Решение по дело №1042/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 207
Дата: 25 април 2023 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20227170701042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 207

гр.Плевен, 25.04.2023год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1042 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.30а ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.

Делото е образувано по жалба от П.Ц.Н. ***, чрез адв.М.Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2Х/15.12.2022г. на Началник Второ РУ-Плевен, с която за нарушение на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че е налице противоречие между фактическото и правно основание за издаване на акта, доколкото от обективна страна нарушението е описано като преодолява охранителни и преградни приспособления, нахлува на пистата на спортното съоръжение, а като нарушена е посочена нормата на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ. В тази връзка се счита, че така описаното нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.21 т.4 от ЗООРПСМ, където за нарушение е прието нахлуване, но на спортен терен, а не на спортно съоръжение. Посочва се, че в закона няма нарушение преодоляване на охранително приспособление. Предвид изложеното счита, че липсва съответствие между фактическото и правно основание, липсва точно описание на нарушението, което да съответства на посочената правна норма, с което се ограничава правото на оспорващия. Твърди се още, че посочената норма на чл.53 от ЗАНН не може да служи като основание за издаване на заповедта, тъй като основанието за издаване на НП и заповеди по ЗООРПСМ се съдържа в чл.30 и чл.30а от ЗООРПСМ. В тази връзка се счита, че в издаденият акт липсва изобщо посочена санкционна норма, въз основа на която се налага съответната мярка. Оспорва се и фактическата обстановка, изложена в заповедта, тъй като от страна на Н. се твърди, че на мястото не е имало охранителни и преградни приспособления и не е ходил да се саморазправя с привържениците на гостуващия отбор. Счита се, че Н. не е нарушил обществения ред. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата, но в придружителното писмо за представяне на преписката е посочено, че същата е неоснователна и недоказана, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Б., която поддържа депозираната жалба по наведените в нея основания. В допълнение посочва, че нито във видеозаписите, нито от свидетелските показания се установява преодоляване от оспорващия на  спортни прегради и съоръжения. Счита, че неправилно  е описана в заповедта фактическата обстановка по отношение преодоляването на охранителни и преградни съоръжения и по отношение нахлуването на пистата на спортното съоръжение. Посочва, че за нахлуването на пистата законът предвижда чл.21 т.4, която в процесния случай не е приложена. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се претендират разноски, съобразно представен списък.  

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 15.12.2022г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена при административния орган на 19.12.2022г., Т.е. подадена е в законоустановения 3-дневен срок за обжалване, съобразно чл.30а ал.3 от ЗООРПСМ, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима, при липса на задължителен административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

До Началника на Второ РУ-Плевен е изготвена Докладна записка рег.№3391р-12712/14.12.2022г. от мл.експерт К.М., относно извършена противообществена проява по време на футболната среща между отборите на ОФК „Спартак“ гр.Плевен и ФК „Локомотив“ гр.София, проведена на 19.11.2022г. на стадион „Спартак“ в гр.Плевен. Видно от докладната е, че на 19.11.2022г. на стадион „Спартак“ в гр.Плевен е проведена футболна среща между отборите на ОФК „Спартак“ гр.Плевен и ФК „Локомотив“ гр.София, с начален час 13.30часа. Видно е още, че през първото полувреме на двубоя, около 14.05часа  лице от мъжки пол, на видима възраст около 40-45години, високо около 180см., спортно телосложение, късо подстриган, облечен със синьо-зелено шушляково яке с бели ципове с качулка, оранжева блуза-анцуг, тениска с цвят бордо на райета, тъмен панталон и сиви маратонки, подметка от два цвята-бяло и оранжево, нахлува на пистата на спортното съоръжение и отива до сектора за гости, като престоява само на пистата. Отразено е също, че след намеса на полицейски служители, лицето преустановява действията си и се връща на трибуните на сектора за домакини. Посочено е в докладната записка, че по време на деянието лицето се намира на пистата пред сектора на гостуващата агитка, с което е нарушило чл.21 т.3 от ЗООРПСМ. Отразено е, че нарушителят е П.Ц.Н.. Направено е предложение - за извършена противообществена проява /спортно хулиганско/ да бъде съставен АУАН по чл.21 т.3 от ЗООРПСМ спрямо П.Н. и налагане на ПАМ.

Въз основа на докладната записка, на П.Н. е съставен АУАН бл.№338052 от 15.12.2022г. за това, че на  19.11.2022г., около 14.05часа, в гр.Плевен, на стадион „Плевен“, по време на провеждане на футболна среща между отборите на ОФК „Спартак“-Плевен и ПФК „Локомотив“ гр.София, с начален час 13.30часа, като посетител на мероприятието, преодолява охранителните и преградни приспособления, нахлува на пистата на спортното съоръжение, пред сектора на гостуващата агитка, с цел саморазправа с привържениците на гостуващия отбор, настанени там. Деянието е квалифицирано по чл.21 т.3 от ЗООРПСМ. Актът е връчен на Н., който е отразил, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №2х/15.12.2022г. от Началника на Второ РУ-Плевен, с което на П.Н. е наложена глоба в размер на 1000лева, за нарушение на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ.

Въз основа на АУАН е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2Х/15.12.2022г. на Началник Второ РУ-Плевен, с която за нарушение на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ на П.Н. е наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 19.11.2022г., около 14.05часа, в гр.Плевен, на стадион „Плевен“, по време на провеждане на футболна среща  с начален час 13:30часа, между отборите на ОФК „Спартак“-Плевен и ПФК „Локомотив“ гр.София, като посетител на мероприятието, преодолява охранителните и преградни приспособления, нахлува на пистата на спортното съоръжение, пред сектора на гостуващата агитка, с цел саморазправа с привържениците на гостуващия отбор, настанени там. Деянието е квалифицирано по чл.21 т.3 от ЗООРПСМ.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото е допуснато извършване на оглед на видеофайловете, намиращи се в представените по делото два броя DVD. Оспорващият се разпознава на снимките и файловете в двата броя DVD. Видно от обективирания в съдебния протокол оглед е, че от видеофайловете се установява, че оспорващият Н. се намира на пистата на спортното съоръжение пред огражденията на агитката на гостуващия отбор. По време на сбиванията оспорващият отново е там, но не участва в тях. Оспорващият посочва, че е бил седнал в сектора в ляво след оградата, където е ниското преградно съоръжение, по към мрежите, като когато е започнало хвърляне на камъни е слязъл на пистата.

По искане на оспорващия, до разпит в качеството на свидетели са допуснати Н.Д.П., С.В.С. и К.М.М..

Св.М. заявява, че работи във Второ РУ-Плевен като младши полицейски инспектор, обслужващ централната градска част и жк.“Мара Денчева“. Заявява, че познава оспорващия от друго място, не от спортното събитие. Посочва, че е изготвил докладната записка, въз основа на която е съставен АУАН. Твърди, че е бил служебно ангажиран на футболния мач и в един момент е станало сбиване между агитката на гостите и охраната, която е частна охранителна фирма. Твърди, че са получили разпореждане да влязат на стадиона, за да спрат ексцесията. Посочва, че на самото спортно събитие не е видял Н., но след това при разглеждане на видеозаписите го е разпознал. Заявява, че на база това, което е видял във видеозаписите е изготвил докладната записка и са съставени АУАН и издадени заповеди за ПАМ. Твърди, че на видеозаписите Н. е бил на пистата пред оградата на гостите, като не се е опитвал да преодолява преградните съоръжения. Посочва, че за да слезе на пистата оспорващият е трябвало да премине преградите пред пейките на зрителите, които на места липсват. Заявява, че не знае дали ги е преодолявал тези прегради или не. Твърди, че не е видял при сбиването да е имало хвърляне на камъни, но е чул за такова нещо. Според свидетеля, не е позволено престояването на пистата на спортното съоръжение. Твърди, че е свидетел при съставяне на АУАН за това, че Н. е на пистата.

Св.С. заявява, че работи във Второ РУ-Плевен като полицейски инспектор. Посочва, че е актосъставител на съставения на Н. АУАН. Твърди, че го е съставил въз основа на докладната записка на колегата М., като не е присъствал на футболната среща. Посочва, че познава оспорващия от съставянето и връчването на акта. Заявява, че според закона не е разрешено да има хора на пистата. Посочва, че актът е съставен за нахлуване на пистата, преодоляване на съоръжения.

Св.П. заявява, че познава оспорващия, тъй като заедно посещават спортни събития. Твърди, че е присъствал на въпросната футболна среща, като по време на сбиването е бил „може би на южна трибуна, на централната трибуна срещу съблекалните.“, като оспорващият е бил с него. Посочва, че не може да каже дали Н. е бил на пистата пред съоръженията на агитката на гостуващия отбор. Твърди, че за да слязат на пистата трябва да минат през нещо като предпазна ограда-ниска, която на места е компрометирана, няма я.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорения акт, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.30 ал.1 т.1 и чл.30а ал.1 от ЗООРПСМ, т.е. от началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението, а именно началникът на Второ РУ-Плевен.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но при неясно и частично недоказано изложение на фактическото основание, разминаване между описаното фактическо основание и правното основание за прилагане на принудителната административна мярка, което от своята страна води и до несъобразяване с материалния закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:

По делото безспорно се установява, че на 19.11.2022г. Н. е присъствал на футболната среща,  с начален час 13:30часа, между отборите на ОФК „Спартак“-Плевен и ПФК „Локомотив“ гр.София. Безспорно се установява, че на това спортно събитие е имало сбиване между агитките на двата отбора, в което сбиване не е взел участие оспорващия. Установява се още, че Н. по време на сбиването е бил на пистата на стадиона, пред преградното съоръжение на гостуващата агитка, но само е престоявал там, без да има за цел саморазправа с агитката на гостуващия отбор. За тези факти не се и спори между страните.

Спорно е по делото дали като посетител на спортното събитие Н. е преодолял охранителните и преградни приспособления и нахлул на пистата на спортното съоръжение, пред сектора с гостуващата агитка, както и дали тези действия представляват противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ, както е вменено на оспорващия с процесната заповед.

От всички събрани по делото доказателства се установява, че по време на сбиването Н. се намирал на пистата пред сектора на гостуващата агитка, без да се опитва да преодолява преградните съоръжения пред феновете на ФК „Локомотив“ София. Това обстоятелство е видно от огледа на видеофайловете, представени по делото. Това обстоятелство е отразено и в докладната записка. В последната е посочено, че лицето нахлува на пистата на спортното съоръжение, отива до сектора за гости, като престоява само на пистата. Не е отразено никъде, че лицето преодолява охранителните и преградни съоръжения, за да нахлуе на пистата с цел саморазправа с привържениците на гостуващия отбор, както е посочено в АУАН, НП и процесната заповед за ПАМ. Такова действие по преодоляване на охранителните и преградни съоръжения не се констатира и при огледа на видеофайловете. Разпитаните свидетели, в частност лицето изготвило докладната записка – мл.експерт К.М., също заявява, че не е видял нито на живо, нито във видеофайловете, че Н. преодолява преградни съоръжения. Посочва, че актът е съставен за престояване на пистата, каквото е видял във видеофайловете.

Съгласно чл.21 т.3 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона. А според §1 т.1 от ДР на ЗООРПСМ, "Спортен обект" е обект и съоръжения, които служат за осъществяване на спортни дейности.

В контекста на установеното от фактическа страна и предвид горните правни разпоредби, съдът намира, че по делото не се доказва вмененото на оспорващия деяние, представляващо противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ и изразяващо се в преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона.

Вярно е, че Н. е слязъл и престоял на пистата на спортния обект, което последният и не отрича, като това деяние също е забранено от закона, но то представлява друга правна квалификация на противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл.21 от закона. Според съда, така извършеното от Н. намира своята проявна форма във разпоредбата на чл.21 т.4 от ЗООРПСМ, а именно нахлуване на спортния терен, но не и в нормата на чл.21 т.3 от закона.

Т.е. констатира се, че описаното фактическо основание на първо място е недоказано - по отношение на вмененото преодоляване на охранителните и преградни съоръжения, и на второ място - по отношение на нахлуването и престояването на пистата, не кореспондира с посоченото правно основание, въз основа на което е приложена спрямо П.Н. принудителната административна мярка. Констатираното нарушение е съществено и води до нарушаване правото на защита на лицето да разбере на какво основание му е наложена принудителната административна мярка. Това обосновава отмяна на процесната заповед и поради противоречие с материалния закон.

Предвид изложеното оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва учреждението-юридическо лице, към което е ответника, да бъде осъдено да заплати в полза на оспорващия направените по делото разноски, съобразно представен списък в общ размер на 450лева, от които 10лева внесена държавна такса, 40лева внесен депозит за свидетели и 400лева договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат /л.8/. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2Х/15.12.2022г. на Началник Второ РУ-Плевен, с която за нарушение на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ на П.Ц.Н. е наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен да заплати на П.Ц.Н. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в общ размер на 450.00лева /четиристотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                                                    СЪДИЯ: /п/