Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 60/2.2.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 841/2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.294 и сл.от АПК и
е образувано по жалба на Община Велинград, представлявана от кмета Костадин
Коев против Заповед № ДК-09-ПЗ-1/30.06.2021 г. №957/01.07.2021 г. на инж.Ю.Ж. – ВРИД Началник РДНСК Пазарджик,
с която на основание чл.224, ал.1, т.2 вр. чл.154, ал.2, т.8 от ЗУТ е наредено
спиране на строеж : „Водоснабдяване на с.Чолаково- реконструкция и основен
ремонт на съществуващ водопровод и нов довеждащ водопровод с L=3030 м.л.“,
находящ се в поземлени имоти в земеделски и горски територии в землището на с.Чолаково, общ.Велинград и с
която е определен тримесечен срок от влизана в сила на заповедта за доброволно
изпълнение, като възложителят на строежа Община Велинград отстрани причините
довели до спирането на строителството.
Твърди се в
жалбата, че в оспорената заповед е незаконосъобразна, като се излага фактология
на осъществяване на строежа и се сочи, че липсва строеж, който трябва да се
спира по реда на чл.224, ал.1 от ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта като
неправилна и незаконосъобразна.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която иска да се уважи
жалбата и да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, иска се
присъждане на разноските по делото. В определения срок не представя писмени
бележки.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Г., която моли да се отхвърли жалбата, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В определения срок представя
писмени бележки.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
През 2014 г. Община Велинград стартирала процедура по ремонт и изграждане
на нов водопровод до с.Чолаково. На 17.06.2014 г. със заповед на кмета на
Община Велинград бил одобрен ПУП-План за трасе на водопровод от съществуващ
водопровод до Салихова махала, землище на с.Чолаково, общ. Велинград като е
определен сервитут по 3 м. от оста на тръбопровода с дължина 1780 м. На
02.07.2014 г. бил съставен констативен протокол, в който се сочели земеделските
земи и горските територии, през които недвижими имоти следва да минава трасето
на водопровода. На 04.11.2014 г. бил учреден сервитут за поземлените имоти в
горски територии с договор между ИАГ и Община Велинград. На 06.11.2014. било
издадено разрешение за строеж наза строеж от първа категория „Водоснабдяване на
с.Чолаково- реконструкция и основен ремонт на съществуващ водопровод и нов
довеждащ водопровод с L=3030 м.л.“, находящ се в поземлени имоти в земеделски и
горски територии в землището на
с.Чолаково, общ.Велинград. Била проведена обществена поръчка, като на
12.09.2014 г. бил сключен договор за изпълнение на обществена поръчка за
изграждане на строежа между Община Велинград като възложител и „Стоянстрой“
ЕООД като изпълнител. Бил изготвен и проект за обект външен водопровод за
с.Чолаково с възложител Община Велинград. Били подписани договори за строителен
надзор на 21.11.2014 г. и за авторски надзор на 27.11.2014 г. На 21.11.2014 г. бил подписан протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за
строежи на техническата инфраструктура /Образец №2 , Приложение №2 към чл.7,
ал.3, т.2 на Наредба №3/. На същата дата
била заверена заповедна книга 3 от инж. Б.Т. строителен надзор. В същата на
дата 21.11.2014 г. била отразена заповед за замяна на предвидените по проекта
тръби Ф50 – 4.6 мм с Ф50 – 3 мм, които отговарят на налягането от 10 аtm, видно от декларацията за съответствие. Изпълнителят предоставил
удостоверение, че може да извършва строежи от първа до четвърта категория. За
