СПН на решението по първия частичен иск. Обемът на страданията има определящо
значение за размера на обезщетението. Счита, че наличието на особена връзка между
ищеца и починалия и значителни по обем страдания не са установени в настоящото
производство със събраните по делото доказателства. Заявява, че съдът не е направил
съпоставка фактите, установени по първия частичен иск и тези по настоящото
производство. На следващо място въззивникът застраховател посочва, че
първоинстанционното решение е необосновано и относно изводите за размера на
обезщетението. Съдът направил преценка само въз основа на предположения, но не и
въз основа на събраните по делото доказателства. Нямало данни за особено тежки и
продължителни страдания, нито за промяна в поведението и начина на живот на
ищеца. Последващата реакция на скръб била провокирана от завръщането в жилището
на починалия. Посочва, че липсата на критериите, обуславящи материалната
легитимация на ищеца, не давали основание да се приеме за справедлив същия базов
размер на обезщетението, като този, определен по първия частичен иск.
Застрахователят счита, че при определяне размера на обезщетението, съдът не взел
предвид определящите критерии като продължителност на негативните изживявания,
отражението върху психичното и емоционално състояние, наличието на трайни
последици, включително в поведението и начина на живот, икономическата обстановка
и др. Поради това счита, че присъденото обезщетение е прекомерно, съответно
неправилно определено. С оглед изложеното, въззивното застрахователно дружество
моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размера от 20000лв. и да отхвърли
иска изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените
2
по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
С отговора на тази въззивната жалба, подаден от Й. Т. У. чрез адв. Д. О., се
оспорва подадената от застрахователя въззивна жалба като неоснователна. Моли се
въззивния съд да я остави без уважение. Изразява се становище, че
първоинстанционното решение в тази, обжалвана от застрахователя част е правилно и
законосъобразно. Излагат се подробни съображения относно основателността на
исковите претенции. В отговора е посочено, че по делото се установили по безспорен
начин обстоятелствата относно наличието на силна емоционална връзка, надхвърляща
обичайните такива за хора, живеещи в едно домакинство. Ищецът бил отгледан от дядо
си и баба и, като преимуществено грижите били полагани от дядо му. Дядото заел
мястото на баща, а с времето и на приятел. Счита, че застрахователят тълкува
превратно свидетелските показания и цитира в жалбата си отделни фрази, извадени от
контекста. Посочва, че съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за страданието и претърпените
душевни болки. Претендира се присъждане на направените поделото разноски.
ІІ. Втората въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство Й. Т. У. чрез адв. О. и с нея се твърди, че първоинстанционното решение
в неговата отхвърлителна част над размера от 20000лв. е неправилно, постановено в
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с петитума на исковата молба.
Посочва, че иска е предявен в размер на 20000лв., а не както е възприел съда в
решението за 25000лв. С уточнение по указанията на съда изрично ищецът посочил, че
иска е за 20000лв. Тъй като имало формирана воля, то счита, че реда за отстраняване на
този порок не е по чл.247 от ГПК, а чрез подаване на въззивна жалба. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както и относно
присъдените на ответника разноски и да му присъди разноските в пълен размер.
Претендира разноски и пред въззивната инстанция.
С отговора на тази въззивна жалба, подаден от дружеството застраховател, се
оспорва жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна. Счита, че
въззивната жалба е по-скоро молба по чл. 248 от ГПК или за поправка на ЯФГ.
Въпросът за размера на претенцията бил решен в първото по делото съдебно заседание.
Претендира разноски.
С въззивните жалби и с отговорите не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., дружеството въззивник ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С., редовно призовано, не
се представлява.
В с.з. въззивникът Й. Т. У., редовно призован не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по
пълномощие адв. Д. О., който поддържа подадената от У. въззивна жалба и оспорва
3
въззивната жалба на застрахователното дружество. Моли въззивната жалба на
застрахователя да бъде оставена без уважение, а решението на СлРС потвърдено в тази
му част. Счита, че в отхвърлителната част решението е недопустимо, тъй като не
отговаря на исковата претенция, която е в размер на 20000лв. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от
процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
С оглед обхвата на двете въззивни жалби, първоинстанционното решение е
обжалвано изцяло.
При проверката за допустимост на решението, настоящата инстанция
констатира, че същото е частично недопустимо в частта, с която отхвърлен
предявения от Й. Т. У. против ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 20000лв. до
претендирания размер от 25000лв. В тази насока са и възраженията, изложени във
въззивната жалба на У., която се явява изцяло основателна.
Районният съд е сезиран с предявен от Й. Т. У. против ЗД „ЕВРОИНС“, АД,
гр.С., след уважен частичен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за 25000лв. от 95000лв., с иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
дядо му К.И.В., настъпила в резултат на ПТП от 09.10.2019г. на път ІІ-66, км. 4, след
кръстовището за с. М. и гр. К., общ. С. в размер на 20000лв. Изрично този размер е
уточнен с молба от 15.12.2021г., въз основа на указания на първоинстанционния съд. С
доклада си по чл.146 от ГПК, направен в проведеното на 16.06.2022г. открито съдебно
заседание, СлРС изрично е приел и докладвал, че е сезиран с иск с цена от 20000лв.
В мотивите на обжалваното решение обаче първоинстанционния съд е посочил,
че иска, с който е сезиран е за заплащане на обезщетение в размер на 25000лв., като го
е намерил за основателен в размера на 20000лв. и го е отхвърлил над този до размера от
25000лв. Тъй като в съдебния акт е разгледан и съдът се е произнесъл в мотивите и в
диспозитива по иск с цена от 25000лв., вместо по иска, с който е реално сезиран в
размер на 20000лв., то не е налице ЯФГ, а произнасяне свръх петитум. С. районен съд
при постановяване на решението в отхвърлителната му част е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 от ГПК/, като се е произнесъл по
непредявен иск, т.е. над предявения от ищеца размер. Това произнасяне над петитума е
недопустимо и въззивният съд, след като констатира това при задължителната
проверка за допустимост в обжалваната част /тази част е изрично обжалвана с въззивна
4
жалба от ищеца У., именно с такива съображения/, следва да обезсили решението на
СлРС, в частта относно отхвърлянето на предявения от Й. Т. У. иск по чл.432, ал.1 от
КЗ над предявения размер от 20000лв. до размера от 25000лв., като недопустимо.
В останалата, обжалвана от застрахователя, част решението на С. районен съд е
допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в осъдителната му част, в рамките на въззивната жалба
относно нея, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск, предявен като
втори частичен иск, от роднина на пострадало лице срещу застраховател по договор за
застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на дядото на ищеца, настъпила при ПТП на
09.10.2019г., виновно причинена от водача на застрахованото МПС, в размер на
20000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на застрахователната
претенция до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.493
ал.1, т.1 от КЗ.
Искът е втори по ред частичен, след уважен първи частичен иск в размер на
25000лв. от 95000лв. целия с влязло в сила Решение №260343/31.05.2021г. по гр. д.
№698/2021г. на СлРС.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна
възможност за защита в производството.
Срещу тази част на първоинстанционното решение – уважаваща исковата
претенция в пълния предявен размер от 20000лв., е въззивната жалба на
застрахователя, като въззивната инстанция я намира за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Застрахователят по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла на чл.429, ал.1 и чл.
5
477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк
причинител на увреждането.
В случая, ищеца в първоинстанционното производство е внук на увреденото, по
смисъла на чл.478 от КЗ, лице – К.И.В., починал в резултат на застрахованото събитие
– настъпилото на 09.10.2019г. ПТП.
По смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на
ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален
закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.498, ал.3 от КЗ. Срокът е
тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал.1 от КЗ и с изтичането му преди или по време
на процеса е обусловена допустимостта на претенцията.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът Й. Т. У. е
отправил писмена претенция към въззивника - застраховател на 28.09.2020г. С
уведомително писмо от 20.10.2020г. застрахователят ЗД „Евроинс“, АД, гр.С. е
определил и изплатил обезщетение на Й. Т. У. в размер на 5000лв.
По отношение на това обстоятелство, както и на факта за наличие на сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил м. „БМВ Х5“, рег.
№СН1000АР, причинил въпросното ПТП от 19.10.2019г., валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие, същите са установени със задължителна за
съда и страните сила с Решение №260343/31.05.2021г. по гр. д. №698/2021г. на СлРС.
В тази насока са задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение
№3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Със задължителна и обвързваща съда и страните сила са решени с въпросното
решение по първия частичен иск и въпросите относно обуславящата отговорността на
6
застрахователя, деликтната отговорност на застрахования. Подлежащите на
установяване обстоятелства относно деликтната отговорност на застрахования водач -
деяние – причинено ПТП на 19.10.2019г., противоправност на деянието, вреда –
настъпилата смърт на К.И.В. – дядо на ищеца, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат – настъпилата смърт К.В. и вината на водача на застрахования
автомобил, са установени със СПН. Следва да се отбележи, че в тази насока няма и
наведени възражения от страна на застрахователя.
Възраженията на застрахователя, заявени както пред първоинстанционния съд,
така и с въззивната жалба пред въззивната инстанция, са с оглед наличието на особено
близка връзка между ищеца и починалия и значителни по обем и интензитет
страдания, претърпени вследствие на загубата, даващи основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Възраженията на застрахователя е че такива
обстоятелства не са установени в настоящото производството и същите не се ползват
със СПН. Тези възражения настоящия състав намира за неоснователни.
Родствената връзка между ищеца и починалия, вследствие застрахователното
събитие К.И.В. е безспорна – ищецът е внук на почиталия в резултат на ПТП от
19.10.2019г.
Съгласно ТР№ 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1 по описа на ОСНГТК на ВКС
освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, по изключение и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Въззивният състав, споделя напълно становището на първоинстанционния съд,
че по тези въпроси е обвързан с влязлото в сила решение по първия частичен иск.
Съгласно дадените задължителни указания с посоченото ТР №3/2016г., при уважаване
на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В
случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
7
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието
на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Допустими са единствено
правопогасяващите и правоотлагащите възражения.
Тъй като въпросните обстоятелства - особената, трайна и дълбока емоционална
връзка между ищеца и дядо му, както и претърпените от смъртта на последния
продължителни по характер и интензитет болки и страдания, са основания за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и както е посочил самия
въззивник – застраховател, обуславят материалната легитимация на ищеца, то те са
обхванати от задължителната СПС, с която решението по първия частичен иск се
ползва и обвързва настоящата инстанция. Поради това този въпрос не следва да се
преразглежда.
Извън това, следва само да се отбележи, че ищецът е ангажирал доказателства и
в тази насока, от които въпросните обстоятелства, обуславящи правото му на
обезвреда са установени и в настоящото производство.
Предмет на изследване е единствено въпроса относно определянето на
справедлив размер на обезщетението на неимуществени вреди, търпени от ищеца в
резултат смъртта на дядо му, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Размерът му следва да се определя съобразно претърпените увреждания, като целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид
обстоятелствата, свързани с претърпените морални болки и страдания, вследствие
смъртта на К.И.В., с оглед установената силна емоционална връзка на обич и
привързаност между него и внука му – ищеца Й. У. и продължителността на същите,
като отчете безспорно възрастта на ищеца и особеностите на неговото психично и
емоционално състояние, произтичащи именно от нея.
Съдът кредитира свидетелските показания в тази насока, като отчете
родствената връзка на свидетелите с ищеца, но взе предвид факта, че свидетелите имат
преки и непосредствени впечатления от душевното, емоционално състояние на ищеца,
именно поради близките си контакти с него и показанията взаимно се допълват и не си
противоречат.
Ищецът загубил морална опора и изключително близък човек, с който е
споделял всички свои тревоги, преживявания, радости и успехи. Станал по-
8
необщителен, вглъбен в себе си, сънувал кошмари. Ставал насън, стряскал се и търсил
дядо си. Често ходил на гроба на дядо си, като постоянно плачел и скърбял. Отказвал
да излиза и да се среща с приятелите си. Говорил само за дядо си. За преодоляване на
шока от загубата и силното си емоционално състояние, използвал нетрадиционни
средства – леене на куршум, пиене на реза. Ищецът продължавал да е затворен,
притеснен, необщителен, не споделял, изживявал всичко вътрешно.
От заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд
съдебно-психологическа експертиза се установява, че психиката на Й. У. е в състояние
на емоционална уязвимост и подтиснатост. Настъпило е емоционално разстройство със
затихващ интензитет и проявления на песимистична акцентуация. Към момента на
изследването, не били налице вече нарушения на съня. Налице е прекомерна реакция
на скръб.
Съдът взе предвид факта, че и самия ищец е пострадал от същото ПТП, но това
не изключва и не омаловажава страданието и болката от загубата на дядо му,
безспорно установена по делото от събраните доказателствени средства.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди, възлиза на сумата от 50000лв., в който размер
правилно и законосъобразно, при спазване принципа на справедливостта по чл.52 от
ЗЗД и въз основа на чл.51, ал.1 от ЗЗД, е определен от районния съд.
От този размер следва да се приспадне платеното от застрахователя обезщетение
в размер на 5000лв. и присъденото по частичния иск с влязлото в сила Решение
№260343/31.05.2021г. по гр. д. №698/2021г. на СлРС обезщетение в размер на 25000лв.
По този начин, настоящата искова претенция, предявена в размер от 20000лв. се
явява изцяло основателна и доказана и следва да се уважи в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, вр. с чл.493, ал., т.5 от КЗ, в
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно
ал.3 на чл.429 от КЗ началната дата на дължимата лихва за забава е най-ранната от
датите: датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице. В случая, е безспорно, че датата на предявяване на
претенцията за заплащане на обезщетение, е 28.09.2020г. и от тази дата, по смисъла на
посочената императивна законова разпоредба следва да се присъди обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху определената по реда на чл.52 от ЗЗД
главница.
Като е присъдил обезщетение в размера от 20000лв., ведно със законната лихва,
9
считано от 28.09.2020г. първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди в тази му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора – изцяло уважен иск /отхвърлителната част на
първоинстанционното решение е недопустима/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищеца в първоинстанционното производство се дължат разноски в пълния претендиран
и доказан размер от 1500лв., при присъден такъв от 1200лв. Направеното пред СлРС
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за
неоснователно, с оглед размера на претенцията и фактическата и правна сложност на
делото. Следователно на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 300лв. за
направени в първоинстанционното производство разноски.
С оглед изхода на спора, на ответния застраховател не се дължат разноски в
първоинстанционното производство /решението в неговата отхвърлителна част е
недопустимо/. Поради това и решението на СлРС в частта, с която такива са присъдени
следва да се отмени.
Правилно и законосъобразно ответникът е осъден да заплати държавна такса в
полза на съдебната власт, съгл. чл.78, ал.6 от ГПК.
С оглед основателността на въззивната жалба на Й. Т. У., на него следва да му се
присъдят сторените във въззивното производство разноски в доказания размер от
2200лв.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на застрахователното
дружество, на него не му се следват разноски, като то следва да ги понесе, така, както
ги е направило.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №680 от 02.09.2022г., постановено по гр.д. №4802/2021г.
по описа на С. районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Й. Т. У. с
ЕГН ********** от с. Г., общ. С. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Искър, бул.
„Христофор Колумб“ №43 иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на дядо
му К.И.В., настъпила в резултат на ПТП на 09.10.2019г. на път ІІ-66, км.4, след
кръстовището за с. М. и гр. К., общ. С., над размера от 20000лв. до размера от
25000лв., като НЕДОПУСТИМО.
10
ОТМЕНЯ Решение №680 от 02.09.2022г., постановено по гр.д. №4802/2021г. по
описа на С. районен съд в частта, с която и осъден Й. Т. У. с ЕГН ********** от с. Г.,
общ. С. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43
разноски по съразмерност в размер на 40лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 40лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №680 от 02.09.2022г.,
постановено по гр.д. №4802/2021г. по описа на С. районен съд в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43
да заплати на Й. Т. У. с ЕГН ********** от с. Г., общ. С. сумата от 300лв.,
представляваща допълнително дължими разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 2200лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280,
ал.3, предл. второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11