Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28
– и състав, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
При участието
на секретаря Татяна Щерева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр.
д. № 4985 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, рег. № 49587/ 11.04.2019 г.,
подадена от В.М.С. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, с
която е предявил против З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ******, иск за осъждането му да му заплати сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди - претърпени от него болки и страдания в
резултат на ПТП от 18.04.2018 г. с МПС –
л. а. м. „БМВ“ с ДК№ ******, управлявано
от П.Ц.Е., за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.01.2019 г. до окончателното и изплащане, претендирани
са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 18.04.2018 г. в гр. София, П.Ц.Е.
управлявал л. а. м. „БМВ“, модел 3204, с ДС ****** по ул. „Тирана“ към бул.
„Христофор Колумб“. На кръстовището между тях водачът на лекия автомобил
нарушил правилата за движение по пътищата, неспазвайки знак „Б1 – Пропусни
движещите се по път с предимство“, като реализирал ПТП с движещия се по пътя с
предимство мотопед с ДК№ ******, управляван от В.М.С.. В резултат на ПТП
последният получил следните травматични увреждания: комоцио
церебри, контузия на главата. Бил отведен в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където при проведените лабораторни и образни изследвания били
констатирани посочените увреждания. Бил
изписан на 21.04.2018 г. след проведена консервативна терапия. Причинените
травматични увреждания причинили на ищеца силни болки и страдания: изпитвал продължително
време главоболие, налагащо прием на силни болкоустопокояващи
медикаменти, получавал от време на време гадене и световъртеж, което от своя
страна водело до бърза уморяемост и непълноценност.
Оздравителният процес бил дълъг и възстановяването му настъпвало бавно, като не
било приключило и към настоящия момент. За управлявания от виновния водач МПС
имало налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „А.“
АД. На 26.07.2018 г. ищецът сезирал ответното дружество с молба за изплащане на
обезщетение, ведно с цялата медицинска документация, като такова до настоящия
момент не било изплатено. При тези съображения ищецът настоява дружеството –
ответник да му заплати обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата, на която ответното дружество е следвало доброволно да
изплати обезщетение на ищеца до пълното изплащане на дължимата сума. Настоява
за пълно удовлетворяване на иска, претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда и в
срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът З. „А.“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който е изразено становище, че не
оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
л. а. м. „БМВ“ с ДК№ ******. Извън това заявената претенция е оспорена както по
основание, така и по размер. Ответникът счита, че не е установена отговорността
на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, peг.
№ ******, за ПТП, тъй като липсвало влязъл в сила съдебен акт на наказателния
съд с действие съобразно чл. 300 от ГПК. Водачът П.Ц.Е. не е нарушил правилата
за движение по пътищата и не носел отговорност и вина за настъпилото ПТП.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП,
както и причинно - следствената връзка между твърдените от ищеца вреди и
произшествието. Намира, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, като сам е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът търпи болки, страдания и
негативни емоционални преживявания. При условията на евентуалност се оспорва
размера на предявената претенция, тъй като надвишавала изискванията за
справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД. При условията на евентуалност
ответникът релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като при управлението на
мотопед марка „Кимко", модел „Агилити”, с ДК№ ****** В.М.С. не е използвал защитна каска
съгласно предписанията на чл. 137 е от ЗДвП. Освен това непосредствено след ПТП
ищецът не е предприел необходимите мерки за съхраняването на здравето и
физическата си цялост, поради което с бездействието си обективно е допуснал
увеличаване обема на негативните последици от него. Сам допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като управлява технически неизправно
МПС и в състояние на наркотично или алкохолно опиянение. Настоява за отхвърляне
на иска и като последица от отхвърлянето на главния иск се настоява за
отхвърляне и на акцесорната претенция за лихви.
Оспорва се ищцовото искане за заплащане на съдебно –
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, за което нямало доказателства
да е платено.
Прекият иск на
ищеца, в качеството му на увредено лице, спрямо което застрахованият П.Ц.Е. е
отговорен, за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, черпи правното си основание от нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани
да участват в процеса.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От
представения Протокол за ПТП № 1699472/ 18.04.2018 г., изготвен младши автокнотрольор ПП при СДВР става ясно, че на същата дата в
около 16.50 ч. в гр. София, по бул. „Христофор Колумб“ и ул. „Тирана“ е настъпило ПТП между участник № 1- лек автомобил марка „БМВ“ модел „3204“ с ДК№ ******,
управляван от П.Ц. Е., и участник № 2 – мотопед с ДК№ ******, управляван от В.М.С..
