№ 68
гр. Пловдив, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500053 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1569 от 13.12.2023г., постановено по гр.дело №1016/2023г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от А. Н. Д. с
ЕГН:**********, от гр.К., ул. И. М. № *, против П., седалище гр.С., бул. В. №
*, искове за заплащане на обезщетение в размер на 26000лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищеца психически и
морални страдания вследствие на незаконното му лишаване от свобода за
срок от 10 месеца, постановено по НОХД №95/2022г. по описа на Районен
съд-Карлово, причинени вследствие на нарушение на чл.5,§1 от КЗПЧОС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, и обезщетение в размер на 10000лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на отчаяние,
бездействие, безпомощност и обреченост, причинени вследствие нарушение
на чл.5,§4 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и А. Н. Д. с
ЕГН:**********, от гр.К., ул. И. М. № *, е осъден да заплати в полза на
1
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Пловдив, сумата от
30лв. разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят А.
Н. Д., който чрез пълномощника адв.А. Б. го обжалва изцяло като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при
допуснати процесуални нарушения относно преценката на събраните
доказателства, довели до необосновани фактически и правни изводи, в
подкрепа на което е изложил конкретни оплаквания и претендира за отмяната
му и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и за присъждане
на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв на адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ в производствата пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна П. не е подала отговор на въззивната жалба, като в
съдебно заседание, чрез прокурор М. Б., поддържа становище и излага
съображения за нейната неоснователност.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от А. Б. Б. против П.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2,ал.1,т.1,предл.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.5,§1 от ЕКЗПЧОС за
заплащане на обезщетение от 26000лв. за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконното му лишаване от свобода за срок от 10 месеца,
наложено с определение от 22.03.2022г. по НОХД №95/2022г. на Районен
съд-Карлово, и с правно основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ във връзка с
чл.5,§4 от ЕКЗПЧОС за заплащане на обезщетение от 10000лв. за претърпени
неимуществени вреди вследствие незаконното му задържане за изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва върху
претендираните главници от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Исковете се основават на твърдения ищецът Д. да е криминално проявен
и многократно осъждан с влезли в сила съдебни актове, всяко едно от
наложените с които наказания към момента да е изтърпял. Последното му
осъждане е по НОХД №95/2022г. по описа на Районен съд-Карлово,
2
съобразно постановеното по него и влязло в сила на 22.03.2022г. определение,
с което е одобрено споразумение за извършено на 18.01.2022г. престъпление
по чл.354а,ал.3,т.1 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 10 месеца, което изтърпял в периода 18.01.2022г.-18.11.2022г. в З. -
П.. Ищецът от ранна детска възраст и до момента страдал от епилепсия и
органично разстройство на личността, довели го до състояние на
неадекватност, нарушение на мисловния процес, значителни поведенчески
отклонения, нестабилно емоционално състояние, параноичност,
непредсказуемост, депресивност, неспособност за правилна ориентация в
заобикалящата го среда и невъзможност за вземане на решения, като през
годините бил направил два опита за самоубийство. В рамките на
наказателното производство по отношение на последно цитираното
престъпление РП-Карлово проявила бездействие при събирането на
доказателства за здравословното му състояние за изясняване на въпроса дали
ищецът е притежавал способността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, при положение, че са
съществували данни за нарушеното му психично здраве, с оглед на които и в
разрез с функциите по чл.46 от НПК не е била назначена психиатрично-
психологична експертиза, която да даде заключение за неговата вменяемост.
Психичното му състояние не позволявало да участва пълноценно в
наказателното производство и да упражнява правото си на защита. Въпреки,
че е добре познат на органите на РП-Карлово във връзка с многобройните
наказателни производства с негово участие, органите на ответника проявили
пасивност по установяване на причините за извършване на съответното
инкриминирано деяние. Психичните заболявания лишили ищеца от
способността да разбира свойството и значението на своите деяния и да
ръководи постъпките си и същият бил наказателно неотговорно лице поради
невменяемост. С оглед на тези обстоятелства, ищецът счита да е налице
нарушение на чл.5,§1,б.А от ЕКПЧ, тъй като, макар и формално процесното
лишаване от свобода да е резултат на постановен от компетентен съд
осъдителен съдебен акт в съответствие с предвидената процедура,
наложеното наказание следва да бъде в съответствие и с целите на защита на
индивида от произвол, какъвто, въпреки спазването на буквата на
националното законодателство, съществува при недобросъвестност или
произвол от страна на властите, а в случая той се изразява в лишаване на
3
ищеца от правото на справедлив съдебен процес поради нарушение на
принципите по чл.6,§3 от ЕКПЧ в резултат на проявеното от страна на
органите на П. бездействие. Вследствие незаконното и произволно лишаване
от свобода ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърняване на честта и достойнството през дългия период на
наказанието, представляващо противоправна социална изолация, загуба на
доверие в П., неудобства и унижение при престоя му в затвора, в който не е
приемал никакви медикаменти и не му било провеждано лечение, като това
довело до влошаване на наличните му заболявания. Бащата на ищеца Н. С.
