О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260553
гр. Пловдив, 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 428 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
274 и сл. вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК
Образувано е по частна жалба
на А.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К.С., против Разпореждане №
118274 от 19.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 15689 / 2018 г. по описа на
РС – Пловдив, XV гр. с-в, за издаване на изпълнителен лист № 11470 от 20.12.2018 г. на РС
– Пловдив, XV гр. с-в, в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
жалбоподателката за суми, присъдени в полза на молителя със заповед №
8701/05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 15689 / 2018 г. по описа на РС – Пловдив, XV
гр. с-в. По изложените в
жалбата доводи за нередовно връчване на посочената заповед за изпълнение се
иска отмяна на атакуваното разпореждане. Направено е и искане за присъждане на
сторените разноски по настоящото дело.
В законен срок е постъпил
отговор на частната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, чрез юрк. Г.Н.,
с който се оспорва жалбата като недопустима, алтернативно – неоснователна, и се
излагат съображения в тази насока. Претендират се разноски.
Настоящият съдебен състав
на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите в жалбата и отговора на
същата, и като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалбата е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Видно от
представеното по делото от ЧСИ К.П. копие на Съобщение за образувано
изпълнително дело въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
жалбоподателката е получила същото на 13.11.2020 г. Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК
разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист,
може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за ответника тече
от връчването на поканата за доброволно изпълнение. В случая срокът тече от
връчването на съобщението за образуваното дело, доколкото с получаването на
същото длъжникът за пръв път е узнал за издадения против него изпълнителен
лист. Жалбата е подаден на дата 27.11.2020 г., т.е. в законния срок. Относно
твърденията за недопустимост на жалбата, изложени в отговора на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, е за отбелязване следното. Действително, жалбоподателката
– длъжник по изпълнителното дело, е могла да търси защита и по реда на чл. 423 ГПК, като подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение, с което възражение да оспори вземането, в случай,
че заповедта за изпълнение не ѝ е била връчена надлежно. Тази алтернатива
обаче не я лишава от правото за оспори разпореждането за издаване на
изпълнителен лист по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК, като е право на длъжника сам
да избере пътя си на защита.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Въз основа на заявление,
подадено от Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, е издадена заповед №
8701/05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 15689 / 2018 г. по описа на РС – Пловдив, XV гр. с-в., срещу жалбоподателката А.Н.Т..
Видно от материалите по цитираното частно гражданско дело със съобщение от
05.10.2018 г. на жалбоподателката е връчена чрез нейния син Я.Т. по реда на чл.
46, ал. 2 ГПК заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15689 / 2018 г. Констатирано
е обаче от районния съд, че към съобщението е приложена грешна заповед за
изпълнение, поради което повторно е изпратено съобщение с коректната заповед № 8701/05.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Второто съобщение е връчено на
основание чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, т.е. при заявен отказ на получателя
да получи призовката. Видно от приложената по делото обратна разписка (л.17)
адресът на жалбоподателката е посетен три пъти – на 11.11.2018 г. в 9,13 часа,
на 21.11.2018 г. в 10,08 часа и 28.11.2018 г. в 15,42 часа, като е отбелязано
от призовкаря, че „лицето отказва да получи съобщението“. При тези данни
районният съд е приел, че заповедта е редовно връчена, считано от дата
28.11.2018 г., и е издал обжалваното разпореждане след влизането в сила на
заповедта.
Предмет на настоящата
въззивна проверка е дали законосъобразно е издаден процесния изпълнителен лист.
Съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз
основа на някой от посочените в чл. 404 актове, част от които е влязла в сила
заповед за изпълнение. Видно от материалите по ч. гр. дело № 15689/2018 г. по
описа на РС – Пловдив, съдът, издал листа, е бил редовно сезиран с молба в този
смисъл, инкорпорирана в заявлението за издаване на заповед за изпълнение (л. 3
от ч.гр.дело). След връчването на дата 28.11.2018 г. на заповед №
8701/05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
жалбоподателката А.Т., същата в законен срок не е взела отношение по заповедта,
не е депозирала жалба против нея или възражение по чл. 414 или чл. 414а ГПК. Следователно
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 13.12.2018 г., предвид приложимите
към онзи момент процесуалноправни норми и срокове. Обжалваното разпореждане е
постановено на дата 19.12.2018 г., т.е. след влизането в сила на заповедта за
изпълнение. В тази насока въззивният състав приема, че законосъобразно с обжалваното
разпореждане е издаден и процесния изпълнителен лист. Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен
от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника. Приложената по делото заповед № 8701/05.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15689 / 2018 г. по описа на
РС – Пловдив, XV гр. с-в, е редовна от външна страна, влязла е в сила и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу жалбоподателката А.Т.. Следователно предпоставките
за издаване на процесния изпълнителен лист са били налице.
Твърдението в настоящата
жалба, че отразеното от призовкаря в съобщението за издадената заповед до А.Т.
не отговаряло на истината, не е относимо към настоящото производство, доколкото
предмет на проверка в случая е дейността на районния съд по издаване на
изпълнителния лист. Редовността на връчването на заповедта за изпълнение може
да се изследва в производството по чл. 423 ГПК. Освен това, доколкото
отразеното от съдебния служител при връчването на съдебни книжа съгласно
трайната съдебна практика представлява удостоверяване на факти и обстоятелства
от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност, т.е. в тази ѝ част
призовката има качеството на официален свидетелстващ документ, на основание чл.
164, ал. 1, т. 2 ГПК е недопустимо да се разпитват свидетели за оборване
съдържанието на отразеното от призовкаря.
По изложените съображения
частната жалба се явява неоснователна и ще бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора в
полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. В полза на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните
указания в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015
г., ОСГТК, въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане
на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист (чл. 407,
ал. 1 от ГПК), не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 265079 / 11.02.2021
г. по описа на ОС – Пловдив и с вх. № 283232 / 27.11.2020 г. по описа на РС –
Пловдив, подадена от А.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К.С.,
против Разпореждане № 118274 от 19.12.2018 г., постановено по ч. гр. дело №
15689 / 2018 г. по описа на РС – Пловдив, XV гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, сумата от 50 лв.,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: