Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
Гр. Перник, 21.12.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура- Перник, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 30 по описа за 2023
година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1, във вр. с чл.4
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „****“ ООД с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от
управителя И.К.Б. чрез адвокат Б.Ц.В. *** против Национална агенция за
приходите със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №52, представлявано от изпълнителния директор Б.Д.М..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответника да му заплати сума в размер на 14 000 (четиринадесет
хиляди) лева, изменена в хода на съдебното заседание на 10665,76 лв. (десет
хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба, а именно 06.02.2023 година до
окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото
разноски, причинени от влязла в сила Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година по силата на която
са извършени действия по фактическо запечатване и забрана за достъп до
търговски обект - магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. Перник, ул. ****.
Посочва се, че имуществените вреди под формата на пропуснати ползи от
нереализирани търговски продажби се отнася за периода 18.11.2022 година до
02.12.2022 година.
В проведеното на 23.11.2023 година съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б.В. ***,
който моли съда да уважи искането за присъждане на обезщетение в посочения в
исковата молба размер, съобразно причинените на ищеца имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи. Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски, за което прилага списък по реда на чл.80 от ГПК. Подробни
доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Ответникът по иска – Национална агенция за приходите,
редовно призован се представлява от главен юрисконсулт М.К., която моли съда да
постанови съдебно решение, с което да остави без уважение и да отхвърли като
неоснователна и недоказана депозираната искова молба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи развива в представени по делото
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прокурор
Красимир Тренчев намира исковата претенция за недоказана по основание и размер,
поради което счита същата за неоснователна и като такава предлага на съда да
бъде отхвърлена.
Настоящият съдебен състав на Административен съд -
Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.2 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2021 година в 13:00 часа от страна на инспектори
по приходите е извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.49 от
ДР на ЗДДС, а именно – магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. Перник,
ул. ****, стопанисван от „****“ ЕООД с ЕИК: ****, като в хода на извършената
проверка било установено, че търговецът „****“ ЕООД в качеството си на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговски
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство. Констатациите били обективирани в Протокол за
извършена проверка № 0462832 с дата 03.01.2021 година. / лист 97/.
С оглед на констатациите отразени в Протокол за извършена
проверка № 0462832 на дата 03.01.2021 година е издадена Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година от Л.П.Х.на
длъжност: началник на отдел „Оперативни дейности - София“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.118, ал.1 от ЗДДС,
във вр. с чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна
административна мярка – „запечатване на търговски обект“ – магазин за алкохол и
цигари, находящ се в гр. Перник, ул.****, стопанисван от „****“ ЕООД с ЕИК: ****
и е забранен достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.
186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ е връчена на управителят на „****“ ЕООД на
20.02.2021 година /лист 96/.
Срещу така издадената ЗНПАМ е депозирана жалба от страна
на „****“ ЕООД пред Административен съд- Перник, който с Решение № 94 от
28.04.2021 година, постановено по адм. дело. № 165 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата като неоснователна. /лист 120/.
Постановеното от страна на първоинстанционният административен съд решение е
оспорено пред Върховен административен съд, който с Решение № 8229 от
28.09.2022 година, постановено по адм. дело № 10051 по описа за 2021 година е
оставил в сила решението на първоинстанционния съд /лист. 119/.
В изпълнение на влязлата в сила Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година на
18.11.2022 година, в 18:30 часа в гр. Перник, ул. **** е запечатан магазин за
алкохол и цигари, стопанисван към този момент от „****“ ООД, представляван от И.К.Б.
в качеството му на управител, като е предвиден срок за отпечатване на обекта на
02.12.2022 година. С цел удостоверяване на извършените действия е съставен
Протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ с дата 18.11.2022
година. / лист 8/.
На 02.12.2022 година в 18:00 часа е извършено отпечатване
на посочения по-горе търговски обект, находящ се в гр. Перник, ул. ****,
стопанисван от „****“ ООД, представляван от управителя И.К.Б.. Съставен е
Протокол за отпечатване на търговски обект при наложена принудителна
административна мярка с дата 02.12.2022 година /лист 9/.
От представените по делото писмени доказателства, както
от страна на ищеца, така и от страна на Община Перник, депозирани с Молба с вх.
№ 1503 от 26.05.2023 година се установява, че в следствие на тръжна процедура,
проведена на основание Решение № 619 от 26.08.2021 година на общински съвет /лист
149/, със Заповед № 1895 от 18.10.2021
година кметът на Община Перник е определил „****“ ООД, представлявано от И.К.Б.
за спечелил търга с тайно наддаване за отдаване под наем на общински имот,
представляващ – две помещения с обща площ от 39, 00 кв.м., находящ се в гр.
Перник, ул. ****, обект с идентификатор ****, ****/***година за търговска
дейност. /лист 178/. Въз основа на тази заповед и на основание чл.14, ал.1,
ал.2 и ал.3 от Закона за общинската собственост, чл.23 и чл.105, ал.1 от
Наредба № 8 за общинското имущество на територията на Община Перник е сключен
Договор за наем № 211150Р560 от 01.11.2021 година между Община Перник, ЕИК: ****
с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от С.В., в качеството
й на наемодател и „****“ ООД , с ЕИК: ****,
представлявано от И.К.Б. с ЕГН: **********, в качеството му на наемател
за отдаване под наем на две помещения с обща площ – 39,00 кв.м, намиращи се в
гр. Перник, ул. ****, обект с идентификатор ****, ****/***година, като е
посочено че същият ще се използва за търговски дейности. /лист 179/. Към
договора е сключен Анекс № 1 от 01.02.2022 година /лист 182/.
В представената молба с вх. № 1503/26.05.2023 година, в
хода на настоящото съдебно производство, Община Перник е заявила, че към датата
на провеждане на тръжната процедура и сключването на договор за наем за
помещенията общинска собственост не е била издадена ПАМ за запечатването им,
като Община Перник е уведомена от наемателя след запечатването на помещенията,
което е станало след провеждане на тръжната процедура, сключването на договора
за наем и влизането му в сила, доколкото съгласно Анекс № 1 от 01.02.2022
година, Договорът за наем № 211150Р560 от 01.11.2021 година влиза в сила на
01.02.2022 година и се сключва за срок от 5 години.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с
установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля И. Г.Л.,
българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по
делото. Пред съда същият е заявил, че е съдружник в „****“ ООД и че при
участието им в търг за отдаване по наем на процесният обект от Община Перник не
са им казали, че същият подлежи на запечатване. Посочва, че когато са били на
място и по време на кандидатстването е нямало обозначение, нито поставени
табели и че към този момент не са знаели, кой е бил предишният ползвател на
помещението и преди наемането на търговския обект в Регистъра на търговските
обекти не са извършвали проверка. Същият е заявил, че не са знаели за фирмата ****,
а са разбрали за нея едва през ноември, когато станало ясно, че от страна на
НАП ще бъдат предприети действия с цел запечатване на обекта. Заявява, че
процесният обект представлява складово помещение в едната си част, а другото е
основно и има стълбище, което е запечатано. Така дадени свидетелските показания
настоящият съдебен състав ги кредитира.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза /ССЕ/, като е определено за вещо лице – М.П.Г.- Л.. Задачите на
експертизата са пет на брой, като вещото лице е направило подробен анализ на
поставените въпроси и в заключителната си част е дало следните отговори в
посока на това, че общо отчетеният оборот от дейността на жалбоподателя за
периода от 1 април 2022 година до 31 декември 2022 година е в размер на
239 522,01 лева с ДДС, в това число реализиран приход в размер на
199 601,67 лева без ДДС и ДДС в размер на 39 290,34 лева. Определено
е от вещото лице, че месечният оборот от търговската дейност на жалбоподателя
за периода от 01.04.2022 година до 31.12.2022 година, е в размер на
26 613,56 лева, в това число на 22 177,96 лева без ДДС, а средно
месечният оборот от търговската дейност за периода от 01.04.2022 година до
31.10.2022 година и от 02.12.2022 година до 31.12.2022 година е в размер на
27 942,27 лева, в т.ч без ДДС в размер на 23 285,22 лева. Вещото лице
е констатирало, че средно дневния оборот за периода от 01.04.2022 година до
18.11.2022 година и от 02.12.2022 година до 31.12.2022 година е в размер на