депозирал изрична молба до ОП-Пазарджик с правно основание чл.447,т.3 от
НПК за прекъсване на изпълнението на наказанието на сина му поради
тежкото му психично заболяване, което било отказано с Постановление от
14.06.2022г. по пр.преписка №1475/2022г., потвърдено с Постановление от
30.06.2022г. по пр.пр.№1784/2022г. на АП-Пловдив, последното потвърдено с
окончателно Постановление от 01.09.2022г. по пр.пр.№8174/2022г. на ВКП.
Ищецът поддържа да не е разполагал с правна възможност в рамките на
производство пред съда да бъде постановено неговото временно
освобождаване във връзка с необходимостта от провеждане на лечение в
съответствие с изискването на чл.5,ал.4 от ЕКПЧ, тъй като постановените от
органите на ответника откази не подлежат на съдебен контрол по НПК, като
те и тоталното пренебрегване на здравословното състояние на ищеца, за което
са били представени множество писмени доказателства и не е била назначена
психиатрично-психологична експертиза, нито е била сезирана медицинската
комисия при ГД“ИН“, компетентна да даде експертно становище за
здравословното състояние и дали е съвместимо с пребиваването му в
пенитенциарно заведение, представляват незаконосъобразни действия, с
които здравето му е било поставено в сериозен риск. Вследствие на това
ищецът изпитвал чувство на отчаяние, безсилие, безпомощност и обреченост,
защото след като бил несправедливо лишен от свобода за значителен период
от време, не му била дадена възможност за ефективно оспорване на
лишаването му от свобода пред съда.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете,
поддържайки в наказателното производство ищецът да е имал защитник,
който е разяснил правата му, както и последиците от сключването на
4
споразумение, включително относно вида и размера на наказанието и режима
на изтърпяването му, при което неговите права са били надлежно съхранени,
като споразумението е одобрено от съда в съответствие с изискванията на
чл.382,ал.7 от НПК да не противоречи на закона и морала. Посочил е, че
българското законодателство не предвижда процесуален ред за разглеждане
пред съд на исканията за временно прекъсване изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за провеждане на лечение, като прокурорските актове
в тази насока са издадени от компетентен орган и е изчерпана цялата
процедура по обжалване на същите, включително пред ВКП, а П. не може да
носи отговорност относно законодателния ред по иницииране на тези
процедури. Оспорил е настъпването на твърдените неимуществени вреди,
както и размера на претендираните обезщетения, акцентирайки на
обремененото съдебно минало на ищеца и икономическия стандарт в страната
през релевантния период.
