Р Е Ш Е Н И Е № 497
17.03.2020 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 534/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.П.К., ЕГН: **********,*** против Наказателно постановление № 1566
от 19.12.2019 г., издадено от Й.А.С.– заместник кмет „Обществен ред“ в Община
Пловдив, с което на основание чл. 43, ал. 5 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (приета
с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г., изм. и доп.) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив
(НРСППППСТГП).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на надлежно
описание на нарушението. В тази връзка сочи, че е неясно дали от фактическа
страна наказанието е наложено за това, че е престоявал или че е паркирал, както
и дали това е станало на кръстовище или на по-малко от 5 метра от него. Оспорва
и приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа
обстановка. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна се представлява от ** Д. К., която
поддържа наказателното постановление и оспорва жалбата. Взема становище да не
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и да не са налице
основания за квалифициране на деянието като маловажен случай. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.П.К., спрямо която е наложено административното
наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр
от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 14.01.2020 г.,
установено от известие за доставяме на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган на 21.01.2020 г., поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 04.10.2019 г. в гр. Пловдив свид. С.Д.К. – *** към
04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, изпълнявал служебните си задължения като
автопатрул. В 10:10 часа свидетелят се намирал на кръстовището на ул. „Никола
Войводов“ и ул. „Детелин Войвода“ в гр. Пловдив, където бил изпратен по подаден
на ЕЕН: 112 сигнал за неправилно паркирани автомобили. На място свид. К.
установил лек автомобил „Нисан Джук“ с рег. № ***, който бил паркиран в
кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Никола Войводов“ и ул. „Детелин
Войвода“ в гр. Пловдив. На място свид. К. наложил глоба с фиш №
**********/04.10.2019 г. в отсъствието на водача в размер на 50 лева.
Срещу така съставения фиш жалбоподателката К. подала
жалба пред Районен съд – Пловдив, по която било образувано АНД № 6631/2019 г.
по описа на съда. С разпореждане № 1676/28.10.2019 г. производството по делото
било прекратено, а след влизане в сила на разпореждането материалите по
преписката били върнати на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив за довършване на
административнонаказателното производство.
На 02.12.2019 г. свид. К. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 036823 против жалбоподателката Д.П.К.
в нейно отсъствие. Свидетелят К. съставил и подписал акта, но тъй като бил
изкарал нощна смяна, взовдният му командир му казал, че може да се прибира, а
той щял да предяви акта. По-късно същият ден АУАН бил подписан и от свидетеля
по акта. Отново на същия ден – 02.12.2019 г., се явила и жалбоподателката К.,
на която бил предявен вече съставеният АУАН. Същата получила препис от акта
срещу разписка, както и вписала, че възразява в графата, обособена за
възражения и обяснения.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.Д.К.. От тях
се установяват две групи относими към предмета на доказване по делото
обстоятелства. Първо, изяснява местоположението на процесния автомобил „Нисан
Джук“, който е бил паркиран в кръстовището на ул. „Никола Войводов“ и ул.
„Детелин Войвода“, като се е намирал върху пътното платно, до бордюра и
непосредствено до кръстовището. На второ място изясняват се и обстоятелствата
по съставянето на АУАН, като свидетелят К. е съставил и подписал акта, след
което си е тръгнал и е оставил акта на своя ръководител, който да го предяви на
жалбоподателката. Показанията на свид. К. са подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви, в тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. Не се установяват и основания, по
които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован. По тези
съображения съдът изцяло даде вяра на показанията на свид. К..
От Заповед № 19ОА-1407/18.06.2019 г. на кмета на
Община Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено от
надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Доказателство за компетентността на актосъставителя
представлява Заповед № 19ОА-1401/18.06.2019 г. на кмета на Община Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че
на описаните в НП време и място – на 04.10.2019 г. в 10:10 часа, в гр. Пловдив,
на кръстовището на ул. „Никола Войводов“ и ул. „Детелин Войвода“,
жалбоподателката Д.П.К. е паркирала лек автомобил „Нисан Джук“ с рег. № ***.
Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални
нарушения, които по недопустим начин са ограничили правото на защита на
наказаното лице. На първо място наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон при квалифицирането от правна страна на извършеното
административно нарушение, неправилно е определена и приложимата санкционна
разпоредба. Тези пороци не могат да бъдат санирани за пръв път пред въззивната
инстанция и същевременно съществено ограничават правото на защита на
жалбоподателя. В случая деянието, за което жалбоподателката К. е наказана, е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 5 от
НРСППППСТГП, според която разпоредба престоят и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Цитираната разпоредба обаче изцяло
преповтаря разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Административното
наказание е било наложено на основание чл. 43, ал. 5 от Наредбата, но същевременно
за нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е предвидена
нарочна санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. Налага се извод,
че в Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив е налице пълно преповтаряне на първичната
уредба, дадена със ЗДвП, досежно процесното нарушение.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове
(ЗНА) подзаконови нормативни актове се
издават в случаите, когато е необходимо уреждането на други обществени
отношения, които не са били първично регулирани със закон. Същевременно
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата се издава за прилагане
на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В
настоящия случай с посочените разпоредби на НРСППППСТГП /касаещи процесния
случай/ не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично
регулирани от закон, а точно обратното – уредбата
им се дублира.
От друга страна според § 2 от преходните и
заключителни разпоредби на НРСППППСТГП същата се издава на основание чл. 21,
ал. 2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл.
76, ал.3 от АПК, чл. 8 от ЗНА, чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените отношения, които следва
да се доуредят, в контекста на ЗДвП касаят определянето на зони за платено и
безплатно паркиране и часовете за това.
Уреждането на различни от тези
обществени отношения е в противоречие
и с чл. 12 от ЗНА, гласящ, че актът по прилагане на закон може да урежда само
материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Следователно нарушаването
на пътните знаци и маркировката, когато касае правилата за движение, а не зони
за платено и безплатно паркиране, е предмет на специалния закон –ЗДвП, и не
следва да бъде уреждано с разпоредбите на НРСППППСТГП. Аргумент за това са и
самите разпоредби в Наредбата, а именно § 7 от ПЗР, според който разпоредбите
на тази Наредба се прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт от
по-висока степен, както и чл. 41, според който при констатирани и/или
установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движението по
пътищата, на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат
санкциите, предвидени в настоящата наредба. Следователно самият Общински съвет
е ограничил действието на създадения от него подзаконов нормативен акт само до
случаите, които не са уредени от закона. Оттук следва, че
административнонаказващият орган е следвало да квалифицира извършеното
административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а не по идентичната
по съдържание норма на подзаконовия нормативен акт. Същото се отнася и до
санкционната норма, като е следвало да се приложи тази по ЗДвП, а не по НРСППППСТГП.
В този изричен смисъл е и актуалната практика на касационната
инстанция – така Решение № 447 от 17.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3844/2019 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 468
от 18.02.2020. по к.а.н.д. № 3586/2019 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2441 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 3052/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1100 от 17.05.2019 г. по к.а.н.д. № 1091/2019 г. на
Административен съд – Пловдив.
Налице е и друго, самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление поради допуснато нарушение на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН. Допустимите хипотези за съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя са регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. По делото обаче не се доказа да са се осъществили такива
факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя.
Същият е бил известен, но не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито
да са извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни.
Въззиваемата страна и не твърди да е налице такава хипотеза. По делото не е
доказано и жалбоподателката да е била поканена, но да не се е явила за това
действие. На първо място при доказателствена тежест върху наказващия орган по
делото не са представени доказателства нито за това до жалбоподателката К. да е
адресирана покана за явяване за съставянето на АУАН, нито такава покана да й е
била връчена. Така или иначе дори и такава покана да е била редовно връчена, то
доказа се по делото, че жалбоподателката К. се е явила за съставянето на АУАН
на 02.12.2019 г., именно на която дата актът е бил съставен. При тези факти се
явява изключена от правна страна хипотезата нарушителят да не се е явил след отправената му покана. От показанията на свид. К.
обаче се установи, че той е съставил акта в отсъствието на нарушителя. В самия
АУАН това не е било изрично отбелязано, нито има позоваване на разпоредбата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. По този начин, след като жалбоподателката е попълнила
разписките за предявяване на акта и за получаване на препис от същата дата като
тази, на която той е бил съставен, привидно е създадено впечатление, че АУАН
всъщност е бил съставен в присъствието на жалбоподателката К., което обаче не
отговаря на обективно случилото се, установено от показанията на свид. К.. По
делото не се доказа да са били налице предпоставките за съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя. Обстоятелството, че актосъставителят е издал акта,
след като преди това е бил нощна смяна, не е извинителна причина за
ограничаване на процесуалните права на наказания да участва в производството от
момента на неговото образуване. Процесният АУАН е могъл да бъде съставен и на
друга дата, когато свидетелят не е бил изкарал нощна смяна. Видно е и че
жалбоподателката добросъвестно се е явила на определената дата за съставянето
на акта, поради което не са били налице никакви основания за нейното
своеобразно изключване от този начален етап от производството, с което пряко е
било нарушено и състезателното начало в процеса.
Дори и когато АУАН се съставя в отсъствието на
нарушителя, това не означава, че отпада и изискването за съставянето му в
присъствието на свидетели, доколкото не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Процесният случай не попада в приложното поле на последната разпоредба,
поради което присъствието на свидетели при съставянето на акта е било
задължително с оглед неговата законосъобразност. От показанията на свид. К. се
установи, че той не знае кога свидетелят по акта го е подписал, като след съставянето
на акта актосъставителят го е подписал, оставил го е на взовдния си командир и
си е тръгнал. При тези факти се налага извод, че вписаният в АУАН свидетел в
действителност не е бил свидетел при съставянето на акта, а подобно на
жалбоподателката е изпълнил подписа си в един вече съставен акт за установяване
на административно нарушение.
Настоящият съдебен състав категорично приема, че
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но без да са налице законовите
предпоставки за това и в този смисъл в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН съставлява
съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Действително жалбоподателят е подал писмено възражение срещу акта. Изискването
за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и правото му на защита
обаче далеч не се изчерпват единствено с правото по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Да се
приеме противното, би означавало да се даде ясен сигнал на всеки наказващ
орган, че никога няма нужда да поканва нарушителите за съставянето на АУАН,
нито това да става в присъствието на последните, тъй като ако впоследствие бъде
даден срок за възражения, то с това му действие процесуалното нарушение да би
било санирано. Ако това беше така, неясно остава защо наистина да е необходимо
нарушителите въобще някога да се поканват, щом с единственото действие по
даване на срок за възразяване да е достатъчно, за да се приеме, че нарушение на
процедурата не е допуснато. Подобен подход категорично не се споделя от
настоящия съдебен състав. Правото на лицето, срещу което се съставя АУАН, да
присъства на това действие е елемент от общото му процесуално право на защита
срещу вменено му административно обвинение. АУАН не е само формално изготвяне
на процесуален документ, който да е предпоставка за издаване на НП, а е винаги
резултат на проведена и приключила процесуална дейност по установяване на
извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в
акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз
на състезателния характер на административното производство и се разкрива в
правото му да прави възражения още при самото съставяне на акта, а обвинението
да му бъде предявено. Изискването за съставяне на акта в присъствието на
нарушителя има за цел и елиминиране възможността за антидатиране на
образуваните административнонаказателни преписки, в частност на съставения АУАН
(така Решение № 290 от 27.02.2017 г. по
к.а.н.д. № 2911/2016 г. на Административен съд – Пловдив), както и служи
като гаранция за надлежното спазване на останалите изисквания за редовност на
процедурата – АУАН действително да е бил съставен в присъствието на свидетел и
той да е положил подписа си на посочената дата, че актът изначално е бил
съставен със съдържанието си, с което е бил последващо връчен на жалбоподателя.
Когато актът се съставя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, е налице
съзнателен отказ на нарушителя да се възползва от тези си права, поради което
процесуално нарушение не би било допуснато. Без обаче да са налице
предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, наказващият
орган не може самоволно да лишава жалбоподателя от отделни негови процесуални
права, включени в многопластовото му право на защита, единствено с аргумент, че
на някой по-късен етап е признато правото на писмено възражение.
Предвид констатираните съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които не могат да
се санират на този етап от развитието на производството, то издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото за въззиваемата страна не
възниква правото на разноски, поради което искането й се явява неоснователно.
Жалбоподателката не е направила искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1566 от 19.12.2019
г., издадено от Й.А.С.– заместник кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с
което на Д.П.К., ЕГН: **********,*** на основание чл. 43, ал. 5 от Наредба за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
град Пловдив е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.