Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 343 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на П.С.П., депозирана срещу Решение №
639/07.11.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1813/2019г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
46-0000212 /08.07.2019год. на началника ОО „АА”, Шумен, с което на основание
чл. 93, ал. 2 от ЗАвП на П.С.П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер от 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба №
33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение в атакуваната му част
поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Сочи, че деянието
му разкрива белезите на „маловажен случай на административно нарушение“, поради
което отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Изпълнителна
агенция „Автомобила администрация“, Областен отдел „Автомобилна администрация“,
Шумен, не изразява становище по оспорването, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована не се явява и не изпраща представител.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационното оспорване за допустимо, но
неоснователно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С НП № № 46-0000212
/08.07.2019г. на началника ОО „АА” Шумен,
на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер от 500 лева за това, че „по време на
проверка не представя валидно заверено копие към лиценз на Общността“, като е
посочено, че виновно е нарушил чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ. Постановлението е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 266175/27.06.2019г., в който е посочено, че на
27.06.2019г., около 10.25, часа на път I-4 км. 250+965, извън населено място, след разклона за с. Черенча в
посока гр. Шумен, при проверка на управлявания от водача товарен автомобил от
категория N3 марка „Скания“ с рег.№ ОВ 1707 ВА, собственост на „Дари транс“
ЕООД, притежаваща лиценз№ 9602 за международен лиценз за товари, извършва
обществен превоз на товари в Република България по маршрут
София-Търговище-Шумен с товар „стоки за дома“,
като по време на проверката не може да представи валидно заверено копие
към лиценз на Общността, като представя заверено копие №*********, валидно от
20.04.2013г. до 19.04.2018г. на фирма „Дари транс“ ЕООД .
АУАН е подписан от
водача с възражения, в които сочи, че ще представи заверено копие към лиценз на
Общността Впоследствие, П.П. е депозирал писмени възражения в предвидения в чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срок, в които по същество сочи, че „камиона е бил в сервиз,
като е пропуснато да добавят копието от лиценза към комплекта документи, а
фирмата е защитавала финансова стабилност и е кандидатствала за още едно
копие“.
При така установената
фактическа обстановка районният съд заключил, че санкционираното лице е
допуснало от обективна и субективна страна приписаното му нарушение, като на
контролните органи е представил заверено копие към лиценз на Общността с
изтекъл срок на валидност. Поради липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения и с оглед извършването на описаното в акта и в НП нарушение,
съдебният състав потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Не се
спори относно извършването на нарушението. Претенцията за отмяна касационният
жалбоподател аргументира единствено с твърдения за „маловажност“ на простъпката
му. В случая не са налице основания процесната деятелност да бъде квалифицирана
като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото законодателят не
предвижда критерий за „маловажен случай“ на административно нарушение, при
преценката на всяко конкретно деяние следва да се изхожда от цялата съвкупност
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, наличието на вредни последици,
от кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения. „Маловажен случай на административно
нарушение“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или
незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случай на административни нарушения от съответния вид. При тълкуване на
обективираната в термина „маловажен случай“ законодателна воля следва да се
преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на
нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя. Съдът
приема, че „маловажен случай“ е налице, само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В случая, простъпката е формална и
по нищо не се различава от останалите случаи на несъблюдаване на правилото на
чл. 89, т. 1 от Наредба № 33. Обстоятелството, че впоследствие водачът е
депозирал пред органите изискуемото заверено копие от Лиценз на Общността също
не може да се разглежда като основание за квалифициране на простъпката като
отличаваща се с по-ниска степен на обществена опасност – още повече, че при
извършената проверка лицето е представил документ с изтекъл срок на валидност.
Липсата на данни за предходно извършени простъпки от касатора принципно би
имала значение при индивидуализацията на размера на административното наказание
– законодателят обаче е определил твърд размер на наказието „глоба“, налагано
на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Формата на вината също няма касателство
преценката за „маловажност“ и в този смисъл твърдението на касатора, че е
допуснал нарушението поради небрежност не може да обоснове желаните от него
последици. Не се установява и наличие на други смекчаващи обстоятелства, които
да налага извод, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В този смисъл, доводите в касационната жалба за маловажност на същото, не могат
да бъдат споделени и доколкото районният съд е извел законосъобразен извод
относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение,
постановеният от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 639/07.11.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1813/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.02.2020 г.