Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета
Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1244 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.432 от КЗ.
Постъпила е искова молба от А.И. ***, чрез ***,
представлявано от управляващия съдружник адв.К.Т. ***, в която се твърди че на
10.05.2018г., около 17.05ч. на път ***/ в района на км 2+767, настъпило ПТП
между описан лек автомобил марка ***, собственост на ***, шофиран от ***и управляван от ищеца описан автомобил марка ***.
Твърди се, че виновен за настъпване на произшествието бил водача ***, като за
управлявания от него автомобил имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Излага се, че след инцидента ищеца
предявил застрахователна претенция пред ответника и била заведена щета №***, по
която било изискано представяне на допълнителни медицински документи, с които
пострадалия не могъл да се снабди. Сочи
се, че застрахователят отговорил, че нямало основание за плащане на
обезщетение, т.к. нямало влязъл в сила акт, установяващ вината на управляващия
застрахования автомобил. С последващо писмо на застархователя, ищецът бил
уведомен, че Експертен съвет определял обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в размер на 1000лв., която сума пострадалия смятал за
крайно недостатъчна за удовлетворяване на претенцията му.
Ищецът е описал какви травматични увреждания получил при
произшествието, търпените физически болки и продължителността им, търпени
психически страдания и настъпила промяна в начина му на живот.
При изложените обстоятелства, ищецът оценява търпените
неимуществени вреди на 20 000лв. и моли да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 10 000лв., претендирана частично от цялото вземане в
размер на 20 000лв., за репариране на търпените от процесното ПТП
неимуществени вреди.
С допълнителна молба от 14.05.2019г. ищецът е пояснил
механизма на произшествието, като твърди, че преди настъпването му шофирал от ***в
рамките на позволената скорост; завил на дясно по отбивка ***, която водела към
населеното място, в което живеел; пътят в този участък бил еднопосочен, като
ищецът се движел в правилната посока;; в момента, в който направил завоя, след
около 15 метра срещу него връхлетял лекият автомоби ***, шофиран от ***; ищецът
нямал възможност да избегне сблъсъка, т.к. бил навлязъл в завоя, а отдясно
имало дървета и това ограничавало видимостта му; натиснал спирачки, двата
автомобила се сблъскали и ищецът изгубил съзнание.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Установява се от приложения препис на Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №***и план-схема към него, че на 10.05.2018г., на Път ***/,
в района на км.2+767, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил ***, собственост на ***, управляван от ***и лек автомобил ***,
собственост на ***, управляван от ищеца А.И.Х.. Установява се още, че с ищеца
в управлявания от него автомобил е имало
и друг пътник – ***. Тези писмени доказателства в частите, в които съдържат изложение
на обстоятелствата, възприети от посетилия мястото на ПТП полицейски служител –
за мястото на произшествието, местоположението на автомобилите след
настъпването му и намерените на място пострадали лица, имат характер на
официални свидетелстващи документи с
обвързваща съда материална доказателствена сила, като оспорването на ответника
в тези им части остана недоказано.
Ищецът е ангажирал доказателства, че е притежавал валидно свидетелство
за управление на МПС към момента на произшествието, че автомобилът е бил
технически изправен, както и че е бил собственост на трето за спора лице,
упълномощило водача да се разпорежда с вещта и да представлява собственика в
отношения с други лица. Относно тези обстоятелства не е и налице спор.
Безспорно е също така между страните, че за описания
по-горе лек автомобил ***, управляван от водача ***, е имало сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност” с ответното дружество с период на действие,
обхващащ и датата на настъпване на ПТП, като това е видно и от приложеното от
ответника копие на застрахователна полица.
За изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП е
допусната автотехническа експертиза, от заключението по която се установява
следното: Преди настъпване на произшествието ищецът се движел с лек автомобил ***
по еднопосочен двулентов път от ***, като се отклонил на еднопосочен разклон за ***. След около 15 метра от началото на
отклонението възприел насрещно движещ се лек автомобил ***, управляван от ***,
който с част от масата на автомобила бил навлязъл с около 1,2-1,4метра в
мислената лява част на пътното платно (при широчина на пътното платно в този участък в граничния
диапазон 4,5-5м. и обрасли с трева и храсти банкети). Установява се от
експертното заключение, че към този момент скоростта на движение на
управлявания от ищеца автомобил била около 70 км/час при максимално допустима
за пътния участък 90 км/час. Видно е, че към същия момент разстоянието между
челните части на двата автомобила било
около 63 метра и всеки един от двамата водачи е имал техническа възможност да
възприеме насрещно движещото се МПС и предприеме спиране, като такова е било
предприето и скоростта на автомобилите от около 70км./час е намаляла до 58,68
км/час. Установява се още от експертното заключение, че разстоянието между
двата автомобила към момента, в който водачите са имали техническа възможност
да се възприемат, е било по-малко от сбора на „опасните зони” за тях, т.е. ПТП
е било непредотвратимо чрез спиране от двамата водачи до мястото на удара.
Съществувала е техническа възможност за разминаване, само, ако масата на
процесния автомобил ***преди и към момента на удара е била плътно в дясно
спрямо посоката му на движение.
Вещото лице е пояснило, че в първата фаза на удара, двата
автомобила проникнали един в друг и се деформирали масивно в челните си леви
части, предни брони и калници. С нарастване на силата на удара между тях
деформациите се предали и на други части. При това, телата на возещите се двама
водачи рязко се отклонили в посока обратна на действащия ударен импулс. С
изчерпване на кинетичната енергия, силата на удара е намаляла, като при нейната
най-голяма стойност се е получило странично изместване и съществена ротация в
посока обратна на часовниковата стрелка за двата автомобила. С достигане на
максималните деформации – пластични и еластични е завършила първата фаза на
удара. Втората фаза съдържа транслационно-ротационното движение на двете МПС,
при което върху асфалтовата настилка са паднали частици от деформираните
елементи. Следствие на триенето между ходовите гуми, части от купетата и
настилката, двете МПС закъснително се установили в покой на местата, на които
са били намерени, с което ПТП приключило.
Установява се от експертното заключение, че водачът на
лекия автомобил *** се движел преди
произшествието в посока от края на отклонение към *** към път ***. При това
нарушил непосредствено преди края на отклонението за *** пътен знак „Г-2”
„Движение само на дясно след знака” и пътен знак „В 1” Забранено влизането на
пътни превозни средства”, които били поставени непосредствено в края на
отклонението за ***. Става ясно, че от техническа гледна точка именно тези
действия на водача на застрахования лек автомобил *** са станали причина за
настъпване на произшествието, а при създадената ситуация ищецът не е могъл от техническа
гледна точка да го предотврати.
Съдът възприема изцяло обсъденото експертно заключение,
като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
По делото са приложени медицински документи – рецептурна
бланка с фискален бон, резултат от образно изследване и съставени такива при
постъпване на ищеца в ЦСМП и СПО - гр.***, които съдът не обсъжда отделно от
съдебно-медицинската експертиза, т.к. за анализа им са необходими специални
знания, с каквито съдът не разполага, като за извличане на релевантните факти е
назначено вещо лице съдебен лекар. От заключението по съдебно-медицинска
експертиза се установява, че след произшествието ищецът бил откаран с линейка
на ЦСМП в болницата, където в Спешното отделение отново бил прегледан от лекар,
назначени рентгенови и други изследвания, а след 18,21часа бил освободен за
продължаване на лечението в дома си при дадени съвети да спазва съответния
лечебно-охранителен режим. На другия ден му били изписани на рецепта от ***два
обезболяващи медикамента. Установява се от експертното заключение, че след
произшествието са били констатирани следните травматични увреждания на ищеца :
счупване на седмо ляво ребро по предната мишнична (аксиларна) линия без данни
за дислокация (разместване) на фрагментите; контузии (натъртвания) на меките
тъкани в областта на главата и гръдния кош. Според експерта механизмът на
тяхното получаване може да бъде обяснен с обстановката на ПТП, установена от
АТЕ. Тези травматични увреждания са били причинени от удара на главата и
гръдния кош в части на автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката
на движение при съприкосновение между предните леви части на двата
автомобила. Вещото лице е дало
заключение за наличие на пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и
описаните травматични увреждания.
Установява се още от експертното заключение, че в резултат на тези
травми ищеца е търпял болки и страдания, които условно могат да бъдат
определени като силни през първите 7 – 10 дни, средни през следващите една и
половина – две седмици и слаби за период от още една и половина – две седмици.
Болките в гръдния кош са били при по-дълбоко вдишване и обръщане на туловището
настрани. Лечението се е състояло в постелен режим и прием на обезболяващи
медикаменти. Според заключението на вещото лице няма данни за усложнения или
удължаване на нормалния оздравителен процес (обикновено продължаващ около един
месец) и всякакви субективни оплаквания от болки или други симптоми, особено
след период от около един и половина до
два месеца (максимум) след катастрофата, нямат причинна връзка с нея. Експертът
е дал заключение, че въз основа на медицинските документи не може да се формира
извод за наличие на травма на главата, причинила загуба на съзнание. Според
заключението медико-билогичната квалификация на получените от ищеца травми е
Разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Посочено е още от експерта, че е възможно при
произшествието да са били причинени охлузвания по тялото и крайниците,
обхванати от диагнозата „Контузия (натъртвания) на меките тъкани”, но те не са
се нуждаели от някакво специално лечение, освен постелния режим и прием на
обезболяващи медикаменти.
Съдът кредитира и това експертно заключение, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
В о.с.з. на 29.05.2019г. е проведен разпит на свидетеля ***,
сочен от ищеца. Същият излага, че е в
приятелски отношения с ищеца и е кръстник на децата му. Твърди, че след катастрофата видял ищеца в
медицинското заведение, където бил откаран, а след това и при прибирането му у
дома същия ден. Сочи, че разбрал, че пострадалия имал счупено ребро и
охлузвания по тялото; имал силни болки в гръдния кош; много го болял гърба и
врата. Твърди, че възстановяването му в къщи продължило около три месеца, като
за него най-вече се грижела съпругата му. В началото не можел да става сам и се
нуждаел от помощ за това. По време на възстановяването му в легнало положение
изпитвал болка при местене и обръщане, което му пречело да заспи и ползвал
обезболяващи. Свидетелят твърди, че преди инцидента ищецът се грижел за дома,
градината; водел голямата си дъщеря на детска градина и я прибирал; спортувал в
събота и неделя. След катастрофата пострадалия не можел да полага вече тези
грижи за семейството си; станал по-затворен; спрял да спортува. ***твърди също,
че болките в гръдния кош, гърба и врата при пострадалия продължили около три
месеца, като и към момента на разглеждане на делото се оплаквал от болки в
гърба и при вдигане на тежко. Свидетелят излага още, че в началото ищеца се
страхувал да шофира и да се вози в автомобил. Впоследствие отново започнал да
шофира и към момента на даване на показанията от ***пътувал с автомобил до
местоработата си в гр.***.
Обсъдените свидетелски показания се възприемат от съда,
като основани на лични възприятия и кореспондиращи в основната си част с
другите събрани доказателства.
За изясняване психичното състояние на ищеца след процесното
ПТП е изслушано в о.с.з. на 24.10.2019г. заключението по допусната
съдебно-психологична експертиза. От същото се установява, че към момента на
психологическото изследване на пострадалия вещото лице е установило със
специална методика силно завишена степен
на тревожност и изразени симптоми на посттравматичен стрес. Посочено е в
експертизата, че периода, в който ищеца страда от посттравматичното стресово
разстройство може да се определи приблизително от приключване на острата фаза
на преживяване на инцидента (с продължителност от около месец след събитието) и
до момента на изследването. Според заключението на вещото лице ищеца е бил
изложен на крайно напрежение в резултат на травматичното събитие, на което е
реагирал със страх, безпомощност и ужас, имайки предвид факта, че в автомобила
е била и дъщеря му. Това преживяване
нанесло сериозни щети на психичната му устойчивост, изразяващи се във
високо ниво на тревожност и в резултат на това увеличени нива на адреналин, като
хормоналният дисбаланс води до
невъзможността имунната система да функционира пълноценно. Това сериозно
възпрепятства психо-физическото,
емоционално и социално възстановяване на пострадалия. Вследствие тези
проявления е било силно ощетено и качеството на живот: непълноценност в
упражняване на бащинските ангажименти; липса на социален живот през първите три
месеца, а впоследствие избягване на разговори, свързани с автомобили, което било
причина да избягва обичайните срещи с приятели; влошаване качеството на съня –
безсъние, нощни кошмари, възстановяващи сцени от катастрофата; повишена
раздразнителност, нарушена концентрация, свръх реактивност, причинени от
безсънието; прекъсване на заниманията със спорт; невъзможност месеци наред да
ходи на работа; емоционално натоварване при управление на автомобил със страх
за своята и на близките си сигурност. Посочено е в заключението, че при
психологическото изследване ищецът споделил за повтарящи се преживявания на
травмата, многократно нахлуващи в съзнанието му картини от катастрофата; за
опити да отбягва всички ситуации, предмети и хора, които могат да му напомнят
за случката; положил изключителни психични усилия, за да започне отново да
управлява автомобил, като за първия опит описвал преживяване, отговарящо на
всички симптоми на психическа атака. Посочено е също така в заключението, че
преживеният тежък стрес се е отразил негативно на поведенческите реакции на
ищеца – споделял за епизоди на трудно контролируем гняв, породен от мисълта за
възможните по-тежки последствия от събитието, както за него, така и най-вече за
детето му; за изпадане в състояние на тъга и потиснатост от мисълта за
непредизвиканата от него значима негативна промяна в неговия начин на живот и
този на близките му и то в период на най-активна зряла възраст. Вещото лице е
пояснило, че посттравматичния стрес може да се развие след всяко подобно
непредсказуемо и непреодолимо събитие, като с времето състоянието привидно
намалява, но реално обсебва цялата личност и изменя поведението на пострадалия.
Посочило е, че ако не се потърси специализирана помощ съществува реална опасност от развитие на
посттравматично стресово разстройство, симптомите на което могат да се проявят
от 2 дни до 6 месеца след катастрофата и да не отшумят през целия живот, с
което трайно да влошат качеството на живот на пострадалия. Експертът е дал
заключение, че преживения от ищеца инцидент е повлиял трайно във времето и
нанесъл щети на всички психически нива – емоционално, интелектуално и социално,
повлиял е негативно на психо-емоционалния му баланс. Излизането от това
състояние, според експертното заключение, е бавен и непредвидим процес, ако
пострадалия не проведе дълъг курс на психотерапия, която да му помогне да
разпознае, понесе и преформулира травмата по такъв начин, че да успее да я
впише в житейската си история.
Обсъденото заключение по съдебно-психологическата
експертиза също се възприема от съда, като дадено от специалист, разполагащ с
необходимите знания и след психологическо изследване на ищеца, както и като
достатъчно обосновано.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното :
В настоящото производство се претендира обезщетение за
вреди от ПТП, настъпило през на 10.05.2018 г., поради което приложим е КЗ в
сила от 01.01.2016 г. Със същия е предвидена специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач
на МПС: предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен срок от сезирането за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане
на застрахователно обезщетение - чл.480, ал.3 от КЗ , във вр. с чл.496 от КЗ, във вр. с чл.380 от КЗ. Установи се от приложената
застрахователна преписка, че в случая застрахователят е бил сезиран по чл.380 от КЗ на 04.07.2018г, като извънсъдебно споразумение не е било постигнато
и исковата претенция по прекия иск е предявена на 25.02.2019г. Поради това
следва да се приеме, че е налице специалната процесуална предпоставка за
допустимост на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432, ал.1 от КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от делинквента
автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят
дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител.
Установи се в настоящото производство, че лекият автомобил марка
***, управляван при процесното ПТП от ***, е бил застрахован по риска
„гражданска отговорност” при ответното дружество ***, със застрахователна полица,
валидна към момента на настъпване на произшествието – 10.05.2018г.
Съдът приема за установено
също така въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства и
заключение по изслушаната съдебна авто-техническа експертиза, че е налице
извършено противоправно деяние от страна на водача на сочения лек автомобил – ***.
Същият е нарушил нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, задължаваща го да съобразява
поведението си като водач на МПС с пътните знаци и пътната маркировка. При
наличие на пътни знаци „Г2” и „В1” - първият указващ му да продължи движението
си само на дясно и втория забраняващ му навлизане в пътния участък, делинквента
не е съобразил поведението си с тях, навлизайки в пътя с еднопосочно движение,
с което е станал причина за настъпване на произшествието.
Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определят от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива са обстоятелствата при деликта, естеството на
увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност и последици и пр. В настоящия случай се установи от обсъдените
писмени и гласни доказателства и заключението по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, че на ищеца са били причинени следните травматични увреждания,
намиращи се в пряка причинна връзка с процесното ПТП: счупване на седмо ляво
ребро по предната мишнична линия; контузии (натъртвания) на меките тъкани в
областта на главата и гръдния кош; охлузвания по тялото и крайниците. Установи
се, че в резултат на тези травми са били търпени физически болки, които са били
по-силни през първите 7-10 дни, средни през следващите една и половина две
седмици и слаби за период от още една и половина – две седмици. Ищецът е търпял
болки в гръдния кош при по-дълбоко вдишване и обръщане на тялото, като
лечението му е изисквало спазване на постелен режим и прием на обезболяващи в
продължение на около един месец. Стана ясно от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, че не са налице остатъчни явления от
уврежданията, засягащи физическото здраве на ищеца. Съдът съобрази и
установеното от показанията на ***и заключението по съдебно-психологическата
експертиза, че при ищеца произшествието е нанесло щети на всички психични нива
– емоционално, интелектуално и социално, като е довело до влошаване на
качеството му на живот. Трудно е преживял в емоционално отношение периода, през
който е бил зависим от грижите на съпругата си, както и наложилата се промяна в
начина му на живот, и невъзможността да изпълнява предишните функции в грижата
за семейството. Силно се е влошило качеството му на съня, причиняващо
раздразнителност, нарушена концентрация, свръх реактивност. Вследствие
претърпяната психотравма е била ощетена и ограничена възможността на ищеца да
управлява автомобил, което е било дейност, доставяща му удоволствие и даваща
качество в начина на живот. Стана ясно от заключението по
съдебно-психологичната експертиза, че първоначалните му опити за управление на
автомобил след катастрофата са били съпроводени от епизоди на панически атаки.
Стана ясно също така от това заключение, че при ищеца не са отшумяли симптомите
на посттравматичен стрес повече от година след инцидента, като са налице реални
условия за разгръщане на депресивна симптоматика при пострадалия. Както се
установи от експертното заключение, излизането от това състояние е бавен и
непредвидим процес, ако не се проведе дълъг курс на психотерапия, изискващ от
своя страна сериозна времева и финансова инвестиция.
При съобразяване на горните обстоятелства, както и
социално-икономическата конюнктура към датата на деликта и обществените представи за справедливост,
съдът приема, че размера на обезщетението за репариране на причинените на
пострадалия неимуществени вреди в случая
следва да се определи на 8 000 лв., като съдът счита, че с този размер в
най-пълна степен може да се постигне обезвреда на ищеца.
Съдът счита, че в случая не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. Установи се от обсъденото експертно
заключение, че ищеца не е извършил
нарушение на правилата за движение и не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието. Поради това не са налице основания за намаляване на
определеното обезщетение.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция по
чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде уважена до размера на сумата от 8 000, а
в останалата част до пълния претендиран размер от 10 000лв. следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
По разноските, сторени в производството : Всяка от страните е претендирала разноски. Ищецът е
направил разноски в общ размер на 2 325лв. Не са налице основания за
намаляване размера на заплатеното от ищеца възнаграждение на адвокат в размер
на 1 200лв., при съобразяване минимално дължимо по смисъла на чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба №1/2004г. – от 830лв., броя проведени открити съдебни заседания,
фактическата и правна сложност на спора. С оглед изхода на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи част от тези разноски – в размер
на 1 860лв. Ответникът е направил разноски в размер на 1 321лв. и с
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът му дължи
разноски в размер на 264,20лв. При това, съдът счита, че по компенсация следва
да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 1 595,80лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, Застрахователно
дружество ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А.И.Х.
с ЕГН **********,***, сумата от 8 000 лв. (осем хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени във връзка с настъпило на 10.05.2018г. ПТП, по
предявения иск като частичен от целия иск в размер на 20 000лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 10 000лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, Застрахователно
дружество ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А.И.Х.
с ЕГН **********,***, сумата от 1 595,80лв., представляваща деловодни
разноски, съразмерно уважената част от иска, по компенсация.
Задължението за изплащане на
присъдените суми може да бъде изпълнено, чрез превод по банкова сметка (***)
IBAN: ***ежи на обжалване пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :