№ 3252
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20231110139674 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба от 09.11.2023г. и молба от 24.11.2023г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. И. К., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми:
сумата от 688,35 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Х“, бл. 134, вх. А, ет. 2,
ап. 6, аб. № 61821, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
– 17.07.2023г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 135,90 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г.; сумата от 9,84
лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба – 17.07.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 2,69 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г.
Горепосочените суми представляват 1/2 част от задълженията за процесния период и
имот. В частта по предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С. Д. А. за останалата 1/2 част от
задълженията, производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете с
протоколно определение от 17.12.2024г., влязло в сила на 28.12.2024г. Искането на „Т.С.“
ЕАД за увеличаване на исковете срещу Е. И. К. от 1/2 част от общите задължения до пълния
размер на задълженията за имота е оставено без уважение с протоколно определение от
17.12.2024г., влязло в сила на 12.02.2025г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили
1
правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. И. К. чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът оспорва да е ползвана ТЕ в имота, както и да е извършвано
реално отчитане на уредите за дялово разпределение. Оспорва да е изпаднал в забава. Сочи,
че ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 01.11.2024г. третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния имот и период е извършено
законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. На първо място
следва да се уточни, че е неоснователно релевираното от особения представител на
ответника Е. К. възражение, че ищецът бил претендирал процесните суми като
наследствени задължения, а не като задължения по облигационно правоотношение между Е.
К. и „Т.С.“ ЕАД. В исковата молба /стр. 1, абз. 3/ изрично е посочено, че ищецът насочва
исковата си претенция „срещу наследниците на А. Д. К., които в качеството им на
собственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката“. Следователно исковата претенция касае
именно вземания, възникнали по неформален договор за доставка на топлинна енергия за
2
битови нужди между наследниците и ищцовото дружество, а не се касае за наследствени
задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по замяна № 112, том II, дело № 784/1985г. от 17.07.1985г. се
установява, че А. Д. Налбурова е придобила правото на собственост върху апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ул. „Георги Аврамов“, бл. 134, вх. А, ет. 2. От приетото
удостоверение за идентичност на настоящ адрес, издадено от ГИС София, се установява, че
адресът – гр. София, ул. „Георги Аврамов“, блок 134, е идентичен с настоящ адрес гр.
София, ж.к. „Х“, блок 134. От приетото удостоверение за наследници на А. Д. Н. се
установява, че същата е починала на 30.08.1989г. и е оставила за свои наследници С. Д. А.
/вписала отказ от наследството, поради което изключена от кръга на наследниците/ и
ответницата Е. И. К.. Следователно за процесния по делото период от м.05.2020г. до
м.04.2021г. ответницата Е. И. К. е била страна по неформалния договор за доставка на
топлинна енергия с ищцовото дружество за процесния имот до размера на 1/2 идеална част
от него, респективно отговаря за половината от общите задължения за имота през този
период. Въпросът за увеличаването на дела на Е. К. вследствие на вписания от С. А. отказ от
наследство е ирелевантен за настоящото производство, доколкото предмет на исковете
срещу Е. К. е 1/2 част от общия размер на задълженията за имота през процесния период.
Относно топлоснабдяването на сградата, в която се намира процесният имот, както и на
самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена
съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от
ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на
услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от
третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през
процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела без монтирани на тях уреди за
индивидуално разпределение и два водомера за топла вода. Поради липса на монтирани
3
уреди за разпределение на топлинната енергия, за процесния период топлинната енергия за
отопление е била начислявана на база експлоатация по максималния специфичен разход на
сградата съгласно т.6.4 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на база по реда на чл.
69, ал. 1, т. 2 от Наредбата за един потребител, поради неосигурен достъп за отчет на
водомерите, за което е съставен протокол за неосигурен достъп за отчет на първа и резервна
дата, подписан от представител на етажните собственици и фирмата за дялово
разпределение /представен от третото лице – помагач/. Топлинната енергия за сградна
инсталация е изчислена на съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 въз
основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в
подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по
общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие
с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество.
Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични
метрологични проверки на 27.09.2017г. и 03.12.2021г. и съответства на одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за дялово
разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на
енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. В
случая, обаче, посочената от вещото лице стойност на топлинната енергия от 1393,93 лева
надхвърля осчетоводената такава от 1376,71 лева, поради което и доколкото претенцията е
формирана въз основа на счетоводните записи на ищцовото дружество, следва да бъде
възприета осчетоводената по-ниска стойност. Видно от експертното заключение по ССчЕ, в
сумата от 1376,71 лева е отчетено намалението на цената на топлинната енергия, както и
резултатът от изравнителните сметки за периода. Също така от заключението по ССчЕ е
видно, че ответникът не е извършвал плащания в хода на процеса, а с изравнителните
сметки за възстановяване не са погасявани стари задължения извън процесния период.