С обжалваното решение съдът е приел исковете за допустими, но
неоснователни, тъй като по наказателното дело на ищеца е бил назначен
служебен защитник и одобреното по същото споразумение има характер на
присъда, като по делото не е имало каквито и да било данни ищецът да е
страдал от психични или неврологични заболявания и нито той нито близките
му са съобщили за такива, за да е било налице основание по чл.144,ал.2,т.3 и
т.4 от НПК органите на П. да назначат в досъдебната фаза или да поискат
назначаване в съдебната фаза на съдебно-психиатрична експертиза за
състоянието му, за да се приеме да е налице бездействие и той да е незаконно
лишен от свобода по смисъла на чл.5,§1 от КЗПЧОС. Приел е, че чл.5,§4 от
КЗПЧОС изисква всяко лишено от свобода лице да има право да обжалва
законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да
се произнесе и в случай, че задържането е неправомерно, да нареди
незабавното освобождаване на задържаното лице, като разпоредбата на
чл.447,т.3 от НПК предвижда, че изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ може да бъде прекъснато при тежко заболяване на осъдения – до
неговото оздравяване, компетентен да се произнесе за което, съгласно
чл.448,ал.1 от НПК, да е окръжният прокурор по местоизпълнението на
наказанието, чийто отказ не подлежи на съдебен контрол, а на обжалване пред
по-горестоящата прокуратура на основание чл.143,ал.1 от ЗСВ, но в случая да
не е налице причинна връзка между поведението на П. и претърпените от
5
ищеца вреди, тъй като липсата на предвидена в българското законодателство
правна възможност отказът на прокурора да прекъсне изпълнението на
наказанието да подлежи на съдебен контрол не обосновава
действия/бездействия на субектите по чл.2,ал.1 от ЗОДОВ – разследващи
органи, прокуратура или съд, които да представляват деликт и в резултат на
тях да са настъпили вреди, както и защото, според събраните доказателства,
ищецът не е имал оплаквания при постъпването му в затвора, нито са
констатирани обективни находки за тежко заболяване по смисъла на
чл.447,т.3 от НПК, както и не е съобщил, че приема медикаменти, които
трябва да продължи да приема по лекарско предписание и по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, при което за прокурора
не са съществували обективни данни да прецени необходимостта от
назначаване на СМЕ по прокурорската преписка, като не е предвидено
нормативно задължение за сезиране на медицинската комисия по чл.138,ал.1
от ЗИНН при постъпило искане за прекъсване на изпълнението на
наказанието, респективно отказ да бъде прекъснато.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
Безспорно се установява от представените в първоинстанционното
производство епикризи, амбулаторни листове и експертни решения на ТЕЛК,
от показанията на ангажираните от ищеца свидетели ГИ, Н. Д.-баща и
ЛИлекуващ лекар, а също и от приетото във въззивното производство при
условията на чл.266,ал.3 от ГПК заключение на комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза, изготвено въз основа на всички
събрани доказателства и след проведени на 15.02.2024г.
съдебнопсихиатричен преглед и психологично изследване, че А. Д. от ранна
детска възраст страда от „епилепсия“, в резултат на мозъчните нарушения от
която при него е налице „органично разстройство на личността“ с развиващи
се във времето промени в психичната деятелност по органичен тип и налични
дефицитни стойности във всички психични обеми: интелектуален, паметов,
мисловен, а оттам емоционален и личностов, което заболяване е хронично и
постоянно във времето.
Установява се от представената от ответника справка за съдимост, че
6
ищецът Д. е бил осъждан девет пъти в периода 2012-2020г. за кражби,
причиняване на телесни повреди, унищожаване или повреждане на чужди
вещи, едро хулиганство и държане на наркотични вещества, за което е
изтърпявал реално наказания „лишаване от свобода“, като последното е
изтърпяно на 08.04.2021г. Според материалите по приложеното НОХД
№95/2022г. по описа на Районен съд-Карлово, на 18.01.2022г. е образувано
бързо производство №24/2022г. по описа на РУ на МВР-гр.Карлово на
основание чл.356,ал.3 от НПК за извършено на 18.01.2022г. престъпление по
чл.354а,ал.3,т.1 от НК - държане на високорисково наркотично вещество, за
което Д. с Постановление от 19.01.2022г. на РП-Пловдив, ТО-Карлово е бил
привлечен като обвиняем, назначен му е по реда на правната помощ и при
условията на задължителна защита по чл.94,ал.1,т.6 от НПК защитник адв.П.
Т., и с Постановление от 19.01.2022г. е задържан за срок от 72 часа, а с влязло
в сила на 25.01.2022г. протоколно определение №28 от 21.01.2022г. по
ЧНД№35/2022г. на Районен съд-Карлово спрямо него е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. На 18.02.2022г. е внесен обвинителен
акт в съда и в съдебно заседание на 22.03.2022г. е представено споразумение
по чл.381 от НПК, след обсъждане параметрите на което с участието на
ищеца като подсъдим и неговия служебен защитник, според които се
признава за виновен в извършването на посоченото престъпление и му се
налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим и при изпълнението на което се
приспада времето, през което е бил задържан по делото по ЗМВР и НПК,
считано от 18.01.2022г. до влизане в сила на споразумението, същото е
подписано и одобрено от съда, като производството по наказателното дело е
прекратено с окончателно определение и е потвърдена взетата спрямо Д.