технически ръководител на обекта изпълнителят назначил А.С. със Заповед от
25.09.2014 г. На 23.11.2014, 24.11.2014 г. и 26.11.2014 г. били съставени 3
броя Актове за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ че са постигнати изискванията
на проекта /Приложение №12 към чл.7, ал.3, т.12 от Наредба № 3/. На 04.12.2014
г. бил съставен Образец №15 /Приложение №15 към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3/
и с него било прието, че строителната документация е пълна и отразява в
достатъчна степен законността на изпълнение на строителството. Било прието, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, условията на договора за
строителство и съответните анекси към него и наличната строителна документация
в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Било осъществено и
геодезическо заснемане през 2016 г. Всъщност обаче бил изграден водопровод с
дължина 4470 метра, вместо този по одобрения проект с дължина 3030 метра. Били
изградени общо 18 бр. шахти. Разликата между действително изградения водопровод
и предвиждания по проекта станала причина за водене на търговско дело в Окръжен
съд гр.Пазарджик, по което страна била и Община Велинград. По същото било
изготвено заключение на вещо лице. След изготвянето на това заключение кметът
на Община Велинград сезирал РДНСК Пазарджик за констатиране на незаконен строеж
– процесният водопровод. Във връзка с получения сигнал на 10.06.2021 г. била
извършена проверка на място от служители на РДНСК Пазарджик, които
констатирали, че водопроводът е в съответствие с одобрения ПУП и строителни книжа около 2104 метра дължина,
а останалото трасе е изпълнено в отклонение от строителните книжа около 2366
метра дължина. Констатирано е, че водопроводът не работи, тъй като резервоарът
с обем 50 куб.метра /по проект/ не е
изпълнен, а той е предмет на друг инвестиционен проект. Било извършено и
геодезическо заснемане. С това се сложило началото на производство по реда на
чл.224, ал.1 от ЗУТ. На 23.06.2021 г. постъпили възражения от кмета на Община
Велинград, в които се сочело че следва да се прекрати производството по чл.224,
ал.1 от ЗУТ, тъй като се касае до незаконен строеж. На 30.06.2021 г. била
издадена процесната заповед, с която се спирало строителството на строежа и се
определял 3 месечен срок за отсраняване на причините довели до спирането.
Възраженията на кмета на Община Велинград били разгледани и оставени без
уважение.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебнотехническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице за процесния водопровод са изготвени
ПУП-Парцеларен план за трасе на водопровод от съществуващ водопровод до
Салихова махала, землище с.Чолаково. Издадена е Заповед №870/17.06.2014 г. за
одобряване на ПУП – План за трасе за водопровод от съществуващ водопровод до
Салихова махала, землище с.Чолаково, на 02.07.2014 г. е съставен Констативен
протокол за влязла в сила заповед. Изготвен е инвестиционен проект, който е
одобрен и издадено Разрешение за строеж 207/06.11.2014 г. за строеж от първа
категория „Водоснабдяване на с.Чолаково- реконструкция и основен ремонт на
съществуващ водопровод и нов довеждащ водопровод с L=3030 м.л.“, находящ се в
поземлени имоти в земеделски и горски територии
в землището на с.Чолаково, общ.Велинград, което е влязло в законна сила
на 21.11.2014 г. С договор №633/12.09.2014 г. за възлагане на обществена
поръчка „Стоянстрой“ ЕООД гр.Пловдив, в качеството си на изпълнител се е
задължил да изгради, като извърши СМР на обекта. Сключен е договор за
учредяване на сервитут №177/04.11.2014 г. между Агенцията по горите и Община
Велинград. Сключен е договор за възлагане на авторски надзор №718/27.11.2014 г.
Сключен е договор за строителен надзор №707/21.11.2014 г. с „Боил консулт“ ООД
гр.Велинград. Издаден е протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа от 21.11.2014 г. с трасе на
водопровод по ПУП-ПП одобрен със Заповед №870/17.06.2014 г. и влязло в законна
сила Разрешение за строеж 207/06.11.2014 г. Строителният надзор е заверил
заповедна книга №03/21.11.2014 г. Не е съставен Акт образец №3 (Констативен акт
за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за
това, че действащия ПУП е приложен по отношение на застрояването). Съставен е
констативен акт образец №15/04.12.2014 г. за строеж „Водоснабдяване на
с.Чолаково- реконструкция и основен ремонт на съществуващ водопровод и нов
довеждащ водопровод с L=3030 м.л.“, находящ се в поземлени имоти в земеделски и
горски територии в землището на
с.Чолаково, общ.Велинград, с който страните участващи в строителството са
приели, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти,
условията на договора за строителство, както и наличната строителна
документация. Според вещото лице за строежа са налични всички строителни книжа
без акт образец 3. При проверка на място вещото лице е установило, че
положеният водопровод е с дължина 4470 метра и са изградени 18 броя ревизионни
шахти и каптажи, което е видно от направеното геодезическо заснемане. Съгласно
одобрения проект и издаденото разрешение за строеж дължината на водопровода е
3030 метра, разликата е 1440 метра, за които няма изготвен ПУП и инвестиционни
проекти. От геодезическата снимка вещото лице е установило, че и одобреният
проект от 3030 метра има малки отклонения от одобрения ПУП, а водопровода с
дължина 1440 метра изграден без проект минава през имотите на хората. Вещото
лице е изготвило комбинирана скица на която е откроило с различни цветове
трасето по ПУП и изграденото в действителност трасе на водопровода.
Заключението на вещото лице не се оспорва от страните по делото, прието е и се
кредитира с доверие от съдебния състав.
При така
установените факти съдът счита, че подадената жалба е основателна по слените
съображения :
Проверена съобразно доказателствата и
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, оспорената заповед се
явява валиден административен акт, издаден в писмена форма и със съдържание,
отговарящо на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, но в нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби и на целта на закона.
На първо място следва да се посочи, че
строеж : „Водоснабдяване на с.Чолаково- реконструкция и основен ремонт на
съществуващ водопровод и нов довеждащ водопровод с L=3030 м.л.“, находящ се в
поземлени имоти в земеделски и горски територии
в землището на с.Чолаково, общ.Велинград не е завършен документално, тъй
като макар да има издаден Образец констативен акт образец №15/04.12.2014 г., то
задължителни са образците за съставяне на актове и протоколи съобразно
категорията на строежите по чл. 137, ал. 1 ЗУТ, както следва за строежите от
първа до трета категория - образци № 2 (2а), 3, 4, 5, 7, 10, 11, 12, 14, 15, 16
и 17. В случая образци 3, 16 и 17 не са съставяни, поради което и се налага
изводът, че документално строежът не е завършен.
Обжалваната заповед е издадена от орган с материална и териториална
компетентност – ВРиД Началник на РДНСК Пазарджик /арг. чл. 224, ал. 1 и ал. 5
от ЗУТ/. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от
него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява
достъпа до строеж или част от строеж от първа до трета категория който се
извършва: 1. без влязло в сила разрешение за строеж; 2. при съществени
отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8; 3. със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията на чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на основните
изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3; 4. без осигурен от възложителя
строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен; 5. без да е съставен
протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга;
6. без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на
Закона за културното наследство - за недвижими културни ценности и за строежи в
техните граници и охранителните им зони, когато това се изисква по реда на този
закон; 7. без да са изпълнени специалните изисквания и/или да са налице
актовете по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8; 8.без осигурен от възложителя
авторски надзор, в случаите когато такъв е задължителен. В ал. 3 на чл. 224 е
уредено, че със заповедта по чл. 1 задължително се дават указания за
отстраняване на причините довели до спиране на строителството и сроковете за
тяхното изпълнение, а съгласно ал.5 при констатиране на строеж от първа до
трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, органите на Дирекцията
за национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията
за национален строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице.
Нормата на чл. 224, ал. 3 ЗУТ е императивна и неизпълнението й обуславя
незаконосъбразност на обжалвания административен акт само на това основание. В
случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 224, ал. 1 ЗУТ и целта е
да бъде спряно изпълнението до отстраняване на пречките за продължаване на
строителството. Тази заповед има временен характер, доколкото строежите с
нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ по презумпция не страдат от толкова съществени
недостатъци, че да не подлежат на отстраняване, поради което и нейното действие
отпада след изпълнение на указанията по чл. 224, ал. 3 ЗУТ. Поради това и тези
указания са предвидени като задължително съдържание на административния акт.
Същите обективират волята на административния орган. Те са проява на неговата
власт да предизвика едностранно правни последици и е цел на проведеното
административно производство. Поради това и те трябва да бъдат пределно ясни,
точни и да не пораждат каквито и да са било съмнения относно създадените
задължения. В случая липсват каквито и да са указания по смисъла на чл. 224,
ал. 3 ЗУТ. Обстоятелството че в мотивите на оспорената заповед е посочено
допуснато от строителя отклонение от одобрените инвестиционни проекти не
означава, че за последния е станало ясно какви действия следва да предприеме за
да отстрани причините за спиране на строежа - дали да измени одобрения
инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ или да изпълни водопровода
съобразно одобрения проект. Липсата на посочените указания поставят в
невъзможност жалбоподателя да отстрани допуснатите нарушения. В подкрепа на
соченото е и правилото на чл. 224, ал. 4 ЗУТ, съгласно което строителството
спряно със заповедта по ал. 1 може да продължи с разрешение на органа, който я
е издал, след отстраняване на причините довели до спирането му. Същите са
бланкетни, тъй като липсват конкретни указания. Само формално са дадени такива,
което е равнозначно на липса на указания по смисъла на сочената разпоредба.
Строежите с нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ страдат по принцип от недостатъци,
които по своя характер и естество подлежат на отстраняване, а действието на
административния акт отпада след изпълнение на указанията по чл. 224, ал. 4 ЗУТ, а в случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8 разрешението за продължаване на
строителството се издава след представяне на заснемане и други данни,
изчисления и документи съобразно указанията по ал. 3, които се прилагат като
неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения
са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна. Поради това и
указанията следва да са ясни и конкретни и да не пораждат неясноти и съмнения
относно създадените задължения. Определянето на срок и посочването единствено
като указание използваната от законодателя формулировка да се отстранят
причините довели до спиране на строителството, по никакъв начин не съставлява
изпълнение на изискванията на закона.
При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната
заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни
основания за издаването, поради което е мотивирана. Отразени са
обстоятелствата, съобразно, които строежът е осъществен при нарушение на
императивната разпоредба на чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ и се приема, че се
променят местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и
съоръжения до урбанизираните територии – в конкретния случай водопровод до
с.Чолаково. Установено е, че същият е изграден със значително по-голяма дължина
и с отклонения в трасето, като частта от водопровода над 3030 метра линейни е
изградена без всякакви строителни книжа и без утвърдено трасе и преминава през
частни имоти.
При служебната проверка се установява спазване на предвидената в
разпоредбата на чл. 224 ал. 1 от ЗУТ процедура по констатиране на незаконното
строителство от служители на РДНСК Пазарджик.
Съдът намира, че е налице друго съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими за
спора обстоятелства.
Оспорената заповед е издадена, без да са изяснени фактите от значение за
случая във връзка с времето на извършване на процесното строителство, налице ли
са строителни и монтажни работи, които да подлежат на спиране в приложената
хипотеза на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ. Видно от съдържанието на издадения
административен акт, не са налице констатации относно съществени към предмета
на заповедта обстоятелства за това дали се извършват строителни и монтажни
работи. Допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила, което
съдът квалифицира като съществено, доколкото се е отразило върху съдържанието и
разпоредителната част на крайния акт, т. е. при недопускането им би се
установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за
издаване на заповед на различно правно основание. По съществото на спора, съдът
счита обжалваната заповед за незаконосъобразна като постановена в противоречие
с материалноправните норми на ЗУТ и в несъответствие с целта на закона. С
оспорения административен акт е наредено спиране изпълнението на всички видове
строителни и монтажни работи на строеж „Водоснабдяване на с.Чолаково -
реконструкция и основен ремонт на съществуващ водопровод и нов довеждащ
водопровод с L=3030 м.л.“, находящ се в поземлени имоти в земеделски и горски
територии в землището на с.Чолаково,
общ.Велинград на основание чл. 224, ал. 1 от ЗУТ поради това, че се променят
местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до
урбанизираните територии – в конкретния случай водопровод до с.Чолаково
–нарушение по чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ.