Съобразно гореизложеното, от ответницата се претендира половината от тази сума или
688,35 лева, поради което искът за цена на топлинна енергия се явява доказан по размер.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т.С.“
ЕООД, като видно от представените от третото лице-помагач документи, услугата е
предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Следователно за процесния период от
4
м.06.2020г. до м.04.2021г. общата стойност на услугата дялово разпределение е в размер на
19,69 лева съгласно заключението по ССчЕ. От ответницата се претендира половината от
тази сума или 9,84 лева, поради което искът се явява доказан по основание и размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответницата е изпаднала в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради
което дължи мораторна лихва за процесния период от 15.09.2021г. до 28.06.2023г., чийто общ
размер е изчислен от вещото лице и възлиза на 271,80 лева. От ответницата се претендира
половината от тази сума или 135,90 лева, поради което искът се явява доказан по основание
и размер.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 2,69 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от особения представител на ответницата
възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното. При действието на
общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с
изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както
5
е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на
доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на исковата молба
/17.07.2023г./ е погасено по давност вземането за цена на топлинна енергия по месечна
сметка за месец 05.2020г. Това вземане е възникнало на 01.06.2020г. и станало изискуемо на
15.07.2020г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Следователно давностният срок за
това вземане е изтекъл на 15.07.2023г. – преди датата на подаване на исковата молба
/17.07.2023г./. Спирането на давността за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на
основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП е ирелевантно в случая, тъй като давностният срок е
започнал да тече след края на извънредното положение. За останалата част от процесния
период от м.06.2020г. до м.04.2021г. давността не е изтекла, а вземането за изравнителния
резултат е станало изискуемо едва след начисляването му в общата фактура от 31.07.2021г.,
поради което също не е погасено. Видно от експертните заключения по СТЕ и ССчЕ, за
месец 05.2020г. се дължи сумата от 19,38 лева, поради което за необхванатия от давността
период от м.06.2020г. до м.04.2021г. се дължи сумата от 1357,33 лева /1376,71 – 19,38/. От
ответницата се претендира половината от тази сума, т.е. 678,66 лева. Следователно
предявеният осъдителен иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен до размера
от 678,66 лева и за периода от м.06.2020г. до м.04.2021г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 688,36 лева и за периода м.05.2020г. искът следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
На следващо място съдът констатира, че към датата на исковата молба няма погасени по
давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 28.06.2023г. Съгласно чл.
119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че лихвата върху главница от
1376,71 лева е 271,80 лева, поради което и на основание чл. 162 ГПК съдът преизчисли
лихвата върху главница от 1357,33 лева на 267,97 лева. От ответницата се претендира
половината от тази сума или 133,98 лева. До този размер следва да бъде уважен предявеният
осъдителен иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, а за разликата до
пълния претендиран размер от 135,90 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На последно място съдът установи, че към датата на исковата молба 17.07.2023г. е
погасено по давност вземането за цена на услугата дялово разпределение за м.06.2020г.
Както беше изяснено по-горе, уреденият в общите условия на „Т.С.“ ЕАД 45-дневен срок за
плащане не се отнася за цената на тази услуга, поради което и на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД това вземане става изискуемо от датата на неговото възникване. Вземането за цена на
услугата, предоставена през месец 06.2020г., е възникнало на 01.07.2020г., поради което
давността за него е изтекла на 01.07.2023г. – преди датата на исковата молба. За останалата
част от процесния период от м.07.2020г. до м.04.2021г. вземането не е погасено по давност.
Видно от експертното заключение по ССчЕ за м.06.2020г. се дължи цена на услугата дялово
6
разпределение в размер на 1,79 лева, поради което за непогасената част от периода от
м.07.2020г. до м.04.2021г. се дължи сумата от 17,90 лева /19,69 – 1,79/. От ответницата се
претендира половината от тази сума или 8,95 лева. До този размер и за този период искът за
цена на услугата дялово разпределение следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 9,84 лева и за периода м.06.2020г. искът следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответницата, обаче, не
е сторила разноски, а е била защитавана от особен представител, поради което разноски не й
се дължат. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 105,86 лева, за издаване
на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, за депозити за възнаграждения вещи лица в
размер на общо 600 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение чийто размер съдът
определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 810,86 лева. С оглед
обстоятелството, че производството е водено срещу двама ответници за равни по размер
суми, по отношение на един от които делото е прекратено след насрочването му, то на
ответницата Е. К. се припада половината от тези разноски или 405,43 лева. Към тази сума
следва да бъде добавен пълният размер на внесения от ищеца депозит за възнаграждение на
нейния особен представител от 400 лева, или общо 805,43 лева. С оглед уважената част от
исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на
790,81 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „П.Е.“ № 52, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 678,66 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2020 г. до
м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Х“, бл. 134, вх. А, ет. 2, ап. 6, аб. № 61821,
ведно със законната лихва считано 17.07.2023г. до окончателно изплащане на вземането;
сумата от 133,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
28.06.2023 г.; сумата от 8,95 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано
от 17.07.2023г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 790,81 лева, представляваща сторените по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над 678,66 лева до
пълния претендиран размер от 688,35 лева и за периода м.05.2020г.; предявения иск за
мораторна лихва върху тази главница за разликата над 133,98 лева до пълния претендиран
размер от 135,90 лева; предявения иск за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над 8,95 лева до пълния претендиран размер от 9,84 лева и за периода м.06.2020г.,
7
както и предявения иск за сумата от 2,69 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8