Решение по дело №100/2019 на Районен съд - Раднево

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 70

 

Гр. Раднево, 09.08.2019 г.

 

 

Радневският районен съд в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав: 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                          

при секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Вълчанова АНД № 100/2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Н.А. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-0327-000777/25.07.2018 г. на Началник РУ Раднево към ОДМВР Стара Загора, с което му е наложено: административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от двадесет и четири месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 12 контролни точки.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Акцентира се на липса на качеството на водач на МПС от страна на жалбоподателят към момента на проверката.

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв. С.К.. Поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага, че деянието не е извършено от обективна и субективна страна. Моли се за отмяна на НП.

Въззиваемата страна- РУ Полицията в град Раднево, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

Районна прокуратура Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата.

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се установи по категоричен за съда начин, че на 15.07.2018г. около 12:40 ч. в гр. Раднево, на бул. „Георги Димитров” - източната страна на бл. 17, в посока север, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А 3” с рег. №  *****, собственост на П.К.Ж.. В тази посока са показанията единствено и само на актосъставителя А.В., на които противостоят обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите – К.Ж.и С.Е.. Показанията на свидетеля по акта - К.М., колега на актосъставителя са, че той не познавал лично лицето- жалбоподател и че актосъставителя го бил видял да управлява. Категорично се оспориха показанията на А.В., че през цялото време на движението на автомобила, който уж бил управляван от А. бил наблюдаван от контролните орани. Автомобила на патрулиращите полицаи, в който е бил В. *** в локалното платно, докато автомобила на А. се е движел в обратна посока. Т.е. реален визуален контакт актосъставителя и жалбоподателя са имали само в един миг - в момента на своето разминаване. В този момент В. твърди, че с ръка подал сигнал на А. да спре, но последния не го направил. В хода на събиране на гласни доказателства по делото обаче се установи, че подадения сигнал с ръка изобщо не е бил възприет от водача на автомобила, който и да е бил той. Това обстоятелство се установи включително от показанията на М., и от очната му ставка с В.. Потвърждение на липсата на възприятие на махването с ръка от страна на В. е и последвалото поведение на А.. Не се отрича и от самия актосъставител, че  колата е продължила съвсем бавно движението си в локалното платно и когато вече са обърнали патрулиращия автомобил и са настигнали жалбоподателя той съвсем бавно и спокойно със свидетеля Енев се е движел към последния вход на блока, пред който са се намирали - посочен като блок № 17 на улица „Георги Димитров”.

Съдът не дава вяра на показанията на В. по отношение на това, че е сигурен, че А. е управлявал автомобила и поради това, че показанията му бяха категорично опровергани от колегата му относно обстоятелството дали е имал непосредствена видимост към водача през цялото време, докато да поиска да извърши проверка за употреба на наркотици. Дори и от самите проверяващи - служителите на РУП се установява, че те не са поискали да извършат тест за употреба на наркотици още веднага след като са настигнали А., а са извършили множество други проверки и чак след  два часа са се сетили да поискат и тази проверка.

Съдът напълно споделя възражението на адв. К., че към момента на проверката А. не е имал качеството на водач на МПС, съгласно разпоредбата на §6, т.25 от ПЗРЗДвП - а именно – лице, което управлява ППС. Към момента на проверката А. не е управлявал ППС. Още повече, че адв. К. сочи, че преди проверката на патрулиращите полицаи, движейки се пешком покрай блока, пред който бил спрян за проверка,  А. погълнал хапче.

Обстоятелството дали е управлявал или не автомобила преди проверката на В. и М. всъщност е ирелевантно, тъй като всички доказателства, събрани в хода на производството по делото – и гласни и писмени установяват, че към момента на проверката той категорично не е имал качеството на водач. След като слезе от колата, дори да приемем, че е управлявал, лицето вече престава да е в това качество, и ако не го прави единствено с цел да избегне проверката, нищо не го задължава да съблюдава поведението, дължимо за водач на МПС.

А. отказва да бъде изпробван с техническо средство DRAGER DRUG CECK 3000 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, но едва два часа след като започнала полицейската проверка. През това време биха могли да се случат доста неща, включително и поглъщането на някакво хапче, както се сочи в защитата на адв. К..  След отказа на А., му бил връчен Талон за изследване с номер 0016316, който жалбоподателят също отказал да получи и това е удостоверено с подписа на един свидетел.

Съдът приема тезата на защитата, че целта е била да се намерят наркотици в жалбоподателя и евентуално да се разкрие престъпление по НК, а не да му се вмени във вина посоченото в НП. Именно това е единственото логично обяснение за престоя в продължение на 2 часа на улицата и извикването  на полицейския служител, свидетеля Д.Т. - дежурен полицай от Криминална полиция. С тази цел е и решението А. да бъде задържан и отведен в районното управление  и обстойно претърсен лекият му автомобил в 14 часа, видно от приложения по делото протокол. Едва след извършването на всички посочени до тук действия се е появила идеята да му се направи тест с дрегер - едва в районното управление, което не се отрича и от В.. Това се потвърждава и от часовете, посочени в приложените по делото писмени доказателства: - АУАН - съставен в 15.30 часа, а талона за медицинско изследване  в 15.20 часа - т.е. три часа след като е бил спрян за проверка А..

 В този смисъл е налице и разминаване между часа на извършеното нарушение, визирано в акта и наказателното постановление - 12.40 - докато талона за медицинско изследване е издаден едва в 15.20 часа - т.е. в 12.40 часа – жалбоподателя изобщо не е отказвал каквато и да е проверка. Точно тогава е бил проверяван за притежание на наркотици и се е намирал на улицата. Дори и самите проверяващи потвърдиха, че проверка с дрегер въобще не са правили и намек да правят на улицата, тъй като било горещо и това е нямало как да се случи. Т.е. посочения час на извършеното нарушение е абсолютно неверен. Налице е категорично нарушение на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.

Бил му е съставен и връчен АУАН с бл. номер 456637/15.07.2018 г. за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, който нарушителят отказал да подпише, като същият е удостоверен с подписа на свидетеля Валентин Кръстев Дойков. Въз основа на издадения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление, което съдът намира, за незаконосъобразно и неправилно поради липсата на качеството на водач от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, след изменението в ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. и действаща до сега, предвижда, че водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Следователно с отказа на дееца да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества, съчетан с отказа му да даде кръвна проба за медицинско изследване (изрично отбелязан и подписан от нарушителя в талон за изследване № 0016316 лист 13 от делото на районния съд, цитирания и в АУАН), е осъществен състава на нарушението, който е описан точно в акта и НП. Но само при условие, че деецът е имал качеството на водач, съгласно разпоредбата на §6 от ПЗРЗДвП.

В случая от събраните по делото доказателства, вкл. показанията на св.  А.В. и св. К.М., с категоричност се установява, че контролните органи не са спрели за проверка управляваният от А. автомобил, а са настигнали жалбоподателя едва когато той се движел пред жилищен блок пеша и след като му извършили обиск, на него и на колата му, го отвели в полицейското управление, където и поискали да го изпробват с техническо средство за установяване употреба на упойващи вещества. Всичко това се е осъществило почти три часа след като жалбоподателя бил настигнат от патрулиращите полицаи и повикан за проверка. Всичко това е осъществено едва два часа след като се осъществила реалната среща между проверяващите и проверявания. Той обаче отказал да му бъде извършена такава проверка с верния мотив, че към момента на проверката не е бил водач на МПС. Бил му съставен и талон за медицинско изследване, в който той изрично записал, че отказва да даде и кръвна проба, след което се подписал. Фактическата обстановка обаче не е правилно установена от АНО, тъй като не е установил качеството „водач” на нарушителя. Не е посочено точно и времето на извършване на нарушението, което не позволява на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен.

При съвкупната преценка на фактите се установява, че няма извършено нарушение от страна на А., поради което и следва да се отмени наказателното постановление.

   

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0327-000777/25.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР-Стара Загора, РУ-Раднево, с което на Д.Н.А., ЕГН ********** с адрес *** е наложено: административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от двадесет и четири месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и са били отнети и общо 12 контролни точки, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