РЕШЕНИЕ
№ 5170
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И.М. Административно наказателно дело №
20221110209060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Д. Г. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: .......................срещу Наказателно Постановление № 42 –
0001429, издадено на 25.05.2022г. от Директора на РД ,,АА“ София, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1
500 лева за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. ,,б‘‘ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В подадената жалба се навеждат съображения, касаещи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление с
твърдението, че същото е било издадено в нарушение с административно -
наказателните процесуални правила, както и че не е доказано от обективна и
субективна страна осъществяването на твърдяното нарушение. В заключение
се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания
санкционен акт. При условията на алтернативност се иска редуциране на
наказанието към предвидения минимум. В случай на уважаване на жалбата се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Г., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата
като излага подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган, Директор на РД ,,АА‘‘ София,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
1
Съдът констатира, че жалбата е подадена в законоустановен срок и от
легитимна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на писмените и гласни доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 05.04.2022 г., около 15:15 часа, на Републикански път II – 18, на
разстояние от приблизително 1 километър преди пътен възел с бул.
,,Цариградско шосе", с посока на движение към с. Лозен, свидетелите Б. Б. и
Р. А. спрели жалбоподателят Д. Г. Г.. Последният извършвал обществен
превоз на товари (пясък) по маршрут Челопечене – Горубляне в качеството си
на служител при ,,Ейч Би Минералс‘‘ ООД, видно от сключения между
страните трудов договор от 07.10.2016г. При проверката на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил марка ............... с рег. № ................. от кат.
№ 3,5 – осен, собственост на дружеството – превозвач било установено, че
МПС - то било с пет оси, с две управляеми оси при измереното разстояние
между осите от 1,40 на двойката задвижваща /3 - та и 4 та/. Сумата от
натоварването на тройната ос била 32,450 кг. при максимално допустимо
натоварване на 24 000кг., видно от кантарната бележка № 0399 от 15:15 часа
на същата дата на ИИ,,АА" измерено с електронна мобилна везна тип
ELIAUTO EX101, с инд. № ЕХ1010029, а за установяване на разстоянието
между тях е употребена ролетка Solla Sattelite. С това си действие
жалбоподателят надвишил установените норми на МРРБ с претоварване с
8,450 кг. Вследствие на констатираното превишаване инспектор при РД
,,АА" Б. Б. и в присъствието на инспектор при РД ,,АА" Р. А. съставил АУАН,
който бил връчен лично на водача на автомобила и подписан от него без
възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно
установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Видно
от показанията на разпитаните в качеството на свидетели извършители на
проверката Б. Б. и Р.А. е, че и двамата са участвали в измерването на товарния
автомобил и са установили съответното превишаване на установените норми.
При своите показания проверяващите признават, че електронната везна е била
заверена и технически годна да извърши въпросната манипулация.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като
еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите не се опровергават от
насрещни доказателства, а по същество се подкрепят от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени такива и в частност от приложеното от МТС
писмо, в което е видна техническата изправност на електронната мобилна
везна и вида на ролетката, с която е било извършено измерването.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
2
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Д. Г. е извършил нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. ,,б‘‘ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън - габаритни и/или тежки ППС.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Водачът е управлявал пътно превозно средство,
чието натоварване на осите е надвишавало нормите, посочени в наредбата на
министъра на регионалното развитие и благоустройство, посочени в
Наредбата.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено виновно и
при форма на вина непредпазливост. Деецът е следвало да съобрази, че
превозваният от него товар би могъл да превиши максимално допустимото
натоварване на осите на управлявания от него товарен автомобил и въпреки
това го е превел в движение.
Субект на административна отговорност може да бъде всяко отговорно
лице, което в случая се явява водачът на товарния автомобил в лицето на
жалбоподателя.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя за опорочено
административно производство и нарушение на закона.
Нечетливостта на съставения АУАН (каквото четливо копие се намира
към кориците на делото), по никакъв начин не опорочава правото на дееца да
узнае за какво нарушение и бил подведен под административна отговорност.
Видно от съдържанието на самия акт е, че същият е бил подписан без лицето
да е навело възражения в тази насока, нито в каквато и да е друга. Освен това
наказателното постановление, което е било издадено именно въз основа на
съставения АУАН, е било обжалвано и пред съда защитникът на дееца е имал
многократната възможност да ангажира или поиска всякакви доказателства,
свързани с обосноваността на вмененото противоправно деяние. Поради тази
причина и възражението в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Не следва да бъде споделено и последващото оплакване в жалбата за
липсата на яснота на извършеното деяние. Както в съставения АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е описана фактическа обстановка,
която по същество не се оспорва, а се твърди, че не е доказана. В съдебно
заседание бяха разпитани като свидетели и двамата проверяващи спряното
МПС, които в присъствието на защитникът на жалбоподателя, поясняват как
и по какъв начин са констатирали извършеното нарушение. Не посочването
на максималната допустима маса, макар и пропуск, не се явява съществен и
обуславящ неяснотата на административното обвинение, доколкото същата
фигурира в нормативните актове, които са отразени и в АУАН, и в НП.
По отношение на правната норма съдът счита, че правилно
административно наказващият орган е подвел под отговорност нарушителя
именно за деяние по ЗДвП, а не по ЗП. Установеният ред за управляване на
моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
3
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството по чл. 177, ал. 3 ЗДвП е редът, предвиден в Наредба №
11/03.07.2001 г. и именно тази наредба определя допустимите размери, маса и
натоварване на ос на категориите пътни превозни средства, и техните
ремаркета. Съдебната практика (напр. Решение № 2008/ 25.03.2022г. по адм.д.
№ 854/2022г. по описа на АССГ), включително и част от приложената от
защитника на жалбоподателя, е еднопосочна относно съставомерността на
нарушението именно по чл.139, ал.1 т.2 от ЗДвП, вменяваща
административна отговорност на водача на пътното превозно средство. В
случая не е налице административно нарушение, касаещо издаването на
разрешение на собственика на МПС, а на лице, управлявало същото с товар,
над законно регламентирания, обуславящ надвишаващ установените в
нормативната уредба изисквания.
Също така не следва да бъде споделено и оплакването, че липсата на
изрично отразяване на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства в наказателното постановление е от категорията на
съществените нарушения, обуславящи неговата отмяна. Съдът притежава
суверенното право, в случай че прецени наличието на явна несправедливост
на наказанието, да редуцира неговия размер по свое усмотрение.
По отношение на наказанието съдът счита, че правилно
административно наказващият орган е санкционирал дееца за извършено
нарушение, прилагайки разпоредбата на чл.177, ал.3 т.1 от ЗДвП. Видно от
цитираната норма е, че за извършеното законът предвижда наказание глоба
от 500 до 3 000 лева. В обжалваното наказателно постановление никъде не са
изложени мотиви, от които да е видно кое е обусловило налагането на
наказание към средния размер. От данните по делото се установява, че
жалбоподателят е имал добро поведение, съдействал е на проверяващите и
липсват доказателства за наличие на предходни нарушения от негова страна
по ЗДвП. От друга страна превишаването на нормативно установените
стойности не е съществено и претоварването е само с 8,450 кг. Поради тази
причина и съдът счита, че размерът на наложеното наказание се явява
несправедлив и несъответстващ на обществената опасност на деянието и най -
вече на дееца. Поради тази причина и наказателното постановление следва да
бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание към
минимума от 500 лева. По този начин би се постигнал баланс между
санкционирането на дееца и целите на наказанията по чл.12 от
ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е явно несправедлив по отношение на неговата санкция,
поради което следва да бъде изменен.
Воден от горното, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 42 – 0001429, издадено на
25.05.2022г. от Директора на РД ,,АА“ София, с което на Д. Г. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: .................................... е наложено наказание глоба 1 500
лева за извършено административно нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от
ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. ,,б‘‘ от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като намалява размера му
на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5