РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Бяла, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200200 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. И., ЕГН **********, от с.П., обл.Р,
ул.П.Р.С. № .., чрез адв. В. В., АК – Русе, със съдебен адрес в гр.Р ул.“д-р П Б“
№ , ет., оф., против Наказателно постановление № 1 от 25.06.2025г., издадено
от Кмета на Община Ценово, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.6,
ал.1 и чл.7, ал.1 от Наредба № 11 за обема на животновъдната дейност и
местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община
Ценово, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000
лева, на осн. чл.23 от Наредбата.
С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да бъдат
присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, застъпва
становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Районна прокуратура – Русе е била сезирана от жалбоподателя по сигнал
за извършено спрямо него престъпление от общ характер, като с
постановление от 23.01.2025г. на наблюдаващия прокурор е било отказано
образуването на досъдебно производство. В постановлението на прокурора, с
цел недопускане на бъдещи противоправни прояви и разрешаване на
конфликта по повод животновъдната дейност на жалбоподателя, е указано
1
препис да бъде изпратен на кмета на Община Ценово за възлагане на проверка
по спазване изискванията за отглеждане на едри преживни животни в
населеното място. Междувременно в Община Ценово постъпила жалба от А.
А.о. Т. от с.П., с вх.№ 8 от 10.03.2025г. по описа на кметство с.П.,
регистрирана с вх.№ Ж-1 от 11.03.2025г. по описа на Община Ценово. В
същата са изложени твърдения, че А. И. отглеждал в имота си над 40 броя
крави, като миризмата и мръсотиите били непоносими. В тази връзка, кмета
на Община Ценово издал Заповед № 075 от 12.03.2025г., с която наредил да се
състави комисия, която да извърши проверка по случая. В същият ден,
12.03.2025г. комисията извършила проверка на адреса на жалбоподателя И.,
резултатите от която били отразени в Констативен протокол. От същият се
установява, че А. И. живущ в с.П., ул.“П. Р. С.“ № . има регистриран
животновъден обект на същият адрес, в който се отглеждали 45 бр. говеда, от
които 30 бр. възрастни и 15 бр. приплоди. Към момента на проверката било
установено в имота шаси, с което се предполага, че се извозват генерираните
торови маси от обекта. В момента на проверката не бил установен никой на
адреса, но в дворното място ясно си личали следите от замърсяванията на
ЕПЖ. Видимо към момента на проверката животните не били в имота. С оглед
на така установеното, на А. И. били дадени предписания за извеждане на
животновъдния обект извън строителните граници на населеното място в срок
до 30.04.2025г., тъй като съгласно чл.7 на Наредба № 11 за обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански
животни на територията на Община Ценово (изм. с Решение №
214/25.08.2021г., в сила от 01.01.2023г.) „Отглеждането на селскостопански
животни надвишаващи посоченият в чл. 6 обем, се разрешава извън
регулационните граници на населените места в община Ценово и в поземлени
имоти находящи се в границите на населеното място граничещи с пасища,
мери, ливади или полски пътища осигуряващи достъп до пасища, мери и
ливади при спазване на изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.“. С писмо
изх.№ 496 от 25.03.2025г. на Община Ценово, А. И. бил уведомен, като му бил
изпратен Констативния протокол от 12.03.2025г. с даденото предписание.
Същият бил получен от него лично на 26.03.2025г.
Със Заповед № 120 от 07.05.2025г. на кмета на Община Ценово, била
сформирана комисия, която да извърши проверка във връзка с изпълнение на
дадените предписания на А. И.. В същият ден, около 11:00ч., така
определената комисия посетила имота, като в момента на проверката не били
установени животни в обекта, но ясно се виждали замърсяванията от ЕПЖ,
както в имота, така и по главната улица пред имота му. Пред комисията И. не
отрекъл, че не е предприел действия по преместването на животновъдния
обект извън строителните граници на населеното място. С оглед на това,
комисията излязла с предложение за налагане на глоба на И. по чл.44 от
наредбата. С писмо изх.№ 696 от 08.05.2025г. на Община Ценово, А. И. бил
уведомен, като му бил изпратен Констативния протокол от 07.05.2025г. и
същият бил поканен да се яви лично за съставяне на АУАН във връзка с
констатираното нарушение. Същият бил получен от него лично на
12.05.2025г.
На посочената в поканата дата, 15.05.2025г., А. И. се явил в Община
Ценово, където му бил съставен АУАН, който същият подписал с отбелязване,
че има възражения. В законоустановения срок не са били депозирани писмени
възражения пред АНО. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и
обжалваното наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя на
11.07.2025г.
2
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване,
поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна.
На първо място, съдът намира, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и конкретно
в правото му да узнае за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Това следва от
обстоятелството, че направените констатации от проверките, обективирани в
констативните протоколи от 12.03.2025г. и 07.05.2025г., са били механично
прехвърлени по метода „копи/пейст“ в съставения АУАН и издаденото НП, в
които са описани съставомерни признаци на различни нарушения и по този
начин е създадена неяснота досежно конкретно извършеното, за което е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В обстоятелствената част на АУАН и НП са описани, че са били
установени замърсявания на ЕПЖ, стичащи се торови маси в имота, както и
замърсявания по главната улица на населеното място. На следващо място е
направена констатация, че имотът, в който е регистриран животновъдния
обект, не отговарял на изискванията на чл.6, ал.1 от Наредба № 11 на Община
Ценово за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на
селскостопански животни на територията на общината, тъй като броя на
отглежданите животни многократно надвишавал обема на животните, които
може да се отглеждат за лични нужди. Също така, имотът се намирал на
централна улица в населеното място – с.П., като няма директен достъп до
пасища, мери и ливади или до полски пътища, водещи до такива, както и не
бил регистриран като животновъден обект – лично стопанство, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.1 от наредбата. Посочено е, че във връзка с така
направените констатации, са били дадени предписания за извеждане на
животновъдния обект извън строителните граници на населеното място със
срок за изпълнение 30.04.2025г. и въпреки дадения срок, не са били
предприети никакви действия за отстраняване на нарушението. Цялостното
прехвърляне на всички направени констатации в издаденото НП не позволява
на наказаното лице да се ориентира в какво точно се изразява неговото
нарушение и от кое правило за поведение разписано в наредбата се е отклонил
– за това, че животните замърсяват централните улици в населеното място; че
в имота се отглеждат повече на брой животни от разрешеното за лични нужди;
че имота, на който е регистриран животновъдния обект няма достъп до
пасища, мери и ливади или до полски пътища, водещи до такива; че имота не
е регистриран като животновъден обект – лично стопанство; или за това, че не
са изпълнени дадените предписания в срок във връзка с направените
констатации.
Индивидуализация на нарушението не се постига и въпреки
посочването в заключителната част, че жалбоподателят „безспорно нарушил
разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от наредбата“. Това е така защото в
санкционната част на НП е посочено, че е нарушил единствено чл.7, ал.1 от
наредбата и наказанието му е наложено на основание чл.23 от наредбата.
3
Последната норма, обаче гласи, че „Собственик на животно, който не изпълни
разпоредбата на чл. 20, ал. 3, се наказва с глоба от 500 лева/255.65 евро до
1000 лева/511.29 евро“. Тоест, правилото за поведение, което следва да се
спазва е това по чл.20, ал.3 от наредбата, която предвижда че „В случай на
констатирано нарушение, лицата по ал. 1 могат да издават предписания, като
определят срок за отстраняване на нарушенията. При неизпълнение на
предписанието в срок се съставя акт за установяване на нарушение.“. Налице е
смесване и преплитане на направените констатации за извършени нарушения,
послужили като основание за даване на предписание и налагане на наказание
за това, което довежда до неясно формулирано обвинение в издадения
санкционен акт, което ограничава съществено правото на защита на
наказаното лице. Отделно от това е налице нарушение и на императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, като липсва тъждество между
описанието на нарушението и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, предвид несъответствието на вмененото нарушение на правилото за
поведение с административнонаказателната разпоредба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че са налице и
съществени пропуски при установяване на самото нарушение и същото не е
доказано по безспорен начин. Направените констатации при извършените
проверки, намерили своя обективен израз в АУАН и НП, съдържат в себе си
„вероятност“ и „предположение“, което е недопустимо при ангажиране на
наказателна отговорност. Виновността на дееца следва да бъде установена по
категоричен и безпротиворечив начин, и налагането на наказание за виновно
поведение, не може да почива на предположения. Още първоначално при
извършване на проверката на 12.03.2025г. комисията не е установила животни
в обекта, а наличие на торови маси, от което е направила предположение, че
същите се отглеждат в имота. Всъщност всички констатации обективирани в
протокола от 12.03.2025г. са единствено вероятни, защото не е бил открит
никой от живущите, т.е. заварили са един заключен и празен имот. Въпреки
това са дадени предписания за извеждане на животните извън границите на
населеното място, като отглеждани в противоречие с нормите на наредбата
(което ще бъде обсъдено отделно). При последващата проверка от
07.05.2025г., отново не са били установени животни в имота, като
констатацията, че същите не са били изведени, почива единствено на това, че
жалбоподателя не отрекъл неизпълнението на даденото предписание. Само по
себе си това обстоятелство остава в голяма степен неизяснено, тъй като не
става ясно дали същият е направил някакво конкретно изявление в тази
насока, а и липсват доказателства за това, ако е така. Още повече, че
съдържанието на констативния протокол, както вече беше посочено по-горе,
съдържа направените констатации от предходната проверка и обстоятелствата
от новата проверка представляват допълване от няколко изречения, които
смислово са идентични с предходните констатации. Така и при двете
проведени проверки не са били установени животни в имота на наказаното
лице, а само следи от замърсяване. Видно от сигнала на С. К.до директора на
ОДБХ – Русе се посочва, че „всекидневно сутрин и вечер кравите се докарват
в този уж закрит ЖО за издояване, при съмнително хигиенни условия“. Тоест,
в сигнала се съдържа информация, че кравите се докарват в имота на И. за
издояване от друго място, което би обяснило отсъствието на животни при
извършването на двете проверки. Това обаче не кореспондира с направените
констатации, че именно в този имот се отглеждат тези ЕПЖ. Тъй като
всъщност отговорността на жалбоподателя се явява ангажирана за нарушение
на чл.7, ал.1 от наредбата, а не за неизпълненото предписание в срок, то
обвинението му остава недоказано, предвид че същото е изградено на
основата на предположения.
4
Нарушения са налице и при приложение на материалния закон, като
следва да се обърне внимание, че разпоредбата на чл.6 от наредбата за броя на
животните, които могат да бъдат оглеждани, е за лични нужди, какъвто
настоящият случай не е. Още при първоначалната проверка на комисията е
била извършена от тях справка в Регистъра за животновъдни обекти за ЕПЖ,
от която е било установено, че на адреса на жалбоподателя е регистриран
животновъден обект с капацитет 45бр. говеда, от които 30бр. възрастни и
15бр. приплоди. При така установеното, остава непонятно обсъждането за
надвишаване броя на отглежданите животни за лични нужди, при положение,
че е налице регистриран животновъден обект по реда на ЗМВД.
Що се отнася до твърдените нарушения във връзка с изискванията по
наредбата на Община Ценово, следва да се акцентира на това, че
жалбоподателят към него момент е притежавал Удостоверение за регистрация
на животновъден обект № 18825/26.09.2024г., като отговарящо на
ветеринарномедицинските изисквания по ЗМВД. Изискванията на наредбата,
като нормативен акт от по-ниска степен от закона, не могат да му
противоречат по арг. от чл.15, ал.3 от ЗНА. По тази причина и не може да се
коментира нарушение на чл.6, ал.1 от наредбата, тъй като на първо място,
отглеждането на ЕПЖ не е за лични нужди в частен двор, а се касае за
регистриран ЖО и на следващо, именно поради това, че е налице регистриран
ЖО по реда на ЗМВД, същият е изпълнил изискванията на закона и Наредба
№ 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
На последно място следва да се посочи, че в случай, че ангажирането на
отговорността на жалбоподателя бе съгласно санкционната норма на чл.23 от
наредбата, тоест за нарушение на чл.20, ал.3 от наредбата, то в
обстоятелствената част на АУАН и НП следваше да намери място
обстоятелството кога е извършено нарушението. С други думи, след като с
предписанието е бил даден срок, който не е спазен, то в обвинението следва да
намери израз датата на която е констатирано неизпълнението на това
задължително предписание, която логично следва да е след изтичане на срока
за изпълнението му. В конкретния случай, посочването на това
правнорелевантно обстоятелство, касаещо съставомерността на деянието,
липсва.
Предвид всичко изложено, съдът намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, на жалбоподателя се дължат разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съобразно договора за правна защита и съдействие
възлиза в размер на 700 лева. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като е направено искане то да се намали до
законоустановения минимум. Съдът намира, че макар делото да не се отличава
с висока степен на сложност, касае спор, по който няма утвърдена трайна
съдебна практика, има нужда от извънпроцесуално време за запознаване и
проучване на нормативната база, свързана с процесния казус, подзаконови
нормативни актове, в това число и наредбите на Община Ценово, както и с
писмените доказателства по делото, проведените две съдебни заседания и
реалното участие на адвоката, и не на последно място размера на наложеното
наказание. Изложеното не обуславя намаляване до законоустановения
минимум, но и уговореното в размер на 700 лева съдът намира за прекомерно.
Поради това счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до размер
от 500 лева.
5
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от 25.06.2025г., издадено от
Кмета на Община Ценово, с което на А. И. И., ЕГН **********, от с.П., обл.Р,
ул.П.Р.С. № .., за нарушение на чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от Наредба № 11 за
обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на
селскостопански животни на територията на Община Ценово, му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева, на осн. чл.23 от
Наредбата.
ОСЪЖДА Община Ценово, БУЛСТАТ/ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с.Ценово, обл.Русе, ул.”Цар Освободител” № 66, да
заплати на А. И. И., ЕГН **********, от с.П., обл.Р, ул.П.Р.С. № .., сумата в
размер на 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
6