Според трайно установената практика на ВАС, спирането на изпълнението на
строеж по своята правна същност е принудителна административна мярка и целта на
закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, като в
хипотезата на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ спирането е до отстраняване на нарушенията.
Следователно, издаването на заповед за спиране изпълнението на строеж би било
оправдано и законосъобразно само, когато строежът се изпълнява със започнали и
продължаващи строително-монтажни работи, т. е. когато реално се извършва
незаконен строеж. В контекста на изложеното и след анализ на събраните по делото
даказателствени средства, съдът счита, че не са налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорената заповед. От данните в съставения
констативен акт и от заключението на вещото лице, се установява по безспорен
начин, че строителните дейности са били изпълнени още в края на 2014 г. като и
към момента на проверката и към момента на издаване на заповедта не е
осъществявано строителство, независимо че не са били издадени всички изискуеми
от Наредбата образци. По делото няма доказателства за извършвани на място
строителни и монтажни работи строежа водопровод. Напротив, констатирано е
фактически реализирано и завършено строителство, като в тази връзка няма и
възражения от ответния орган досежно установеното.
С оглед на горното, съдът приема, че не е налице годен предмет на
процесната заповед. За да се спре строителство по реда и на основанията на чл.
224, ал. 1 от ЗУТ следва да е налице строеж в процес на изпълнение, респ. не
подлежи на спиране преустановено строителство. Последното, ако е незаконно,
подлежи на премахване независимо дали е завършено. Или в случая надлежният
административен акт, който органът е следвало да издаде е заповед по чл. 225,
ал. 1 от ЗУТ. Доказано е наличие на незаконен строеж, предвид на установеното
изграждане на водопровода значително над одобрения проект. Действително
строежът е започнал при наличието на всички строителни книжа, но чл.225, ал.2
от ЗУТ предвижда да се приеме за незаконна и само част от строежа. От това пък
се налага извод, че аргументите в оспорената заповед /поддържани и пред съда/
за липсата на незаконен строеж са неверни и не съответстват на доказателствата
по делото.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а
оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на делото ответната страна следва да заплати на
жалбоподателят направените по делото разноски в размер на 1580 лева, от
които 1080 лева адвокатски хонорар и 500 лева депозит за изготвената
експертиза.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, от АПК, Административен съд Пазарджик,
ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-09-ПЗ-1/30.06.2021 г. №957/01.07.2021
г. на инж.Ю.Ж. – ВРИД Началник РДНСК
Пазарджик, с която на основание чл.224, ал.1, т.2 вр. чл.154, ал.2, т.8 от ЗУТ
е наредено спиране на строеж : „Водоснабдяване на с.Чолаково- реконструкция и
основен ремонт на съществуващ водопровод и нов довеждащ водопровод с L=3030 м.л.“, находящ се в поземлени имоти в земеделски и
горски територии в землището на
с.Чолаково, общ.Велинград и с която е определен тримесечен срок от влизана в
сила на заповедта за доброволно изпълнение, като възложителят на строежа Община
Велинград отстрани причините довели до спирането на строителството.
ОСЪЖДА ВРИД
Началник РДНСК Пазарджик да заплати на Община Велинград направените по делото
разноски в общ размер на 1580.00 лева, от които 1080 лева за адвокатски хонорар
и 500 лева депозит за изготвената експертиза.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ
№ 6429 от 28.06.2022г. по адм. дело № 2945/ 2022 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 60 от 02.02.2022 г. по адм.дело № 841/2021 г. на Административен съд-
Пазарджик.
ОСЪЖДА Дирекция за
национален строителен контрол, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 47 да заплати
на община Велинград, гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 35 сумата 1080.00
(хиляда и осемдесет) лева разноски по делото, представляващи възнаграждение за
адвокат.
Решението е
окончателно.