№ 613
гр. Пазарджик , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100145 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. АНГ. Т. /уточнено в
съдебното заседание/, ЕГН ********** от с. С***, общ. П***, ул. ***" №***, чрез адвокат
И.Б. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П***,ул. „Х*** К***“ № ***, против Б. В. Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К***, общ. С***, ул. „***“ № ***, като моли съда да
постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните
поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. Наред с брачния иск,
предявява и небрачни такива – упражняването на родителските права след развода по
отношение на децата В*** Б*** Т. и Ц*** Б*** Т., да бъде предоставено на майката, при
която да бъде определено и местоживеенето им на адрес: с. С***, общ. П***, ул. ***", №
1*** на бащата-ответник да бъде определен минимален режим на лични отношения с
децата; ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400
/четиристотин/ лева на родените от съвместното им съжителство деца - 170 лева за В***
Б*** Т. и 230 лева за Ц*** Б*** Т., чрез тяхната майка и законен представител Д.А. ***,
както и същия размер за една година назад /уточнено в съдебното заседание/ от подаването
на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане,
до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване; след
прекратяване на брака ищцата иска да носи брачното си фамилно име - ***. Моли, на
основание чл.242, ал.1 ГПК да бъде постановено предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка. Претендира разноски.
В сезиралата съда молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак
на *** г., първи и за двамата. От брака си имат две деца – В*** Б*** Т., роден на *** г.,
ЕГН ****** и Ц*** Б*** Т., роден на 02.02.2007 г., с ЕГН ******. Посочено е, че страните
са глухонеми. Сочи се, че в първите годините от брака им всичко било нормално.
Отношенията им започнали да се влошават в края на 2012 г., след раждането на второто им
дете, като постепенно се отчуждили един от друг и вече повече от седем години са във
фактическа раздяла, като през този период не са поддържали почти никакви
взаимоотношения. Посочва, че й в момента живеят разделени. Излага твърдения, че
1
ответникът живее в с. К*** и не полага никакви грижи за двете си деца.
Посочва, че гореописаните обстоятелства довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им. Това окончателно убедило ищцата, че този брак е изпразнен от
съдържание и следва да бъде прекратен. Всичко тези обстоятелства са я довели до тотално
отчуждение от съпруга й. Решението и е твърдо и окончателно.
Твърди се, че двете им деца живеят при майка си в с.С***, общ. П***, ул. ***",
№*** и посещават редовно основано училище „Христо Ботев“ в същото село, като
ответникът не полага никакви грижи за тях. Посочва, че с промяната на възрастта им се
променят и техните потребности и задоволяването на ежедневните им нужди, от храна,
облекло, учебни пособия, а така също и от такива за забавления и странични занимания,
което е свързано и с повече разходи. Месечната издръжка на двете деца надвишавала сумата
от 1000 лева. Сочи, че към настоящия момент бащата не участвал в издръжката им за
задоволяване на тези нужди. Посочва, че нуждата от издръжка и на двамата ученици е много
по-голяма от възможностите й, тъй като не работила на трудов договор и няма постоянни
месечни доходи. Във връзка с учението и забавлението на децата сочи, че има й текущи
разходи свързани със закупуването на тетрадки, химикали, моливи, книги с приказки,
блокчета, боички за рисуване, флумастери, и мн.други неща. Липсващите средства,
необходими за правилното отглеждане и развитие на децата, ищцата подсигурявала с
помощта на родителите си, при които живеят в момента и които и помагат финансово. С
допълнителна молба, ищцата е оттеглила искането си за постановяване на привременни
мерки. Претендират се сторените разноски.
В хода по същество ищцата лично и чрез процесуалния си представител адвокат И.Б.
молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените исков.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Б. В. Т. е депозирал отговор на исковата
молба, чрез пълномощника си адвокат Е.П. от АК П***.
Оспорва твърденията, че от 2012 г. страните са разделени, тъй като са живеели заедно
до месец октомври 2020 г., след което ищцата го изгонила от семейното им жилище, поради
което ответникът се върнал в неговото жилище в село К***. Оспорва, че не поддържам
контакт с децата. Сочи, че детето В*** Б*** Т. е силно привързан към него, търси го и
постоянно си комуникират. Оспорва искането да заплаща една година назад месечна
издръжка за децата. Това искане не кореспондирало с факта, че до месец октомври 2020 г.
