Решение по дело №73/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2024 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20247240700073
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

      902

 

       гр. Стара Загора, 14.03.2024 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:        ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                     РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                         

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ЮЛИЯНА ГЕОРГИЕВА СТАНЕВА като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА кнахд № 20247240600073 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора против Решение № 469 от 30.11.2023г., постановено по АНД № 20235530201231/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-2300064 от 07.04.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, касаещи неговото съдържание. Позовава се на съдебна практика на Административен съд Стара Загора. По подробно изложените в жалбата съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното НП, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът по касационната жалба „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 032016 чрез пълномощника си адв. П.Д. *** оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП като изтъква и допълнителни аргументи за незаконосъобразността му. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. 

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, срещу НП № 24-2300064 от 07.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-2300064 от 07.03.2023г., на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв., на основание  чл.79, ал.4 във връзка с чл.77, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 04.01.2023г. и 07.02.2023г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател, е наел на работа в гр. Стара Загора на 29.08.2022г незаконно пребиваващия на територията на Република България  чужденец – гражданин на трета държава /Република Турция/ М.Г., рождена дата *********като „шофьор товарен автомобил“.

 

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН като не е посочено по коя от хипотезите на §1, т.3б от ДР на Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ лицето е определено за незаконно пребиваващ гражданин на трета държава.. В допълнение са изложени доводи, че при издаване на НП е останало неустановено и недоказано дали към датата на извършване на административното нарушение – 29.08.2022г, лицето действително е било незаконно пребиваващ гражданин на трета държава.

 

Решението на Старозагорския районен съд е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд Стара Загора не споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на НП № 24-2300064 /07.04.2023 г. не съответства на императивните изисквания на закона за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна. Извършването на нарушението е обосновано с това, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател, е наел на работа в гр. Стара Загора на 29.08.2022г незаконно пребиваващия на територията на Република България  чужденец – гражданин на трета държава. За формалната изрядност на НП не е необходимо наказващият орган да описва поради кои обстоятелства лицето не отговаря или е престанало да отговаря на условията за пребиваване в Република България. Статутът на незаконно пребиваващ чужденец е елемент от фактическия състав на вмененото нарушение и установяването му по правилата за разпределение на доказателствената тежест, е възложено на наказващия орган. С оглед на това позоваването от районния съд в мотивите към обжалваното решение на необходимост от описване на обстоятелства от нормативната уредба за влизане, престой и пребиваване на граждани на трети държави на територията на РБ, е въпрос по съществото на спора, нямащ отношение към изискванията за съдържание на АУАН и НП. Това означава, че непосочването в АУАН въз основа на какви обстоятелства предвид уредените в чл. 8 – чл. 21а от ЗЧРБ възможности за влизане и пребиваване на чужденци на територията на РБ, съответно при коя хипотеза на легалната дефиниция за „незаконно пребиваващ чужденец“ съгласно пар. 1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ във връзка с пар. 1, т. 14 от ДР на ЗТМТМ е прието, че в случая наетият на работа чужденец – гражданин на трета държава, е бил незаконно  пребиваващ на територията на РБ, не съставлява процесуално нарушение, още по-малко – съществено такова, водещо до нарушаване на правото на защита на санкционирания субект.

 

Не могат да бъдат споделени и останалите съображения на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения.  Неправилно е прието, че  наказващият орган е  посочил срещу кого и за какво е бил съставен АУАН, но не е изложил собствени мотиви по фактите и квалификацията на административнонаказателното обвинение. Позоваването на АУАН и възпроизвеждането на съдържанието му в НП означава, че органът споделя констатациите и правната квалификация, отразени в него.  Именно въз основа на тях и доколкото в НП не е приел нещо различно, в рамките на предоставената му от закона компетентност е упражнил правомощието си да санкционира нарушителя. Не може да се приеме също така изразеното становище на съда за  несъответствие на НП с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, водещо до отмяна на самостоятелно основание, изразяващо се в  неустановеност дали към датата на извършване на административното нарушение – 29.08.2022г, лицето действително е било незаконно пребиваващ гражданин на трета държава. Административоннаказващият орган не се е позовал на уведомление от ОД на МВР Стара Загора с дата 12.01.2023 г, за да  приеме, че при извършване на нарушението на 29.08.2022 г., когато сключен трудов договор с лицето М.Г., той е незаконно пребиваващ на територията на РБ.

 

        По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, позволяват формиране на еднозначен извод по фактите и правото от гледна точка на това в какво се изразява съставомерното деяние на санкционираното лице, съответно правото му на защита не е било ограничено, поради което районният съд неправилно е възприел нарушение на  разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като основание за отмяна на НП. Следва да се отбележи, че доколкото АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН за формална изрядност по отношение на съществените им реквизити (касаещи датите на издаването им, актосъставителя и АНО, нарушението и нарушителя), а поканата за съставяне на АУАН и самият АУАН са връчени на упълномощени от нарушителя лица, касационната инстанция не споделя и доводите на ответника по касационната жалба за допуснати други (извън приетите за такива от районния съд) съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

 

        Предвид изложеното и тъй в обжалваното решение не са изложени мотиви по съществото на спора, с оглед  въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, решението на Районен съд Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази и представените писмени доказателства в касационното производство.        

 

        По направените разноски за водене на делото пред касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото, съгласно нормите на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН.

 

        Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 469 от 30.11.2023 г., постановено по АНД № 20235530201231/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

        ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

        Решението е окончателно.

                   

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: