№ 1047
гр. Пазарджик, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100497 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в размер на: 1283.94лв. - главница на револвиращ
кредит, 335.04лв. – възнаградителна лихва за периода 01.05.2016г. –
13.11.2017г. и 368.82лв. - обезщетение за забава за периода 13.11.2017г. –
23.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 27.10.2020г. до плащането.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“,
бизнес парк „София“, сгр.14, твърди да е във валидно облигационно
отношение с ответника СП. С. Ф. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„**** №*, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта
EMLN-*** от 17.06.2015г. и приложение към него CARD-** от същата дата,
по който наред с потребителския паричен кредит е предоставил на ответника
1
безсрочен револвиращ потребителски кредит и кредитна карта с максимален
лимит от 10000лв. при фиксирана възнаградителна лихва от 35 % и месечна
такса за обслужване от 4 лв., което прави ГПР в размер на 44.9%. Твърди, че
усвояването на кредита е станало посредством предоставената на ответника
кредитна карта и ПИН код към нея. Твърди още, че ответникът е започнал да
усвоява главницата на 25.03.2016г., при което за него е възникнало
задължение да заплаща възнаградителна лихва за нейното ползване.
Поддържа, че според уговореното в договора връщането на главницата и
заплащането на лихвата може да стане еднократно или на части –
погасителни вноски, чиито размер зависи от размера на усвоената главни и
следва да бъде посочен от кредитора в ежемесечно извлечение най-късно до
15-то число на всеки месеца, което се съобщава на длъжника по предвидения
в договора начин. Крайният срокът за пращане на погасителната вноска е 1-во
число на месеца, следващ издаването на извлечението.
Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията на
01.05.2016г., поради което кредитната карта е блокирана на основание чл.20
от договора и са възникнали основания за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост се претендира да е
настъпила при условията на чл.5 от договора за кредит, съгласно който при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до длъжника
за предсрочната изискуемост. Твърди, че въпреки това на 16.11.2017г. е
изпратил до ответника известие за настъпилата предсрочна изискуемост и
покана за доброволно изпълнение на адреса, посочен в договора, но плащане
не е последвало. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение за
ответника е възникнало задължение да плати обезщетение за забава в размер
на 368.82лв., представляващо законната лихва за забава върху просрочената
главница за периода 13.11.2017г. – 23.10.2020г.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по
ч.гр.д. №4281/2019г., която била връчена на длъжника при условията чл.47,
ал.5 ГПК. Поради това иска от съда да установи съществуването на вземането
в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в
2
заповедното производство.
При условията на евентуалност, ако не е налице предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,
ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати дължимите суми:
1283.94лв. - главница, 335.04лв. – възнаградителна лихва за периода
01.05.2016г. – 13.11.2017г. и 368.82лв. - обезщетение за забава за периода
13.11.2017г. – 23.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба до плащането, като твърди
предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника с връчването на
приложеното към исковата молба писмено изявление за настъпването й.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК в
лицето на адв. В.К. от АК – Пазарджик, не оспорва сключването на договора.
Оспорва иска при твърдение, че ищецът претендира вземането въз
основа на договор за потребителски кредит, какъвто представения с исковата
молба не е, тъй като съществено се различава от определението по чл.9, ал.1
ЗПК - с него било уговорено, че кредиторът по своя преценка може да
отпусне револвиращ кредит на ответника, но не е поел задължение да го
направи.
При условията на евентуалност твърди, че договорът е нищожен на
основание чл.22 ЗПК поради противоречието му с разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.7, т.9 и т.10 ЗПК.
Оспорва исковете и по размер, при твърдение, че ищецът е начислил
възнаградителна лихва в по-голям размер от уговорения в договора за кредит,
който е 14,45 %. Поддържа, че липсва основание за прилагането на лихвения
процент, посочен в приложение CARD-** в размер на 35%, тъй като
приложението не е подписано от кредитополучателя. Твърди, че последният
не следва да се счита обвързан от това приложение единствено поради
обстоятелството, че е пристъпил към ползването на кредитната карта, а
разпоредбата на чл.21 от договора за кредит, която придава такова правно
действие на нейното ползване е неравноправна. Твърди, че направените от
ответника плащания за погасяване на недължимата част от възнаградителната
лихва следва да се отнесат към останалите парични задължения по кредита и
същите да се редуцират.
3
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е
била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези
положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в
законоустановения срок, поради което е допустим.
За основателността на иска за връщане на главницата по кредита
ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване
наличието на валидно облигационно отношение, в изпълнение на което е
предоставил на ответника потребителски паричен кредит в размер най-малко
на сумата, чието връщане се претендира, както и изискуемостта на
вземането.
За основателността на акцесорния иск за заплащане на договорна лихва
ищецът следва да установи лихвоносния характер на кредита и размера на
лихвата, както и настъпването на нейния падеж.
За основателността на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава ищецът следва да установи наличието на главен дълг и настъпването
на падежа.
При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи
положителния факт на изпълнението.
За нищожността на договора поради липса на форма за действителност
и за наличието на неравноправни клаузи в него съдът следи служебно.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска по
чл.422 ГПК за частично основателен.
От представените с исковата молба извлечения от търговския регистър
на Република Франция и на Република България се установява наличие на
правоприемство, основано на сливане между дружеството по договора за
кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж“. Сливането установява принадлежността на
заявеното материално право, доколкото същото е възникнало и не е погасено,
в патримониума на ищеца. Преди него, към момента на сключване на
4
договора, ищецът е имал качеството на финансова институция по чл.3, ал.1
т.3 ЗКИ, чиято основна дейност се изразява в отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Твърди се, че в съответствие с този предмет на
дейност дружеството е предоставило на ответника кредитна карта с лимит
1500лв. Тъй като ответникът е физическо лице и не се твърди кредитът да е
свързан с негова търговска или професионална дейност, това придава на
последния качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. От горното
може да се направи правен извод, че ищецът основава претенцията си на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, за да е действителен този договор, той трябва
да бъде сключен в писмена форма. Освен това, неговото съдържание трябва
да съответства на посоченото в чл.11, ал.1, т.1-27 ЗПК, като последната точка
изисква подпис на страните. Чрез подписа страната потвърждава
съответствието между нейното волеизявление и отразеното в документа. При
договорите за потребителски кредит изразеното чрез подписа съгласие за
сключване на договора трябва да обхваща и обстоятелствата по чл.11, ал.1
ЗПК. Това изключва възможността този вид договори да бъдат сключвани
чрез мълчаливо съгласие или конклудентни действия. Казаното важи за
всички формални договори. Те не могат да се сключват или потвърждават по
друг начин, освен в предвидената от закона форма за действителност.
По делото е представен в копие договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на
кредитна карта EMLN-*** от 17.06.2015г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника СП. С. Ф., по който дружеството се е
задължило да предостави на ответника кредит за потребителски цели в размер
на 10000 лв. при фиксирана годишна лихва от 14,45 % с краен срок на
връщане 20.04.2021г. – разсрочено на 70 равни месечни погасителни вноски
по 243.60лв. Този потребителски кредит не е предмет на делото.
В същия договор /от чл.12 до чл.21/ е предвидена възможност за ищеца
в 18 – месечен срок от падежа на първата погасителна вноска да предостави
на ответника револвиращ потребителски кредит и кредитна карта с лимит до
10 000лв. при условия, които ще бъдат определени едностранно от ищеца с
допълнително приложение, съобразно изпълнението на договора за
5
потребителски кредит от страна на ответника. Уговорено е, че след тяхното
съобщаване на ответника същият ще може да изрази чрез конклудентни
действия своето съгласие за получаване на револвиращия кредит като
активира кредитната карта чрез осъществяване на транзакция. Посочено е, че
договорът за револвиращ кредит е безсрочен, а срокът на валидност на
кредитната карта се определя от кредитора и същият е различен от срока на
договора. Уговорено е, че при използване на кредитния лимит ответникът ще
заплаща годишна лихва върху усвоената част от лимита за срока на
ползването му, както и такси в размер, съгласно приложението.
Видно от представеното от ищеца приложение към договора за
потребителски кредит, което не носи подпис на ответника, лимитът на
кредитна карта е 1500лв., лихвата е в размер на 35 %, а ГПР е в размер на
44,9%. Съгласно приложението, погасяването на задълженията по кредита
става ежемесечно, като минималният размер на погасителните вноски е
фиксиран в приложимата тарифа на кредитора и зависи от усвоената част от
кредитния лимит. Кредиторът изготвя и изпраща на потребителя извлечение
за състоянието на дълга до един месец от извършването на транзакцията, но
не по-малко от веднъж годишно. Месечната погасителна вноска се дължи на
1-во число от месеца, следващ месеца, в който е издадено извлечението.
От горното е видно, че основните елементи на револвиращия кредит,
каквито се явяват размерът на кредита и на лихвата, както и начинът за
неговото погасяване, не са посочени в подписания от ответника договор за
потребителски кредит, а в приложение към него, което не носи подпис на
кредитополучателя. Следователно липсва заявено чрез полагане на подпис
съгласие от страна на ответника по основните елементи на договора за
револвиращ кредит. Същото не може да се замести от конклудентните
действия на ответника, изразяващи се в активирането на кредитната карта,
поради изискването за писмена форма за действителност, която включва и
полагането на подпис – чл.11, ал.1, т.27 ЗПК. Ето защо договорът е
недействителен.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на СИЕ е
видно, че усвоената чрез извършени от ответника транзакции сума по кредита
6
е в размер на 1370лв. Същият е направил погасителни вноски в размер на
750лв. С тях следва да се погасява единствено главницата - чл.23 ЗПК.
Следователно остава непогасена главница в размер на 620лв. До този размер
предявеният установителен иск се явява основателен и следва да се уважи,
като се отхвърли за останалата част от главницата по кредита, както и за
цялата претендирана договорна лихва.
Съдът формира извод за наличие на главен дълг в размер на 620лв.
Ответникът не оспорва наличието на предсрочна изискуемост на
задължението за връщане на главницата по кредита, която ищецът твърди да е
обявил на 13.11.2017г., а преди това е блокирал функцията на кредитната
карта. Налице е забава на парично задължение от страна на ответника.
Следователно се дължи обезщетение. Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Това обезщетение за забава не може да
надхвърля размера на законната лихва – чл.33, ал.2 ЗПК. За периода от
13.11.2017г. - датата на предсрочната изискуемост, до 23.10.2020г. – датата,
до която ищецът претендира обезщетение със заявлението по чл.410 ГПК,
размерът на законната лихва върху просрочената главница е 185.33лв.
/същият е определен от съда с помощта на калкулатора за изчисляване на
законна лихва от интернет страницата на НАП/. Ищецът претендира
обезщетение в по-голям размер, поради което искът следва да се уважи за
сумата от 185.33лв. и да се отхвърли за разликата до 368.82лв.
Поради формирания извод за частична основателност на иска по чл.422
ГПК, съдът не дължи произнасяне по съединения при условията на
евентуалност осъдителен иск, тъй като той подлежи на разглеждане при
условие, че искът по чл.422 ГПК е отхвърлен и то поради липсата на
предсрочна изискуемост на кредита. В случая установителният иск е
отхвърлен частично на друго основание, поради което поставеното от ищеца
процесуално условие не е осъществено.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане за
присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените пред настоящата инстанция разноски съразмерно с уважената част
от иска. В случая страната е била представлявана от юрисконсулт, комуто на
7
основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се
определи възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът е внесъл
117.68лв. държавна такса за производството, 300лв. възнаграждение за особен
представител на ответника и 260лв. възнаграждение за ВЛ. Общия размер на
направените от ищеца разноски възлиза на 777.68лв. От тях по съразмерност
следва да се присъдят 315.07лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 83.68лв. От тях съразмерно с уважената част от иска следва да се
присъдят 33.90лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът СП. С. Ф. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „**** №*
дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“, рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“,
ЕИК ****, седалище и адрес са управление: гр.София, ж.к. „Младост 1“,
Бизнес парк София, сгр.14, сумата от 620лв. – главница и сумата от 185.33лв.
– обезщетение за забава за периода 13.11.2017г. – 23.10.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410
ГПК в съда на 27.10.2020г. до плащането, получена по недействителен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на
кредитна карта от 17.06.2015г. и приложение CARD-**, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1415/01.11.2020г.
по ч.гр.д. №2963/2020г. по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над 620лв. до предявения размер от 1283.94лв., иска
за дължима договорна лихва за периода 01.05.2016г. – 13.07.2017г. в размер
на 335.04лв. и иска за дължимо обезщетение за забава за периода 13.11.2017г.
– 23.10.2020г. за разликата над 185.33лв. до предявения размер от 368.82лв.
ОСЪЖДА ответника СП. С. Ф. да заплати на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
8
клон България“ сумата от 315.07лв. - разноски в исковото производство и
сумата от 33.90лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№2963/2020г. по описа на РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9