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Според изпратените от З. - П.
документи, Д. е пребивавал в ареста за времето от 19.01.2022г. до
17.02.2022г., когато е преведен в затвора, по повод което е извършен
медицински преглед, според представената за който справка, той не е
съобщил за оплаквания и е констатирано да е във видимо добро общо
състояние, афибрилен, без редовна терапия. В здравния картон е отразено да
употребява амфетамини, както и да е преглеждан на 04.05.2022г. с
констатация да е клинично здрав при постъпването и да не приема
медикаменти и на 15.11.2022г. по повод освобождаването му от затвора с
7
отразена липса на оплаквания, като е освободен на 17.11.2022г. поради
изтърпяване на наказанието. От материалите по изпратената пр.пр.
№1475/2022г. на ОП-Пазарджик, ведно с пр.№3651/2022г. на ОП-Пловдив, се
установява, че на 17.05.2022г. бащата на ищеца Н. С. Д. е подал молба вх.
№3651/22 до ОП-Пловдив с приложени към нея медицински документи,
които са представени и с исковата молба, съдържаща искане след анализ на
същите и извършване на съдебно-медицинска психиатрична експертиза синът
му да бъде освободен от изтърпяване на наложеното наказание, поради това,
че неговото цялостно здравословно състояние от раждането до настоящия
момент не му позволява да бъде задържан под стража и да изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в затвора. Молбата е изпратена по
компетентност на ОП-Пазарджик. Във връзка с нея е изготвена медицинска
справка от 09.06.2022г. от директора на МЦЗП, според която при последния
му престой в затвора за периода от 09.12.2020г. до 07.04.2021г. ищецът не е
имал оплаквания, не е имал припадъци, но употребявал ПАВ – марихуана и
амфетамини, не е бил регистриран припадък и не е имало съществени прояви
на личностовите отклонения, не е приемал медикаменти и е освободен без
оплаквания, като при първоначалния преглед от последното му настаняване в
затвора, извършен на 04.05.2022г., не е имал оплаквания и не са констатирани
съществени отклонения в статуса, от когато не е посещавал медицинския
център, а при осъществения на 09.06.2022г. по повод подадената молба
преглед отново не е имал оплаквания и без съществена обективна находка,
като твърдял, че няма никакви претенции и представа за молбата на баща му,
с когото не поддържал контакт, при което е изложено заключение, че към
настоящия момент няма медицински основания спрямо Д. да бъде приложен
чл.447,т.3 от НПК – прекъсване на наказанието поради влошено здравословно
състояние. Изготвено е и становище от началника на затвора, съдържащо
данни относно съдебното минало на Д., както и характеристични такива, с
оглед справянето му с условията на живот в затвора, и оценка на риска,
определен като висок от вреди по отношение на /не/познати лица в условията
на свобода. Въз основа на това с Постановление от 14.06.2022г. на ОП-
Пазарджик е постановен отказ да бъде прекъснато изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“, наложено на Д.. Постановлението е
потвърдено с Постановление от 30.06.2022г. на Апелативна прокуратура-
Пловдив, а последното е потвърдено с Постановление от 01.09.2022г. на
8
Върховна касационна прокуратура. При произнасянията органите на П. са
приели да не е налице необходимост от назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза относно състоянието на Д., с оглед наличните медицински данни
за него.
Според свидетелите И. и Д., преди последният му престой в затвора
ищецът провеждал медикаментозно лечение на наличното му от ранна детска
възраст заболяване, като по време на престоя му там не било провеждано
никакво лечение, не му давали предписаните лекарства и излезнал в много
тежко състояние, което, според първия свидетел, след припадък наложило по
спешност да бъде откаран в психодиспансера в гр.Пловдив, за което писмени
доказателства не са представени, а, според втория свидетел, наложило да го
приемат в болница /Х. в гр. П./ за почистване на киста, което последно се
потвърждава от изпратената от РЗОК-Пловдив справка за пролежаване в У С
Г“ЕАД за периода 24-26.01.2023г. с диагноза „пилонидална киста с абсцес“.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на двамата свидетели
досежно твърдяното от тях ищецът да е излезнал в много тежко състояние от
затвора поради това, че при престоя му там не е провеждал медикаментозно
лечение, като противоречиви и неподкрепящи се от други доказателства.
Така, според св.ЛИ, Д. бил неин пациент от м.10.2017г., когато за първи път
посетил кабинета й и от когато всяка година по един или два пъти идвал на
контролни прегледи при нея като психиатър, като при последното му
посещение на 14.06.2023г. при него имало леко влошаване поради това, че
през време на престоя си в затвора през 2022г., според съобщеното й, спрял
лекарствата, а състоянието му изисквало непрекъснато доживотно лечение и
рязкото спиране на антиепилептичния препарат можело да доведе до
припадъци, каквито за целия период, през който тя го е наблюдавала, не е
имал, а спирането на невролептика можело да доведе отново до психотично
състояние. Цитираният свидетел опровергава твърденията на първите двама
относно тежкото състояние на ищеца във връзка с основното му заболяване
след неговото освобождаване от затвора. Освен това, от приетото във
въззивното производство заключение на комплексна експертиза, което
настоящата инстанция възприема като компетентно, обосновано и
кореспондиращо на писмените доказателства относно хронологично
проследеното състояние и лечение на ищеца, се установява, че промяната на
личността при Д. е налице от 2017г. и тя е бавен процес, изразяваща се с
9
промени във всички психични обеми, основно в емоционално-волевата сфери
и поведението, което е трайно асоциално и към момента няма промяна в
постъпките му, като той е некритичен, продължава да злоупотребява с ПАВ и
алкохол, не поддържа отношения със семейството си, не приема редовно
терапия, не преработва престоя си в затвора като травматичен и няма данни за
реакция на стрес или разстройство на адаптацията, нито влошаване на
състоянието му по време на престоя в затвора, през който е било необходимо
противорецидивно антиепилептично лечение и са били налице условия за
провеждане на поддържаща терапия, и непосредствено след това, а след
излизането му от затвора не е хоспитализиран и не е променена
поддържащата му терапия, не е имал извънредни психично здравни нужди.
Няма данни за задълбочаване на заболяването му, нито за влошаване на
общото му соматично и на психичното му състояние след излежаване на
присъдата през 2022г. Провежда несистемно лечение. Понастоящем живее
сам, работи в колектив и се издържа сравнително самостоятелно. Не може да
дефинира и не изпитва чувство за вина, срам, наранени чест и достойнство
като последица от осъждането, което е поредно и престоя в затвора също,
като е налице познаване на условията и средата в него и бърза адаптация към
тях. При него не е налице продължително разстройство на съзнанието –
умствена недоразвитост или деградация на личността. Към 18.01.2022г., както
и в периода 18.01.2022г.-18.11.2022г., е бил със запазена годност и в
състояние да разбира свойството или значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Настоящата инстанция намира, че нормата на чл.5,пар.1 от КЗПЧОС
прокламира правото на свобода и сигурност, според което, никой не може да
бъде лишен от свобода, освен в посочените в букви А-F случаи, сред които по
б.А – законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от
компетентен съд присъда. Конвенцията изисква всяко лишаване от свобода да
бъде в съответствие с целите по чл.5,пар.1 за защита на индивида от
произвол, а именно при наличие на правна сигурност и в рамките на
определения срок. Одобреното от наказателния съд споразумение, с каквото в
случая на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода“, има
последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл.383,ал.1 от НПК. С
твърденията си да е бил наказателно неотговорно поради невменяемост
вследствие на заболяването му лице, чието състояние не е позволявало
10
обективно да узнае, разбере и упражни правата му на защита в наказателното
производство, ищецът всъщност оспорва наличието на законовите
предпоставки по чл.382,ал.7 от НПК за одобряване на споразумението, когато
то не противоречи на закона и морала, които са били предмет на преценка при
одобряването му с окончателен съдебен акт, който подлежи на проверка,
съгласно чл.419 от НПК в рамките на производство по Глава Тридесет и трета
от НПК по възобновяване на наказателни дела, каквото в случая не е било
инициирано. Те не могат да бъдат преразглеждани от гражданския съд, за
който присъдата, съгласно чл.300 от ГПК, е задължителна, включително по
реда на ЗОДОВ, и след като определението за одобряване на споразумението
не е отменено с оправдаване на ищеца или прекратяване на наказателното
производство спрямо него, съобразно чл.425,ал.1,т.2 от НПК, не може да се
приеме той да е бил незаконно лишен от свобода в нарушение на
чл.5,пар.1,б.А от КЗПЧОС, за да е налице основанието по чл.2,ал.1,т.1 от
ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Следва да се има
предвид и установеното от фактическа страна, според което към датата на
извършване на инкриминираното деяние – 18.01.2022г., и за целия процесен
период до 18.11.2022г., в който е проведено наказателното производство
спрямо ищеца Д. и е изтърпяно наложеното му наказание „лишаване от
свобода“, той е страдал от детска възраст от епилепсия с развито органично
разстройство на личността, което заболяване е хронично и постоянно във
времето, но не е довело до продължително разстройство на съзнанието и
същият е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, при което не е налице нарушение
на принципите на чл.6,пар.3 от ЕКЗПЧОС относно правото му на защита и
неговото ефективно упражняване в рамките на наказателното производство,
включително с назначения му по реда на правната помощ служебен защитник,
каквото да е довело до незаконно лишаване от свобода вследствие твърдяното
бездействие на П. да назначи или поиска пред съда назначаване на съдебно-
психиатрична експертиза за установяване на неговото психично състояние,
противно на оплакванията във въззивната жалба.
Според чл.5,пар.4 от Конвенцията, всяко арестувано лице има право да
обжалва законността на неговото задържане в съда, който е длъжен в кратък
срок да се произнесе и в случай, че задържането е неправомерно, е длъжен да
нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. По този начин
11
Конвенцията препраща към националното законодателство. Същото не
предвижда процедура по съдебно обжалване на постановлението по чл.447,т.3
от НПК на окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието по
чл.448,ал.1 от НПК, с което се отказва прекъсване на изпълнението на
наказанието при тежко заболяване на осъдения – до оздравяването му. При
липса на предвиден съдебен контрол и съгласно чл.143,ал.1 от ЗСВ
постановлението може да се обжалва пред непосредствено по-горестоящата
прокуратура. В конкретния случай този ред е изчерпан, като отказът е
потвърден окончателно с постановление на ВКП. Лишаването на ищеца от
правото да обжалва пред съд отказът на прокурора да прекъсне изпълнението
на наказанието не е вследствие поведението на правоприлагащите органи, а се
дължи на липсата на национална законодателна уредба в тази насока, поради
което претърпените от нарушаване на това право вреди не могат да се вменят
в отговорност по чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ на П. като процесуален субституент
на Държавата в качеството на причинил увреждането неин орган, с което е
обоснована от ищеца легитимацията й. Освен това, от събраните
доказателства се установява, че заболяването на ищеца е изисквало постоянна
поддържаща медикаментозна терапия, като в медицинското звено към затвора
са били налице условия за нейното провеждане. През време на изтърпяване на
наложеното му наказание той не е съобщил за прилаганата терапия, не е имал
оплаквания по повод наличното му заболяване, не се е налагало да посещава
медицинския център към затвора заради влошаване на състоянието му във
връзка с това заболяване, не е имал епилептични припадъци, като
положението му и обективно по медицински показания не се е влошило,
включително непосредствено след неговото освобождаване. При тези
обстоятелства не е била налице необходимост от назначаване на експертиза
от прокурора, нито състоянието на ищеца е било тежко по смисъла на
чл.447,т.3 от НПК и несъвместимо със статута му на лишен от свобода, за да
се е налагало прекъсване на изпълнението на наказанието до стабилизиране на
здравния му статус.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявените
искове, които като такива правилно са отхвърлени с обжалваното
първоинстанционно решение и то следва да се потвърди.
С оглед отхвърляне на исковете и на основание чл.10,ал.2 във връзка с
12
чл.9а,ал.2 от ЗОДОВ, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Пловдив,
сумата от общо 1197,59лв., представляваща заплатени от бюджета на съда
възнаграждения за вещите лица по допуснатата във въззивното производство
по негово искане комплексна съдебна психиатрично-психологична
експертиза.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1569 от 13.12.2023г., постановено по
гр.дело №1016/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА А. Н. Д. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. И. М. № *, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-
Пловдив, сумата от 1197,59лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и петдесет
и девет стотинки/, представляваща разноски във въззивното производство за
възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13