О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.София,21.09.2020 г.
Софийски градски съд,Гражданско отделение, ІV -А състав в открито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
При секретаря А.П. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
ТАШЕВА ч.гражданско дело №9452/19г.
Съдебното производство е по чл.435 ал.5 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на трето лице – Е.П.М. срещу действия на ЧСИ М.П.,рег.851,район на действие СГС - извършен въвод в имот на 25.10.2018 г., за който се твърди,
че се владее от жалбоподателя на годно правно основание по и.д.20188510402266. Подробно в жалбата
са изложени съображенията. Моли да се отмени извършения въвод, като
незаконосъобразен.Претендира
разноски.
Взискателят е подал становище, с което оспорва изложеното
в жалбата и моли същата да се остави без разглеждане като недопустима,респективно –без уважение като неоснователна.
Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция, за което е
представен списък по чл. 80 ГПК.
ЧСИ е представил
мотиви относно извършения въвод в процесния имот, като е изложил доводи за недопустимост ,респективно за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, както и обясненията на ЧСИ,
прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, като същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Подадената от Е.П.М.
жалба срещу извършен въвод във владение на недвижим имот,
представляващ Апартамент № 14, находящ се в гр. София, бул. „******е подадена
от трето лице, извън кръга на изрично посочените в чл. 435, ал. 5 ГПК.
Жалбоподателката е дъщеря на съделителката С.К.Х., не е страна по
изпълнителното дело, както и не се е намирала във владение на имота в деня на
въвода, каквото е изискването на чл. 523 ГПК, поради което подадената от нея
жалба се явява недопустима.
Правото
на жалба по чл. 435, ал. 5 ГПК е средство за защита на третото лице срещу
неправилен въвод при хипотезата на чл. 523 ГПК. За третото лице е достатъчно
само да твърди упражнявано владение на имота отпреди завеждане на делото,
решението по което се изпълнява, и притежаване на право, което изключва правото
на взискателя върху имота, за да се приеме, че жалбата му е допустима. Съобразно с разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК третото за изпълнителното дело лице е легитимирано да обжалва действията на
съдебния изпълнител по извършване на въвод във владение на недвижим имот само
ако е бил във владение на имота преди предявяване на иска, решението по което
се изпълнява. В противен случай и на основание чл. 523, ал. 1 ГПК съдебния
изпълнител е длъжен да въведе взискателя във владение на имота. Анализът на
цитираните разпоредби сочи, че третото на изпълнението лице може да
противопостави владението си само ако основанието му датира отпреди основанието
на взискателя. Такъв би бил случая, когато третото лице се легитимира като
собственик или носител на ограничено право върху имота, върху който е насочено
изпълнението, учредено му преди осъществяване на придобивния способ на
взискателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 523, ал.
1 ГПК, за да се извърши въвод във владение срещу трето лице_. което владее
имота към деня на въвода, са необходими две кумулативно съществуващи
предпоставки. Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение,
а не в държане на трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това
владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо едновременното
наличие и на двете условия, като по този начин разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК води до разширяване на субективните предели на изпълнителния лист и по
отношение на третото лице, в чието владение се намира имотът. Съдебното
решение, с което са установени правата на взискателя и въз основа на което е
издаден изпълнителният лист, разпростира действието си и по отношение на това
трето лице. В тази връзка правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота
преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. За да бъде
основателна подадената жалба, е достатъчно третото лице да установи само факта
на владението върху имота и на придобиването му преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. В настоящия случай обаче жалбоподателката Е.П.М.
не е установила факта на
владението си върху имота, както и не е доказала от кога упражнява такова
владение. При многократните посещения на адреса на недвижимия имота, както и в деня на въвода помощник частният съдебен
изпълнител не е установил имотът да се владее от което и да е лице -
жалбоподателката или съделителката С.К.Х..
От представените съдебни решения по
делбата се установява,че жалбоподателката не е живяла в процесното жилище.От
разпита на допуснатите по делото свидетели се установява,че Е.М. е живяла в
другия апартамент в жк Младост,а не на адреса ,където е извършен въвод.
Предвид горното,
Софийски градски съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва
да остане без разглеждане.
С оглед изхода на делото съдът
постанови жалбоподателя да заплати на взискателя направените по делото разноски
в размер на 1000 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на
трето лице – Е.П.М.
срещу действия на ЧСИ М.П.,рег.851,район
на действие СГС - извършен въвод в имот на 25.10.2018 г.,
за който се твърди, че се владее от жалбоподателя на годно правно основание по
и.д.20188510402266
ОСЪЖДА
Е.П.М. ЕГН ********** да заплати на П.М.М. ЕГН **********
направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.