Решение по дело №2470/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2263
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20217180702470
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2263

 

гр. Пловдив, 22 ноември 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                               ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,

 при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2470 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.2 и чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

“ГН АГРО“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Александър Екзарх“ №21а, ЕИК *********, представлявано от адвокат Л.К.- пълномощник, обжалва Решение №1064 от 12.07.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330203206 (3206) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., IХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №568082-F581088 от 26.03.2021г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на “ГН АГРО“ ООД е наложена имуществена санкция в размер от 1 380,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което процесното НП да бъде изцяло отменено, както и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по делото- ТД- Пловдив на НАП, не се представлява и не изразява становище по касационната и частната жалби.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Димитър Молев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ТД- Пловдив на НАП, приключила с издаването на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) с №П-16001620152077-004-001 от 08.10.2020г., е прието за установено, че касаторът, в качеството му на регистрирано лице по ЗДДС, е получател по кредитно известие (КИ) по чл.115, ал.1 от ЗДДС, с №17 от 01.07.2020г., издадено от “ВЕРСАТИС“ ЕООД, ЕИК *********, към фактура с №253 от 20.03.2020г., на стойност – 27 600,00 лв. и ДДС в размер от - 5 520,00 лв., с предмет на доставката “плащане по договор за доставка на колове за подпорна конструкция на лозово насаждение“, не отразява посоченото кредитно известие в дневниците за покупките за периода месец 07.2020г., нито пък в подадената справка-декларация (СД) за периода месец 07.2020г., подадена в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№16004398873 от 14.08.2020г. Прието е за установено, че КИ с №17 от 01.07.2020г. е отразено в дневника за покупките и в СД за периода месец 08.2020г., подадени в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№16004413517 от 14.09.2020г. Прието е за установено, че недекларирането на процесното КИ през данъчния период месец 07.2020г. е довело до определяне на ДДС за възстановяване за месец 07.2020г. в по-голям размер или в размер от 3 948,07 лв.

За установеното в рамките на проверката, М.С.С.- старши инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F581088 от 27.11.2020г., с който деянието на касатора, изразяващо се в отразяване на процесното КИ с №17 от 01.07.2020г. в дневниците за покупките и в СД за периода месец 08.2020г., вместо в дневника за покупките и СД за периода месец 07.2020г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.78, ал.2 и чл.78, ал.3 и чл.124, ал.5 от ЗДДС. От съдържанието на посочения АУАН не може да се направи несъмнен извод дали е съставен в присъствието на дружеството касатор. Пак според съдържанието на АУАН, същият е връчен на 27.11.2020г. на Г.И.Н.- представляващ.

Против процесния АУАН, както и против АУАН с №F511081 постъпва молба и допълнителни пояснения (възражение) с Вх.№РД-20-3107 от 30.11.2020г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Според разпоредбите на чл.78, от ЗДДС, (2) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката; (3) Корекцията по ал.2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал.2, с отразяването на документа по чл.115 (известие към фактура) или на новия документ по чл.116 (фактура или известие към фактура, заместващи анулирани такива), с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.

            Според чл.124, ал.5 от ЗДДС, Независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

А според чл.182 от ЗДДС, (1) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.; (2) При нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

В случая, обстоятелствата, че касаторът е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, че КИ с №17 от 01.07.2020г. е отразено в дневниците за покупките и в СД за периода месец 08.2020г., вместо в дневника за покупките и СД за периода месец 07.2020г., както и че от неотразяването на процесното КИ с №17 от 01.07.2020г. в дневниците за покупките и в СД за периода месец 07.2020г. се е стигнало до начисляване на по-малък размер на ДДС за периода месец 07.2020г. с 5 520,00 лв., се явяват установени по делото и не са спорни между страните. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на касатора административно нарушение.

Също така, настоящият състав на съда намира, че адмнистративнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Следователно, процесното НП е правилно и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява правилно решение. Освен правилно, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя също е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1064 от 12.07.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330203206 (3206) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., IХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №568082-F581088 от 26.03.2021г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на “ГН АГРО“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 1 380,00 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………