914,21 лева с ДДС, респективно 761,84 лева без ДДС. В експертизата експертът
посочва, че ако обектът не беше запечатан от органите по приходите в периода
18.11.2022 година до 02.12.2022 година стойността на нетните приходи за
извършване на търговска дейност по смисъла на §1, т.11 от ЗСч щеше да бъде в
размер на 10 665,76 лева. Вещото лице посочва също така, че размерът на
необходимите и присъщи разходи, в това число разходи за наем, за режийни
разноски, външни услуги и за заплати на наетия на работа персонал за времето от
18.11.2022 година до 02.12.2022 година, т.е. времето през което обектът е бил
запечатан възлиза в размер на 755,62 лева. Вещото лице е изчислило и размера на
печалбата, която дружеството би реализирало от дейността си в процесния
търговски обект за периода на затварянето от 18.11.2022 година до 02.12.2022
година, като посочва, че за периода от
01.10.2022 година до 31.10.2022 година осчетоводените нетни приходи от продажби
са общо в размер на 22 797,30 лева, като разходите за дейността на обект
„Нон Стоп“ за м. октомври 2022 година са общо в размер на 21 753,10 лева,
като реализираната печалба за м. октомври 2022 година е в размер на
1 044,20 лева, а размера на печалбата на дружеството за периода от
18.11.2022 година до 02.12.2022 година се предполага от вещото лице, че ще бъде
в размер на 485,53 лева, като за месец ноември е в размер на 426,38 лева, а за
месец декември е 58,95 лева. В заключението се посочва, че при ръст на
инфлация, измерен с индекс на потребителските цени с базов период октомври 2022
и с наблюдаван период месец ноември е 0,8%, а с наблюдаван период м. декември
2022 година е 1,7%. При тези параметри вещото лице е изчислило, че
предполагаемият размер на печалбата за периода от 18.11.2022 година до
02.12.2022 година, изчислен от вещото лице с ръста на инфлация е в общ размер
на 489,74 лева, в това число за месец ноември 2022 година е в размер на 429,79
лева, а за месец декември 2022 година е в размер на 59,95 лева. Така дадено
заключението настоящият съдебен състав го кредитира.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите на граждани и
юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В
настоящия случай се претендира обезщетение от незаконосъобразно фактическо
действие по изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка въз основа на което са налице пропуснати ползи за дружеството.
За успешното
провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо
установяване на следния фактически състав: 1. Незаконосъобразен акт или
незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при
осъществяване на административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3.
причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и
бездействия. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки
в тяхната логическа последователност носи ищеца, търсещ присъждане на
обезщетението.
Административната
дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на
тези, които я осъществяват са в изпълнение на нормативен акт.
Съгласно чл. 1,
ал. 1 на ЗОДОВ държавата носи отговорност, както за незаконните индивидуални
административни актове, издадени от нейните органи, така и за преките
действия/бездействия на длъжностните лица, които изпълняват функции, възложени
им с нормативен акт. В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ законодателят е разграничил
дейността по издаване на административните актове и тази, която е проява на
физическо действие или бездействие. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна.
Възникването на право на обезщетение в случая предполага
установяване на незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразни
действия на служител на ответника. Незаконността на действието или
бездействието ще се определи от несъобразеността на поведението на длъжностното
лице с разпоредбите на нормативния акт. Право пораждащият юридически факт за
фактическото действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката се
опосредява от властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт
ще е индивидуален или общ административен акт. За правилното решаване на спора
е от значение кои са фактическите незаконни действия, намиращи се в причинна
връзка с твърдяните от ищеца вреди, къде са регламентирани в нормативен акт
като дължими фактически действия във връзка с управленчески правоотношения.
Ищеца претендира вреди от наличие на незаконосъобразен акт – заповед за
налагане на принудителна административна мярка, с осъществено фактическо
действие по изпълнението на същата. От събраните по делото доказателства се
установи, че заповедта с която е наложена принудителна административна мярка е
обжалвана, пред Административен съд- Перник, който с Решение № 94 от 28.04.2021
година, постановено по адм. дело. № 165 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Постановеното от страна на първоинстанционният административен съд решение е
оспорено пред Върховен административен съд, който с Решение № 8229 от
28.09.2022 година, постановено по адм. дело № 10051 по описа за 2021 година е
оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Поради изложеното съдът
приема, че не е налице незаконосъобразен административен акт. Твърди се наличие
на фактически незаконни действия по осъществено запечатване. Терминът
"действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ.
Легално определение на термина "действие", липсва в посочените
нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко
такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице което не е юридически
акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно
неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице
"бездействие", то задължително е необходимо да се установи дали този
държавен орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши
дължими по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими
от норма, закон. Това има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
говорейки за незаконосъобразно бездействие. В този случай задължението на административния
орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата
елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно
правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно
правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право,
което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез
съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е
необходимо издаване на индивидуален административен акт. За незаконосъобразно
действие на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за
което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то
е извършено в противоречие с нея. Твърдяните действия от страна на ищеца не са
фактически, а правни такива. Това, че към момента на запечатване обекта се
стопанисва от друго дружество, не се отразява на законосъобразността на
наложената принудителна административна мярка, доколкото съгласно чл. 187, ал.
1, изр. 2 от ЗДДС, „…. мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът
или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът
ще бъде запечатан. Национална агенция за приходите оповестява на своята
интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и
тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено
трайно закрепено съобщение за запечатванетно и/или информацията за подлежащия
на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на
интернет страницата на приходната администрация“. Т.е. законът въвежда
необорима презумпция за знание на третите лица, че обектът подлежи на
запечатване в случаите, когато същият този обект е обявен на интернет
страницата на НАП. В тази връзка видно от приложените по делото списъци /стр.
105 и стр. 114/ е, че търговският обект подлежащ на запечатване със ЗНПАМ №
ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 г. е обявен в списък на 03.03.2021 г. и относим
за месец февруари 2021 г. /под № 270 от списъка/. Същият този търговски обект и
неговото запечатване е оповестен и в Списък на подлежащите на запечатване
търговски обекти и тяхното местонахождение относим за месец ноември 2021 г. и
обявен на 01.12.2021 /под № 146 от списъка/, момент към, който вече е бил сключен
Договор за наем от дата 01.11.2021 г., между Община Перник и „****“ ООД. Ето
защо в настоящия случай са били налице законовите предпоставки за привеждане в
изпълнение на потвърдената от съда ЗНПАМ № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 г., а
именно извършване на запечатването на процесния търговски обект.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата
предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, сочените от
ищеца действия не са фактически, а правни. Тези действия по запечатване на
търговския обект и забрана достъпа до него са в резултат на издаден
административен акт, който е влязъл в законна сила и е следвало да бъде
приведен в изпълнение.
Липсата на една от предпоставките представлява достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск.
По изложените съображения съдът намира иска за
неоснователен и следва като такъв да бъде отхвърлен. Неоснователността на
главния иск обуславя и неоснователност, а от там и отхвърляне и на акцесорната
претенция за лихви.
При този изход на спора и предвид
правилото на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и
чл. 143, ал. 3 от АПК, своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
В тази връзка ищецът следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по
приходите, направените по делото разноски, в размер на 200 (двеста) лева, определени
по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на
Административен съд - Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „****“ ООД с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от
управителя И.К.Б. чрез адвокат Б.Ц.В. за заплащане на сумата от 10665,76 лв.,
представляващи пропуснати ползи, които са в резултат на издадена заповед налагане на
принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832/08.02.2021 г. на началник
на отдел "Оперативни дейности" – София в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е постановено – запечатване и забрана достъпа
до търговски обект, стопанисван от дружеството за срок от 14 дни, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба –
06.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „****“ ООД с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от
управителя И.К.Б. ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/