Р Е Ш Е Н И Е
№ 53 / 20.01.2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На шестнадесети декември 2020г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 669 / 2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на л.св. Н.Р.Л., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене срещу ГДИН с правно основание чл.284 от ЗИНЗС
за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди – психически
и физически тормоз, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация и поставянето му в неблагоприятни условия за
изпълнение на наказанието в Затвора Белене, които се изразяват в недостатъчна
жилищна площ, недостатъчна дезинсекция и представляват жестоко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 19.09.2018г. до 15.09.2019г. /датата на преместването му в
Затвора Враца/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът, чрез адв. А. ***, твърди, че въпреки
осъдително решение № 389/08.06.2018г., постановено по адм.д. № 882/2016г. по
описа на АС – Плевен, с което ответникът ГДИН-София е осъден да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 1500 лв. за претърпени неимуществени вреди за
периода 03.12.2013г. – 03.11.2016г., произтичащи от настаняването му в
помещения с недостатъчна жилищна площ, при лоши битови условия, противоправното
поведение на затворническата администрация продължава и той продължава да търпи
неимуществени вреди психически и физически тормоз в резултат на неосигуряването
на нормални битови и хигиенни условия – недостатъчна жилищна площ и
недостатъчно и неефективно обезпаразитяване, изразяващо се в наличие на
дървеници. Твърди, че след влизане на присъдата му в сила със Заповед №
534/19.09.2018г. на Началника на Затвора Белене е бил разпределен в първа група
и заедно с още шест л.св. е бил настанен в спално помещение № 505, където не е
разполагал с достатъчна жилищна площ съобразно разписаната минимална жилищна
площ от 4 кв.м. съгласно чл. 43 ал.4 ЗИНЗС. Счита отношението на
администрацията за дискриминационно, при положение, че в другите помещения на
етажа са спазени законовите изисквания, като например в 513 помещение в
продължение на месеци са настанени само четирима души. В резултат на
пренаселеността търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални преживявания, стрес, безпокойство, психически и физически тормоз,
поради невъзможността да има нормална жизнена среда и спокойно биологично
съществуване, като твърди и че пренаселеността е способствала за обостряне на
хроничното му заболяване – бронхиална астма. На следващо място търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически дискомфорт,
безсъние, изтезание и мъчение, вследствие бездействието на администрацията да
осигури нормални хигиенно-битови условия в мястото за настаняване, свързани с
недостатъчна и неефективна дезинсекция, в резултат на което ежедневно е
подложен на физически и психически тормоз, вследствие на постоянно лазене и
ухапване от дървеници. Всяка вечер бил жестоко и болезнено нахапан до кръв,
което е видно от петната кръв по чаршафите му, което водело до безпокойство и
невъзможност за спокоен нощен сън, както и до потенциална възможност за
предаване на заразни болести. На 11.03.2019г. била извършена планирана
дезинсекция против хлебарки и дървеници от специализирана фирма, но без
резултат и положението е нетърпимо от месеци. Въпреки подаваните ежедневни
сигнали до ИСДВР г-жа В. и г-н Д., затворническата администрация проявява
бездействие и не полага достатъчно усилия за ефективно справяне с проблема и
поддържане на санитарно-хигиенни условия, като допуска наличието на дървеници в
помещенията. Счита, че с тези действия и бездействия на затворническата
администрация е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, което е довело до перманентен физически и
психически тормоз. Преживяното страдание надхвърля по интензитет неизбежното
ниво на строгост, присъщо на изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт У.
изразява становище за неоснователност на исковата молба. Счита оплакването за
недостатъчна жилищна площ за неоснователно, тъй като в исковия период ищеца не
е бил настаняван в помещения със сериозно ограничена жилищна площ. В спално
помещение № 505, което е с обща площ 24,2 кв.м.
броя на настанените лица е варирал, като максималния брой настанени
лица, заедно с ищеца е бил общо 6 души. А към 10.10.2018г. е бил настанен в 507
спално помещение, което е с квадратура 23,4 кв.м. с още четири лица и от
списъка преди преместването му се установява, че в 505 помещение тогава са били
настанени общо 5 лица. Неоснователни счита и твърденията за недостатъчна и неефективна
дезинсекция. Прилага 9 бр. протоколи за извършено планово и извънредно
третиране за исковия период в изпълнение на сключени договори със
специализирана фирма, които прилага, както и заповед № 799/03.08.2018г. на
Началника на Затвора Белене, регламентираща реда за освобождаване на спалните
помещения по време на третирането им. Администрацията е предприела необходимите
действия за справяне с проблема, чрез сключването на едногодишни договори със
специализирана фирма и регулярното третиране на помещенията, реагирала е на
постъпили оплаквания чрез извънредно третиране, което се подкрепя и от всички
свидетелски показания, затова не е налице твърдяното бездействие. Моли за
отхвърляне на иска изцяло като недоказан.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че искът е недоказан, поради липса на пряка причинна връзка между
твърдяното бездействие на затворническата администрация и вредите и предлага да
се отхвърли.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284
ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София произтича от
незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора Белене за посочения период 19.09.2018г.
– от настаняването на ищеца в първа група в 505 спално помещение до
15.09.2019г. /датата на преместването му в Затвора Враца/, изразяващи се в
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието –
недостатъчна жилищна площ и недостатъчна и неефективна дезинсекция, които се
считат за жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и
ал.2 от ЗИНЗС, като изброяването във втората алинея е неизчерпателно.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са затворите. Те са териториални служби на ГДИН. Затова
исковата претенция за посочения период срещу ГДИН – София е предявена срещу
надлежния ответник.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА
за разглеждане за периода от 19.09.2018г. до 11.06.2019г. – датата на завеждане
на исковата молба.
Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За периода след датата на завеждане на исковата молба
- от 11.06.2019г. до 15.09.2019г., когато ищецът е бил преведен в Затвора
Враца, искът следва да се остави без разглеждане като недопустим. Съгласно чл.
125 ГПК искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда и след
завеждането му е недопустимо изменение извън случаите на чл. 214 ГПК, в която
хипотеза посочването на период на претенцията след завеждане на исковата молба,
не попада.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените
от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието се счита за жестоко, нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС, като изброяването във
втората алинея е неизчерпателно. В изричното изброяване се включва липсата на
достатъчно жилищна площ. Тук се причисляват и лошите санитарно-хигиенни
условия.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Ищецът Н.Р.Л. изтърпява наказание „лишаване от свобода“
в Затвора Белене като считано от 19.09.2018г., след получаване на влязлата в
сила присъда и съгласно Заповед № 539/19.09.2018г. е настанен в първа група,
видно от приложените от Затвора Белене справки и цитираната заповед.
Исковата молба е заведена на 11.06.2019г. Впоследствие
със Заповед № Л-4024/04.09.2019г. на ГДИН ищецът е преместен в Затвора Враца за
включване в образователен процес, където е постъпил на 15.09.2019г.
Според Справка Рег. № 113-5913/10.08.2020г. на ИСДВР
Наталия Иванова при Затвора Белене за периода 19.09.2018г. – 10.07.2019г.
ищецът е бил настанен в 505 спално помещение на първа група, където броят на
настанените е варирал между 5-6 л.св., в зависимост от броя на настанените в
групата лица. Помещението е с обща площ включваща и санитарния възел от 24.2
кв.м. За част от месец октомври 2018г. поради ремонт на помещенията е бил
настанен в 507 спално помещение с още четирима л.св., което е с обща площ включваща
санитарния възел от 23,4 кв.м. Останалите
спални помещения, посочени в исковата молба са с подобна площ от 24,2 кв.м. до
25,2 кв.м., като спално помещение 513 е с най-малка обща площ – 22,8 кв.м. и
затова настанените в него варират от 4 до 5 лица. От приложените списъци на
настанените лица е видно, че броят на настанените л.св. във всички седем помещения
е варирал от 4 до 6 настанени лица. В
помещение 505, в което е бил настанен ищецът през голямата част от периода са
били настанени общо 5-6 лица, като броят им е варирал. Видно и от показанията
на св. Т.Т. в помещение 505, в което е обособен и санитарен възел, са били
настанени максимум шест души, заедно с ищеца. Помещенията са били основно
ремонтирани през м. май 2017г. със смяна
на дограмата с нова PVC дограма, полагане на бетон за
настилка, циментова замазка, фаянс, основен ремонт на общите баня и тоалетна и
на спалните помещения видно от приложената докладна записка Рег. №
ИЗ-5846/06.08.2020г. от Началник сектор ФЛКР Моника Събинова.
Съгласно чл. 43 ал.4 ЗИНЗС / ДВ- бр. 13/2017г., в сила
от 07.02.2017г./ минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. В случая помещение 505, в което е
бил настанен ищецът през по-голямата част от периода е с размер 24,2 кв.м и в
него са били настанявани от 5 до 6 лица, заедно с ищеца, предвид което е
спазено изискването за минимална жилищна площ на един лишен от свобода.
Санитарното помещение е обособено в спалното и е част от него, но дори и да се
извади от разполагаемата площ, на един лишен от свобода при петима настанени се
падат повече от 4 кв.м. А при настаняването на 6 лица отклонението е
незначително / 15 кв.см/ и затова е без съществено значение, защото е
пренебрежимо малко, за да е в състояние да окаже каквото и да е влияние върху
психическото състояние на ищеца, още повече че данни за такова не са налице.
Броят на настанените лица в останалите помещения е съобразен с капацитета им,
поради което не се доказва тенденциозно отношение към ищеца от страна на затворническата
администрация. Помещението е в добро състояние след извършен основен ремонт и
освежаване, а видно от приложената медицинска справка заболяването на ищеца „бронхиална
астма“ е под контрол, няма рецидив и към момента на подаване на исковата молба
няма регистрирани оплаквания.
Затова съдът счита за неоснователни и недоказани
твърденията на ищеца за неосигуряване на необходимото жизнено пространство, в
резултат на което се обострило заболяването му „бронхиална астма“ и че това е
оказало влияние върху психическото му състояние.
За исковия период ответникът е осигурил дезинсекция и
дератизация на сградите на територията на Затвора Белене, по силата на сключени
договори от 08.11.2016г. и от 13.11.2018г. със специализирана фирма след
възложена обществена поръчка по ЗОП. Дезинсекцията е предвидено да се извършва
шест пъти годишно, с възможност за възлагане и на извънредни или
допълнителни заявки при необходимост.
Видно от приложените протоколи за извършена
дезинсекция, включително и за дървеници, е била извършвана периодично на всеки
два месеца съгласно договора, както и извънредно по допълнителни заявки: на
10.07.2018г. – планово; на 06.11.2018г. – планово; на 20.12.2018г. –
извънредно; на 10.01.2019г. – планово; на 11.03.2019г. – планово; на 21.05.2019г.
– планово; на 18.06.2019г. – извънредно; на 10.07.2019г. – планово и на
04.09.2019г. – извънредно.
Ежемесечно е извършвано третиране срещу дървеници, както
по договор, така и при оплакване администрацията е реагирала с възлагане на
допълнителна дезинсекция, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля Д. и В.,
заемащи длъжността ИСДВР в Затвора Белене, както и на свидетеля Т., пребивавал
в същото спално помещение с ищеца. Подкрепят се и от показанията на свиделеката
А. – медицинска сестра в Затвора.
Свидетелят Д. се сеща само за един случай през 2019г.,
когато ищецът бил нахапан от дървеници и се оплакал, бил афектиран и ядосан,
имал ухапвания по вътрешната част на ръката – малки червени точици.
Свидетелката В. потвърждава, че е имало постъпили
оплаквания от лишени от свобода по повод ухапвания от дървеници, при което е
предприемано извънредно третиране. Сменя
се и дюшека, ако някой се оплаче, че вътре има дървеници. От ищеца не се сеща
да е получавала оплаквания от такъв характер. Като допълнителна мярка на ищеца
е предоставена възможност след разреждане да ползва поръчан от него препарат за
третиране на повърхностите, тъй като държането му е забранено в затвора.
Според показанията на свидетеля Т. в спалното
помещение не е имало проблем с дървениците, той лично не е имал проблеми, всеки
месец се третира, защото някои хора се оплаквали. Твърди, че ищецът се чувствал
добре – „всичко му било - шест“.
Свидетелката С.А. – медицинска сестра в Затвора
Белене, казва, че Л., както и други затворници се оплаквали често от охапвания
от дървеници, бил изнервен, давала му „Алергозан“ и витамин В за облекчаване на
сърбежа. Според нея въпреки третиранията, има дървеници и те се пренасят
навсякъде по затворите.
Оплакването на ищеца за недостатъчна и неефективна
дезинсекция съдът намира за неоснователно, тъй като администрацията на затвора не
е бездействала, а е предприела необходимото третиране – регулярно по сключен
договор, както и извънредно за справяне с проблема, като е реагирала на
подадени оплаквания от лишени от свобода и е осигурила ежемесечно третиране, с
което е изпълнила задълженията си за ограничаване разпространението на
вредителите, доколкото това е било обективно възможно. А при оплаквания на ищеца от ухапване му е
осигурена медицинска помощ за облекчаване на последиците. Осигурена е и
възможност на ищеца да внесе препарати за допълнително третиране на
повърхностите. При оплакване дюшеците също се заменят, въпреки че подобно
искане ищецът не е правил. Освен това в сградата е бил извършен и основен
ремонт, което също способства за справяне с проблема. Въпреки това, по думите
на свидетелката А., по затворите има дървеници и те се пренасят, затова и има
оплаквания.
Това дава основание на съда да приеме, че в резултат
на третирането, популацията е била ограничена до необходимия санитарен минимум,
защото обективно е невъзможно да бъде напълно унищожена и администрацията е
предприела необходимите мерки за справяне с проблема, поради което не е налице
твърдяното незаконосъобразно бездействие.
Затова съдът счита, че за процесния исков
период не е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.
3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия на
изтърпяване на наказанието, което изисква положението му на осъден и режима на
изтърпяване на наказанието му.
При изложената фактическа обстановка съдът
намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или
бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л.св. Н.Р.Л., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора –
Белене срещу ГДИН – София с правно
основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за
неимуществени вреди – психически и физически тормоз, произтичащи от
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация и
поставянето му в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието в Затвора
Белене, които се изразяват в недостатъчна жилищна площ, недостатъчна
дезинсекция и представляват жестоко и унизително отношение по смисъла на чл. 3
от ЗИНЗС за периода от 19.09.2018г. до
11.06.2019г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск на л.св. Н.Р.Л. срещу ГДИН - София
с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за периода от 11.06.2019г. – датата на
подаване на исковата молба до 15.09.2019г. - датата на преместването на ищеца в Затвора
Враца и прекратява производството по делото в тази част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С
Ъ Д И Я
: /П/