№ 189
гр. Кюстендил, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила жалба от К. И. С., ЕГН ********** с адрес: гр. ***,
действащ като баща и законен представител на малолетното дете К. К. И. насочена
срещу Решение № 613/29.08.2022 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.
№ 1517/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е
оставил без уважение молбата на жалбоподателя да му бъде дадено разрешение да
изтегли от банковата сметка на малолетното дете сума в размер на 35 000 лв., която да
бъде разходвана за ремонт на жилище, закупено на името на детето.
В жалбата се твърди, че решението на районен съд е неправилно, тъй като
парите от влога на детето са необходими, за извършване на ремонт и обзавеждане на
апартамент, който е закупен на името на детето, за да живее в него.
Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на
преклузивният срок по чл. 538, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
Предмет на разглеждане по делото пред РС Кюстендил е била подадена молба от
К. И. С., действащ като баща и законен представител на К. К. И. с искане да му бъде
разрешено да изтегли сума в размер на 35 000 лева от сметката на малолетното дете с
IBAN *** при "***" АД, която да бъде разходвана за ремонт на жилище, закупено на
името на детето.
1
За да отхвърли предявената молба с правно основание чл. 130, ал. 3 СК с
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с оглед събраните в
производството доказателства не се установява, че желаното разпореждане ще бъде в
интерес на малолетното дете.
От правна страна настоящият въззивен състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на
разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове,
както и с ценни книги на непълнолетното лице се допуска с разрешение на районния
съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на неговите интереси.
В чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, по която Република България е
страна, е прокламиран принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно
съображение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи. Задължение на
държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на държавните институции е да
осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители.
Според чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, един от принципите за закрила на
детето е осигуряване на неговия най-добър интерес. В § 1, т. 5 от Допълнителните
разпоредби на същия закон е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на
детето включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или
има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата,
както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съобразявайки интереса на детето, след съвкупната преценка на относимите в
производството факти, съдът приема, че исканото разпореждане със средствата от
банковата му сметка, не противоречи на неговия интерес. Безспорно, с оглед събраните
пред двете съдебни инстанции доказателства, се установи, че на името на детето е
закупен недвижим имот, представляващ жилище, апартамент, с административен
адрес: гр. К., ***. В приложеното пред първата инстанция становище от ОЗД при ДСП
– Кюстендил е отразено, че процесното жилище се състои от стая, кухня, коридор и
баня с тоалетна. Стаята и банята имат нужда от ремонт, като бащата имал желание да
преустрои кухнята като детска стая, а стаята като дневна с кухня. Отразено е, че в
жилището няма мебели, с изключение на една кухненска мивка с шкаф. В изготвения
пред въззивната инстанция социален доклад, социалният работник е изложил, че
майката е запозната и не възразява срещу искането. Установено е, че и двамата
родители полагат грижи за малолетното дете, като при възпрепятстване на майката
поради служебни ангажименти, грижите за детето се поемат от бащата К. С.. Налагало
се детето често да преспива в неговото жилище. Между родителите нямало конфликти
и разногласия във връзка с отглеждането на детето, като родителските грижи се
поемали и от двамата.
При така установените факти, съдът прави извод за наличие на изискуема нужда
от разпореждане със средствата от банковата сметка на детето, които да бъдат
разходвани за ремонт, преустройство и обзавеждане на закупеното на негово име
жилище. Към момента жилището е невъзможно да бъде обитавано, най-малкото там да
се отглежда дете, без необходимите битови удобства. Както се установи, нуждата
2
детето да преспива в жилището е регулируема и се поражда в моментите, в които
майката е възпрепятствана. От друга страна, съобразявайки инфлационните процеси в
момента, е целесъобразно заделените средства да бъдат вложени в жилището, като по
този начин би се вдигнала неговата себестойност.
Не без значение е и становището на социалните работници от ОЗД- Кюстендил,
които са извършили проучването относно условията при които се отглежда детето, че в
негов интерес е да се разреши тегленето на суми от влога на детето за извършването на
ремонта и обзавеждането на жилището. Същите следва да осъществяват и контрол как
се разходват средствата на детето предвид защитата на неговите интереси.
Изложеното води до извод, че искания акт на разпореждане не противоречи на
интереса на малолетното дете, поради което молбата с правно основание чл. 130, ал. 3
СК се явява доказана по основание и следва да бъде уважена.
Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо което молбата с правно
основание чл. 130, ал. 3 СК уважена като основателна и доказана.
Мотивиран от горното и на основание чл. 538, ал. 2 вр. чл. 278, ал. 2 ГПК,
Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 613/29.08.2022 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 1517/2022 г. по описа на същия съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 130, ал. 3 СК, на К. И. С., ЕГН ********** с
адрес: гр. ***, действащ като баща и законен представител на малолетното дете К. К.
И., ЕГН **********, да изтегли от банковата сметка с IBAN *** при "***" АД, открита
на името на малолетното дете К. К. И., сума в размер на 35 000 лева, която да бъде
разходвана за ремонт и обзавеждане на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент, с
административен адрес: гр. К., ***.
Препис от решението да се изпрати на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП –
Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3