МОТИВИ: Срещу подс. А.В.И., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава VIII-ма, Раздел III-ти от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на 16.05.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай като свидетел по делото устно и съзнателно потвърдил неистина – че на 22.03.2017 година през нощта е бил в района на Дома на културата в град Габрово и видял пътен инцидент, при който водач на таксиметров автомобил умишлено блъснал неговия познат А.С. – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

Срещу подс. Ц.Г.Ц., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава VIII-ма, Раздел III-ти от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че на 08.08.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай, като свидетел по делото устно и съзнателно потвърдил неистина – че на 22.03.2017 година през нощта е бил в района на Дома на културата в град Габрово и видял пътен инцидент, при който водач на таксиметров автомобил блъснал неговия познат А.С. – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимия А.Х.С., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава VIII-ма, Раздел III-ти от Особената част на НК. Предаден е на съд за това, че на 28.06.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай като свидетел по делото, устно и съзнателно потвърдил неистина – че на 22.03.2017 година през нощта, в района на дискотека „Алегро” бил блъснат от таксиметров автомобил, управляван от Б.С.Б. *** – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

Освен че са получили препис от обвинителния акт, подсъдимите заявяват, че разбират и същността на предявените ом обвинения. Те не се признават за виновни по отношение на тях, макар и в рамките на съдебното следствие всеки един от тримата да е дал обяснения във връзка с извършването на отнасящото се до същите престъпление, за което е предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с дадените обяснения от подс. А.И., Ц.Ц. и А.С., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към датата, инкриминирана с внесения обвинителен акт, подс. А.В.И. не е бил осъждан за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. Той не е бил освобождаван и от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК, като поради посочените обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до нея.

С Определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 561/2006 г. на РС Габрово, постановено на 20.10.2006 година и влязло в законна сила на същата дата, подс. А.Х.С. е признат за виновен в престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което – при приложението на чл. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК е бил осъден на „Пробация”, включваща определените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия по размер срок.

С Присъда № 289 от 13.06.2008 година, постановена по НОХД № 43/2008 г. на Районен съд - Габрово и влязла в законна сила на 29.06.2008 година, подс. Ц.Ц. е признат за виновен в престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, осъществено на 16.09.2007 г., за което – при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК е бил осъден на „Пробация”, включваща определените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Една година” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия по размер срок.

Събраните доказателства не съдържат данни, които биха могли да доведат до отговори на въпросите дали наказанията „Пробация”, наложени по НОХД № 561/2006 г. и НОХД № 43/2008 г. на РС Габрово, са били изпълнени и на коя дата се е случило това. Липсата на данни по отношение на тях не позволява да се формират недвусмислени изводи както за естеството на реабилитацията, която е възникнала във връзка с отделните постановени осъждания по двете дела, така и за обстоятелството дали тя е настъпила въз основа на предвиденото с чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК. Независимо от това и след като отчете абсолютния давностен срок по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, установен за изпълнението на посочения вид наказание, който е започнал да тече от момента за влизане на присъдите в сила, както и периода от време, изминал между последния (20.10.2009 година при първото дело и 29.06.2011 г. – при второто) ден от същия давностен срок и инкриминираните по обвинителния акт дати, в рамките на който (двугодишен по отношение на неговата продължителност) период подсъдимите А.С. и Ц.Ц. не са извършвали нови умишлени престъпления от общ характер, наказуеми с „Лишаване от свобода”, съдът прие, че последиците от тези издадени срещу тях присъди са заличени от настъпила (на 20.10.2011 година за първия, и 29.06.2013 година – за втория) реабилитация при условията на чл. 88а, ал. 1 от НК. С оглед на изложеното може да се заключи, че към месец юни 2017 и месец август 2017 година те са притежавали чисто съдебно минало, тъй като не са били осъждани за други престъпления от общ или частен характер към този момент. Приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК, което е реализирано по отношение на същите с постановените съдебни актове по НАХД № 830/2007 г. и НОХД № 24/2018 г. на Районен съд - Габрово, не води до различни правни изводи, тъй като освобождаването от наказателна отговорност чрез налагане на едно административно наказание за престъпление от общ характер не се явява осъждане за такова престъпление по смисъла на закона.

Подс. А.С. живее в жилище, което се намира на ул. „******” № 7, ет. 5, ап. 13 в град Габрово. На същия адрес, но в ап. 12 на ет. 4-ти, живее и подс. А.И.. Двамата са съседи, които поддържат добри отношения помежду си. Такива отношения те са поддържали и с подс. Ц.Г.Ц.,***) е разположено в близко съседство с тях.

На 22.03.2017 година в град Габрово възникнал инцидент, при който подс. А.С. претърпял средна телесна повреда, изразяваща се във вътреставно счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, която участва във формирането на лакътната става на горния ляв крайник. Във връзка с този инцидент, за който (въз основа на постановление от 03.05.2017 г. на прокурор при РП Габрово) против свидетеля Б.Б. е било образувано и водено разследване по Досъдебно производство  № 1752 ЗМ-193 по описа за 2017 г. на РУ Габрово, С. е бил разпитан в качеството на свидетел. Разпита се е състоял на 28.06.2017 година. От съставения за него протокол е видно, че пред разследващия орган по досъдебното производство С. е заявил, че: на 22.03.2017 година през нощта, в района на дискотека „Алегро” бил блъснат от таксиметров автомобил, управляван от Б.С.Б. ***; че към момента на удара бил в полуизправено положение, в което се намирал заради това, че преди него се бил навел, за да вземе падналите си ключове от земята; както и че в резултат на този удар, който е бил осъществен между предната дясна част на МПС и лявата част на тялото му в областта на коляното и бедрото, той паднал върху дясната част на капака, а впоследствие (след като тялото му се завъртяло покрай автомобила) - и на земята, при което изпитал силна болка в областта на левия лакът, тъй като бил паднал на лявата си страна.

По повод на възникналия инцидент с подс. С., като свидетел по досъдебното производство на 16.05.2017 година е бил разпитан и подс. А.И.. От съставения за разпита протокол е видно, че пред разследващия орган И. е заявил: че около 03,30 часа на 22.03.2017 година, докато с неговия приятел Ц.Ц. са се прибирали от кв. „Борово” по посока на „Шиваров мост”, са преминали по мост до Дома на културата, а след това – по десен тротоар покрай чешмичка след него, където – от тяхната лява страна, са видели таксиметров автомобил и Сашо, който бил в предната дясна част на МПС; че същият тръгнал да върви напред диагонално на таксито към пешеходната зона; че на разстояние от около един метър се е навел, за да вземе нещо, което вероятно е изпуснал; че таксиметровия шофьор е потеглил с умерена газ и според И. умишлено блъснал Сашо, който бил полуизправен към този момент, с предната дясна част на таксито в тазовата област, като Сашо се претърколил през предната дясна част по диагонал на автомобила и паднал на лявата си страна с лице към таксито, както и че на следващия ден, след като е отишъл да види А. (т.е. неговия съсед подс. А.С.) същият му е заявил, че не помни нищо след удара с крак в главата, който му е бил нанесен от таксиметровия шофьор.

Във връзка с въпросния инцидент като свидетел е бил разпитан и подс. Ц.Г.Ц.. Разпита на последният се е състоял на 08.08.2017 г. Според съставения за него протокол пред разследващия орган Ц. е заявил че: около 03,30 часа на дата в края на месец март 2017 година, за която не си спомнял, се е прибирал заедно със своя приятел А.И. от кв. „Борово” към Общината, с когото (след като преминали по моста до Алеко) са продължили да вървят по посока на пешеходната зона по десния тротоар в близост до стълбите на бившата дискотека „Трол”; че в близост до неработеща чешмичка чули вляво от тях гласа на техния приятел А., когото видели с две момичета, които се качили в едно такси; че решили да го изчакат, за да се водят заедно, тъй като чули да казва, че няма да се качи в таксито, което било спряло в близост до бивша игрална зала с предната си част към тях; че след като момичетата се качили, Сашо тръгнал да пресича пред таксито малко по диагонал; че на около метър или малко повече същият си изтървал ключовете и че се е навел да ги вземе, като в момента, в който тръгнал да се изправя, таксито потеглило нормално, движейки се направо, като е блъснало Сашо в лявото бедро, който не се движел, а стоял на място; че при удара Сашо се е превъртял по предната му част и е паднал на едната си страна, без свидетелят да може да каже на коя точно страна е паднал.

С постановление от 05.12.2017 г. прокурор при РП Габрово е прекратил наказателното производство по ДП № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово въз основа на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Същото е било обжалвано по съдебен ред. С Определение № 31/12.01.2018 г. по ЧНД № 1772/2017 г. на Районен съд Габрово то е било отменено, а делото е върнато на РП Габрово за изпълнение на конкретни указания, дадени в мотивите на постановения съдебен акт. Посочения съдебен акт е бил протестиран пред Окръжен съд Габрово, и след като е бил потвърден чрез Определение № 14/29.01.2018 г. по ВЧНД № 12/2018 г., е влязъл в законна сила на 29.01.2018 година.

В изпълнение на дадените указания са извършени допълнителни процесуално-следствени действия, свързани не само с назначаване на авто-техническа експертиза, но и с привличане (чрез постановление от 20.03.2018 г.) на св. Б.Б. като обвиняем за престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

След приключване на разследването, чрез постановление от 12.12.2018 г. прокурор при Районна прокуратура Габрово е прекратил воденото наказателно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. То е потвърдено с Определение № 15/15.01.2019 г. по ЧНД № 1614/2018 г. на Районен съд Габрово, което е влязло в законна сила на 25.02.2019 година, след като на свой ред е било потвърдено при неговото обжалване чрез Определение № 47, постановено на тази дата по ВЧНД № 8/2019 г. на ОС - Габрово. С последното състав на  този съд е възприел изложените съображения, които са станали причина за издаване на обжалваното определение от страна на първата инстанция. Заедно с това същият е формирал заключения не само по отговора на въпроса кои от свидетелските показания по досъдебното производство следва да се кредитират с доверие и кои – не, но и по отношение на това, че чрез дадените от него показания за обстоятелствата, при които е получил телесната повреда, А. С. е потвърдил неистина във връзка с тях. Такива заключения по повод на обстоятелствата, довели до настъпване на тази телесна повреда, са били направени от въззивната инстанция и по отношение на дадените показания от свидетелите А.И. и Ц.Ц., за които също е прието, че са съобщили неистина по отношение на тях.

На 11.04.2019 г. упълномощен от св. Б.Б. защитник е подал сигнал до РП Габрово, в който е изложил, че Ц.Ц., А.С. и А.И. чрез дадените от тях показания  по ДП № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово, са потвърдили умишлено неистина по отношение на механизма, по който е възникнало ПТП, както и че това е било извършено целенасочено, за да може той да бъде осъден с всички произтичащи от това негативни последици за него.

Въз основа на този сигнал, както и на данните, съдържащи се в приложените по прекратеното производство материали, на 02.05.2019 година прокурор при Районна прокуратура Габрово е разпоредил да се образува досъдебно производство, каквото – под номер 1752 ЗМ-234/2019 г., е било заведено в РУ Габрово.  В рамките на същото, след отправено искане и получено разрешение във връзка с удължаване на срока за провеждане на воденото разследване по него, А.С., А.И. и Ц.Ц. са привлечени в качеството на обвиняеми, като против всеки един от тях е предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 290, ал. 1 от НК. След края на разследването по посоченото досъдебно производство, събраните по него материали са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово. Въз основа на това и изготвения с оглед на тях обвинителен акт е образувано и производството по настоящото НОХД № 1066/2019 г. по описа на този съд.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на обясненията, които са дадени от подсъдимите А.И., А.С. и Ц.Ц. по време на съдебното следствие, от тяхната съпоставка с показанията на разпитания свид. Б.Б., от тези на допуснатите от съда лица – свидетелите Т.И., М.Б. и Д.Л., от писмените материали по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-234/2019 г. на РУ Габрово: постановление за образуване – л. 2; искане за удължаване на срок за разследване и постановление на прокурор при РП Габрово от 01.07.2019 г. във връзка с него – л. 4 и л. 6; сигнал до РП Габрово – л. 7-8; постановления за привличане на обвиняем и за взимане на мерки за неотклонение – л. 15-16, л. 19-20 и л. 23-24; копия от протоколи за разпит на свидетели, проведени на 28.06.2017 г., 16.05.2017 година и 08.08.2017 г. по ДП № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово – л. 28-35; копия от: постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.12.2018 година на прокурор при Районна прокуратура - Габрово, Определение № 15 от 15.01.2019 г. по ЧНД № 1614/2018 г. на Районен съд Габрово и Определение № 47 от 25.02.2019 година по ВЧНД № 8/2019 г. на Окръжен съд Габрово – л. 36-43; декларации за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 44-46; протоколи за предявяване на досъдебно производство – л. 50-54; писма и справки за съдимост – л. 58-69; както и от тези по приложеното ДП № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

От съдържанието на показанията, които подсъдимите са дали в качеството на свидетели по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово, е видно, че с тях всеки един от тримата е изложил твърдения за свои собствени възприятия по отношение на обстоятелствата, при който А.С. е получил средната телесна повреда след настъпилото съприкосновение между него и автомобила. Те са обсъждани в рамките на производството по чл. 243 от НПК, което се е развило във връзка със състоялото се обжалване на издаденото постановление от 12.12.2018 година за прекратяване на наказателното производство от прокурора, а въз основа на тези гласни доказателствени материали, които са били проверени и при съдебното следствие по настоящото дело, съответните съдебни състави по ЧНД № 1614/2018 г. и на Районен съд - Габрово и ВЧНД № 8/2019 г. на Окръжен съд Габрово са направили изводи кои от тях следва да бъдат кредитирани с доверие и кои не, както и причините за формираните от тях заключения в тази насока.

Между гласните доказателствени материали, които са били събрани при воденото разследване по ДП № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово,  попадат и показанията на св. М.Б.. Както по време на същото досъдебно производство, така и при разпита си като свидетел по НОХД № 1066/2019 г. на РС - Габрово, тя и св. Б.Б. са дали показания, които установяват, че управляваното от последният МПС не е блъснало С. при наличието на описаните от него обстоятелства, а при друго събитие (свързано с навлизането на този подсъдим в полосата за движение на таксиметровия автомобил в момента, в който водача е предприел действия да го заобиколи), в резултат на което (след като се е ударил в задната част на предния десен калник и е паднал на земята от дясната страна от колата) той е получил средна телесна повреда. Дадените от Б. и Б. показания по повод на това събитие са били съпоставени от двата съдебни състава на Районен и Окръжен съд Габрово заедно с данните, отразени в изготвените заключения на съдебномедицинската и авто-техническата експертизи по ДП № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово, които (заради констатираната липса на увреждания в лявото коляно и лявото бедро на С. и липсата на съобщени от очевидците данни за отхвърляне на тялото му напред, т.е. по посоката за движение на автомобила, които би следвало да възникнат при един удар с ниска скорост, ако такъв е настъпил по описания от същият начин) безспорно определят, че изложените от С. твърдения по отношение на обстоятелствата, при които той е претърпял тази средна телесна повреда, не отговарят на обективната истина. В рамките на съдебното следствие по настоящото дело не са установени доказателства, които да опровергават посочените обстоятелства в тези заключения, в т.ч. и от аспект на заявени от разпитаните свидетели данни, които могат да имат значение за тях. Казаното е налице не само при показанията на свидетелите М.Б. и Б.Б., но и при тези, изложени от страна на разпитаната свидетелка Д.Л.. При съдебното следствие по НОХД № 1066/2019 г. тя действително е дала показания, които се различават от тези, депозирани при разследващия орган по  досъдебното производство. Констатираните различия между тях обаче не са в състояние да наложат извод, че пред разследващия орган тя е потвърдила неистина по отношение на обстоятелствата, при които е настъпило съприкосновението между А.С. и автомобила. Следва да се напомни, че самите различия (които се отнасят както до частта от купето на МПС, с която е възникнало това съприкосновение, така и до твърдението, че С. е бил блъснат от него) е възможно да се дължат на обективни причини – като загуба на спомени заради значителния период от време, който е изминал между разпита на Д.Л. пред разследващия орган на 09.06.2017 година и конкретната датата (28.07.2020 година), на която тя е била разпитана по НОХД № 1066/2019 г. на Районен  съд Габрово. Подобно заключение впрочем произтича и от думите на тази свидетелка, тъй като на 28.07.2020 година самата Л. е заявила, че към момента, в който е била разпитвана като свидетел по това дело, тя вече не си е спомняла толкова ясно обстоятелствата, за които е дала показания пред разследващия орган. С оглед на изложеното до тук очевидно не би могло да се счита, че изказаното от нея твърдение (че С. е бил блъснат от автомобила) е в състояние да наложи различни изводи не само във връзка с обстоятелствата, при които е възникнало ПТП, но и по отношение на заключенията относно неистинността на дадените от последният показания при воденото разследване по ДП № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово. На същото А.С. е  заявил, че към момента на удара е бил в полуизправено положение, в което се е намирал заради факта, че преди него се бил навел, за да вземе падналите си ключове от земята, както и че в резултат на този удар, който е бил осъществен между предната дясна част на МПС и лявата част на тялото му в областта на коляното и бедрото, той е паднал върху дясната част на капака, а впоследствие (след като тялото му се завъртяло покрай автомобила) - на пътя от дясната страна на колата. Нито едно от тези твърдения не би могло да бъде обосновано както с данните, съобщени в показанията на свидетелите Б.Б., М.Б. и Д.Л., така и с тези, съдържащи се в констативно-съобразителната част и заключенията на двете изготвени по досъдебното производство експертиза. Поради изложеното и щом като пред разследващия орган по досъдебното производство въз основа на тези свои твърдения в качеството на свидетел С. е заявил, че е бил блъснат от таксиметровия автомобил, след като е осъзнавал, че това не е отговаряло на истината, същият при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на предявеното му обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК не само от обективна, но и от неговата субективна страна.

Въз основа на заключенията, отнасящи се до неистинността на дадените от С. показания във връзка с обстоятелствата, при които средната телесна повреда е била претърпяна от него, съдът прие, че като свидетели подсъдимите А.И. и Ц.Ц. също са потвърдили неистина по отношение на тях. Освен изложените до момента съображения е необходимо да се има предвид, че нито един от двамата не се е опитал да помогне по някакъв начин на С., което би било логично да се случи не само поради съществуващите близки отношения между тримата, но и поради ситуацията, в която е бил изпаднал техния познат. Пред разследващия орган по ДП № 1752 ЗМ-193/2017 г. на РУ Габрово Ц. и И. не са дали обяснения относно причините за проявеното от тях бездействие в тази насока, но като се има предвид, че в показанията си нито един от двамата не е съобщил за проведен разговор, след който са решили заедно да не се намесват заради съдебното минало на Ц. и обстоятелството, че той е бил осъждан за причиняване на телесна повреда, следва да се заключи, че дадените обяснения в съдебното следствие по отношение на тези причини са свързани единствено с проява на защитна теза, която се поддържа с цел да ги оневини, както и да даде приемливо обяснение за обстоятелства, които не кореспондират на обективната действителност. Макар и дадените показания от тези лица относно обстоятелствата, довели до съприкосновението между А.С. и автомобила, да са опровергани от данните в останалите доказателства, следва да се отбележи, че установените в процеса такива не са в състояние да докажат, че те не са се намирали на посоченото от тях място, от което твърдят, че са видели описаното от двамата събитие. Безспорно е, че неистинността на техните твърдения за това съприкосновение води по-скоро до извод за обратното, но тъй като свързаните със същото съмнения не е възможно да се обосноват чрез събраните по делото доказателства, те могат да се отчитат само като недоказан факт. Поради изложеното съдът прие, че подсъдимите Ц.Ц. и А.И. следва да бъдат оправдани по отношение на една част от обстоятелствата, включени в първоначално предявените против тях обвинения, които се отнасят за неистинността на твърденията, че през нощта на 22.03.2017 година те са се намирали в района на Дома на културата в гр. Габрово.

I. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 16.05.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай, в качеството на свидетел по същото устно и съзнателно е потвърдил неистина – че през нощта на 22.03.2017 година в района на Дома на културата в град Габрово е видял пътен инцидент, при който водач на таксиметров автомобил умишлено е блъснал неговия познат А.С., подсъдимия А.В.И. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

Въз основа на изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимия А.В.И. за невинен в това на 16.05.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай като свидетел по делото устно и съзнателно да е потвърдил неистина по отношение на това, че през нощта на 22.03.2017 година е бил в района на Дома на културата в гр. Габрово, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда в посочената част от така предявеното срещу него първоначално обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното от страна на И. престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете неговото чисто съдебно минало към инкриминираната дата, което го определя като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените от И. обяснения при съдебното следствие, чрез които, макар и да не се е признал за виновен, е допринесъл за разкриване на обективната истина, свързана със самото престъпление; както и факта, че въз основа на дадените от този подсъдим показания и тези, изложени от подсъдимите Ц.Ц. и А.С. в качеството на свидетели, водача на лекия таксиметров автомобил – св. Б.Б., е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем по посоченото Досъдебно производство № 193/2017 г. на РУ - Габрово.

След като прецени характера и значението на изложените по-горе обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на смекчаващите вината такива. С оглед на това, като отчете техния характер и естество, намери за необходимо да наложи на подс. А.И. наказание над минималния размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Девет месеца”, като прие, че чрез едно подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от същия вид, ще се създадат най-благоприятни условия за постигане целите не само на личната, но и на генералната превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

След като отчете наличието на формално установените условия за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание (в т.ч. заради липсата на данни, които да сочат за други осъществени от него противообществени прояви) подсъдимия А.И. не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективно лишаване от свобода, съдът прие, че са налице всички изискващи се предпоставки за отлагане на неговото изпълнение. С оглед на тях и въз основа на указаното в чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално възможния срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

II. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 08.08.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай, като свидетел по същото устно и съзнателно е потвърдил неистина – че през нощта на 22.03.2017 година в района на Дома на културата в град Габрово е видял пътен инцидент, при който водач на таксиметров автомобил блъснал неговия познат А.С., подсъдимия Ц.Г.Ц. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

Въз основа на изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимия Ц.Г.Ц. за невинен в това на 08.08.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай като свидетел по делото устно и съзнателно да е потвърдил неистина по отношение на това, че през нощта на 22.03.2017 година е бил в района на Дома на културата в гр. Габрово, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда в посочената част от така предявеното му първоначално обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното от страна на Ц. престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете неговото чисто съдебно минало към инкриминираната дата, което го определя като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените от Ц. обяснения при съдебното следствие, чрез които, макар и да не се е признал за виновен, е допринесъл за разкриване на обективната истина, свързана със самото престъпление; както и факта, че въз основа на дадените от този подсъдим показания и тези, изложени от подс. А.И. и А.С. в качеството на свидетели, водача на лекия таксиметров автомобил – св. Б.Б., е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем по посоченото Досъдебно производство № 193/2017 г. на РУ - Габрово.

След като прецени характера и значението на изложените по-горе обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на смекчаващите вината такива. С оглед на това, като отчете техния характер и естество, намери за необходимо да наложи на подс. Ц.Ц. наказание над минималния размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Девет месеца”, като прие, че чрез едно подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от същия вид, ще се създадат най-благоприятни условия за постигане целите не само на личната, но и на генералната превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

След като отчете наличието на формално установените условия за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание (в т.ч. заради липсата на данни, които да сочат за други осъществени от него противообществени прояви) подсъдимия Ц.Ц. не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективно лишаване от свобода, съдът прие, че са налице всички изискващи се предпоставки за отлагане на неговото изпълнение. С оглед на тях и въз основа на указаното в чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално възможния срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

III. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 28.06.2017 година, в град Габрово, по Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, пред разследващ полицай като свидетел по делото, устно и съзнателно е потвърдил неистина – че на 22.03.2017 година през нощта, в района на дискотека „Алегро” бил блъснат от таксиметров автомобил, управляван от Б.С.Б. ***, подсъдимия А.Х.С. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното от страна на С. престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете неговото чисто съдебно минало към инкриминираната дата, което го определя като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените от С. обяснения при съдебното следствие, чрез които, макар и да не се е признал за виновен, е допринесъл за разкриване на обективната истина, свързана със самото престъпление; както и факта, че въз основа на дадените от този подсъдим показания и тези, изложени от подсъдимите А.И. и Ц.Ц. в качеството на свидетели, водача на лекия таксиметров автомобил – св. Б.Б., е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем по посоченото Досъдебно производство № 193/2017 г. на РУ - Габрово.

След като прецени характера и значението на изложените по-горе обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на смекчаващите вината такива. С оглед на това, като отчете техния характер и естество, намери за необходимо да наложи на подсъдимия А.С. наказание над минималния размер на предвиденото в нормата на чл. 290, ал. 1 от НК, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Девет месеца”, като прие, че чрез едно подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от същия вид, ще се създадат най-благоприятни условия за постигане целите не само на личната, но и на генералната превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

След като отчете наличието на формално установените условия за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание (в т.ч. заради липсата на данни, които да сочат за други осъществени от него противообществени прояви) подс. А.С. не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективно лишаване от свобода, съдът прие, че са налице всички изискващи се предпоставки за отлагане на неговото изпълнение. С оглед на тях и въз основа на указаното в чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално възможния срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

По делото не са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…