Мотиви към решение, постановено по НЧД № 818
по описа на
Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2021 г.
Производството е по
реда на чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано
е във връзка с постъпило искане от Република Словения за признаване и
изпълнение на решение на Окръжен Съд – Копер, Република Словения, по дело № I K
20977/2016 г., постановено и влязло в сила на 23.05.2018 г., по отношение на
засегнатото лице И.П.С., на основание Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на решения за конфискация, ведно с Удостоверение
по чл. 4 от цитираното Рамково решение.
Сезиращият
орган моли Съда да упражни правомощията си, произтичащи от Рамково решение 2006/783/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решение за
конфискация по отношение на И.П.С. – български гражданин, спрямо когото е постановена
конфискация общо в размер на 500 /петстотин/ евро, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към 22.06.2021 г. от 977,90 /деветстотин седемдесет и седем
лева и деветдесет стотинки/, на основание чл. 105 от Закона за наказателната
процедура на Р Словения, във връзка с извършено от него престъпление по чл. 205,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 204, ал. 1 от НК на Р Словения.
В
съдебно заседание представителят на СГП намира, че са налице основанията за
признаване и изпращане за изпълнение на решението на Окръжен Съд – Копер,
Република Словения. Сочи, че удостоверението, с което е сезиран българският
съд, съдържа всички изискуеми реквизити и са налице предпоставките, визирани в
чл. 14 от специалния закон, а именно – конфискацията е наложена за извършена
кражба в големи размери, за което престъпление се предвижда конфискация и по
българското законодателство.
Засегнатото
лице И.П.С., при упражняване правото си на лична защита и в последната си дума,
посочва, че съгласно българското законодателство сумата от 500 евро не е в
големи размери. Желае искането за признаването на чуждестранното решение, да не
бъде уважавано.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Засегнатото
лице И.П.С. е роден на *** г. в гр. София, ЕГН-**********, българин, българско
гражданство, разведен, осъждан /по негови данни за притежаване на наркотици и
кражба/, с основно образование, с месторабота преди задържането – шофьор, с
адрес по местоживеене ***.
С
постановена и влязла в законна сила на 23.05.2018 г. присъда на Окръжен Съд –
Копер, Република Словения, постановена по дело № I K 20977/2016 г., българският
гражданин И.П.С. е осъден за кражба в големи размери, извършена чрез проникване
с взлом в чуждо затворено помещение, изразяваща се в това, че на 27.05.2016 г.
в гр. Изола, на Белведере, се е доближил до автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ********собственост
на К.М.Б./С.М.В.счупил
е с неустановен предмет стъклото на задния десен прозорец и е проникнал в
автомобила, претърсил го е и си е присвоил следните предмети: голяма синьо-сива
чанта с дрехи; голяма синя чанта с надпис „Москино“ с дрехи и лекарства; ръчна
чанта; чанта за козметика с гримове и продукти за лична хигиена; зарядно
устройство за iPhone 5S,
с което е нанесъл на К.М.Б.и А.Ф./А.F./ щети на обща стойност поне 500 евро.
С
присъдата, за извършеното от И.П.С. престъпление, квалифицирано по чл. 205, ал.
1, т. 1, вр. чл. 204, ал. 1 от НК на Р Словения, на основание чл. 57 и чл. 58
от НК на Р Словения, по отношение същия е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен
срок от 2 /две/ години, както и на основание чл.105 от Закона за наказателната
процедура на Р Словения, наказание „конфискация“ на общо в размер на 500
/петстотин/ евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към 22.06.2021 г.
от 977,90 /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/.
Така постановената присъда е била
изпълнима след влизането й в сила – на 23.05.2018 г.
По
делото липсват данни за изпълнение на наложеното наказание конфискация.
Изложената
фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на приложените по делото писмо
с изх. № 99 – К – 2/2021/22.02.2021 г. на Министерство на правосъдието на Р
България, вх. № 285370/26.02.2021 г. по описа на СГС (л. 2 от съдебното
производство); превод на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за
конфискация от 26.05.2020 г. (л. 3 – 12, л. 19 – 27, л. 109 – 118 и л. 131 –
139 от съдебното производство); превод на присъда на Окръжен Съд – Копер,
Република Словения, постановено на 23.05.2018 г. по дело № I K 20977/2016 г. по
отношение на И.П.С. (л. 30 – 31 от съд. п-во); превод на извлечение от
Наказателния кодекс на Р Словения (л. 67 – 68 и л. 86 – 87 от съдебното
производство; писмо от Национално бюро на България в Евроджъст във връзка с
получен отговор от словенските власти, разясняващ характера на задължението, за
заплащането на което е осъдено засегнатото лице И.С. – от 17.06.2021 г. (л. 150
– от съдебното производство) и превод от писмо от 17.06.2021 г. от Окръжен съдия при Окръжен Съд – Копер,
Република Словения (л. 153 от съдебното производство).
При
така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав, намери, че на
основание чл. 16, ал. 7, т. 2, вр. чл. 19, ал. 1, т. 8, вр. чл. 14, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да откаже
признаването на решение на Окръжен Съд – Копер, Република Словения, по дело
№ I K 20977/2016 г., постановено и влязло в сила на 23.05.2018 г., за налагане
на конфискация по отношение на засегнатото лице И.П.С. – роден на *** г. в гр.
София, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, разведен, осъждан /по
негови данни за притежаване на наркотици и кражба/, с основно образование, с месторабота
преди задържането – шофьор, с адрес по местоживеене *** – с което е постановена
конфискация общо в размер на 500 /петстотин/ евро, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението си – 22.06.2021 г., в
размер на 977,90 /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/,
на основание чл. 105 от Закона за наказателната процедура на Р Словения, във
връзка с извършено от него престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 204,
ал. 1 от НК на Р Словения, съответстващо на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК на Р България, и за което престъпление засегнатото
лице И.П.С. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/
месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 2 /две/ години.
За да се произнесе в тази насока, Съдът
съобрази следното:
От събраната в хода на съдебното
следствие доказателствена съвкупност, безпротиворечиво се установява, че спрямо
българския гражданин И.П.С. е постановена и влязла в законна сила на 23.05.2018
г. присъда на Окръжен Съд – Копер, Република Словения, постановена по дело № I
K 20977/2016 г., с което С. е осъден за извършване на кражба в големи размери,
извършена чрез проникване с взлом в чуждо затворено помещение, квалифицирана по
чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 204, ал. 1 от НК на Р Словения, като за
извършеното престъпление и на основание чл. 57 и чл. 58 от НК на Р Словения, по
отношение същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 2 /две/ години,
както и, на основание чл.105 от Закона за наказателната процедура на Р
Словения, наказание „конфискация“ на общо в размер на 500 /петстотин/ евро, с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към 22.06.2021 г. от 977,90
/деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/.
Видно
от писмо от 17.06.2021 г. от Окръжен съдия
при Окръжен Съд – Копер, Република Словения (л. 153 от съдебното производство),
касае се за конфискация на имуществената печалба на обвиняемото лице, която
съдът е длъжен да конфискува, в съответствие с разпоредбите на чл. 74, 75 и 76
от НК на Р Словения, тъй като пострадалият не е поискал заплащане на
обезщетение. Така конфискуваната имуществена печалба, принадлежи на държавата.
Налице
е следователно, решение за налагане на конфискация, постановено от съдебен
орган на държава – членка, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава втора,
раздел І от същия закон.
Решения за конфискация или отнемане,
постановени в друга държава – членка на Европейския съюз, се признават и
изпълняват в Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват
престъпления, за които се предвижда конфискация и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на
издаващата държава (чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). В този смисъл, окръжният съд
не извършва преценка относно правилността и законосъобразността на влезлия в
сила акт на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, а единствено
преценява наличието на предпоставките по чл. 14 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.
Двойна
наказуемост не се изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32 от
ЗПИИРКОРНФС, а именно участие в организирана престъпна група; тероризъм; трафик
на хора; сексуална експлоатация на деца и детска порнография; незаконен трафик
на наркотични и психотропни вещества;
незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества; корупция;
измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския
съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на
Европейските общности от 26 юли 1995 г.; изпиране на имущество, придобито от
престъпление; подправяне на парични знаци, включително евро; компютърни
престъпления и престъпления, свързани с компютри; престъпления против околната
среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на
застрашени растителни видове и разновидности; подпомагане на незаконно влизане
и пребиваване; . убийство, тежка телесна повреда; незаконна търговия с човешки
органи и тъкани; отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на
заложници; расизъм и ксенофобия; организиран или въоръжен грабеж; незаконен
трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на
изкуството; мошеничество; рекет и изнудване;
подправяне и пиратство на изделия; подправяне на административни
документи и търговия с тях; подправяне на платежни средства; незаконен трафик
на хормонални вещества и други стимулатори на растежа; незаконен трафик на
ядрени или радиоактивни материали; трафик на противозаконно отнети превозни
средства; изнасилване; палеж; престъпления под юрисдикцията на Международния
наказателен съд; незаконно отвличане на летателни средства или кораби; саботаж.
Съдът признава решение за конфискация
или отнемане при условие, че имуществото – предмет на решението, се намира на
територията на Република България или лицето, срещу което е постановено
решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или
обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление
или адрес за кореспонденция, на територията на Република България (чл. 14, ал.
4 от закона).
Съгласно
чл. 19, ал. 1 от Закона, съдът може да откаже да признае и да допусне
изпълнение на решение за конфискация или отнемане, ако установи, че: 1.
удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на
решението; 2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане; 3. изпълнението на
решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се
отнася за деяние, подсъдно на български съд; 4. налице е имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на
решението недопустимо; 5. решението се отнася за деяния, които: а) по
българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или б) са били извършени извън територията
на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане
на наказателно производство по отношение на такива деяния; 6. (изм. – ДВ, бр. 55
от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на
съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако
удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните
условия съобразно законодателството на издаващата държава: а) лицето е било
призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената
дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по
друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес,
както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; б) след
като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е
упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита
действително е оказана; в) след като решението е било връчено лично и лицето е
било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с
негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с
представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт,
то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново
разглеждане или обжалване в предвидения срок; 7. правата на всяка
заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, по българското
законодателство не позволяват изпълнение на решението, включително когато това
е последица от обжалване по чл. 20; 8.
при условията на чл. 14, ал. 1 решението за конфискация или отнемане е свързано
с деяния, които не съставляват престъпление, което позволява конфискация или
отнемане по българското законодателство; 9. решението за конфискация или
отнемане е било издадено при обстоятелства, при които конфискацията или
отнемането на имущество е била постановена по силата на разширени правомощия за
конфискация по законодателството на издаващата държава.
В конкретния по делото случай, с
решението, издадено от Окръжен Съд – Копер, Република Словения, по дело № I K
20977/2016 г., постановено и влязло в сила на 23.05.2018 г., по отношение на
засегнатото лице И.П.С., е постановена конфискация общо в размер на 500
/петстотин/ евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 977,90
/деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, на основание чл.
105 от Закона за наказателната процедура на Р Словения, във връзка с извършено
от него престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 204, ал. 1 от НК на Р
Словения.
Решението
е постановено по отношение на лице, което е български гражданин и има постоянен
и настоящ адрес на територията на Р България.
Престъплението,
за което е осъден българският гражданин И.П.С., квалифицирано от компетентния
съдебен орган на Р Словения, не е сред посочените в чл. 14, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, поради което съдът е длъжен да извърши преценка, по реда на чл.
14, ал. 1 от закона, дали същото съставлява престъпление, за което се предвижда
конфискация и по българското законодателство.
Настоящият
съдебен състав, при упражняване правомощието си, произтичащо от чл. 14, ал. 1
от НК намира, че престъплението, за което И.П.С. е осъден от съдебен орган на Р
Словения, съответства по своите обективни и субективни признаци на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК на Р България, а
именно – кражба, извършена чрез
разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита
на лица или имот /т.нар.„взломна кражба“/.
Не са
налице предпоставки за квалификация на деянието, за което С. е осъден с
решението на съда в Копер, Р Словения, по квалифицирания състав за кражба в големи
размери – по чл. 195, ал. 2 от
българския НК, тъй като, съгласно критериите, установени с Тълкувателно
решение № 1/1998 г., постановено по тълк. дело № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, при
определяне квалифициращия признак „големи размери“ за различните видове
престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната
равностойност на предмета на престъплението, която следва да надхвърля
седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата. Към датата
на извършване на инкриминираното деяние – 27.05.2016 г., минималната работна
заплата за страната е била в размер на 420,00 лева, определена с ПМС №
375/28.12.2015 г., поради което е кражбата би била в големи размери, в случай
че левовата равностойност на предмета на посегателство надхвърля седемдесет
кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната или
сумата от 29 400 /двадесет и девет хиляди и четиристотин/ лева.
Видно
от посоченото в решението, издадено от Окръжен Съд – Копер, Република Словения,
по дело № I K 20977/2016 г., постановено и влязло в сила на 23.05.2018 г., по
отношение на засегнатото лице И.П.С., същият
е осъден за кражба на вещи на стойност поне 500 евро, с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на произнасяне на настоящата
съдебна инстанция от 977,90 лева, която
не изпълнява изискването, установено в задължителната за съдилищата
практика на върховната съдебна инстанция на Р България, предметът на кражбата да е в големи размери.
Предвид
изложеното настоящата инстанция прецени, че
деянието, за което българският гражданин И.П.С.
е осъден със съдебния акт на Окръжен Съд Копер – Република Словения, съответства
на престъпление по 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК на Р България.
За престъпление с посочената правна
квалификация българският наказателен закон предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една до десет години. Не се предвижда възможност за
налагане на наказание „конфискация“. Не е налице, следователно, една от кумулативно посочените в закона –
в чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, предпоставки за признаване на решението на
съдебния орган на Р Словения за конфискация, а именно – същото да се отнася за деяние, което
съставлява престъпление, за което се предвижда конфискация и по българското
законодателство.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че не са налице визираните в чл. 14, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС предпоставки за признаване на решението на Окръжен Съд – Копер,
Република Словения, по дело № I K 20977/2016 г., постановено и влязло в сила на
23.05.2018 г., за налагане на конфискация по отношение на българския гражданин И.П.С..
По
така изложените съображения и на основание чл.16, ал.7, т.2, вр. чл.19, ал.1,
т.8, вр. чл.14, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, СГС НО, 4-ти състав, отказа признаване на
решение на Окръжен Съд – Копер, Република Словения, по дело № I K 20977/2016
г., постановено и влязло в сила на 23.05.2018 г., за налагане на конфискация по
отношение на засегнатото лице И.П.С. – роден на *** г. в гр. София, ЕГН-**********,
българин, българско гражданство, разведен, осъждан /по негови данни за
притежаване на наркотици и кражба/, с основно образование, с месторабота преди
задържането – шофьор, с адрес по местоживеене *** – с което е постановена
конфискация общо в размер на 500 /петстотин/ евро, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към датата на постановяване на своето решение в размер на
977,90 /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, на
основание чл.105 от Закона за наказателната процедура на Р Словения, във връзка
с извършено от него престъпление по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.204, ал.1 от НК
на Р Словения, съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1 от НК на Р България, и за което престъпление засегнатото лице И.П.С. е
осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 2 /две/ години, и прекрати производството по НЧД №
818/2021 г. по описа на същия съд.
Така мотивиран Съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.