страните са живеели в едно домакинство. По отношение на родителските право посочва, че
желае да упражнява родителски права над детето В*** Б*** Т., а ищцата да упражнява
родителски права над Ц*** Б*** Т., като ищцата да заплаща месечна издръжка за В*** Б***
Т. в размер на 165 лева на месеца, а той да заплаща месечна издръжка за детето Ц*** Б***
Т. в размер на 165 лева на месец. Горното го подкрепя с твърдението, че тъй като и двете
страни са глухонеми и единственият източник на доходи е инвалидна пенсия, то така
разпределените родителски права щели да са най-доброто решение и за двамата, тъй като по
този начин всеки един от тях ще може да заплаща месечната издръжка.
Възразява да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта
относно издръжката.
Във връзка с изложеното иска от съда да постанови решение, с което да бъде
прекратен бракът им без да се произнася по вината, както и да предоставите упражняването
на родителски права, както следва: за детето В*** Б*** Т., да се предоставят на бащата Б. В.
Т., а за детето Ц*** Б*** Т., родителските права да се предоставят на майката Д. АНГ. Т..
Ищцата да заплаща месечна издръжка на В*** Б*** Т. в размер на 165 лева на месец, а
2
ответникът да заплащам месечна издръжка на Ц*** Б*** Т. в размер на 165 лева на месец.
Иска от съда да определи по-равно лични контакти на децата със своята майка и баща.
В хода по същество ответникът лично и чрез процесуалния си представител адвокат
Е.П. молят съда да постанови решение, с което да допусне развода между страните, без да се
произнася по вината. По отношение на родителските права за детето В*** Б*** Т., искат да
бъдат предоставени на бащата, а за детето Ц*** Б*** Т. родителските права да бъдат
предоставени на майката, като съответно единият родител да изплаща месечна издръжка за
едното дете, а другият родител за другото. Представя писмени бележки.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Пазарджик не
изразява становище извън изготвения социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че страните са глухонеми, поради което съдът е назначил за
преводач от и на жестов български език на страните по делото лицето М. ИВ. Г..
Страните не спорят, че са сключили граждански брак на *** г. в с. К***, общ. С***, с
акт за граждански брак № ***/*** г., както и че са родители на непълнолетните деца В***
Б*** Т., ЕГН ******, роден на *** г. и Ц*** Б*** Т., ЕГН ******, родено на 02.02.2007 г..
Горното се установява и от представените заверени преписи на удостоверение за сключен
граждански брак серия УС-0 № 295777 на общ. С*** и удостоверения за раждане издадени
от общ. Пазарджик.
Видно от представените заверени копия на ученически книжки на двете деца с вх. №
6091/07.04.2021 г. и вх. № 6092/07.04.2021 г. на ОУ „Христо Ботев“ с. С***, се установява,
че Ц*** Т. е ученик в 7а клас, а В*** Т. е ученик в 3 клас, както и броя на отсъствията им.
От приетото като доказателство по делото разпореждане № ********** на ТД на
НОЙ гр. Пазарджик се установява, че ответника Б.Т. получава социална пенсия в размер на
155,79 лева.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” - Пазарджик, който съдът цени доколкото по вторичен път отразява
релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за
децата се полагат от тяхната майка с активната подкрепа на родителите й. На децата е
осигурен достъп до здравеопазване и образование. Жилището, в което в момента се
отглеждат децата представлявало двуетажна къща, собственост на родителите на ищцата,
като за децата са обособени две самостоятелни стаи. Между двете деца и тяхната майка
имало изградена връзка на привързаност.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – С***, който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че към изготвянето му ответникът се е намирал в Испания, за да
работи в областта на земеделието. Жилището на Б.Т. било собственост на баща му и
представлявало едноетажна къща, състояща се от две спали, кухня и коридор с добри битови
условия за отглеждане на деца.
От показанията на свидетелят Ангел Стефанов Илиев – баща на ищцата, се
установява, че страните са сключили граждански брак преди 14 години и имат две деца.
Посочва, че когато ищцата забременяла с първото си дете, семейството на Борислав, вкл. и
той я изгонили, като след 5 години решили отново да се съберат и тогава забременяла с
3
второто им дете. Изяснява, че Десислава и децата живеят при него, като той и жена му се
грижат за тях. Сочи, че децата си имат самостоятелни стаи. Описва състоянието на къща в
която живеят. Посочва, че бащата никога не бил посещавал училището, в което учат децата.
Споделя, че през 2019 г. ответникът бил отишъл при тях в с. С*** за около една седмица,
след което отново си тръгнал. През това време Борислав му помагал в земеделието.
Свидетелят сочи, че децата не познавали родителите на Борислав.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172 ГПК, възприема показанията на
свидетеля за обективни, последователни, логични и непротиворечиви, поради което ги
кредитира.
От показанията на свидетелката Мича Данчева Бадева се установява, че е съсед на
Б.Т. и го познава от малък. Сочи, че е бил много добро момче. Споделя, че Борислав е
обичал много Десислава и дори през октомври или ноември 2020 г. ги е видяла заедно –
„минаха през нас с колата“. Изяснява, че като се е родило първото им дете, родителите на
Десислава са я забрали заедно с него, като Борислав отивал при тях за около 1-2 месеца.
Сочи, че Борислав бил в Испания да бере боровинки, както и че по 2-3 месеца в годината
отива в чужбина.
От показанията на свидетелката Бонка Василева Стоянова се установява, че е леля на
Б.Т., както й че страните през 2018 г. били заедно в Испания да работят. Споделя, че през
2020 г. били заедно на сватба в гр. П***, както и че се обичат, но родителите на Десислава
ги делели. Посочва, че малкият им син е по-привързан към баща си.
Съдът намира, че показанията на двете свидетелки следва да се кредитират, като
непротиворечащи на събраните по делото доказателства.
От изслушването на ищцата се установява желанието да полага грижи за децата си,
както и необходимостта от допълнителни средства за отглеждането им, както и битовите
условия, в който живее.
От изслушването на ответника се установява желанието да полага грижи за малкото
си дете – В*** Т., както и битовите условия, в който живее и финансовото си положение.
От изслушването на непълнолетното дете Ц*** Тинкво се установява, че той и брат
му се отглеждат от майка им, че двамата си имат отделни детски стаи, както и че за
последно е виждал баща си през месец с*** 2020 г., когато отишъл в с. С*** за около една
седмица. Споделя, че иска да остане да живее при майка си,
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както
следва: брачен иск с правно основание чл.49, ал.1 СК за прекратяване на брака на страните с
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и искове с правно основание
чл.53 от СК, чл.59, ал.2 от СК, чл.143 СК и чл.149 от СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
4
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между
страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между
съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Случилото се между съпрузите, след раждането на първото им дете Ц*** Т.
през 2007 г. и разделното им живеене, като е имало инцидентни случай, в които страните са
живеели заедно от по един-два месеца, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което
правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само
като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка
между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да се
определи като отговарящо на законовите изисквания на чл.15 СК. По делото липсват
каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по смисъла на чл.15 СК за
отделно живеене на страните. Следва да се посочи, че продължителната фактическа раздяла
между страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са
всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно
раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност.
Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на
брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното
й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с
постановяване на решение за развод на страните.
В подкрепа на горния извод на съда е й желанието на двете страни бракът им да бъде
прекратен, без съда да се произнася по вината. С оглед липсата на изрично искане, съдът не
е сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищцата,
съдът намира, че след прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си
фамилно име ***.
По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на децата:
За да се произнесе досежно упражняването на родителските права по отношението на
ненавършилите пълнолетие деца, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.59, ал.4 СК съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски
качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите,
привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при
решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието "интереси на децата",
както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър
гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето
5
има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
В настоящия случай между страните липсва спор относно въпроса кой от двамата
родители да упражнява родителските права по отношение на общото им дете – Ц*** Т.,
поради което и съдът приема, че за в бъдеще родителската функция спрямо детето Ц***
следва да бъдат предоставени на майката. Същата притежава необходимите родителски
качества, като по делото не се установи поведение на този родител, което да представлява
пречка за правилното възпитание на детето или да бъде тълкувано като отрицателно
отношение към него. Беше съобразено и изразеното желание от детето, че иска да живее при
майка си.
По упражняването на родителските права по отношение на детето В*** Т..
Всеки от двамата родители изразява непоколебимо желанието си да поеме
изпълнението на родителските функции в обема на всички преки и непосредствени грижи за
детето В***, което към настоящия момент има навършени 8 години.
Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че родителските права по
отношение на детето В*** следва да бъдат предоставени на майката. За да формира горния
си извод съдът съобрази на първо място възпитателските качества на родителите, като
съвкупност от умения за осигуряване на правилното отглеждане и възпитание на детето и за
обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на неговите навици. Важно в случая е
тяхното конкретно проявление, от което се определя авторитета на родителя в обществото и
пред детето. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява детето в
живота, да му дава пример, да му внушава правилни постъпки и т. н. По делото няма данни,
дискредитиращи възпитателските качества както на майката, така и на бащата, като в
случая важно да бъде отчетено обстоятелството, че преимуществено майката е тази, която е
изпълнявала отговорностите по грижите и възпитанието на детето.
По критерият привързаност на детето: Взаимната привързаност на родителите и
децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права, тъй като по-лесно се
осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата. Детето има
изградена емоционална връзка с майка си и брат си. Това е съвсем обяснимо с
обстоятелството, че от момента на раждането му основните грижи са полагани от неговата
майка, както и от обстоятелството, че е отглеждано заедно с брат си Ц***. Отчитайки тези
допълнителни аргументи по този критерий следва да бъде дадено преимущество на майката.
По отношение на критериите пол предпочитание следва да се отдаде на бащата, но
само този критерии не може да накара съда да предостави упражняването на родителските
права по отношение на детето В*** на неговия ответника.
По отношение на критерия възраст предпочитание следва да се отдаде на майката.
Предпочитание следва да се даде на майката и по критерия помощ от трети лица, тъй
като се установи, че ищцата и децата живеят при нейните родители, които полагат грижи за
6
тяхното отглеждане. От изслушването на ответника се установи, че може да разчита на
майка си и баща си за отглеждането на В***, но съдът намира, че по делото не бяха
ангажирани никакви доказателства, с което да бъдат потвърдени думите на ответника.
По отношение материално- битовите условия за отглеждането на децата се установи,
че условията при майката са по-добри. Двете деца имат самостоятелни детски стаи, къщата
разполага с вътрешно санитарно помещение, докато в къщата на бащата, няма обособена
детска стая, както и вътрешно санитарно помещение.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налагат извода, че интересът на детето
ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на
майката, с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата.
По отношение на режима на лични отношения.
В тази си част, производството има характер на спорна съдебна администрация,
поради което и отчитайки интересите на децата, пола и възрастта им, съдът намира, че
следва да бъде определен разширен режим на лични отношения, за да не бъде изгубена
емоционалната връзка между бащата и децата, като на Борислав Величко Т. се даде
възможност да вижда и взема при себе си децата, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00ч. в неделя, с
преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен
годишен отпуск;
- през четните години бащата да взема децата по време на Коледа, като взема децата в
18.00 ч. в деня, в който ги разпускат от училище и ги връща до 18.00 ч. на 28 декември;
както и да взема децата на рождените им дни от 10.00 ч. до 18.00 ч., а ако денят е учебен за
децата – след приключване на учебните занятия до 20.00 ч., а ако е събота или неделя и
попада в определения по-горе режим, се прилага последният.
- през нечетните години бащата да взима децата на Нова година, като взема децата в
10.00 ч. на 29 декември и ги връща до 18.00 ч. на 2 януари, както и да взима децата в деня
следващ на рождения им ден от 10.00 ч. до 18.00 ч., а ако денят е учебен за децата – след
приключване на учебните занятия до 20.00 ч., а ако е събота или неделя и попада в
определения по-горе режим, се прилага последният.
Като във всички случаи бащата следва да взима децата от дома на майка им /извън
дните от режима, през които децата следва да бъдат вземани от училище/ и ги връща в дома
на майката.
Относно местоживеенето на децата, съдът намира, че същото следва да бъде
определено при майката – с. С***, ул. ***“ № ***.
Ищцата няма претенция за издръжка от ответника, както и не претендира ползването
на семейното жилище.
По отношение на дължимата издръжка за отглеждането на децата за бъдещо време:
7
Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари.
При определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от нуждите на
детето, така и от материалните възможности на двамата родители. Нуждите на детето се
предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други конкретни обстоятелства.
В настоящия случай детето В*** Т. е навършило 8 години, а детето Ц*** Т. е
навършило 14 години, като същите имат нормалните и обичайни за тяхната възраст
потребности и с оглед правилното им отглеждане и възпитание, съдът приема, че същите се
нуждаят от средства за покриване на ежедневните нужди от храна, в това число и
заплащаната такава в училището, което децата посещават, облекло, консумативи, както и с
оглед възрастта им средства за закупуване на учебни пособия и учебници.
Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на
МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години е в размер на
3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 262,50 лева а са отглеждане и
възпитание на дете над 14 години е 4-кратния размер от гарантирания минимален доход, или
300 лева. Държейки сметка, че този критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа
и отчитайки индивидуалните потребности на децата, както и обществено-икономическата
обстановка в страната, съдът определя необходимата месечна издръжка за детето В*** Т. в
размер на 300 лева, а за детето Ц*** Т. в размер на 350 лева. Определеният общ размер на
необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно
критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че бащата е безработен и
получава социална пенсия в размер на 155,79 лева. Установи се от разпитани по делото
свидетели й че бащата ежегодно отива в други държави да полага труд за период от около 2
месеца, при което се предполага, че реализира допълнителен доход. Следва да бъде отчетено
и, че майката също е безработна и получава социална пенсия.
Отчитайки така реализирания доход, държейки сметка, че доходът от работата в
чужбина не е постоянна величина, както и че бащата няма задължения за издръжка на други
свои непълнолетни деца, съдът намира, че същият е в състояние да поеме издръжка на
детето В*** в размер на 170 лева, а за детето Ц*** в размер на 200 лева. Остатъкът от
издръжката ще бъде поет от майката. При отчитане размера на издръжката, който ще се
поеме от майката, съдът съобрази че тя ще полага непосредствените грижи за отглеждането
и възпитанието на децата, което само по себе си е основание бащата да поема по-голям дял
от издръжката.
Определената в тежест на ответника издръжка и съобразявайки отправеното от
ищцата искане следва да се присъди считано от датата на депозиране на исковата молба.
По издръжката за минало време:
8
Разпоредбата на чл.149 СК предвижда възможност да се претендира издръжка за
минал период от време, ограничавайки същия до една година назад от предявяване на иска.
В настоящия случай в сезиралата съда молба е отправено искане за присъждане на
издръжка за минало време, считано една година назад от 13.01.2021 г. датата на
депозирането на исковата молба, като са наведени твърдения, че за този период от време
ответникът не е предоставял средства за издръжка и основните грижи са полагани от ищцата
Десислава.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че през
едногодишния период преди депозирането на исковата молба страните са живеели
разделение. Твърдението на ответника, че е живял заедно с ищцата до месец октомври 2020
г., след което бил изгонен от дома й останаха недоказани. Разпитаните по негово искане
свидетели посочиха, че през октомври или ноември 2020 г. страните били заедно „минаха
през нас с колата“, през 2018 г. били заедно в Испания да работят, както и че през 2020 г.
били заедно на сватба в гр. П***. Заявеното и от самата ищца в изслушването, че през месец
октомври 2020 г. ответникът отишъл да живее в дома на баща й за една седмица, не доказва
твърдението на ответника за крайната дата на съвместното им съжителство. Поради тази
причина съдът приема, че през процесния период от 13.01.2020 г., страните са били вече във
фактическа раздяла, поради което бащата не е участвал в издръжката на семейството си. Не
бяха ангажирани никакви доказателства от негова страна, който да променят този извод на
съда.
За времето на фактическата раздяла между страните безспорно се установи, че
преките и непосредствени грижи за децата са полагани от майката. Установи се, че през този
период ответникът не е закупувал дрехи, обувки, както и други вещи. При тази доказаност,
съдът приема, че родителят не е изпълнявал задължението си да издържа децата си. Както
съдът посочи вече по-горе, родителят следва да участва в покриването на ежедневните
нужди на децата си. Ето защо съдът приема, че именно майката е осигурила такъв сигурен
доход, достатъчен за отглеждането и възпитанието на децата, поради което й ответникът
следва да бъде осъден да заплати издръжка в размер на 170 лева месечно за детето В*** Т. и
200 лева за детето Ц*** Т., за периода от 13.01.2020 г. до 12.01.2021 г. включително или
общо сумата в размер на 2040 лева за детето В*** и сумата от 2400 лева за детето Ц***.
Посочените от съда обстоятелства, имащи значение за определяне издръжката на децата за
бъдеще време са релевантни и по отношение на издръжката за минал период. Изводите на
съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са
меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
С оглед изхода на спора сторените в производството разноски следва да останат така,
както са направени от страните, на основание чл.329, ал.1, изр. второ ГПК.
9
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, като
всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лева. На основание чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 710,4 лева по исковете за издръжка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между Д. АНГ. Т., ЕГН ********** от с. С***, общ. П***, ул.
***" №*** и Б. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К***, общ. С***, ул. „***“ №
***, сключен на *** г. с акт № *** пред длъжностно лице по гражданско състояние при
Община С***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл.49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата В***
Б*** Т., ЕГН ******, роден на *** г. и Ц*** Б*** Т., ЕГН ******, родено на 02.02.2007 г.
на майката Д. АНГ. Т., ЕГН **********, като определя местоживеенето на децата при
същата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Б. В. Т., ЕГН ********** с децата
В*** Б*** Т., ЕГН ****** и Ц*** Б*** Т., ЕГН ******, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с
преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен
годишен отпуск;
- през четните години бащата да взема децата по време на Коледа, като взема децата в
18.00ч. в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 18.00 ч. на 28 декември; както
и да взема децата на рождените им дни от 10.00 ч. до 18.00ч., а ако денят е учебен за децата
– след приключване на учебните занятия до 20.00 ч., а ако е събота или неделя и попада в
определения по-горе режим, се прилага последният.
- през нечетните години бащата да взима децата на Нова година, като взема децата в
10.00 ч. на 29 декември и ги връща до 18.00 ч. на 2 януари, както и да взима децата в деня
следващ на рождения им ден от 10.00 ч. до 18.00 ч., а ако денят е учебен за децата – след
приключване на учебните занятия до 20.00 ч., а ако е събота или неделя и попада в
определения по-горе режим, се прилага последният.
Като във всички случаи бащата следва да взима децата от дома на майка им /извън
дните от режима, през които децата следва да бъдат вземани от училище/ и ги връща в дома
на майката.
ОСЪЖДА Б. В. Т., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето В*** Б*** Т., ЕГН
******, чрез неговата майка Д. АНГ. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170
лева /сто и седемдесет лева/ и да заплаща в полза на детето Ц*** Б*** Т., ЕГН ******, чрез
10
неговата майка Д. АНГ. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лева /двеста
лева/, считано от 13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с
падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата над 200 лева по отношение на дължимата издръжка на детето Ц*** Т. до
претендирания месечен размер от 230 лева, на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Б. В. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на детето В*** Б*** Т., ЕГН
******, чрез неговата майка Д. АНГ. Т., ЕГН **********, издръжка в размер на 2040 лева
/две хиляди и четиридесет лева/, дължима за периода от 13.01.2020 г. до 12.01.2021 г. и да
заплати на в полза на детето си Ц*** Б*** Т., ЕГН ******, чрез неговата майка Д. АНГ. Т.,
ЕГН **********, издръжка в размер на 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/,
дължима за периода от 13.01.2020 г. до 12.01.2021 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
на присъдения размер от 2400 лева до претендирания размер 2760 лева за детето Ц*** Т., на
основание чл.149 СК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Д. АНГ. Т., ЕГН ********** от с.С***, общ. П***, ул. ***" №***, да
заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, държавна такса в размер на 25,00 лева
/двадесет и пет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К***, общ. С***, ул. „***“
№ ***, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, държавна такса в размер на 25,00
лева /двадесет и пет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и държавна такса по исковете за издръжка в размер на
710,40 лева /седемстотин и десет лева и четиридесет стотинки/, на основание чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11