№ 1512
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря А.Б.Б.-С.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20251110200582 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “Н.А.“ ЕООД срещу
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № ***, издаден
от СДВР и с който на „Н.А.“ ЕООД е наложена за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че за същото нарушение е
налице електронен фиш Серия Г № ***, издаден от ОДМВР Кюстендил на
същата дата и за същото МПС, с което било допуснато нарушение на
принципа “non bis in idem”. От словестното описание в процесния фиш не
ставало ясно за какво нарушение е бил санкциониран жалбоподателят,
доколкото било записано „за което собственикът не е сключил задължителна
за“. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на
разноски за адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил
представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения същият е
преповторил накратко доводите и исканията, посочени в жалбата. Оспорено е,
че в съдържанието на фиша нямало изрично идентифициране на нарушителя.
В разписката за получаването му било посочено юридическото лице, но като
1
ЕГН било вписано това на законния му представител. В депозирани писмени
бележки се оспора описанието на нарушението с доводи, че от същото
следвало, че юридическото лице само управлявало МПС-то, което
противоречало на житейската логика. Сочи се неяснота относно субекта на
отговорността.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган –СДВР, не е била представлявана. В
депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на
обжалвания акт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е
инвокирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Посочва се, че издаденият акт отговаря на всички реквизити,
а извършването на санкционираното нарушение било доказано.
Жалбоподателят извършил от субективна и обективна страна нарушението по
чл. 483, ал. 1 от КЗ – неизпълнение на задължението за сключване на валидна
застраховка „гражданска отговорност“, като правилно била приложена
санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 22.02.2024 г. „Н.А.“ ЕООД, със законен представител – Н. Ж. Ш.,
било собственик на лек автомобил „П.Т.Т.“ с рег. № ***.
На 22.02.2024 г. в 9,35 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил по *** до ТЕЦ „***“, с посока на движение от
бул. „***“ към бул. „***“. Към момента на управление МПС-то било заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС АРН САМ С1 120СС9В.
Системата за видеоконтрол е вписана под № *** в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка
на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г.
След заснемането бил издаден процесният електронен фиш на
21.03.2024 г., с който на жалбоподателя било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ с отразяване във фиша, че „С АТСС е установено
управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за
което собственикът не е сключил задължителна за“. На 23.12.2024 г. фишът
2
бил връчен на жалбоподателя.
Видно от справката от Гаранционен фонд на л. 18 за процесното МПС е
имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от
06.11.2023 г. до 21.02.2024 г. до изтичане на 23,59 часа, след което същата е
била прекратена.
Към датата на извършване на нарушението техническото средство за
заснемане било преминало последваща периодична техническа проверка в
периода от 16.06.2023 г. – 19.06.2023 г.
На 22.02.2024 г. на жалбоподателя бил издаден и електронен фиш
Сергия Г №*** от ОДМВР Кюстендил за това, че на 22.02.2024 г. в 10,39 часа в
ВП –II-62, км ***+*** с. *** същото МПС било управлявано без действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, поради което за нарушение на чл. 483, ал 1, т. 1 от КЗ и във
вр. с чл. 683, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
Видно от информацията в писмо с вх. № 49939/12.02.2025 г. срещу
електронния фиш е била подадена жалба.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към електронен фиш; справка относно
собствеността на лекия автомобил; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 091-СГ-
ИСИС/19.06.2023 от Български институт по метрология; протокол за одобрен
тип средство за измерване; протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система 120СС9В с дата на използване 22.02.2024 г.;
извлечение на л. 17; справката от Гаранционен фонд на л. 18; писмо с вх. №
49939/12.02.2025 г. с приложен препис от електронен фиш Серия Г № *** от
ОДМВР Кюстендил и извадка от АИС-АНД.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от
НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по
делото. Съдът намира същите за непротиворечиви, обективни и необорени от
други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по
безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
3
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесното техническо
средство за заснемане е одобрено съобразно нормативните изисквания, като
към процената дата е преминало периодична техническа проверка. Предвид
събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен
смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното
нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на
заснетото нарушение и е бил технически изправен.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 647, ал. 3, изр. 1 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Посочената разпоредба препраща към чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на отговорност
на жалбоподателя, като е издал обжалвания електронен фиш, който не
отговаря на императивните изисквания за съдържанието му. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за
4
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. С процесния електронен фиш на жалбоподателя
било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ с отразяване във
фиша, че „С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в
Р.България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна за“. Видно от вписаното като словесно описание, същото е
непълно и не става ясно какво задължение не е изпълнено (какво не е
сключено не е вписано). Съдът счита, че този пропуск е довел и до
нарушаване на правото на нарушителя да разбере нарушението, за което е бил
привлечен към административнонаказателна отговорност и оттам – да
упражни надлежно правата си по защита.
Съдът счита за недопустимо предвид мащаба на констатираната
неяснота и непълнота в словесно описание пропускът да се поправя чрез
посочване на правното основание за налагане имуществената санкция по-
надолу във фиша или в хода на процеса чрез уточнение от органа (по аналогия
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН). В настоящия случай е налице неясна воля на
наказващия орган относно възприетото от него като поведение в разрез с
законоустановеното, което не може да бъде отстранено с простото посочване
на нарушената законова разпоредба и санкционната норма. Отделно от това,
съдът като инстанция по същество дължи и проверка върху съответствието
между съставомерното поведение и вписаните разпоредби за ангажиране на
отговорността, което в настоящия случай не може да се осъществи, доколкото
словесно описание на поведението липсва.
Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна
процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
опорочило изначално административнонаказателното производство и
съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Предвид
това съдът счита за безпредметно обсъждането на останалите доводи в
жалбата. За пълнота обаче, с оглед и рефлектирането върху допустимостта на
настоящото производство, следва да се посочи, че съдът не счита, че е налице
5
пропуск в принципа на “non bis in idem”, доколкото горепосоченият порок
влече със себе си невъзможност за изследване наличието на санкционирането
на едно и също лице два пъти за едно и също поведение, съставляващо
нарушение, но следва да се маркира и различието в останалите отразени в
двата фиша обстоятелства като време и място на нарушението.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Същият е претендирал адвокатски хонорар в размер на
600,00 лева, за уговарянето и заплащането на който се представят
доказателства. Съдът счита за основателно възражението за прекомерност,
предвид правната и фактическа сложност на делото и провелото се съдебно
следствие (изчерпало се в едно заседание), като хонорарът следва да бъде
намален до минималния размер от 500,00 лева по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г., която съдът ползва като ориентир, и присъден
именно до този размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г
№ ***, издаден от СДВР и с който на „Н.А.“ ЕООД е наложена за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл.
461, т. 1 от КЗ имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, да заплати на „Н.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, на основание чл. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на
500,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар за
процесуално представителство в първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6