№ 685
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110110341 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр. София, ул.
Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от изп.директор и председател на УС Борислав
Михайлов и Стефан Стоилков срещу М. Д. С., ЕГН ********** с адрес **** иск с правно
основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. б КЗ за осъждане ответникът да заплати на
ищеца сумата от 574,80лева, представляваща изплатено на Ч. Б. И. обезщетение за
имуществени вреди причинени на собствения му л.а Фолксваген тигуан с рег. № Н 3148 ВТ,
вследствие на ПТП настъпило на 20.02.2019г. в гр. Варна, ул. Вяра по вина на ответника
като водач на л.а. «Рено 5» с рег. № В 0042 СТ управляван без задължителната застраховка
«Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска– 03.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Въз основа на протокол за ПТП
№ 1692689/20.02.2019г. на ОДМВР Варна и влязло в сила НП, ответникът е бил признат за
виновен за причиняване на ПТП на 20.02.2019г. в гр. Варна, ул. Вяра № 6А при управление
на л.а. «Рено 5» с рег. № В 0042 СТ. ПТП е настъпило по следния механизъм- ответникът се
е движил с несъобразена скорост, в резултат на което е изгубил контрол над автомобила и се
е блъснал в паркиран на улицата л.а Фолксваген тигуан с рег. № Н 3148 ВТ, собственост на
Ч. И.. Твърди, че към датата на ПТП, л.а.«Рено 5» е управляван от ответника без сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност. Собственикът на увредената вещ се е
обърнал към ГФ за изплащане на обезщетение. Ищецът е образувал щета №
19110123/3/18/2019г., по която е изплатил определеното от него обезщетение в размер на
процесната сума за възстановяване установените увреждания- преден ляв капак- боя, вежда
1
на преден ляв калник- матиране, предна лява врата- лека степен на увреждане, долна лайсна
на предна лява врата- матиране, задна лява врата- боя, долна лайсна на задна лява врата-
степен на увреждане средна + матиране, заден ляв панел- боя и задна лява джанта- боя.
Доколкото ответникът е управлявал МПС без съответната застраховка Гражданска
отговорност, виновно е причинил ПТП, от което има пострадало имущество, и предвид
извършеното плащане на обезщетението за причинените вреди, то за него се поражда
регресно вземане. Липсата на плащане на сумата, въпреки отправена покана до ответника,
обосновава интереса от заявяване правата на ищеца по исков ред. Искането е за уважаване
на исковата претенция и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В открито съдебно заседание ищецът редовно уведомен не е представляван. С
писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен, явил се е лично в първото по делото съдебно
заседание. Оспорил е исковата претенция. Без да оспорва участието си в процесното ПТП,
твърдял е, че не всички увреждания са настъпили в резултат на процесното ПТП. Оспорил е
и размера на исканото обезщетение.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 558, ал. 7 вр.
чл. 557, ал.1, т.2, б. а КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че на посочената дата е настъпило твърдяното ПТП и то по вина
на ответника; че към датата на ПТП виновният водач е управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка «Гражданска отговорност»; че в резултат на това ПТП е
пострадало чуждо имущество- л.а Фолксваген тигуан с рег. № Н 3148 ВТ, собственост на Ч.
И.; че са причинени сочените вреди и техния размер; че така определеното обезщетение е
заплатено от ищеца на собственика на вещта.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 20.02.2019г. е настъпило ПТП, при което е увреден л.а Фолксваген тигуан с рег. №
Н 3148 ВТ, собственост на Ч. Б. И.. За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП №
1692689/20.02.2019г. от служители на ОДМВР Варна, сектор ПП. Произшествието е
настъпило на същата дата, като в протокола е отразено, че по данни на собственика на л.а
Фолскваген тигуан, на 20.02.2019г. в гр. Варна, на ул. Вяра до № 6а, автомобилът му е бил
ударен от водача на л.а Рено 5 с рег. № В 0042 СТ, управляван от ответника, който след
ПТП го е напуснал. Документирани са видими щети по л.а Фолксваген тигуан- охлузване на
дясна странична част. По отношение на водача на л.а Рено 5 е отбелязано, че няма
застраховка Гражданска отговорност.
2
Съставени са били АУАН № 185225/21.02.2019г. за извършено нарушение по чл. 5,
ал. 1, т. 1, чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП и АУАН № 130567/21.02.2019г. за допуснато нарушение по
чл. 638, ал. 3 КЗ. По образуваната адм. преписка, с декларация от 21.02.2019г. ответникът е
декларирал, че на 20.02.2019г. около 16,10ч. той е управлявал л.а Рено 5 с рег. № В 0042 СТ.
Въз основа на АУАН № 185225/21.02.2019г. и АУАН № 130567/21.02.2019г. срещу водача
М. С. са съставени съответно НП № 19-0819-001219/04.04.2019г. за нарушения по чл. 5, ал.1,
т.1 ЗДвП и чл. 123 ЗДвП, влязло в сила на 18.05.2019г. и НП № 17-0819-001220/04.04.2019г.
за допуснати нарушения по чл. 638, ал.3 КЗ, влязло в сила на 18.05.2019г.
Представената справка от информационен център към ГФ свидетелства, че към
20.02.2019г. л.а с рег. рег. № В 0042 СТ не разполага с действаща застраховка Гражданска
отговорност, поради прекратяването й към 01.02.2019г. Този факт не е оспорван от
ответника.
Въз основа на уведомление до ищеца от собственика на л.а Фолксваген тигуан с рег.
№ Н 3148 ВТ, ГФ е образувал щета № 19110123. Поискано е обезщетение за имуществени
вреди от ПТП по експертна оценка. Ищецът е изготвил опис по щетата на 25.02.2019г., в
който е отразил следните увреждания: преден ляв калник, вежда ПВЦ преден ляв калник,
лайсна предна врата, задна врата, лайсна задна врата, панел заден ляв калник и лява задна
джанта. С доклад по щетата и на база изготвена техническа експертиза, ищецът е определил
обезщетение в размер на 574,80лева, което е изплатил на 14.06.2019г. на пострадалия по
банков път.
От приетото заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото
доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на
застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение, се
установява следното: След съпоставка на получените увреждания по двете МПС, в.л.
обосновава извод, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между двете
МПС, при който л.а Фолксваген тигуан е в покой, а л.а Рено 5 се движи в посока успоредна
на надлъжната ос на л.а Фолксваген тигуан, напуска първоначалната си траектория на
движение и се удря косо в страничната лява част на л.а Фолксваген тигуан, приплъзвайки се
по цялата му дължина. Установените увреждания по л.а Фолксваген тигуан и
документирани в изготвен снимков материал са в лява странична част и са вследствие на
съприкосновение с приплъзване по цялата дължина на превозното средство от обект
движещ се в посока успоредна на надлъжната ос на автомобила. Всички увреждания
отговорят по степен и вид да са получени от едно събитие, при което л.а Фолксваген тигуан
е бил в покой /уврежданията по джантата на задно ляво колело са получени в покой и
колелото не е било в движение/, и е възможно да се дължат по вид и степен на настъпилото
ПТП. Нужната стойност за възстановяване на уврежданията изчислена по реда на единната
Методика за уреждане претенции по действащата Наредба за задължителното застраховане е
574,80лева, а по средни пазарни цени към датата на събитието- 763,94лева.
Коментарът на горните доказателства обосновава категорично извод, че на
3
20.02.2019г. е настъпило ПТП с участие на л.а Рено 5 управляван от ответника и л.а
Фолксваген тигуан, собственост на Ч. Ибрям. Към датата на ПТП л.а Рено 5 не е имал
задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Механизмът на ПТП се установява, както от експертното заключение, така и от
ангажираните писмени доказателства, в частност- протокол за ПТП, АУАН и НП.
Посоченият протокол на ПТП представлява официален свидетелстващ документ, като съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му и има обвързаща доказателствена сила относно фактите
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. Доколкото ПТП не е било
обслужено на момента от служители на сектор ПП, а протоколът е съставен по- късно след
настъпването на ПТП, то сам по себе си той няма доказателствена стойност относно
вписания в него механизъм и увреждания на л.а., още повече при предприетото от ответника
тяхно оспорване, макар и направено извън срока по чл. 131 ГПК. Независимо от това обаче,
от доказателствено значение за тези факти е издаденият АУАН, в който е описан
механизмът на настъпване на ПТП, както и обстоятелството че са причинени на л.а
Фолксваген тигуан щети описани в протокола за ПТП № 1692689. АУАН е подписан от
ответника, с което същият е удостоверил факти неизгодни за него и имащи поради това
доказателствена стойност. С отделна декларация е удостоверил и че във въпросния ден той е
управлявал л.а Рено 5, който факт принципно не е и бил оспорван от него. Това задължава
съда да приеме, че ответникът при управление на л.а Рено 5 по ул. Вяра пред № 6А не е
оставил достатъчно странично разстояние при разминаване и е допуснал съприкосновение с
л.а Фолксваген тигуан, нанасяйки му щети- охлузвания в дясна странична част. И след като
и в.л. съобразно констатираните увреждания по двата автомобила приема като възможен
именно този механизъм, съответно уврежданията се намират в причинна връзка с ПТП,
следва да се приеме, че поведението на водача на л.а Рено 5, управляван от ответника е било
противоправно. За противоправността и вината от значение е и факта, че за така допуснатите
от ответника нарушения на ЗДвП, той е бил наказан по административен ред, с влезли в
сила НП. В заключение ответникът е допуснал нарушение на общото задължение вмененото
му в чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП разписващ, че всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Резултат от това е настъпилия удар между двете превозни средства и причиняването на
имуществени вреди на това, собственост на Ч. И.. Уврежданията по автомобила са
документирани, както в изготвения протокол за ПТП, снимков материал, така и в описа на
ищеца и тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с въпросното ПТП
предвид експертното заключение. Последното опровергава оспорванията на ответника, че не
всички увреждания са резултат на неговото поведение. Категорично според експерта всички
увреждания по степен и вид са получени от едно събитие, при което л.а Фолксваген тигуан
не е бил в движение. Т.е доказани са, както деянието и неговата противоправност, така и
вината, която в гражданското право се и предполага.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на което за Гаранционния фонд възниква
4
задължение за обезщетяване отговорността за вреди. Нямало е спор, че ищецът е изпълнил
законовото си задължение и на 14.06.2019г. е извършил плащане на дължимото обезщетение
определено от него по експертна оценка. Исковата претенция се явява доказана в своето
основание.
По отношение размера на вредите съдът съобрази разпоредбата на чл. 558, ал. 2 КЗ,
която препраща към чл. 499, ал.2 КЗ предвиждаща, че при вреди на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на причинената вреда, като
обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, приета с наредбата по чл. 504. Във връзка с тази разпоредба е приета
Методика към Наредба № 49/16.10.2014г., с която се отменя Наредба № 24/08.03.2006г., с
изключение на чл.15, ал.4 и Приложения 1-6 към нея съгласно пар.3 ПЗР към Наредба № 49.
Съгласно пар.3, ал.3 от ПЗР към Наредба № 49, до приемане на методиката по чл. 1, ал.3 от
тази наредба се прилага методиката по чл. 15, ал.4 от Наредба № 24 и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС. Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди е приета от КФН и представлява
приложение № 1 към чл.15, ал. 4 от методиката към Наредба № 24. Затова, при определяне
размера на претенцията, съдът взе предвид експертното заключение, съобразно което
нужната стойност по отстраняване на вредите изчислена по действащата единната Методика
за уреждане претенции по Наредба № 49 за задължителното застраховане е 574,80лева, до
който размер претенцията се явява доказана.
В заключение, искът следва да се уважи в цялост. Сумата следва да се присъди ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.08.2022г., така както е
поискано и като законова последица от основателно упражнено право на иск.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Реализираните такива са- 50лева платена ДТ, 250лева- депозит на вещо лице.
Претендират се и разноски за юк. възнаграждение. На основание чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал.8 ГПК, съдът определя юк.възнаграждение в
полза на ищеца от 100лева, преценявайки липсата на фактическа и правна сложност на
спора. Или предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на общо 400лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от изп.директор и председател
на УС Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 574,80лева, представляваща
5
изплатено на Ч. Б. И. обезщетение за имуществени вреди причинени на собствения му л.а
Фолксваген тигуан с рег. № Н 3148 ВТ, вследствие на ПТП настъпило на 20.02.2019г. в гр.
Варна, ул. Вяра по вина на ответника като водач на л.а. «Рено 5» с рег. № В 0042 СТ
управляван без задължителната застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 03.08.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1, т.2,
б. а КЗ.
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от изп.директор и председател
на УС Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 400лева, представляваща сторени
по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6