Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 419 гр.Бургас
15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение
в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1614
по
описа за 2018 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на И.К.Б. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокат П.Г., против
Г.Х.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат П.А..
С исковата си
молба и уточнението й от 22.01.2019г. ищецът предявява осъдителен иск против
ответницата за сумите от 149 049,46 лева
и 36 000 евро, представляващи
стойността на приноса на ищеца в следното имущество, придобито по време на
брака на страните от ответницата в
качеството й на едноличен търговец „Дида - Г.Х.“ :
1. поземлен имот с идентификатор
51500.510.27 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Несебър, област Бургас, с адрес на имота
гр.Несебър, м.Кокалу, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване, с площ от 620 кв.м , при граници : поземлени имоти с идентификатори 51500.510.26,
51500.510.28, 51500.510.20 и 51500.510.70, представляващ
УПИ II, кв.5;
2. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.27.1.1, етаж 0, обект механа, с предназначение на
самостоятелния обект - за обществено хранене, брой нива на обекта - 1, с
посочена в документа площ от 288 кв.м;.
3. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.27.1.4, етаж 1, обект кафе, с предназначение на
самостоятелния обект - за обществено хранене, брой нива на обекта - 1, с
посочена в документа площ от 117 кв.м;
4. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.27.1.12, етаж 4, ателие, студио 2, с предназначение на
самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта - 1, с
посочена в документа площ от 44 кв.м;
5. самостоятелен обект в сграда е
идентификатор 51500.510.27.1.13, етаж 4, ателие, студио 3, с предназначение на
самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта — 1, с
посочена в документа площ от 44 кв.м;
6. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.27.1.14, етаж 4, апартамент 7, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с посочена
в документа площ от 98 кв.м;
всички
самостоятелни обекти с идентификатори по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, област Бургас, находящи се в сграда с идентификатор
51500.510.27.1, разположена в поземления имот 51500.510.27 с адрес гр.Несебър,
м.Кокалу; всеки от тях ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, както и ведно със съответния процент идеални части от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
Искът е с основание чл.30 СК във връзка с чл.22, ал.3 от СК.
Претендира се и
законна лихва върху главниците, начиная от предявяването на иска на
19.10.2018г. до окончателното им заплащане. Искът е с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с
ответницата са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 13.03.1988г.,
прекратен с развод на 20.10.2017г. По решение на двамата съпрузи ответницата се
регистрирала като търговец - ЕТ „Дида - Г.Х.“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.„Преслав“ №
7а. Сочи, че предимно той с помощта на неговите роднини е бил движеща сила в
подпомагането на семейството и имотното му състояние. Едноличният търговец не
извършвал търговска дейност, от която да има приходи.
През 2003г. с
нотариален акт № 75, т.VI, рег. № 388, дело №109 от 29.07.2003г. на нотариус Стоян
Ангелов ответницата в качеството си на ЕТ „Дида - Г.Х.“ закупила за 10 000
лв. правото на строеж за построяване на жилищна сграда в УПИ II, в кв.5 по
плана на град Несебър, местност „Кокалу“, урегулиран от 633 кв.м понастоящем -
поземлен имот с идентификатор 51500.510.27 по КККР на град Несебър. През месец
март 2004г. ответницата – ЕТ закупила от Община Несебър и земята – описаното
УПИ за цена от 16 276,84 лв. В последствие в имота построили сграда – с
разрешение за строеж № 151/ 29.04.2004г., въведена в експлоатация с
удостоверение № 236/ 12.09.2008г. До 2006г. сами финансирали и извършвали
строителството – изградили основите на сградата, завършен приземен етаж от 288
кв.м, представляващ „механа“ и започнат първи етаж. С нотариален акт за
суперфиция № 180, т.VI, рег. № 4402, дело № 1117/ 2006г. се договорили със
строител да построи останалата част от сградата и да им предаде обектите в
завършен вид.
Ищецът твърди
следния свой значителен принос за придобиването на имотите от регистрирания на
името на ответницата едноличен търговец :
·
5 000 лева – половината от цената от 10 000 лв. за закупуване на
правото на строеж за построяване на жилищна сграда в УПИ II, в кв.5, по плана
на град Несебър. Сумата била отделена от семейния бюджет /СИО/, а част от
цената била получена от продажба на имот в режим на СИО на 17.03.2006г.
·
15 000 лева – стойност на личния принос на ищеца в проектирането и участие
в контрола на строителството в описания имот.
·
15 000 лева - дарение от брата на ищеца Юлиян К.Б., представляващи негови
лични средства и негов личен принос в закупуването на УПИ II в кв.5, по плана
на гр.Несебър.
·
963,96 лева – половината от 1 927,92 лв., средства от семейния бюджет,
с които били заплатени остатъка от цената на земята - 1276,84 лв. и разходите
по закупуването на парцела - 651,08 лв.
·
10 000 лева - вложени от ищеца в строителството в имота, получени от него с
кредит от ДСК.
·
100 000 лева – сума вложена от ищеца реализацията на строителството в
имота, получена от него с ипотечен кредит съгласно договор за банков кредит №
02КР-АА/1222 от „Първа инвестиционна банка“ АД.
·
3 085,50 лева – половината от цената, получена от съпрузите от сделката,
извършена с нотариален акт от 24.11.2005г. на нотариус Стоян Ангелов, с която
съпрузите продали право на стоеж върху 1/2 ид.ч. от УПИ Х-общински, кв.14 по
плана на ж.к.„Черно Море“, град Несебър, за сумата от 6 171 лева, която сума
съпрузите вложили в строителството в процесното УПИ II.
·
19 000 евро – средства, вложени в строителството, получени по дарение от
майката на ищеца Елена Иванова Бабева.
·
17 000 евро - средства, вложени в строителството, получени по дарение от
вуйната на ищеца Мария Младенова Драмчева, като и двете суми от общо
36 000 евро ищецът претендира като лични средства и личен принос в
строителството в имота.
По отношение на
сключения по време на брака договор за ипотечен кредит от № 10/ 05.06.2006г. за
сумата от 158 000 CHF ищецът твърди, че с отпуснатата
сума всеки от съпрузите е покрил остатъците от теглените от тях потребителски
кредити и ипотечния кредит от 2004г., а остатъка от 45 780 лв. вложили в
строителството.
Ответницата
оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Признава брачното
правоотношение, придобиването по време на брака в качеството й на едноличен
търговец на описания поземлен имот, върху който в последствие е изградена
посочената сграда, съдържаща изброените самостоятелни обекти, които понастоящем
са собственост на ЕТ „Дида – Г.Х.“, решението за чието учредяване било взето
съвместно от двамата съпрузи.
Оспорва
твърдението на ищеца за негов изключителен принос в грижите за семейството и
имотното му състояние, като твърди, че поради пасивността и бездействието на
ищеца тя често е била принудена да работи на няколко места едновременно, всяко
лято е развивала търговска дейност и почти изцяло е полагала ежедневните грижи
за семейството и децата.
Твърди, че правото
на строеж било придобито безвъзмездно от съпругата на брат й Мариян Василев –
Димитринка Димитрова В., а сделката фиктивно била оформена като
покупко-продажба. Поради това оспорва твърдението за отделяне на цената от
10 000 лв. от семейния бюджет.
Оспорва и личния
принос на ищеца в проектирането и строителството на сградата. Оспорва също
твърденията за извършени дарения от брата, майката и вуйната на ищеца, като
оспорва достоверността на датите на представените договори за дарения, като
счита, че те са съставени за нуждите на процеса.
Твърди, че
покупката на земята и изкопните работи са финансирани с потребителски кредити,
теглени от ищеца – 10 000 лв., от ответницата – 30 000 лв. и от
нейната майка – 10 000 лв. През 2005г. и 2006г. посоченият ЕТ развивал
активна търговска дейност, от която реализирал приходи.
Твърди, че почти
целият ипотечен кредит от ПИБ АД от 25.10.2004г. в размер на 100 000 лв. и
потребителските кредити от ДСК АД били погасени с тегления от нея ипотечен
кредит от „УниКредит Булбанк“ АД от 05.06.2006г. в размер на 158 000 CHF, разходван както следва : с 22 575 швейцарски
франка бил погасен остатък от 25 560,16 лв. от получения от ответницата
потребителски кредит от Банка ДСК от 28.05.2004г. в размер на 30 000 лв.;
с 87 260 швейцарски франка бил погасен остатък от 97 658,47 лв. от
изтегления от ищеца кредит от ПИБ АД за 100 000 лв.; със 7 290
швейцарски франка бил погасен остатък от 8 479,93 лв. от получен от ищеца
потребителски кредит от Банка ДСК в размер на 10 000 лв. Остатъкът от
40 875 швейцарски франка бил вложен в строителството на приземния етаж и
закупуването на оборудване на механата.
Сочи, че след
извършването на изкопните работи за сградата, механата била изградена изцяло с
наемане на бригади и с личен труд на ответницата и на ищеца и с помощта на
брата на ответницата и неин братовчед. Отрича ищецът да има какъвто и да било
принос за останалата част от сградата. Напротив, твърди, че поради
неспособността на ищеца да организира работата си и поради неговата мудност и
пасивност не успели да получат безвъзмездна помощ в размер на 348 703 лева по
програма САПАРД
Твърди, че на
08.05.2006г. с нотариален акт № 180, т.VI, рег. № 4402, дело № 1117/ 2006г.
сключила договор за учредяване на право на строеж върху недвижимия имот срещу
задължение за строителство, като изпълнителят осъществил договореното
строителство, а нает от него проектант направил проекта за преустройство на
сградата. Останалите посочени 4 самостоятелни обекта – кафе, две студиа и
апартамент, наред с други два магазина били придобити от ЕТ по силата на този
договор. Първоначално ответницата извършвала търговска дейност в магазините, но
впоследствие поради поскъпването на швейцарския франк била принудена да ги
продаде, за да може да погасява кредита си към „УниКредит Булбанк“ – с
продажните цени от 102 968 евро
погасила част от кредита.
Всяка от страните
претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
В съдебно заседание чрез адв. Г. искът се
поддържа, ангажират се доказателства и се пледира за уважаването му.
Ответната страна чрез адв.А. оспорва
основателността, също ангажира доказателства, пледира за отхвърляне на иска
изцяло.
Съдът приема следната фактическа обстановка:
В доклада
си по делото съдът е приел за безспорно:
1/ До 20.10.2017 г. страните са били в граждански брак, по време на
който ЕТ „Дида-Г.Х.“ е придобила право на строеж върху процесния поземлен имот,
закупил е имота и в него е изградена сграда, от която ЕТ притежава посочените
от ищеца самостоятелни обекти.
2/ На 05.06.2006 г. е изтеглен ипотечен кредит от „УниКредит
Булбанк“ АД в размер на 158 000 CHF, с който са погасени :
22
575 швейцарски франка - остатък от 25 560,16 лв. от получен от ответницата
потребителски кредит от Банка ДСК от 28.05.2004г. в размер на 30 000 лв.;
87
260 швейцарски франка - остатък от 97 658,47 лв. от изтегления от ищеца кредит
от ПИБ АД за 100 000 лв.;
7
290 швейцарски франка - остатък от 8 479,93 лв. от получен от ищеца
потребителски кредит от Банка ДСК в размер на 10 000 лв., а
остатъкът
от 40 875 швейцарски франка бил вложен в строителството в имота.
3/
на 08.05.2006 г. е бил сключен договор за учредяване право на строеж върху
поземления имот срещу задължение за строителство.
На 01.10.2001 г. кмета на Община Несебър
е издал заповед № 221, с която е отстъпил на Димитринка Димитрова Чолакова
право на строеж за изграждане на жилищна сграда в п-л ІІ, кв. 5, по плана на
гр.Несебър, м. Кокалу с площ от 633 кв. м. ; определил е цената на правото в
размер на 7 216, 20 лв., която заедно с режийни разноски да се заплати в
едномесечен срок. На основание заповедта между същите страни на 24.10.2001 г. е
сключен и договора за отстъпване на правото с признанието, че цената му и режийните
разноски са заплатени. На 17.06.2003 г., с н. а. по нот. д № 766/2003 г. на
нотариус Стоян Ангелов, при НРС
съпрузите – страни в процеса са продали на Христо и Ирена Драгиеви, при
равни квоти, собствените си ½ ид. ч. от гараж, преустроен в офис,
подробно описан, за сумата от 3 813 лв. – изцяло изплатена на продавачите.
След тази продажба, на 29.07.2003 г., с н.а. № 75, т. VІ, д. № 1009/2003 г. на същия
нотариус, закупилата от общината право на строеж Димитринка Димитрова го е
продала на ответницата в качеството й на едноличен търговец за сумата от
10 000 лв., изплатени изцяло в брой.
По
молба на ответницата – едноличен търговец за финансиране изграждането на
процесната сграда, финансовата помощ е била одобрена за сумата 348 703 лв.
при общ размер на инвестицията от 724 793 лв., установено с писмо от
13.11.2003 г. На 17.11.2003 е сключен и договора по силата на който ДФ
„Земделие е предоставил безвъзмездна финансова помощ за изграждането на
сградата. Договорът е бил анексиран досежно задължението на едноличния търговец
да извърши инвестицията до 30.04.2005 г. Няма данни по делото този договор
да изпълняван. Възраженията на
ответницата, че неизпълнението му изцяло се дължи на неадекватното поведение на
ищеца е извън предметно и съдът не обсъжда.
Със
заповед № 147 от 15.03.2004 г. на кмета на общината е било наредено парцела,
върху който е отстъпено правото на строеж да се продаде на ответницата –
едноличен търговец срещу цената от 16 276 лв. и съответните режийни
разноски. На 18.03.2004 г. е сключен и договора, по силата на който общината е
продала същия парцел на ответницата, като страните са удостоверили признанието,
че цената му и режийните разноски са заплатени.
Във
връзка с покупката на парцела и строителството върху него се представят три договора
за дарение от 16.03.2004 г. ; 17.06.2004 г. и 17.06.2004 г. С първия – брата на
ищеца Юлиян Б. му е подарил 15 000 лв. при условие, че ще се ползват за
закупуването на парцела. С втория – майката на ищеца Елена Бабева му е подарила
19 000 евро при условие, че ще се ползват за строителството в парцела. С
третия – лелята на ищеца Мария Драмчева му е подарила 17 000 евро при
условие, че ще се ползват за строителството в парцела.
Установява
се от н.а. за учредяване на договорна ипотека № 31 от 28.10.2004 г., д. №
2619/2004 г. на нотариус Стоян Ангелов, че за предоставен на ищеца Б. от ПИБ АД
банков кредит за текущи нужди в размер на 100 000 лв., за обезпечение на
кредита той е учредил в полза на банката договорна ипотека върху негов собствен
поземлен имот – дворно място, подробно описано.Установява се от н.а. № 133,
д. 3415/2005 г., че на 24.11.2005 г.
страните в процеса са продали на посочените лица, при равни части, учреденото
им през 1995 г. от кмета на Община
Несебър право на строеж върху 1/2 ид. ч. от УПИ Х, кв. 14 по плана на ж.к. Черно
море – Несебър с площ от 428 кв. м. срещу цената от 6 200 лв.
Започналото строителство на сградата се установява с разрешение за
строеж № 151 от 29.04.2004 г., с което е разрешено в парцела да се построи
семеен хотел с механа и лоби – бар – първи етап „механа“ съгласно одобрените
проекти. За извършени строителни работи се представя двустранно подписан от
ответницата и изпълнителя протокол от 05.05.2004 г. за установени и заплатени
СМР – за изкопни работи и извозване на земни почви и скална маса на обща стойност
22 947 лв. и фактура от 05.05.2004 г. за същата стойност, издадена от
изпълнителя. По време на строителството, с н.а. № 180, д. № 1117/08.05.2006
г., ответницата е учредила в полза на ЕТ
„Милен Белов“ правото на строеж за изграждане на обектите от втори и трети етаж
от предвидената да се построи в парцела жилищна сграда. Съгласно договореното
ответницата е станала собственик на първи и мансарден етаж, а преобретателят
Милен Белов - на втори и трети етаж срещу задължението му до края на 2006 г. да
построи цялата сграда.
Все
по време на строителството, на 05.06.2006 г., е сключен и договора за кредит за
сумата от 158 000 шв. франка с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, обезпечен с договорна
ипотека върху процесния парцел, заедно с първия етап на изграждането – механа,
за когото се прие безспорността му и съответните погашения с предоставените по този
кредит средства. Установено с банково удостоверение от 19.12.2018 г. на УниКредит
Булбанк АД е, че по договора за кредит общия дълг към тази дата е 239 195,
07 лв.-главница и лихви. С покана за доброволно изпълнение до ищеца, като
съдлъжник по този кредит се установява, че кредита е обявен за предсрочно
изискуем изцяло.
С удостоверение № 236/12.09.2008 г. е
въведена в експлоатация: построената в парцел ІІ, кв. 5, по плана на м. Кокалу
– Несебър жилищна сграда с два магазина и кафе с възложители на строежа –
ответницата в качеството й на ЕТ и ЕТ
„Милен Белов“. С нот. акт № 98, т. ХVІІ, д. № 3412/2012 г. на нотариус Стоян
Ангелов ответницата, като ЕТ е продала на „СИ ГРУПКОМЕРС“ ООД самостоятелния
обект 51500.510.27.1.3, находящ се в гр. Несебър, в. Кокалу, представляващ
магазин 2, ет.1, с предназначение за търговска дейност срещу цената от
42 000 евро платими чрез кредит чрез вписване на акта и ипотеката. С нот.
акт № 112, т. ХІ, д. № 2085/ 2009 г. на същия нотариус ответницата, в същото
качество е продала на „ГАВАН 2007“ ООД самостоятелния обект 51500.510.27.1.2,
находящ се в гр. Несебър, в. Кокалу, представляващ магазин 1, ет.1, с
предназначение за търговска дейност срещу цената от 44 640 евро, платими
по банков път в тридневен срок от подписване на договора. Представена е от
Община Несебър преписката на процесната сграда, от която се потвърждава
установеното с описаните доказателства. Установява се освен това, че архитект
на първия етап – „механа“ е бил Никола Ликоманов, а на втория етап – „сграда с
два магазина“, архитект – проектант е бил Томи Томов, като ищецът Б. е бил
технически ръководител. Представена е и преписката на строителния надзор потвърждаваща,
че архитект-проектант е арх. Ликоманов, проектант на строителните конструкции е
инж. Александър Тричков. Описани са и са представени и другите изискуеми
проекти с посочване на авторите им.
Съдът
е назначил съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило
основно и допълнително заключение. Установява се, че при първи етап на
строителството на сградата средната пазарна стойност на механата, ведно с правото
на строеж е: към октомври 2017 г. – 225 000 лв.; към май 2019 г. –
257 000 лв. При втория етап от строителството на сградата следната пазарна
стойност на обектите, ведно с правото на строеж е: „кафе“ от 117 кв. м. –
октомври 2017 г. – 86 400 лв. и май 2019 г. – 90 400 лв. ; „студио 2“
– октомври 2017 г. 39 700 лв. и май 2019 г. – 43 100 лв. ; „студио 3“
– октомври 2017 г. 39 700 лв. и май 2019 г. – 43 100 лв. „апартамент
7“ – октомври 2017 г. 90 400 лв. и май 2019 г. 94 500 лв. От
допълнителното заключение се установява, че средната пазарна стойност на
обектите в сградата към момента на въвеждане в експлоатация и при съобразяване
със състоянието им е: „механа“ 240 000 лв. ; „кафе“ 132 800 лв. ;
„студио 2“ 65 200 лв. ; „студио 3“ 65 200 лв. ; „апартамент 7“
114 900 лв. Стойността на изработването на инвестицонния проект на
сградата /проектна и екзекутивна документация/ към 2003 г. е 25 080 лв.
Стойността на възнаграждението на техническия ръководител на строителството за
времето на септември 2003 г. до септември 2008 г. е 22 594 лв.
Съдът
е допуснал и разпитал свидетели. Св.
Кехайова е първа братовчедка на майката на ищеца. Дава показания, че
сградата е строена общо от страните по време на брака. Потвърждава дарените на
ищеца суми от негови роднини, които били използвани за строежа. За строежа
страните теглили и заеми. Ищецът сам изтеглил голям заем, като средствата били
за строежа. В случаи на невъзможност да се изплащат заемите на семейството
помагала майката на ищеца. За дарените средства свидетелката знае от дарителите
– брат и майка на ищеца. Другите пари са били от продажба на наследствени
имоти. Св. Б. е син на страните.
Няма спомени от строителството, тъй като бил малък тогава, но има спомен от
последните 10-15 години. През тези години майка му е работила на много места,
както през сезона, така и през зимата. Семейството имало магазини и майката
работила в тях, заедно със сина и дъщеря си. Работата на много места е за да
помага на семейството, тъй като имало финансови затруднения при строителството.
Парите които получавала отивали за строителството. Бащата е работил само на
една работа и известно време е преди 4-5 г. е бил без работа. Свидетелят
заявява, че баща му не е помагал в работата по търговските обекти, освен за
кратко на единия обект. Вземал пари от оборота за да пие и яде. Свидетелят няма
спомен баща му да е взел участие в строителството. Св. Пламенов се познават с ищеца от малки. Ищецът му възложил
проектирането на сградата през 2003 г. Участвал в проектирането на ел.
инсталацията. Проектирал през 2003 г. Контактувал само с ищеца, който отивал
при него при проблеми по проектирането и по съгласувания с останали проектанти.
Ищецът осъществявал плащанията. Свидетелят не е участвал в строителството. Св.
Спасов се познава с ищеца малко преди начало на строителството, ок. 2004 г.
– 2005 г. Свидетелят бил управител на фирма, която била подизпълнител на
наетата от ищеца фирма – строител – „Трансстрой Варна“. Фирмата на свидетеля
започнала строителството от кота „0“ и продължила работата до свършване на
парите. Това било според договорката с ищеца, който му казал че има ок.
50 000 лв. Тази сума свършила след построяването на етаж и нещо. Трудът на
фирмата на ищеца – кофражо-бетонни работи бил заплатен с издадена фактура от
изпълнителя „Трасстрой“, но според свидетеля заплащал
ищеца, който давал парите на изпълнителя. При строителството контактите били
само с ищеца. Свидетелят познава ответницата, но няма спомен тя да е участвала
в строителството и е нямала връзка с него по този повод. Св. Василев е брат на ответницата. Има преки впечатления от
строителството, помагал на работниците с труд и с каквото може. Първоначално за
копката била наета фирма, но спряла работата. Строителството продължило с
частни бригади – наемане на работници от селата, още преди кота „0“. Водени
били преговори за сключване на договор със „Сапарт“, но свидтелят не знае защо
не бил осъществен. Останалото строителство било осъществено от техен приятел –
Милен Белов, който влязъл като инвеститор в проекта и му било дадено обезщетение.
Свидетелят не знае ищеца да е имал някаква роля в строителството след това,
освен да е идвал на обекта и да е давал идеи. Ищецът имал спорове с Белов във
връзка със строителството и Белов му забранил да идва на обекта. Имало идеи
ищецът да изготви проекта, но свидетелят не е сигурен, че го е направил.
Свидетелят не знае кой е изготвил проекта и кой е бил технически ръководител. Строителството
започнало от варненска фирма, но не знае коя е. Ищецът е идвал на обекта като
съпруг на ответницата, като съсобственик. Участие взели вуйчото и братовчеда на
ищеца.
При такива факти съдът намира от правна
страна:
Законът – чл. 30, ал.1, вр. чл.
22, ал.3 СК постановява, че при
развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване
на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време
на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им
с труда си, със средствата си, с грижите за семейството. Това правило е приложимо и по отношение вещи
и права включени в търговското предприятие на съпруга ЕТ, тъй като презупцията
на чл. 21 СК не се прилага. Законовите предпоставки по чл. 22, ал.3 СК са: съпругът
да е регистриран ЕТ; в търговското си качество по време на брака да е придобил
възмездно вещи и права върху вещи, които
да са резултат от упражняването на търговската му дейност и да са част от
търговското му предприятие. В случая, съобразено с доказателствата и приетото
за безспорно, се налага извода че тези предпоставки са налице, поради което
искът е доказан по основание.
По
съществото на искането и в съответствие с указаната от съда доказателствена
тежест ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване на иска и по какъв
начин е допринесъл за придобиването на имотите, както и размера на
приноса. Стойността на имотите към
момента на придобиването им и към момента на иска се установява от заключението
на вещото лице по допуснатата експертиза.
По
отношение размера на приноса. Не се спори, че съпругата е регистрирала търговското
си предприятие на 15.07.2003 г. Правото на строеж тя е закупила на 29.07.2003
г. за сумата от 10 000 лв. Предвид времето от ок. две седмици от
регистрацията на търговското предприятие до сделката, както и останалото
недоказано възражение на ответницата за безвъзмездност на тази сделка съдът
приема, че заплатената за правото на строеж сума от 10 000 лв.
представлява част от семейния бюджет, както и средства получени от продажба от
17.06.2003 г. на имот в СИО, представляващ гараж, преустроен в офис. Поради
това на ищеца следва да се признае принос от 5 000 лв., което е половината от цената на
закупеното право на строеж за процесната сграда.
По
делото не се събират доказателства установяващи твърденията на ищеца, че е
участвал проектирането на процесната сграда. Установява се от представената от
Община Несебър преписка за строежа и строителните книжа към нея, както и от
приложеното досие на строителния надзор с приложени проекти, че проектирането
не е осъществено от ищеца, независимо от наличието на образование за това.
Съдът кредитира писмените доказателства и прави извод, че тези твърдения
остават недоказани. В същото време, все от посочените писмени доказателства,
както и от свидетелските показания на св. Василев се установява, че ищецът е
бил технически ръководител на строежа, като в строителството са участвали и
негови роднини. Според заключението на вещото лице стойността на
възнаграждението на техническия ръководител за периода на строителството е в
размер на 22 594 лв., която
сума представлява личен принос.
С
представени три договора за парични дарения ищецът твърди, че средствата от тях
са вложени: за покупката на земята и за фактическото строителство но сградата.
За установяване на договори на стойност над 5000 лв. законът изключва свидетелски
показания. В случая е налице изключението по чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като
договорите са сключени с майка, брат и леля на ищеца. При положение, че се
касае за родство по права линия първа степен и по съребрена линия втора степен свидетелските
показания са допустими. Действително при преценката на свидетелските показания
на св. Кехайова следва да се приложи чл. 172 ГПК, поради родството и
евентуалната заинтересованост от изхода на спора, но съдът кредитира
показанията, тъй като се отнасят до семейни отношения от които преки и
непосредствени впечатления имат само най-близките и роднините, като показанията
кореспондират и с писмените доказателства по делото. Поради това дарените суми
в размер на 15 000 лв. от брата на ищеца за закупуване на парцела ; 19 000
евро от майката на ищеца за строителството на сградата и 17 000 евро от
вуйната на ищеца са принос на ищеца и следва да се имат предвид при решаване по
същество, като вложени лични средства. Твърдението, че е доплатена цената на
земята със сумата от 1 927, 92 лв. семейни средства, от която половината е
принос на ищеца не се доказва.
По
отношение останалите суми, които са личен принос и са вложени във фактическото
строителство. Съдът намира, че
получените от продажбата на правото на строеж в СИО върху общински парцел
6 200 лв., която продажба съпрузите са осъществили на 24.11.2005 г., са
вложени в строителството предвид осъществяването на този приход по време на
фактическото строителство. Поради това половината от тази сума или 3 100
лв. следва да се приеме за личен принос. За твърденията на ищеца за изтеглен от
него потребителски кредит от Банка ДСК № 4186546/ 28.05.2004 г. в размер на 10 000
лв., както и ипотечен кредит от ПИБ в размер на 100 000 лв., вложени в
строителството, съдът е приел за безспорно между страните, че тези кредити,
наред с кредит на ищцата в размер на 30 000 лв. от Банка ДСК, са погасени
от ипотечния кредит отпуснат на ответницата в размер на 158 000 шв. франка,
обезпечен с процесния имот. Безспорно е, че погашенията на кредитите теглени от
ищеца са както следва: от кредита от 10 000 лв. - погасен остатък от 8 479,93 лв. и от кредита
от 100 000 лв. – погасен остатък от 97 658,47 лв. Следователно от значение за
делото е кой е правил погашенията по кредита в швейцарски франкове, дали само
ищеца- солидарен длъжник, дали само ответницата - кредитополучател или и
двамата и какво е издължаването на кредита към момента на делото. Кредитът не е
издължен, тъй като от общия му размер останалото неиздължено към края на 2018
г. е 239 195 лв - главница и лихви, установено с банково удостоверение. А
от покана до ищеца, като солидарен длъжник за доброволно изпълнение на
останалата неизплатена сума по кредита след обявена предсрочна изискуемост се
установява, че към 31.01.2019 г. неиздължението е в общ в размер на
247 397, 62 лв. – главница и лихви. Бъдещото издължаване по този кредит е
извън предмета на спора. При това положение искането на ищеца в тези части
следва да бъде уважено единствено до размера на заплатеното лично от него по
кредитите му от 10 х. лв. и 100 х. лв. до отпускането на кредита от
158 000 шв. франка, с който е погасено остатъчното задължение по тези
кредити. Или личните средства на ищеца произходящи от двата негови кредита
и вложени в строителството на процесната
сграда следва да се признаят до размера от: 1 520, 07 лв. от кредита в размер на 10 000 лв. и 2 341,
53 лв. от кредита от 100 000 лв.
Крайният извод по иска е, че същият е
основателен и доказан за сумата от 49 555, 60 лв. и 36 000 евро, личен
принос на ищеца в строителството на процесните имоти, придобити по време на
брака от съпругата му – ответница в качеството й на ЕТ, като в останалата част
до претендирания размер искът следва да се отхвърли.
При това разрешение
на спора на ищеца следва да се присъдят поискани разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 8 032 лв., съгласно списък за каквато сума ответницата
да се осъди. На ответницата също следва да се присъдят поискани разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 3 061 лв. адвокатски
хонорар за каквато сума ищеца да се осъди.
Като
се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
Г.Х.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат П.А. да заплати на И.К.Б. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокат П.Г. сумите от 49 555, 60 лв. и 36 000 евро, ведно със законна лихва върху
сумите от датата на иска 20.10.2018
г. до окончателното изплащане, представляващи стойността на приноса на ищеца в следното
имущество, придобито по време на брака на страните от ответницата в качеството й на едноличен търговец „Дида - Г.Х.“
:
1. поземлен имот с идентификатор
51500.510.27 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Несебър, област Бургас, с адрес на имота
гр.Несебър, м.Кокалу, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване, с площ от 620 кв.м , при граници : поземлени имоти с идентификатори 51500.510.26,
51500.510.28, 51500.510.20 и 51500.510.70, представляващ
УПИ II, кв.5;
2. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.27.1.1, етаж 0, обект механа, с предназначение на
самостоятелния обект - за обществено хранене, брой нива на обекта - 1, с
посочена в документа площ от 288 кв.м;.
3. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.27.1.4, етаж 1, обект кафе, с предназначение на
самостоятелния обект - за обществено хранене, брой нива на обекта - 1, с
посочена в документа площ от 117 кв.м;
4. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.27.1.12, етаж 4, ателие, студио 2, с предназначение на
самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта - 1, с
посочена в документа площ от 44 кв.м;
5. самостоятелен обект в сграда е
идентификатор 51500.510.27.1.13, етаж 4, ателие, студио 3, с предназначение на
самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта — 1, с
посочена в документа площ от 44 кв.м;
6. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.27.1.14, етаж 4, апартамент 7, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с посочена
в документа площ от 98 кв.м;
всички обекти по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, област Бургас, находящи
се в сграда с идентификатор 51500.510.27.1, разположена в поземления имот 51500.510.27
с адрес гр.Несебър, м.Кокалу; всеки от тях ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата, както и ведно със съответния процент идеални части
от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, като
в останалата част искът ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Х.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** –
адвокат П.А. да заплати на И.К.Б. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат П.Г. сумата 8 032 лв., представляваща разноски
съгласно списък, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.К.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** –
адвокат П.Г. да заплати на Г.Х.В. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат П.А. сумата 3 061 лв., представляваща разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: