Р Е Ш Е Н И Е
260053/25.8.2020г.
гр.Варна, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 2580 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д.Т.Д. ***
срещу Наказателно постановление № 23-0000561/04.06.2020г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300,00 лева, на основание чл.102,
ал.4, предл.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка и при непълнота на доказателствата, както и че в същото не са
отразени правилно обстоятелствата по нарушението. Поддържа, че е накърнено
правото му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Намира за
неправилно определен и размера на наказанието. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени изцяло наказателното постановление като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не се представлява. Чрез процесуален представител депозира писмени
бележки в подкрепа на жалбата, в които доразвива доводите за липса на надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 15.04.2020г.
жалбоподателят управлявал автобус марка „Темса“, кат. М3, с рег.№В6684 НР, като
извършвал превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.Варна до
с.Разделна и обратно. Според утвърденото
от областния управител на Област Варна маршрутно разписание началото на
маршрута е Автогара Варна, откъдето автобусът следвало да потегли в 12,00ч.
Жалбоподателят обаче не влязъл в Автогара Варна и не спрял на посоченото място.
Действията му били наблюдавани от Б.Г.И. и К.Н.К. - инспектори към РД „АА“-
Варна, които следвали автобуса във връзка с подадени сигнали, че същият не се
движи по разписание. Двамата последвали автобуса до крайната спирка в
с.Разделна, където съставили акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че при извършване на превоз на пътници по редовна
автобусна линия не спира на определената в маршрутното разписание Автогара Варна,
с час на тръгване 12,00ч. Актът бил съставен в присъствието на Д., бил предявен
и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. След изтичането на визирания в цитираната норма тридневен срок жалбоподателят
депозирал писмено изявление –„Опровержение на АУАН“, в което твърдял, че
неспазването на маршрутното разписание е във връзка с указания на управителя на
дружеството-превозвач. Въз основа на съставения акт, на 04.06.2020г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.37а, т.2 от Наредба
№2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетеля Калоян
Николаев Калоянчев, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. К. не се е намирал в
някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си,
при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите
показания. Свидетелят непосредствено е възприел действията на жалбоподателя и
потвърждава категорично в съдебно заседание, че управляваният от санкционираното
лице автобус не е влязъл в Автогара Варна. От съществено значение за
изясняването на делото са и приобщените като писмени доказателства по делото
Пътен лист №9653778 (незаверен в Автогара Варна), копие от Маршрутно разписание
на автобусна линия Варна-Разделна и писмено изявление от Д.Д. от 22.04.2020г. („Относно:
Опровержение на АУАН“). Съдържащата се в посочените документи информация
кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя извода за тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.37а, т.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията. Цитираната разпоредба задължава водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници да
спират на определените в маршрутното разписание
автогари и автоспирки. Понятието „Маршрутно
разписание“ е
дефинирано в §1, т.1, б.А от ДР на Наредбата като основен вид разписание на автобусната линия, което за междуселищните линии следва да съдържа наименование на линията, списък на всички
спирки (автогари) по маршрута, време на тръгване, пристигане и престой на всяка
спирка за всички курсове, разстояния, особености на линията (изпълнение в
отделни дни, сезонност и др.). От своя страна §1, т.22 от ЗАвП въвежда легална дефиниция на понятието „Автобусна
линия“, а именно: постоянен маршрут за изпълнение на
автобусни превози по утвърдено разписание. От приложеното копие от Маршрутно разписание на
автобусна линия Варна-Разделна е видно, че същото отговаря на нормативните
изисквания и съдържа необходимите реквизити, като предвижда тръгване от
Автогара Варна в 12,00ч. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема
за безспорно установено, че на приетата в НП дата жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на пътници по смисъла на §1, т.12 от ДР на Наредба
№2/15.03.2002г., по постоянен маршрут, представляващ редовна автобусна линия
гр.Варна- с.Разделна- обстоятелство, което по начало не се оспорва от
санкционираното лице. При това положение същият е бил натоварен със
задължението по чл.37а, т.2 от Наредбата да спира на определените в маршрутното
разписание автогари и автоспирки и конкретно- бил е задължен да влезе в Автогара Варна и
да спре там, като потегли от посоченото място в 12,00ч. От
коментираните по-горе доказателства се установява по несъмнен начин, че
жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
При разговор с проверяващите представител на
дружеството-превозвач е обяснил, че неспазването на разписанието се дължи на
прекалено високият наем, събиран за влизане и излизане от автогарата, поради
което ангажираните от дружеството водачи я заобикаляли. Същевременно в депозираното от жалбоподателя Опровержение
на АУАН се твърди, че неспазването на маршрутното разписание е поради дадени указания
от управителя на дружеството-превозвач да не се влиза в Автогара Варна, защото
пътниците не желаели да слизат и да се качват там поради по-голяма опасност от COVID-19. Следва
да се отбележи, че подобни съображения от практическо естество, дори и да имат
някаква степен на достоверност, са без правно значение и по никакъв начин не обуславят
отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
виновно извършеното от него административно нарушение. Неоснователни са твърденията,
изложени в депозираните писмени бележки, за недоказаност на нарушението, тъй
като жалбоподателят бил спрял на спирка по желание пред Автогара Варна, а
проверката му била извършена преди същият да е демонстрирал, че изобщо не
възнамерява да спре в автогарата. Напротив, в показанията си св.Калоянчев
посочва изрично, че проверяващите са следвали управлявания от жалбоподателя
автобус по целия маршрут от началната спирка в гр.Варна до крайната спирка в
с.Разделна, като са пристъпили към съставяне на АУАН едва след изпълнението на
целия маршрут, при пристигането на автобуса в посочената крайна спирка.
Нарушението
също така е извършено умишлено. Жалбоподателят несъмнено е
съзнавал, че нарушава установеното за автобусната линия маршрутно
разписание (видно и от текста на депозираното Оповержение). Поради
това не би могло да се счете, че нарушителят е действал при условията на чл.25
от ЗАНН, в изпълнение на неправомерна служебна заповед, тъй като извършването на административно нарушение е било очевидно за
него.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Описанието на нарушението, макар и лаконично, е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си. Поради това съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че
жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен, като приема, че оспореното наказателно постановление съдържа
всички необходими реквизити и отговаря на нормативните изисквания.
За констатираното нарушение жалбоподателят
правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на чл.102, ал.4, предл.1 от ЗАвПр, предвиждащ специална санкция
за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, какъвто е и процесният случай. Наказанието е
наложено във фиксирания размер,
предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил
законосъобразно наказание, при спазване
на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства за извършването на нарушението. Напротив, от показанията
на свидетеля се установява, че неспазването на маршрутното разписание не е
инцидентна проява, а е практика, установена по съображения на превозвача от
финансово естество, които по никакъв начин не могат да бъдат счетени за
извинителни.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление се
явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Община Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая производството
по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава
изцяло Наказателно постановление № 23-0000561/04.06.2020г. на и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на Д.Т.Д. ***, ЕГН:**********, на основание чл.102, ал.4,
предл.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 37а,
т.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. ***, ЕГН:********** да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: