Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.04.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 13858 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от А.А. Д.против  Сдружение „Н.Б.Б.А.З.” /НББАЗ/-гр.София осъдителен иск за сумата 50 000лв. на основание чл.515 КЗ вр. чл.511 КЗ,  представляваща обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.10.2018г. до окончателното изплащане.

Твърденията са за настъпило на 23.05.2018г. на АМ „Тракия“ пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното и противоправно поведение на Гьокхан Кахриман, гражданин на Република Турция, който като водач на т.а. Мерцедес 1840 LS 36 с рег. № 61 К 15251 и прикачено към него полуремарке „TIRSAN“ с рег.№ 61К15251, в нарушение на правилата за движение, блъснал отзад попътно движещия се автобус Мерцедес Конекто с ДК № ******, като последица от което пострадал ищецът-пътник в автобуса. От полученото травматично увреждане-счупване тялото на първи лумбален прешлен претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания. По предявената извънсъдебна претенция ответникът определил и заплатил обезщетение от 26 000лв., с което ищецът изразява несъгласие с доводи, че е занижено и не съответства на действително претърпените вреди.

Ответникът оспорва иска с доводи платеното обезщетение да покрива  неимуществените вреди и е определено при съобразяване естеството и тежестта на увреждането.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

По делото не се спори реализирането на ПТП на 23.05.2018г. на АМ „Тракия“  в посока към гр.София, при което пострадал ищецът-пътник в автобус Мерцедес Конекто с ДК № ******. Произшествието е причинено от  турския гражданин Гьокхан Кахриман-водач на т.а. Мерцедес 1840 LS 36 с рег. № 61 К 15251 и прикачено към него полуремарке „TIRSAN“ с рег.№ 61К15251, чиято вина е призната с влязла в сила осъдителна присъда от 22.10.2018г. по НОХД № 3612/2018г. по описа на СГС, 18 състав.

Липсва спор относно пасивната легитимация на ответника, в качеството на компенсационен орган по чл.506, ал.3 КЗ, при наличие предпоставките на чл.511 КЗ, както и заплащането по предявената извънсъдебна претенция на обезщетение за неимуществени вреди от 26 000лв.

Спори се относно размера на обезщетението.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и съгласно чл.52 ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения /ППВС № 4/1968г./.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че в резултат на произшествието ищецът получил травматична фрактура на тялото на 1-ви поясен прешлен и мозъчно сътресение. Счупването на поясния прешлен е довело до трайно затруднение движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, а мозъчното сътресение е било леко и довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Непосредствено след катастрофата постъпил в болнично заведение, където поставен на строг постелен  режим и реклинация на поясната област на гръбнака с прием на обезболяващи медикаменти. Извършена му е неврохирургична манипулация по вкарване под налягане на костен цимент в тялото на счупения прешлен, след което носил поясен корсет в продължение на три месеца, а за времето от 29.05.2018г.-05.06.2018г. провел ранна рехабилитация. Общо лечебния и възстановителен период е приключил за срок от 4 месеца, в които  търпял болки и страдания най-интензивни в първите 30 дни непосредствено след произшествието и проведената ранна рехабилитация. През първите 2 седмици  имал главоболие и световъртеж, без гадене и повръщане. В рамките на три месеца поради поставянето на строг постелен режим и носенето на корсет е имал затруднения в обслужването и ежедневието. Извън тези периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки в зоната на счупения прешлен, които са отзвучавали с прием на обезболяващи средства. Понастоящем ищецът рядко търпи болки в поясната област и най-вече при промяна във времето. Общото му здравословно състояние е стабилизирано. В заключението на вещото лице е посочено, че след фрактура тялото на увредения прешлен винаги се променя в негативен план, тъй като се получават вътреставни артрозни изменения, които имат прогресивно развитие във времето. При ищеца вече се наблюдават такива артрозни изменения и ръбцови зашипявания в междупрешленното пространство на счупения прешлен, като тези дегенеративни промени стоят в основата на периодично явяващите се болки при преумора на гръбнака и промяна във времето. В съдебно заседание сочи още, че от дете ищецът има вродена луксация на тазобедрената става, поради която е с накуцваща походка. При всяко движение и стъпване натоварва гръбначния стълб, включително и увредената от произшествието част, което също е причина за проявата на болки при преумора. Луксацията няма пряко влияние върху възстановителния период, а има значение само при придвижването.

Според показанията на св. Я.Т.ищецът не можел да се придвижва свободно, не бил в състояние да се обслужва сам и да извършва обикновени дейности от ежедневието, за което се нуждаел от чужда помощ. Изпитвал личен дискомфорт от невъзможността да се обслужва сам и неудобство, че друг трябва да се грижи за него. Изпитвал болки, включително и понастоящем. Не можел да извършва тежка физическа работа. Бил в болнични около 6 месеца, след което отново се върнал на работа като охранител.

В своята решаваща дейност съдът изхожда от заявените в исковата молба фактически обстоятелства, в случая свеждащи се до болките и страданията претърпени във връзка с полученото увреждане на тялото на първи лумбален прешлен. Твърдения и за друго увреждане-мозъчно сътресение не са наведени, поради което при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази само посоченото в исковата молба.

Доказателствата по делото установяват в резултат на произшествието на ищеца да е причинено увреждане на първи поясен лумбален прешлен, от което и във връзка с лечението претърпял болки и страдания за срок около 4 месеца, с по-голяма интензивност в първите 30 дни и в началото на проведената рехабилитация. Изпитвал е затруднения в придвижването и неудобства в ежедневието, наложили активното му подпомагане от близки. Възстановяването е било по-продължително и не бил в състояние да полага труд. Въпреки установеното към момента зарастване самото увреждане е довело до дегенеративни промени изразяващи се в прогресивно развитие на артрозни изменения и зашипявания в междупрешленното пространство, поради които изпитва периодично болки при преумора на гръбнака и промяна във времето. От друга страна следва да се отчете, че тези болки се дължат и на съществуващо отпреди произшествието заболяване на ищеца-луксация на тазобедрената става, причиняващо накуцваща походка и натоварване на гръбначния стълб при движение.

При съобразяване тези обстоятелства и след като взе предвид възрастта на ищеца към деня на произшествието-73г., естеството, тежестта и начина на получаване на увреждането; продължителността на периода на лечение и възстановяване и възстановяване на общото здравословно състояние и работоспособност съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 22 000лв. Този размер е съответен на действително претърпените неимуществени вреди и обществено-икономическите условия в страната към деня на произшествието.

По извънсъдебната претенция ответникът е заплатил обезщетение в по-голям размер 26 000лв., поради което предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 2586лв., от които 150лв. депозит за вещо лице и 2436лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размер съответен на минималния по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С.

Водим от горното съдът    

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А. Д., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, против Сдружение „Н.Б.Б.А.З.” /НББАЗ/-гр.София, ул.******, иск за сумата 50 000лв. на основание чл.515 КЗ вр. чл.511 КЗ,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 23.05.2018г., ведно със законната лихва от 31.10.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А.А. Д., ЕГН **********, от с.Лозен, да заплати на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.” /НББАЗ/-гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2586лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: