РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Перник , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600239 по описа за
2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 616 от 10.10.2018 г. Пернишкият районен съд е признал
подсъдимия Н. И. П. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
продължавано престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал.
4 НК и на основание чл. 54, вр. чл. 55, ал. 2, т. 2, б. „А“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, вр.
чл. 42б, ал. 1 НК го осъдил на наказание „пробация“ със следните задължителни
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и
подписване два пъти седмично за срок от осем месеца и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца, като на основание чл. 304
НПК го признал за невинен и го оправдавал по повдигнатото обвинение по чл. 308, ал.
3, т. 2 от НК, а именно, че деянието по ал. 2 е с цел имотна облага.
С Присъдата съдът е признал подсъдимия И. Г. И. за виновен по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 3 и ал. 4 НК и на основание чл. 54, вр. чл. 55, ал. 2, т. 2, б. „А“, вр. чл. 42а, ал. 2,
т. 1, т. 2, вр. чл. 42б, ал. 1 НК го осъдил на наказание „пробация“ със следните
задължителни пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
1
явяване и подписване два пъти седмично за срок от осем месеца и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца, като на основание
чл. 304 НПК го признал за невинен и го оправдавал по повдигнатото обвинение по чл.
308, ал. 3, т. 2 от НК, а именно, че деянието по ал. 2 е с цел имотна облага. На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят всеки от тях от по
27,50 лева по сметка на Районен съд – гр.Перник, представляващи направени разноски
в хода на съдебното производство.
В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана защитника на подсъдимия Н. И.
П. - адв. Е.А. в частта й, с която подзащитният му е признат за виновен и осъден за
вмененото му престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал.
4 НК. Във въззивната жалба се съдържат бланкетни оплаквания за неправилност на
постановения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения, несправедливост на наложеното наказание.
По изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени
постановената присъда и признае подзащитния му за невиновен.
Постановената присъда е обжалвана и от защитника на подсъдимия И. Г. И. -
адв. О.М., по изложени в жалбата оплаквания за неправилно подвеждане на фактите
под коректната правна норма. Жалбоподателят сочи, че подзащитният му признава
вината си, като помагач в използването на документ с невярно съдържание – лична
карта, но за самото съставяне не може да му се търси отговорност. Действията му не
следва да се квалифицират като такива по чл. 308, ал.2 НК, а същите осъществяват
състава на чл. 316 НК, за който е предвидено наказание лишаване от свобода до две
години. Счита, че следва да му се наложи наказание за този състав на престъпление
при условията на чл. 78а НК.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу жалбите
от ОП-Перник.
В съдебно заседание прокурорът дава становище за неоснователност на
въззивните жалби като счита, че за правилна и законосъобразна присъдата на районния
съд и предлага да бъде потвърдена. Безспорно по делото било установено, че всеки
един от двамата подсъдими е осигурил неистински официален документ-лична карта
на посочените лица. Същевременно са предоставили и парични суми, с което са
подбудили и подпомогнали извършителите при явяването им на изпити за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, с което са осъществили състава на чл. 316,
вр. с чл. 308, ал.3 НК. Намира наказанието за изключително ниско, но в тази насока
няма съответен протест.
Защитникът на подсъдимия Н.П. – адв. А. поддържа подадената въззивна
жалба и изложените в нея оплаквания. Счита за недоказано авторството на деянието.
Заинтересованите лица не познават П., не са идвали в ***, не са били членове на
2
школата, в която той работи, поради което липсва мотив за извършване на
престъплението. Счита, че повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не е
доказано по несъмнен начин и моли за оправдаването му.
Подс. П. в последната си дума предоставя на съда.
Защитникът на подсъдимия И.И.а – адв. М. сочи, че подзащитният му се
признава за виновен, че е осъществил престъпление по чл. 316 НК, вр. с чл. 20, ал.3 и
ал. 4 НК, но не е съставил документ съгласно чл. 308, ал.2 НК и липсват доказателства
за имотна облага. Счита, че подсъдимият И. не може да бъде съден по чл. 308 НК, а по
чл. 316 НК и спрямо него се приложи чл. 78а НК.
Подс. И. в последната си дума се придържа към казаното от защитника му.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка въз
основа на събрания доказателствен материал. Отделните доказателствени източници са
били обсъдени в тяхната взаимовръзка, като съдът не е допуснал изопачаване или
превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства, които са
оценени според тяхното действително съдържание.
По обвиненията срещу подсъдимия Н.П..
Установява се, че на *** г., в ***, в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - гр. ***, е бил насрочен за провеждане теоретичен изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „В“, с провеждащ
изпита – свидетелят Л. А. П. - *** в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - гр. ***.
Във връзка с горепосочения изпит, подсъдимият Н. И. П. се срещнал със
свидетеля С. Б. С. и му предложил да се яви вместо друго лице /свид. Д. М. А./ на
изпита, като му предложил да използва за легитимация пред провеждащия изпита
инспектор от Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - гр. ***
неистински официален документ - български документ за самоличност - лична карта, в
която е положена снимка на С. Б. С. и е вписано, че е издадена на другото лице /Д. М.
А. ЕГН: **********/. Подсъдимият обещал на С. да го снабди с такъв неистински
официален документ, като му го предостави непосредствено преди изпита.
Пред залата, в която се провеждал теоретиченият изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС категория „В“ след като чул да се обявяват
имената на Д. М. А., С. Б. С. предвид оказаното му мотивиращо въздействие върху
психиката от Н. И. П., взел решение да влезе и да участва в изпита вместо свид. Д. М.
А., използвайки предоставения му от П. неистински официален документ - български
3
документ за самоличност /лична карта. На влизане в залата той представил за
легитимация на провеждащия изпита свид. Л. А. П. - *** в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - гр. ***, дадения му от подсъдимия П. неистински
официален документ - български документ за самоличност /лична карта, в която е
положена негова снимка (на С. Б. С.) и е вписано, че е с №: ***, издадена от МВР – ***
на *** г. на името на Д. М. А., с валидност до *** г./.
Непосредствено след изпита, С. Б. С. бил проверен от полицейски органи от ОД
МВР - гр. ***, на които обяснил всички обстоятелства относно участието си в изпита.
Със съставяне на съответния протокол, С. Б. С. предал и ползвания от него
неистински официален документ - български документ за самоличност /лична карта, в
която е положена негова снимка (на С. Б. С.) и е вписано, че е с №: ***, издадена от
МВР – *** на *** г. на името на Д. М. А., с валидност до *** г./.
Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 1574/2015 г. на РС-Перник С. Б. С. е
признат за виновен в това, че на ***г. в ***, в съучастие като извършител с
подбудителя и помагач Н. И. П., с цел имотна облага, пред инспектор Л. А. П. –
провеждащ теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на
МПС категория „В“, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ –
български документ за самоличност/лична карта, в която е положена негова снимка –
на С. Б. С., ЕГН **********, и е вписано, че е с ***, издадена от МВР – *** на *** г.
на името на Д. М. А., с валидност до *** г./, когато за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност и на осн. чл. 316,вр. с чл. 308, ал.3, т.2 , вр. с ал. 2, вр. с
ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 54, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“, вр. с чл. 42а, ал.2, т.1 и 2
НК му е наложено наказание пробация.
След одобряването на споразумението съобразно разпоредбата на чл. 118, ал.1,
т. 1 НПК лицето е разпитано пред въззивната инстанция в качеството на свидетел, в
които заявява, че е говорил с инструкторите да изкара вместо друго лице изпита с
фалшива лична карта, инструкторите са лицата посочени в споразумението, в което е
описано случилото се.
По отношение на посочения официален документ - български документ за
самоличност /лична карта, в която е положена снимка на С. Б. С. и е вписано, че е с №:
***, издадена от МВР – *** на *** г. на името на Д. М. А., с валидност до *** г., е
извършена комплексна експертиза /протокол номер *** г. на НТЛ - ЕКД при ОД МВР -
гр. ***/, според заключението на която изследваният документ е неистински и е
изготвен като на оригинална бланка на лична карта, издадена на друго лице, е
отстранен защитния ламинат и са заличени снимката и данните на лицето по химичен
начин, като са запазени оптически вариращите елементи. След това с лазарен принтер
върху ламинатно фолио са били отпечатани данните на Д. М. А. и снимката на С. Б. С.
на съответните места. Накрая оформената лична карта е била ламинирана.
4
От показанията на разпитания пред районния съд свидетел Д. А. се установява,
че е предоставил личната си карта на момче на име А., което му казало, че бързо щял
да изкара книжка, но след няколко дни това момче починало. Свидетелят не знае дали
това момче го е записало на курс. Впоследствие е преминало изпитите за придобиване
на правоспособност за управление на МПС категория „В“ в гр. ***. Не познава лица с
имена С. Б. С. и Н.П., както и не му е известно името „***“.
Тези показанията не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като
не носят информация за фактите от предмета на доказване. От същите не може да се
установи участие на подсъдимия в инкриминираното деяние, но не може и да се
изключи, доколкото свидетелят споделя, че е предоставил личната си карта на трето
лице, уверило го, че може да вземе бързо съответните изпити.
В заключението на изготвената в производството СИЕ посочва, че в
счетоводните документи на „***“ ЕООД гр. ***, предоставени на вещото лице от
счетоводна къща „М. консулт“ няма осчетоводен приход на суми, внесени от името на
Д. М. А. в периода от 01.10.2014 г. до 30.11.2014г. и няма осчетоводен разход на суми,
платени от РД „Автомобилна администрация“ гр. *** на такси за това лице в същия
период.
Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.
2, вр. с чл. 20, ал.3 и ал. 4 НК, като основава изводите си на събраните в хода на
съдебното следствие пред двете съдебни инстанции доказателства. Съобразява
приетото в Решение от 5 септември 2019 г., AH и др. по C‑377/18 на СЕС, постановено
по преюдициалното запитване е отправено от Специализирания наказателен съд
(България). В това решение е посочено, че член 4, параграф 1 от Директива 2016/343
следва да се тълкува в смисъл, че допуска в споразумение като разглежданото в
главното производство, което трябва да бъде одобрено от националния съд, да бъде
посочено участието на други обвиняеми освен този, който е сключил споразумението и
съответно се е признал за виновен, които обаче ще бъдат съдени отделно, и тези
обвиняеми да бъдат индивидуализирани, при условие че посочването им е необходимо
за определянето на юридическата отговорност на сключилото това споразумение лице
и при условие че в същото споразумение ясно е указано, че срещу въпросните други
лица се води отделно наказателно производство и че вината им не е установена в
съответствие със закона. Настоящият състав не основава извода си за участие на
подсъдимия П. в инкриминираното деяние на споразумението, с което С. Б. С. е
признат за виновен в извършено в съучастие с последния деяние, а на показанията на
лицето, разпитано като свидетел при условията на чл. 118, ал.1, т.1 НПК, в които се
препраща към заявеното от него в споразумението и потвърждава пред настоящия
състав, че случилото се на инкриминираната дата съответства на посоченото в него.
5
Изводът си за участието на подсъдимия в инкриминираното деяние съдът основава на
съвкупната преценка на протокола за доброволно предаване на ВД /л. 104 ДП/,
протокол за разпознаване на лице по снимка, ведно с фотоалбум /л. 119/, в които е
обективирано изявлението на лицето, че именно подсъдимият е лицето, което е
предоставило неистинския официален документ, а относно обективните признаци на
деянието на писмо на началника на група „БДС” при ОД МВР - гр. *** /л. 127/,
протокол за проведен теоретичен изпит /л. 136/ и др., както и ВД - УПГ на Г. Б. В. и
инкриминирания неистински официален документ - български документ за
самоличност/лична карта и изготвената комплексна експертиза /л. 79-90 ДП/.
Относно второто вменено на подсъдимия Н.П. деяние съдът намира за
установено следното:
На *** г. подс. П. транспортирал с лек автомобил св. Б. до гр. ***, до сградата
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - гр. *** на ул. ***. Предвид
оказаното му мотивиращо въздействие върху психиката от П. св. Б. взел решение да
участва в теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на
МПС категория „В“ вместо свид. С. П., като използва неистински официален документ
- български документ за самоличност /лична карта, в която е положена негова снимка
(на Г. К. Б.) и е вписано, че е с №: ***, издадена от МВР – *** на *** г. на името на С.
А. П. с ЕГН: **********, с валидност до *** г., предоставен му от П.. На влизане в
залата, където се провеждал изпита - в ***. Б. представил за легитимация на
провеждащия изпита свид. Л. А. П. - *** в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - гр. ***, дадения му от П. неистински официален документ -
български документ за самоличност. Непосредствено след изпита, Б. бил проверен от
полицейски органи от ОД МВР - гр. ***, като в последствие със съставяне на
съответния протокол, той предал и ползвания от него неистински официален документ
- български документ за самоличност.
По отношение на горепосочения официален документ - български документ за
самоличност /лична карта, в която е положена снимка на Г.Б. е извършена комплексна
експертиза /протокол номер *** г. на НТЛ - ЕКД при ОД МВР - гр. ***/. Видно от
заключението на вещото лице, изследваният документ е неистински и е изготвен като
на оригинална бланка на лична карта, издадена на друго лице е отстранен защитния
ламинат и са заличени снимката и данните на лицето по химичен начин, като са
запазени оптически вариращите елементи. След това с лазарен принтер върху
ламинатно фолио са били отпечатани данните на свид. С. А. П. с ЕГН: ********** и
снимката на Г. К. Б.. Накрая оформената лична карта е била ламинирана.
Разпитан пред районния съд в хипотезата на чл. 118, ал1., т.1 НПК свидетелят
Г.К. В. посочва, че подсъдимият Н.П. го е докарал на инкриминираната дата до гр. ***
и мотивирал да се яви вместо друго лице, чието име не си спомня на теоретичен изпит
6
за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В разпита си пред
въззивната инстанция свидетелят потвърждава, че Н.П., намиращ се залата, е човекът,
който го докарал от *** до *** на инкриминираната дата във връзка с провеждането
на изпита, на който се явил с фалшива лична карта, като смята, че той е знаел за повода
за пътуването. Свидетелят не си спомня да е давал на Н. своя снимка и не помни как е
разбрал за изпита и кой му е дал личната карта.
Настоящият съдебен състав цени показанията, дадени пред двете съдебни
инстанции в тяхната съвкупност, като отчита изминалия период от време между двата
разпита, като дава вяра на показанията, дадени пред районния съд, с оглед на това, че
същите са дадени във време, по-близко до инкриминираната дата, когато спомените на
свидетеля са били по-ясни. От същите се установява, че подсъдимият е упражнил
мотивиращо въздействие спрямо свидетеля да се яви вместо друго лице на теоретичния
изпит, като същевременно е спомогнал за осъществяване на деянието, за което
свидетелят е признат за виновен с одобрено споразумение от 29.01.2016 г. по н.о.х.д. №
2078/2015 г. на РС-Перник, посредством превозването му от гр. ***до гр. ***.
По аналогични съображения, изложени във връзка с показанията на свидетеля
Д. М. А., съдът счита, че показанията на свидетеля С. А. П., дадени пред районния съд
не допринасят за разкриване на обективната истина доколкото заявеното, че същият не
познава подсъдимия и св. Г.Б., но същевременно че е дал копие от своята диплома и
лична карта на лице с име М., което след получаване на документите, предоставени във
връзка със записване на шофьорски курс, никога повече не се обадило, нито изключва,
нито потвърждава участието на подсъдмия в инкриминираното деяние.
Такива релевантни данни не предоставя и заключението на СИЕ, тъй като
обстоятелството, че лицето не е заплатило суми по сметка на дружеството –
предоставящо, провеждащо шофьорски курсове и от същото не са превеждани суми за
явяване на лицето установяват само, че С. П. не е бил записан в тази школа.
Изводът си за участието на подсъдимия в инкриминираното деяние съдът
основава и на съвкупната преценка на протокола за доброволно предаване на ВД /л.
105 ДП/, протокол за разпознаване на лице по снимка, ведно с фотоалбуми /л. 107/, в
които е обективирано изявлението на лицето, че именно подсъдимият е лицето, което е
предоставило неистинския официален документ, а относно обективните признаци на
деянието на писмо на началника на група „БДС” при ОД МВР - гр. *** /л. 127/,
протокол за проведен теоретичен изпит /л. 136/ и др., както и ВД - УПГ на Г. Б. В. и
инкриминирания неистински официален документ - български документ за
самоличност/лична карта и изготвената комплексна експертиза /л. 79-90 ДП/.
Деянията са извършени от подсъдимия при условията на чл. 26 НК и
посредством тях е осъществен съставът на чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2 НК, вр. с чл. 20,
ал.3 и ал. 4 НК. Правилни са съжденията на районния съд, че подсъдимият е извършил
7
инкриминираните деяния при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че
подбужда и съдейства на извършителя в използването на неистински официален
документ, така и общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Срещу частта от първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е
оправдан по обвинението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.3, т. 2 НК няма постъпил
съответен протест.
По обвиненията срещу подсъдимия И.И..
Съдът приема за установено, че на ***г. подс. И. транспортирал с лек
автомобил свидетеля В. А. Д. до гр.*** –сградата на “Автомобилна администрация “-
*** и предал на Д. неистинския официален документ –български документ за
самоличност –лична карта, в която е положена снимката на В. А. Д. и е вписано, че е
издадена от МВР- ***, на *** г. на името на Г. Б. В., с ЕГН **********, с валидност
до *** г. След като Д. взел документа от И. се легитимирал с него пред провеждащия
изпита инспектор от “автомобилна администрация “-гр.***, за да вземе участие в
изпита ,като непосредствено след изпита Д. бил проверен от полицейски орган на МВР
***, като в последствие със съставяне на съответния протокол той предал и ползвания
от него гореописан неистински документ.
По отношение на посочения официален документ - български документ за
самоличност /лична карта, е извършена комплексна експертиза /протокол номер *** г.
на НТЛ - ЕКД при ОД МВР - гр. ***. Видно от заключението на вещото лице,
изследваният документ е неистински и е изготвен като на оригинална бланка на лична
карта, издадена на друго лице, е отстранен защитния ламинат и са заличени снимката и
данните на лицето по химичен начин, като са запазени оптически вариращите
елементи. След това е лазарен принтер върху ламинатно фолио са били отпечатани
данните на Г. Б. В., ЕГН ********** и снимка на В. А. Д. на съответните места.Накрая
оформената лична карта е била ламинирана.
Разпитан в хипотезата на чл. 118, ал.1, т.1 НПК свидетелят В.Д. пред първата
инстанция заявява, че И., който е в залата, го докарал на посочената дата от *** до ***,
за да се яви на изпит вместо друг човек. Мисли, че И. му бил обещал някакви пари, но
не му дал такива. И. му предоставил личната карта на другото лице, вместо което
трябвало да се яви, чието име на помни, като тя била с негова, на свидетеля снимка. В
колата имало още едно лице, което свидетелят не познава. След като свършил изпита
служители на полицията поискали от него да представи личната карта и така се
установило, че е е неистинска. При разпита пред въззивната инстанция свидетелят не
си спомня много за случая, но заявява, че казаното пред РС –Перник е истина.
Изводът си за участието на подсъдимия в инкриминираното деяние съдът
основава на съвкупната преценка на протокола за доброволно предаване на ВД /л. 103
8
ДП/, протокол за разпознаване на лице по снимка, ведно с фотоалбуми /л. 115/, в които
е обективирано изявлението на лицето, че именно подсъдимият е лицето, което е
предоставило неистинския официален документ, а относно обективните признаци на
деянието на писмо на началника на група „БДС” при ОД МВР - гр. *** /л. 127/,
протокол за проведен теоретичен изпит /л. 136/ и др., както и ВД - УПГ на Г. Б. В. и
инкриминирания неистински официален документ - български документ за
самоличност/лична карта и изготвената комплексна експертиза /л. 79-90 ДП/.
Във връзка с теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС категория „В“, провел се на *** г. в ***, в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - гр. ***, подсъдимият И. Г. И. се срещнал и със
свидетеля Х. Д. Д. и му предложил да се яви вместо друго лице /Ш. Ш. Я. на
теоретичния изпит. За целта И. предложил на Д. да използва за легитимация пред
провеждащия изпита инспектор от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - гр. *** и му предоставил неистински официален документ -
български документ за самоличност - лична карта, в която е положена снимка на Х. Д.
Д. и е вписано, че е издадена на другото лице /Ш. Ш. Я.. На *** г. Х.Д. се явил в
сградата на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - гр. *** на ул. *** и
се легитимирал с неистински официален документ - български документ за
самоличност /лична карта, в която е положена негова снимка, и е вписано,че е с № ***
,издадена от МВР-*** на ***г. на името на Ш. Ш. Я., с ЕГН **********, с валидност
до ***г.,като след приключване на изпита бил спрян за проверка от полицейските
органи от ОД –МВР-***, като впоследствие със съставянето на съответния протокол
предал и ползвания от него неистински официален документ.
По отношение на горепосочения официален документ - български документ за
самоличност /лична карта, с №:***, издадена от МВР - *** на *** г. е извършена
комплексна експертиза /протокол номер *** г. на НТЛ - ЕКД при ОД МВР - гр. ***/.
Видно от заключението на вещото лице, изследваният документ е неистински и е
изготвен като на оригинална бланка на лична карта, издадена на друго лице е
отстранен защитния ламинат и са заличени снимката и данните на лицето по химичен
начин, като са запазени оптически вариращите елементи. След това с лазарен принтер
върху ламинатно фолио са били отпечатани данните на Ш. Ш. Я., с ЕГН ********** и
снимката на Х. Д. Д. на съответните места. Накрая оформената лична карта е била
ламинирана.
При условията на чл. 118, ал.1, т.1 НПК във въззивното производство е
разпитан като свидетел Х. Д. Д., който заявява във връзка със случая, че И. го е
помолил приятелски да се яви и вземе изпита вместо друго лице, уговорката им е била
да помогне на И. в това, като не си спомня кой му е дал личната карта.
Настоящият съдебен състав не може да основе изводите си на прочетените
9
обяснения, дадени в досъдебното производсто, на този свидетел, който е признат за
виновен в одобрено от съда на 17.07.2015 г. по н.о.х.д. № 0141/2015 г. по описа на РС-
Перник споразумение, за това че на посочената дата и място в съучастие с подсъдмия
И. Г. И., като помагач и подбудител, е извършил престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308,
ал.3, т. 2 от НК, тъй като не е налице основанието на чл. 281, ал.2 НПК, доколкото
обясненията не са дадени пред съдия, а пред разследващ орган.
Според практиката на ВКС в случаите на чл.118, ал.1, т.1 НПК другите
обяснения на същия обвиняем - дадени от него в хода на досъдебното производство
пред разследващия орган, със или без съгласието на страните по делото, не могат да
бъдат приобщавани по пътя на чл.281, ал.2 НПК. Тъкмо в това е и съществената
гаранция за правото на защита на подсъдимия, доколкото процесуалните правила
ограничават възможността за приобщаване на обясненията на обвиняем, разпитван при
предпоставките на чл.118, ал.1, т.1 НПК, само до тези, дадени от него преди това само
пред съдия, било по реда на чл.222 НПК или пред друг състав на съда. / в този смисъл е
решение № 3/17.02.2016 г. по н.д. № 1486/2015 г. на ВКС, Първо н.о./
От съвкупния анализ на доказателствата – свидетелските показания на св. Д.,
приобщените по реда на чл. 372, ал.1, вр. с чл. 371, ал.1 НПК такива от ДП, протокола
за доброволно предаване на ВД /л. 106 ДП/, протокол за разпознаване на лице по
снимка, ведно с фотоалбуми /л. 111/, в които е обективирано изявлението на лицето, че
именно подсъдимият е лицето, което е предоставило неистинския официален
документ, а относно обективните признаци на деянието на писмо на началника на
група „БДС” при ОД МВР - гр. *** /л. 127/, протокол за проведен теоретичен изпит /л.
136/ и др., както и ВД - УПГ на Г. Б. В. и инкриминирания неистински официален
документ - български документ за самоличност/лична карта и изготвената комплексна
експертиза /л. 79-90 ДП/ се формира извод, че инкриминираното деяние е извършено
от подсъдимия И..
Двете деяния са извършени от подсъдимия при условията на чл. 26 НК и
посредством тях е осъществен съставът на чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2 НК, вр. с чл. 20,
ал. 3 и ал. 4 НК.
Правилни са съжденията на районния съд, че подсъдимият е извършил
инкриминираните деяния при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че
подбужда и помага на извършителя в използването на неистински официален
документ, така и общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Срещу частта от първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е
оправдан по обвинението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.3, т. 2 НК няма постъпил
съответен протест. Несъстоятелни са доводите на защитника адв. М., че с деянията се
осъществява състава на чл. 316 НК, но не и на чл. 308 НК. Разпоредбата на чл. 316 НК
10
няма самостоятелен характер. Чрез нея се обявява за съставомерно ползването на
неистински или преправен документ, или на такъв с невярно съдържание, когато
деецът не отговаря за самото съставяне на такъв документ, а само полза същия, като е
налице препращане и към съответните санкции. В случая извършените от подсъдимия
И. деяния осъществяват състава на чл. 316, вр. 308, ал.2, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК,
предвид естеството на ползвания документ, а именно български документ за
самоличност, по отношение на който законът поставя една по-голяма защита срещу
неправомерно посегателство и предвижда по-висока санкция – наказание лишаване от
свобода до 8 години, която изначално изключва приложението на чл. 78а НК.
Районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи
относно авторството и правната квалификация на деянията, извършени в условията на
продължавано престъпление.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимите са признати
за виновни по предявените им обвинения.
При определяне на наказанието, районният съд е отчел всички обстоятелства,
имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и е
наложил справедливи наказания. Липсата на съответен протест изначално препятства,
при наличие на противен извод, възможността на въззивната инстанция да измени
наложеното при условията на чл. 55 НК наказание пробация.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и
наложените наказания са справедливи, поради което липсват основания за нейното
изменяване или отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 616 от 10.10.2018 год., постановена по НОХД
2078/ 2015 год. по описа на Пернишкия районен съд в частта й, с която подсъдимите
са признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12