Като обстоятелства, причини и условия за ПТП е описано, че участник № 1 се е
движил от ул. „Тирана“ в посока бул. „Христофор Колумб“, като на кръстовището между тях и поради
неспазване на пътен знак Б 1 не е пропуснал движещия се по път с предимство
мотопед, като е реализирал ПТП. На същата дата в около 22. 23 ч. В.М.С. е
посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, клиника по спешна неврохирургия, където му е
била поставена диагноза комоцио церебри,
контузио капитис и бил
хоспитализиран. На 19.04.2018 г. му е
било извършено компютърно-томографско изследване, при
което е било установено, че структурите на главния мозък не съдържат огнищни и травматични изменения в мозъчния паренхим, вентрикулната система е
без деформация, липсват промени в структурите в ЗЧЯ и четвърти вентрикул. Били са извършени рентгенографии
на корем и гръден кош, които не са показали травматични изменения.
На водача на
л. а. м. „БМВ 3204“ с ДК№ ****** П.Ц.Е.
бил съставен АУАН № 441303/ 18.04.2018 г. и бил наказан с Наказателно
постановление № 18-4332-008487/ 21.05.2018 г. за извършено от него нарушение по
чл. 6 т. 1 от ЗДвП.
За л. а. м. „БМВ 3204“ има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „А.“ АД, валидна от 29.05.2017 г. до
28.05.2018 г.
На 26.07.2018
г. ищецът, чрез пълномощника си, сезирал ответното дружество за изплащане на
обезщетение за причинените вреди в размер на 50
000 лв., а на 30.01.2019 г. е посочил и банкова сметка. ***ено.
Всяка
от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
От показанията
на С.О.С., майка на ищеца, се установява, че когато последният претърпял ПТП
разговарял с нея по телефона и заявил, че е добре. Същата вечер, когато се
прибрала от работа, той изглеждал блед и уплашен, поради което посетили УМБЛАСМ
„Н. И. Пирогов“. При прегледа му поставили диагноза „комоцио“
и бил хоспитализиран за три дни. Направили му скенер, през първия ден му извършвали
венозни и съдоразширяващи вливания, след което бил
изписан за възстановяване в дома си. Около два месеца не ходил на работа, около
20 дни страдал от световъртеж, а половин година след инцидента започнал да се
оплаква от болки в тазобедрената става.
Като свидетел
в процеса е разпитан П.Ц.Е., управлявал л. а. м. „БМВ“. Същият потвърждава, че
на посочената дата навлязъл в кръстовището на ул. „Тирана“ и бул. „Христофор
Колумб“, което било много натоварено. Изчакал в средата на кръстовището за да премине
лекотоварен автомобил, след което потеглил. В същия момент забелязал, че от
ляво приближава мотопед и настъпил удар. Мотопедът се движил с много висока скорост,
управляващият го имал предпазна каска, но бил без предпазно облекло. Свидетелят
потвърждава, че мотопедът се е движил по път с предимство, но в лентата за
насрещно движение. В резултат на удара имал доста ожулвания, но отказал
медицинска помощ, което е отразено и в протокола за ПТП.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания с
травматичен характер: черепно – мозъчна травма, състояща се от сътресение на
главния мозък и лека палпаторна болезненост в тилната област на главата на прехода с
шията. Според вещото лице, механизмът на причиняване на увредите е комбинация
от контактен и инерционен механизъм и често се срещат при мотористи, претърпели
ПТП. По делото липсват доказателства преди инцидента ищецът да е страдал от
други травматични увреждания в областта на главата. Проведено е било комплексно
лечение в невротравматологично отделение на клиниката
по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, включващо режим на легло, активно
неврологично наблюдение и медикаменти. При постъпване е бил в съзнание, за
момент нямал спомен за случилото се, изпълнявал нареждания, не е повръщал. На
втория ден след инцидента бил извършен КАТ на глава, който е показал нормален
образ на мозъчните структури и костен скелет на черепа. През периода на
болничното лечение е бил с нормален неврологичен статус, с ясно съзнание,
контактен и адекватен. Вещото лице е дало заключение, че нормалният период на
възстановяване от мозъчно сътресение като функционално – динамично нарушение и
при нормално протичане на оздравителния процес е 3 – 5 седмици. Няма изменения
на мозъчния паренхим и не се очакват усложнения.
Ищецът е търпял болки и страдания за период от около 2 месеца, по – интензивни
през първите 20 дни. С оглед изтеклия период от време, към момента на изготвяне
на заключението той е в добро общо състояние, в ясно съзнание, адекватен,
всестранно ориентиран. ЧМТ при него е протекла без изяви на отпадна
неврологична симптоматика, липсват невъзстановени увреди. По негови данни
страда от главоболие при по – продължително четене и от болки в дясно рамо при
промяна на времето. Вещото лице е категорично, че ищецът е носил обезопасителна каска преди ПТП, в противен случай ЧМТ би
била значително по – тежка.
От
заключението по назначената съдебно – психологическа експертиза се установява,
че ищецът е със запазени когнитивни процеси, няма данни за психологически нарушения
на мисленето, няма данни за трайни последици, довели до дезаптация.
При ПТП е преживял стресова реакция, която не е оказала влияние върху
функционирането му след процеса на възстановяване. Вещото лице не установява
тежки емоционални преживявания, които да носят психично страдание или да
мотивират поведението му, няма данни за актуална психотравма.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че майката на ищеца
хиперболизира неговото състояние, тъй като емоционалното му състояние към момента
на ПТП е било нормално спрямо конкретната ситуация и не е довело до трайна
промяна във функционирането и в поведението му, нито е довело до усложнения,
свързани с ежедневния начин на живот.
Съдът е
назначил САТЕ, от обективно и компетентно изготвеното заключение по която се
установява, че ПТП е настъпило в района на кръстовище, в което л. а. м. „БМВ“
навлиза с цел маневра „завой“, а мотопед „Кимко“ се
движи по път с предимство. Водачът на автомобила не забелязва приближаващия
мотоциклетист, в следствие на което, достигайки лявата лента за движение на
бул. „Христофор Колумб“ с посока от бул. „Цветан Лазаров“ към бул. „Искърско
шосе“. Причината за възникване на ПТП е липсата на своевременна реакция от
страна на водачите и несвоевременното възприемане на мотоциклетиста от страна
на водача на л. а. При движение по ул. „Тирана“ с посока към бул. „Христофор
Колумб“ водачът на лек автомобил „БМВ“ спира
на кръстовището, след което е предприел преминаване през него с ниска скорост
на движение с цел маневра на ляво и продължаване на движението по бул. „Христофор
Колумб“ в посока бул. „Професор Цветан Лазаров“. В момента на възприемане на
мотоциклетиста е предприел аварийно спиране цел предотвратяване на ПТП. Мотопедът
се е движил по бул. „Христофор Колумб“ в посока бул. „Искърско шосе“ и на
разстояние от 50 метра преди кръстовището с ул. „Тирана“ е забелязал лекия
автомобил в спряло положение. При достигане на кръстовището е възприел
опасността от навлезлия вече в кръстовището автомобил, опитал е да спре и да го
заобиколи с цел предотвратяване на ПТП. Ударът е
настъпил в кръстовището на бул. „Христофор Колумб“ и ул. „Тирана“, в лявата
лента на платното за движение на бул. „Христофор Колумб“ с посока бул. „Професор
Цветан Лазаров“ към бул. „Искърско шосе“, в която лента /лявата от две ленти на
платното за движение в тази посока/ се е движил мотопедът, което е отразено
графично на приложената Скица № 2 към СТЕ. Ударът е представлявал страничен
такъв със слаб интензитет предвид скоростите на движението на превозните
средства. За лекия автомобил ударът е настъпил в предна част, а за мотопеда - в
страничната му част. Скоростта на автомобил „БМВ“ към момента на удара е била
7,3 км./ч., а тази на мотопеда – 39,7 км./ ч. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил при тази скорост е била 2,64 м., а на мотопеда 22,64 м. Причината за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка е липсата на своевременна реакция
от страна на водачите на превозните средства. Мотоциклетистът е възприел
автомобила и ПТП за него е било предотвратимо чрез предприемане спиране на
разстояние по-голямо или равно на опасната му зона за спиране.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се
установи, че за МПС л. а. м. „БМВ“, модел „3204“ има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „А.“ АД, валидна от 29.05.2017 г. до 28.05.2018
г.
Приложените АУАН и НП установяват, че е била реализирана
административнонаказателната отговорност
на П. Ц.Е. за извършено
от него нарушение
на правилата за движение по
пътищата – регламентирани в чл. 6 т. 1 от ЗДвП,
за това, че не
е съобразил своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Наказателното постановление не представлява акт със задължителна
сила за гражданските
съдилища съгласно чл. 300 от ГПК, но представлява официален документ, чиято обвързваща доказателствена сила не е оспорена. В настоящото
производство се установява от показанията на св. Е., потвърдени от заключението
по САТЕ, че същият е допуснал нарушение и на правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 37 ал. 1 от ЗДвП, която задължава водачите на МПС при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство да пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства. Разпоредбата
на чл. 45 ал. 1 от ППЗДвП предвижда, че пътните знаци относно
предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през
кръстовища и стеснени участъци от пътя, като ал. 2 сочи, че знак Б 1, който
съгласно протокола за ПТП не е спазен от П.Ц.Е., означава „Пропусни движещите
се по пътя с предимство!" Описаният в исковата молба механизъм за настъпване
на ПТП се потвърждава от заключението на вещото лице по
назначената САТЕ.
В
пряк и непосредствен резултат от допуснатите от водача на л. а. м. с ДК№ ******
нарушения на правилата за движение по пътищата и последвалото ПТП В.М.С. е
получил следните травматични увреждания: черепно – мозъчна травма, състояща се
от сътресение на главния мозък и лека палпаторна
болезненост в тилната област на главата
на прехода с шията. Тъй като мозъчното сътресение представлява функционално –
динамично нарушение, без изменения на мозъчния паренхим
и без усложнения В.М.С. е търпял болки и страдания за период от около 2 месеца,
по – интензивни през първите 20 дни, които към настоящия момент са напълно
отшумели, липсват усложнения или невъзстановени вреди.
По
отношение твърденията на ищеца за негативно влияние на ПТП върху
психологическата му сфера, то от заключението по СПЕ се установява, че ищецът е
преживял стресова реакция, която не е оказала влияние върху функционирането му
след процеса на възстановяване, липсват тежки емоционални преживявания, които
да носят психично страдание или да мотивират поведението му, няма данни за
актуална психотравма. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на св. Стоянова, майка на ищеца, в която насока е и
заключението на вещото лице по СПЕ за хиперболизация в твърденията и.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
ограниченията, които е търпял пострадалият,
възрастта му към датата на ПТП – 24 години, както и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота чу. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и оказват върху начина на живот на В.М.С. съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 3 000 лв., поради които исковата и претенция над този размер
до предявения такъв от 26 000 лв. е неоснователна.
Ответникът
е въвел възражения за допринасяне от страна на ищеца за настъпването на
вредоносния резултат. От показанията на св. Е., които се подкрепят от
заключението по СМЕ, се установява, че В.М.С. е управлявал мотопеда с предпазна
каска. От приложените документи става ясно, че е последният е преминал
технически преглед и е технически изправен. Посетил е лечебно заведение и е
предприел лечение, поради което възраженията на ответника за допринасяне и съпричиняване на вредоносния резултат са неоснователни.
От
приложената молба до ответното дружество е видно, че на 26.07.2018 г. ищецът е
поканил ответника да му изплати обезщетение, като е изправил искането си
съобразно чл. 380 ал. 3 от КЗ на 30.01.2019 г. От този момент и на основание
чл. 429 ал. 3 от ГПК дружеството – ответник дължи лихви за забава върху размера
на главното парично задължение в размер на 3 000 лв., до окончателното им
изплащане.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на сторени от ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска,
в размер на 91.15 лв. На пълномощника на ищеца, защитавал го безплатно съгласно
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 480 лв.
На дружеството – ответник също следва
да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете поради
тяхната неоснователност, в размер на 928.85 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК ******, да заплати на В.М.С. ***, с ЕГН **********, сумата
от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди - претърпени от
него болки и страдания в резултат на черепно – мозъчна травма, състояща се от
сътресение на главния мозък и лека палпаторна
болезненост в тилната област на главата на прехода с шията, получени при ПТП,
настъпило на 18.04.2018 г. с МПС – л. а.
м. „БМВ“ с ДК№ ******, управлявано от П.Ц.Е.,
за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
31.01.2019 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения от съда размер от 3 000 лв. /три хиляди лева/ до
предявения такъв от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, да заплати на В.М.С. ***,
с ЕГН **********, сумата от 91.15 лв. /деветдесет и един лева и петнадесет
стотинки/, представляващи сторени от него съдебно - деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, да заплати на адвокат В.В.О. ***, с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.
ОСЪЖДА В.М.С. ***,
с ЕГН **********, да заплати на З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ******, сума в размер на 928.85 лв. /деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет
и пет стотинки/, представляващи съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: