Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13778 по
описа за 2018г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 26.06.2018г., постановено по гр.дело № 4676/2017г.
по описа на СРС, ГО, 79 състав, е уважен предявеният от И.В.Д. срещу **-мо
Основно училище “*******”, гр. София, иск
с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и ответникът е осъден да заплати сумата
от 3 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
трудова злополука от 10.05.2016г., изразяващи се в болки и страдания, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2017г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът е
осъден да заплати сумата от 260, 52 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 10.05.2016г. до 24.01.2017г. Със
същото решение е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над сумата
от 3 600 лева до пълния предявен размер от 32 000 лева, както е отхвърлен и
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на разликата над
сумата от 260, 52 лева до пълния предявен размер от 1 983, 93 лева.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от И.В.Д.,
в която се излагат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, довело до необоснованост на първоинстанционното решение и нарушения на
материалния закон. Конкретно се твърди, че по делото е установено по несъмнен
начин, че е налице трудова злополука, изразяваща се в подхлъзване и падане по
стълбите на пострадалата при изпълнение на трудовите си задължения – почистване
на стълбищната площадка на втория етаж в училището. Били установени и
причинените увреждания – мозъчно сътресение, подкожен хематом на главата и
контузия в областта на кръста. Безспорно било също, че около един месец след
инцидента ищцата продължавала да се оплаква от силно главоболие, световъртеж,
замаяност, затруднено балансиране, които симптоми установявали състояние на
посттравматична церебрастения и атипична лицева болка, а те от своя страна били
късно усложнение на трудовата злополука. По делото били установени и
настъпилите неимуществени вреди, но неправилно първоинстанционният съд приел,
че част от тях не са в причинна връзка с трудовата злополука. Оспорва се
конкретно приетото от СРС, че констатираните увреждания на шийните коренчета и
световъртеж от централен произход, не са в причинна връзка с инцидента. В
жалбата са изложени и съображения за несъобразяване на принципа на
справедливост при определяне размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Първоинстанционният съд не бил съобразил тежестта и
характера на уврежданията, като само по себе си причиненото комоцио
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна
телесна повреда/, ако е довело до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и
за кратко време. Отделно от това възстановяване на ищцата продължило почти 9
месеца, през което време тя била в отпуск поради временна неработоспособност.
Не били съобразени събраните гласни доказателствени средства, от които се
установят данни за психичното и емоционално здраве на ищцата. Релевирани са
оспорвания на правилността на приетото за установено от първоинстанционния съд
възражение за груба небрежност, допусната от пострадалата. Жалбоподателят
твърди, че това възражение останало недоказано предвид обстоятелството, че то се
установявало единствено от показанията на разпитаните по делото свидетели
Христов и П., които били заинтересовани от изхода на спора с оглед заеманите
при ответника длъжности. Счита, че служителката не е допуснала нарушение на
нормите за безопасност, на същата не бил проведен първоначален и периодичен
инструктаж, не било установено, че е запозната с Правилника за осигуряване на
безопасни условия на възпитание, обучение и труд, работодателят не бил доказал,
че е предал фактически на ищцата работно облекло, включително и работни обувки.
По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да
се уважат в пълен размер.
Насрещната страна – **-мо Основно училище “*******”,
гр. София, е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по
подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение в обжалваната
му част за правилно, тъй като съдът е съобразил събраните по делото
доказателства и е формирал обоснован извод, че част от претендираните
увреждания не се намират в причинна връзка с трудовата злополука. Поддържа, че
по делото е доказано релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото подхлъзването по стълбите се дължи на факта, че ищцата е
била с неподходящи обувки, макар да са й били предоставени работни такива. С
оглед изложеното е направено искане за потвърждане на решението в обжалваната
му част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на
работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя
за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или
служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив
или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени
болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат
обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. №
1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този
смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради
което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена
отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при
самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на
вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван
термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
Безспорно е във въззивното производство, а и от
събраните доказателства се установява, че към датата на процесната злополука –
10.05.2016г., между ответника и И.В.Д. е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което последната е заемала длъжността „чистач”, както и че на
посочената дата, през време и по повод извършваната работа – при почистване на
сградата, пострадалата паднала по стълби, в резултат на което получила мозъчно
сътресение.
Не се спори между страните, че посочената злополука
има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са установени и в представеното разпореждане № 19376 от 20.05.2016г.
на НОИ – Териториално поделение – София град.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с вида на травматичните увреждания, причинени в
резултат на инцидента, наличието на причинно-следствена връзка между
уврежданията и трудовата злополука, размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите М.Х. и Д.П., които съдът следва да кредитира като
логични и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. И двамата
свидетели нямат непосредствени възприятия относно релевантните за спора
обстоятелства, тъй като не са присъствали на самия инцидент, но са се отзовали
незабавно след като разбрали за същия. Свидетелката П., която е служител при
ответника, е видяла ищцата да стои на стълбите на втория етаж пред тоалетната в
училището. Свидетелката попитала какво се е случило и пострадалата обяснила, че
е паднала. След това ищцата била заведена в учителската стая, за да си почине,
като същата се движела сама, но свидетелката я придържала за ръката. Една от
другите хигиенистки дошла в учителската стая и донесла на ищцата нейн чехъл,
който бил останал на стълбите след падането. Колеги на ищцата се обадили на
нейния съпруг и съобщили за инцидента, по-късно през деня той дошъл да прибере
съпругата си.
Показанията на свидетеля М.Х., заместник-директор на
училището, отразяват негови възприятия относно състоянието на ищцата непосредствено
след инцидента. Той бил повикан от другата свидетелка П. и двамата отишли на
стълбите на втория етаж. Там видяли, че ищцата е приседнала на най-долната
стълба и си държала главата. Свидетелят излага, че пострадалата нямала видими
наранявания и всички заедно отишли в учителската стая за да се ориентират в
състоянието на ищцата. Малко след това колежка на ищцата дошла и върнала на И.Д.
една джапанка, която била останала на стълбите.
В първоинстанционното производство е прието основно и
допълнително заключение на съдебно-медицинска експертиза, които съдът кредитира
като обосновани пълни. От същите се установява, че непосредствено след
инцидента ищцата била приета за лечение в УМБАЛСМ “Пирогов”, където било
установено сътресение на комоцио церебри /сътресение на главен мозък/, контузия
с подкожен хематом в дясна теменна област на главата и контузия в областта на
кръста. Посочено е, че пострадалата не е изпадала в кома след травмата, поради
което е направен извод, че мозъчното сътресение е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В случая се касаело до най-леката
закрита черепно-мозъчна травма, която е с функционален характер и отшумява
сравнително бързо без последици за здравето. При спазване на предписан режим и
лечение след подобен вид сътресение на главен мозък симптоматиката отшумявала
за около 30-45 дни след инцидента. От увреждането на меките тъкани била налице
болка, която в началото е била по-силна и постепенно е намалявала по интензитет
до 2-3 седмици. Вещото лице е уточнило, че при преглед на пациента на
09.06.2016г. била поставена диагноза: постравматична церебрастения, което дава
основание да се приеме, че при пострадалата се персистират оплаквания свързани
с претърпяното мозъчно сътресение повече от месец след инцидента. Експертът е
приел, че възстановяването от постравматичната церебрастения е приключило за
около 20 дни. Церебрастенията се изразявала в пристъпно главоболие, засилващо
се при физическа и умствена преумора, световъртеж с притъмняване на пристъпи,
лабилен пулс, рязко зачервяване или пребледняване на лицето, лесна уморяемост,
безсъние и др. В заключението е отбелязано, че впоследствие на пострадалата
били издавани болнични листове по повод увреждания на шийните коренчета до
28.12.2016г. Предвид липсата на констатирана и описана шийна травма при престоя
на ищцата в УМБАЛСМ “Пирогов” и във Втора МБАЛ, гр. София, експертът е приел
липса на причинна връзка между това увреждане и злополуката. В заключението е
направен категоричен извод, че установеното през м.10.2016г. увреждане на
нервните коренчета – радикулит, е резултат от хронични дегенеративни болестни
промени на прешлените в шийния отдел на гръбначния стълб. Констатираната
продължаваща болка, скованост в областта на шията, интермитентни пристъпи на
главоболие и световъртеж при пострадалата не били в причинна връзка с
претърпяната травма при трудовата злополука, а са резултат от установеното
увреждане на шийните коренчета. Вещото лице е посочило, че дегенеративното
изменение на шийните прешлени е необратимо и поради това е възможно периодично
от него да настъпва обостряне на симптоматиката свързана с нервни коренчета
излизаши от шиен отдел на гръбначния стълб. В заключението е направен извод, че
временната неработоспособност на ищцата, констатирана с болничен лист от
10.05.2016г. до 02.06.2016г. /за 24 дни/, с болничен лист от 03.06.2016г. до
10.06.2016г. /за 8 дни с диагноза: мозъчно сътресение/, както и с болничен лист
от 09.06.2016г. до 24.06.2016г. /за 15 дни/, е в причинна връзка с уврежданията,
настъпили при падането по стълбите в училището.
Според приетото допълнително заключение на
съдебно-медицинската екпертиза, изготвено от вещото лице Ц.Г., се установява,
че мозъчното сътресение /като най-лека закрита травма на мозъка/ не води до
увреждане на мозъчната тъкан, поради което от него по правило липсват късни
последствия и усложнения. Повечето от симптомите на мозъчното сътресение
отшумявали в първите няколко дни или седмици. Доколкото в случая е било налице
установено леко мозъчно сътресение от първа степен, без загуба на съзнание, то
след такова сътресение симптомите отшумявали за около 20-25 дни. В тази връзка
е посочено, че констатираният при ищцата световъртеж от централен произход /в
решения на ТЕЛК, включително и това от 13.02.2017г./ не може да се приеме, че е
в резултат на черепно-мозъчна травма. Такава причина най-често е увреждане на
вестибуларния апарат, предизвикано от инфекциозни процеси, или еднокринни
заболявания, болести на вътрешното ухо, заболявания на кръвта, сърдечно-съдови
болести, нервни заболявания, интоксикации, психични заболявания, офталмологични
заболявания и др. Възможна причина за световъртеж от централен произход е
единствено тежка черепно-мозъчна травма, каквата обаче при ищцата не е била
констатирана. Вещото лице е направило категоричен извод, че дегеративните
изменения в прешлените в шийния отдел на гръбначния стълб са болество
обусловени и не са резултат от процесната злополука.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Т.Д. и Г.Д., чиито показанията следва да се
кредитират като логични, непротиворечиви и отразяващи непосредствени възприятия
относно релевантнтните за спора обстоятелства. Свидетелят Т.Д. е зет на ищцата
и има преки наблюдения относно възстановителния период на пострадалата. Той
излага, че месец след изписването й от Пирогов, И. не можела да върши
домакинската си работа от болки, поради което съпругата на Т.ходила да й помага.
След инцидента пострадалата влизала три пъти в различни болници да се лекува от
болки в главата, гърба и прешлените. Променила се много, включително и при
общуването с околните.
От показанията на свид. Г.Д., съпруг на ищцата, се
установява, че около осем месеца след инцидента пострадалата била в болнични.
Изпитвала силни болки в главата и приемала много лекарства.
Във въззивното производство е приета единична
съдебно-медицинска експертиза, която е дала отговор на релевантни за спора
обстоятелства при съобразяване на приети във въззивното производство писмени
доказателства, а именно – медицинска документация, въз основа на която са
постановени експертно решение от 17.11.2016г. и от 08.02.2017г. на ТЕЛК за общи
и професионални болести към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Според заключението на
вещото лице доктор П.П. се установява, че диагнозата на ищцата “комоцио
церебри” били поставена въз основа на данни от анамнезата за липса на ясен и
точен спомен за случилото се, оплаквания от главоболие, световъртеж,
неколкократни повръщания след инцидента; от данните от обективното изследване –
контузия с подкожен кръвоизлив в дясна теменна област на главата и данните от
неврологичния статус – без отпадна неврологична симптоматика при постъпване и
през периода на болнично лечение; данни от невроизобразителните изследвания –
рентгенография на череп във фасова и профилна проекция и компютърна
тогомаграфия на главен мозък, в които не са описани травматични промени на
костите на черепа и в мозъчния паренхим. Направен е извод, че в приложената
медицинска документация няма данни за настъпило безсъзнателно състояние /кома/
при ищцата, а съобщените анамнестични данни за липса на спомен за инцидента /паметови
нарушения/ представляват количествени нарушения на съзнанието /зашеметяване,
объркване/. В заключението е посочено, че констатираната при пострадалата
травмена церебрастения при приема й във Втора МБАЛ, гр. София през м.10.2016г.,
няма доказана и свързана с претърпяната черепно-мозъчна травма причина. Този
извод е формиран, тъй като диагнозата е била поставена само въз основа на
съобщеното в анамнезата главоболие, а световъртежът бил оценен като психогенен.
Същият извод е направен и по отношение на установения впоследствие световъртеж
от централен произход. Посочено е, че при спазване на всички лекарски
предписания, възстановителният период след претърпяно мозъчно сътресение е
около 3-5 седмици. Вещото лице е категорично, че процесната трудова злополука
не може да доведе до дегенеративни изменения, каквит са налице в шийния сегмент
на ищцата.
Така приетото заключение е било оспорено от страна на
въззивницата и съдът е назначил разширена /тричленна/ съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение следва да се кредитира като пълно и обосновано. От
същото се установява, че в представените медицински документи не се съдържат
данни ищцата да е изпадала в коматозно състояние след травмата. Пациентката е
имала количествени нарушения в съзнанието, но не и посткомоционна кома. Вещите
лица са посочили, че при приема на ищцата във Втора МБАЛ, гр. София, на
09.06.2016г., същата е изнесла данни за главоболие, световъртеж, замайване,
затруднено балансиране и разстройства в паметта и вниманието. При прегледа бил
установен дискординационен синдром, изразяващ се в дизметрия при
носопоказалична проба. С оглед изложеното е направен извод, че установените
симптоми при пациентката и с оглед на времето изминало от процесния инцидент,
биха могли да бъдат свързани с диагнозата “постравматична церебрастения” и
претърпяната травма. В тази връзка е посочено, че симптомите на постравматична
церебрастрения могат да бъдат неспецифични, да търпят субективна оценка, като
могат да се проявят въпреки липсата на обективни белези за вертиго и
дискоординационен синдром. Такива симптоми може да са глабоволие, бърза умора,
повишена възбудимост, вегетативна и емоционална лабилност, смущения в паметта и
вниманието, непоносимост към физически и химически дразнители и др. В
конкретния случай били установени късни симптоми на състоянието “комоцио
церебри” при ищцата като главоболие, световъртеж, замайване, затруднено
балансиране и разстройства в паметта и вниманието. След преживяната травма те
имали продължителен и интермитентен характер – за около 9 месеца. Вещите лица
са приели, че тези оплаквания биха могли да имат пряка връзка с претърпяната
травма, както и че те са преходни и отзвучават за определен период след
травмата. В проведеното по делото публично съдебно заседание на 14.12.2020г.
експертите са уточнили, че е трудно да се отговори дали в периода, в който на
ищцата са издавани болнични листове за времето от 25.06.2016г. до м.12.2016г.,
състоянието на “постравматична церебрастения” е било обуславящо за издаване на
болничните листове. И това е така, тъй като в същите е посочена друга водеща
диагноза – увреждане на шийните коренчета.
В заключението е посочено, че постравматична
церебрастения може да се развие при 15-20 процента от пациентите претърпели
мозъчно сътресение, като симпотоматиката при тези пациенти отзвучава в рамките
на 6 месеца и в редки случаи оплакванията продължавали до 1 година. Вещите лица
са категорични, че процесната травма не е довела до усложнение на
съществуващите преди инцидента дегенеративни изменения в прешлените в шийния
отдел на гръбначния стълб на ищцата. Този извод е формиран при съобразяване на
обстоятелството, че ако шийният отдел е бил засегнат от процесния инцидент,
оплакванията на ищцата трябвало да настъпят непосредствено след травмата. При
постъпване за лечение в Пирогов обаче тя не е посочила да има болки в шията, а
и рентгенографиите на шиините прешлени били нормални. Нямало данни за увреждане
на опорно-двигателния апарат. В случая уврежданията на коренчетата и нервните
плексуси и на междупрешленни дискове били констатирани още в периода от 2010г.
до 2014г., а през 2012г. и 2013г. на ищцата били поставени диагнози цервикална
артроза с десностранен шиен радикулит и увреждане на междупрешлени дискове в
шиен отдел на гръбнака с радикулит. Вещите лица са направили и извод, че между
диагностицираните коренчеви увреди и преживяната травма няма причинна връзка.
Тези увреди са проява на дегенаративно заболяване на гръбнака. Посочено е още,
че описаното в експертното решение на ТЕЛК от 08.02.2017г. състояние на ищцата
– световъртеж от централен произход, е малко вероятно да се дължи на състояние
след мозъчно сътресение и трудова злополука от м.05.2016г. Този извод е
обоснован с обстоятелството, че никъде не се съдържат данни, че този
световъртеж е в резултат от черепно-мозъчна травма. Причините за такъв
световъртеж могат да бъдат и ендокринни заболявания на кръвта, сърдечно-съдови
болести, интоксикации, офталмологични заболявания, заболявания на нервната
система, психични заболявания и др. При извършения преглед на ищцата от вещото
лице Ш. във връзка с изготвяне на тричленната съдебно-медицинска експертиза,
пострадалата съобщила за епизоди на болки със слаб интензитет, замайване и
изтръпване на крайниците. Бил установен нормален неврологичен статус.
В обобщение може да се направи извод, че приетите в
първоинстанционното производство медицински експертизи и назначените във
въззивното производство единична и тричленна такава, съдържат идентични
заключения по отношение на следните релевантни обстоятелства: ищцата не е
изпадала в коматозно състояние след травмата, имала е количествени нарушения в
съзнанието, но не и посткомоционна кома, причиненото увреждане е лекостепенно
мозъчно сътресение; констатираният световъртеж от централен произход не е в
причинна връзка с полученото от трудовата злополука мозъчно сътресение; процесната
травма не е довела до усложнение на съществуващите преди инцидента
дегенеративни изменения в прешлените в шийния отдел на гръбначния стълб на
ищцата.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на
приетата в първоинстанционното производство и заключението на тричленната
експертиза, назначена във въззивното производство, съобразно които установената
през м.06.2016г. диагноза “постравматична церебрастения” е в причинна връзка с
претърпяната травма. Заключението на тричленната експертиза е обосновано с обстоятелството,
че симптомите на постравматична церебрастрения могат да бъдат и неспецифични,
да търпят субективна оценка, като могат да се проявят въпреки липсата на
обективни белези за вертиго и дискоординационен синдром. Такива симптоми може
да са главоболие, бърза умора, повишена възбудимост, вегетативна и емоционална
лабилност, смущения в паметта и вниманието, непоносимост към физически и
химически дразнители и др. В конкретния случай такива симптоми при ищцата били
установени, което е видно от представените медицински документи, и конкретно
описаните главоболие, световъртеж, замайване, затруднено балансиране и
разстройства в паметта и вниманието. Установена и е продължителността на тези
симптоми - около 9 месеца след инцидента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС №
4/68 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото
действие. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението, са и
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността
да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално
положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение съставлява
необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика
реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото
във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления
на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква
в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от
трудовата злополука /така рeшение
по гр. д. № 5005/17г. на ВКС, Трето ГО, решение по гр. д. №
3273/17г. на Трето ГО на ВКС и др. /.
Принципът за обезщетяване по справедливост на
неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане, важи за всички
основания на такава обезвреда. Наред с това следва да се държи сметка и за
характера и особеностите на отговорността на ответника по иска. В случая
отговорността на ответника е ангажирана на осн. чл.
200, ал. 1 КТ. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, например решение
по гр.д. № 15/2015г. на Четвърто ГО, се приема, че имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен
характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и
при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл.
200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е
причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка
на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от
задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането - чл.
201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането,
допускайки груба небрежност (чл.
201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и
при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Това е така, тъй като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно - обезпечителна, договорна и има обективен характер, т. е.
тя е отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за
неправомерно поведение на работодателя /определение по гр.д. №
4368/14г. на Четвърто ГО на ВКС за обобщаване на практиката по въпроса за
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ/.
При съобразяване на посочените по-горе критерии за
определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение съдът приема
следното:
В резултат на увреждането ищцата е търпяла физически
болки и страдания, свързани с претърпяното мозъчно сътресение /като най-лека
закрита травма на мозъка, която не е причинила увреждане на мозъчната тъкан/ и
причинената “постравматична церебрастения“ /късни симптоми на състоянието
“комоцио церебри”/, довела до главоболие, световъртеж, замайване, затруднено
балансиране и разстройства в паметта и вниманието, което състояние е продължило
около 9 месеца, както и увреждането на меките тъкани, причинило болка, която в
началото е била по-силна и постепенно е намалявала по интензитет до 2-3 седмици.
Следва да се има предвид и възрастта на ищцата към момента на увреждането – 51
години, в активна трудоспособна възраст, периода на ползван отпуск по болест
поради временна неработоспособност в пряка-причинна връзка с инцидента – в
случая това е период от около 2 месеца /подробно описание на продължителността
на всеки един от издаваните болнични листове е дадено в заключението на
съдебно-медицинската експертиза, приета в първоинстанционното производство/; причинените
неудобства от битов характер и невъзможността ищцата да се грижи за
домакинската работа за около 2 месеца; причинените психически страдания и стрес,
породени от конкретното здравословно състояние, наложило периодични посещения в
болнични заведения.
Същевременно следва да се има предвид, че по делото не
е установена твърдяната от ищцата пряка причинно-следствена връзка между
инцидента и констатираните усложнения на съществуващи дегенеративни изменения в
прешлените в шииния отдел на гръбначния стълб, както и с диагностицирания в
издадените решения на ТЕЛК световъртеж от централен произход. Ето защо
претърпените болки и страдания в резултат от така установените заболявания не
подлежат на репариране от работодателя. Освен това по делото е установено, че
злополуката не е довела до трайни последици за здравето на ищцата, а към
момента е налице пълно възстановяване по отношение на процесните увреждания.
При съобразяване на изложеното относно характера и
тежестта на увреждането на здравето на ищцата, претърпените от нея болки от
физическо естество след увреждането, периода и естеството на лечението /медикаментозно/,
продължителността на търпените болки, причинените неудобства в битов и личен
план, негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от
такъв вид увреждане, както и съществуващите в страната обществено-икономически
условия към момента на настъпване на вредите, настоящият съдебен състав намира,
че определянето на обезщетение в размер на 6 000 лева ще бъде постигнат
справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от
обезвреда съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. За
разликата до пълния предявен размер от 32 000 лева претенцията е неоснователна.
Възражението на ответника за съпричиняване по смисъла
на чл. 201, ал. 2 от КТ, направено своевременно в отговора на исковата молба по
чл. 131 от ГПК, е неоснователно.
Безпротиворечиво се приема, че в областта на частното право /част от което е и трудовото/ грубата
небрежност е квалифицирана степен на небрежност. Релевантно за обикновената
небрежност е неполагането на дължимата грижа /най-често - тази на добрия
стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с неполагане и на
най-елементарната грижа, тази, която и най-небрежният човек би положил за
своите работи. При трудова злополука намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност
- липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и мерки за безопасност. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят,
въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и мерки за безопасност. За да има основание за прилагане на института на чл. 201, ал. 2 от КТ поведението на пострадалия следва да е
в причинна връзка с настъпването на злополуката, на вредите, съответно за
увеличаване на размера на вредите, като поведението на пострадалия следва да е
противоправно и проведено при условията на груба небрежност. Грубата небрежност
на работника е неговото субективно отношение към предприетите от него действия,
допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, тоест работникът да е знаел,
че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал,
че ще ги предотврати - модел на поведение в гражданското право, свързан с
неполагане на дължимата грижа. Само при наличие на такова субективно отношение
на работника, установяващо се от обективните му прояви - неполагане на грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, би довело до
прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ при установено нарушение на някое от
правилата за безопасност на труда.
Изводът за съпричиняване от страна на
работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с
допуснати от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал
груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на
работата. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата. Не
всяко нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложение на чл.
201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия,
довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от
неговото виновно действие. Неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията
по безопасност на труда е основание за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗЗД.
В конкретния случай по делото е
установено, че в нарушение на правилата за безопасни условия на труд по време
на инцидента ищцата не е била с работни обувки. Няма обаче никакви данни това
нарушение да е в причинна връзка с настъпването на вредите, тъй като не са
събраха доказателства, че ако работникът е бил с работни обувки уврежданията не
биха настъпили или не биха били със същия интензитет. Ето защо дължимото
обезщетение за вредите от настъпилата злополука не подлежи на намаляване.
По тези съображения първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 200, ал.
1 от КТ за разликата над сумата от 3 600 лева до 6 000 лева, а в останалата
част да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по иска с предмет главното
парично задължение се налага извод, че обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за акцесорното вземане
за обезщетение за забава за исковия период за разликата над сумата от 260, 52
лева до 433 42 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на адвокат В.П. – процесуален представител на въззивника
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. **,
ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от
410, 10 лева.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят сторените по делото разноски във въззивното производство
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата
от 768, 90 лева за адвокатско възнаграждение.
Според нормата на чл.
78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството /какъвто е настоящият случай/,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като
съответните суми се присъждат в полза на съда. Поради това въззиваемият следва
следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС сумата от 51, 46 лева за
държавна такса за въззивното производство и 127, 83 лева възнаграждение за вещи
лица, или общо сумата от 179, 29 лева. По същите съображения ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на СРС разноски по чл. 78,
ал. 6 от ГПК за държавна такса в размер на още 103 лева за държавна такса и още
26, 20 лева – разноски за възнаграждения за вещи лица, или общо сумата от 129,
20 лева.
Предвид изхода на спора в полза на адвокат В.П. – процесуален представител на ищцата следва
да се присъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство по реда на чл. **, ал. 2 от ЗА, определени
според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от още 410, 10 лева.
Първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни
разноски за сумата над 998, 92 лева.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 36102 от 26.06.2018г., постановено по гр.д.
№ 4676/2017г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от И.В.Д. срещу **-мо
Основно училище “*******” иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за
разликата над сумата от 3 600 лева до размер от 6 000 лева, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от И.В.Д. срещу **-мо Основно училище “*******” иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 260, 52 лева до
размер на сумата от 433, 42 лева, както и в
частта, в която ищцата е осъдена да заплати на **-мо Основно училище “*******”
съдебни разноски в първоинстанционното производство за сумата над 998, 92 лева и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА **-мо Основно училище “*******”, БУЛСТАТ *******, с
адрес гр. София, ул. “*******да заплати на И.В.Д., ЕГН **********,***, следните
суми: по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ – да заплати допълнително
сумата от още 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева /разлика между присъдения
с първоинстанционното решение размер на обезщетението от 3 600 лева и приетия
за справедлив от въззивния съд размер от 6 000 лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 10.05.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 25.01.2017г. до окончателното изплащане и по иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – да заплати допълнително сумата от още 172, 90
/сто седемдесет и два лева и 90 ст./ лева – обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва за периода от 10.05.2016г. до 24.01.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36102 от 26.06.2018г., постановено по гр.д.
№ 4676/2017г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА **-мо Основно училище “*******”, БУЛСТАТ *******, с
адрес гр. София, ул. “*******да заплати на адвокат
В.Т.П., с адрес на упражняване на дейността – гр. София, бул. „*******, офис
4.2., на основание чл. **, ал. 2, вр. чл. **, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 410,
10 /четиристотин и десет лева и 10 ст./ лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на И.В.Д. по в.гр.д. № 13778/2018г. по описа на СГС, ГО, II А
въззивен състав, както и да заплати на адвокат В.Т.П., с адрес на упражняване
на дейността – гр. София, бул. „*******, офис 4.2., на основание чл. **, ал. 2,
вр. чл. **, ал. 1, т. 2 от ЗА допълнително сумата от сумата от още 410, 10 /четиристотин и десет лева и 10 ст./ лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за
осъщественото процесуално представителство на И.В.Д. по гр.д. № 4676/2017г. по
описа СРС, ГО, 79 състав.
ОСЪЖДА **-мо Основно училище “*******”, БУЛСТАТ *******, с
адрес гр. София, ул. “*******на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на Софийски районен съд допълнително сумата от още 129, 20 /сто двадесет
и девет лева и 20 ст./ лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски за възнаграждение за
вещи лица в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА **-мо Основно училище “*******”, БУЛСТАТ *******, с
адрес гр. София, ул. “*******на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от общо
179, 29 /сто седемдесет и девет лева и 29 ст./ лева,
представляваща дължима държавна такса и
разноски за възнаграждение за вещи лица във въззивното производство.
ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН **********,*** да заплати на **-мо Основно училище “*******”, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София,
ул. “*******, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 768, 90 /седемстотин
шестдесет и осем лева и 90 ст./ лева – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.