№ 1525
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500147 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 286 308 /02.12.2020г.,
подадена от „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к.1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ 76А, ет.8, представлявано от
И.С.Т., срещу решение № 260 946 / 29.10.2020г., постановено по гр.д. № 18 226 / 2018г. на
ВРС, 19 с-в, с което е отхвърлен предявеният от „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК *********
срещу В. СЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ****, осъдителен иск с правно основание чл. 79
ЗЗД за сумата от 3580.00 евро, представляваща част от дължима главница в размер на
4570,93 евро по Договор за кредит № 0040711 от 21.12.2009г., който се усвоява чрез
международна кредитна карта iCard Mastercard Mall Varnа № 0040711 /21.12.2009г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба в съда –
03.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и задължителната
съдебна практика. Съображенията са следните: 1/ Първоинстанционният съд е направил
погрешен извод, че за процесното вземане е изтекла погасителната давност; 2/
1
Първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата, считано от която
започва да тече давностният срок; 3/ Първоинстанционният съд неправилно е преценил
обстоятелствата във връзка с настъпване на предсрочната изискуемост на процесното
вземане; 4/ Първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид изменението на
условието за настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост по процесния Договор за
револвиращ кредит; 5/ Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните,
не е дал указания на страната и не е разпределил правилно доказателствената тежест.
Покана за изпълнение с изх. № 40711/1 от 19.08.2013 г. (Приложение № 14 , към
исковата молба) представлява единствено, както сочи името й – покана за изпълнение, но не
и уведомление за предсрочна изискуемост. В нейното съдържание липсва категорично
изявление, че усвоеният кредит се обявява за предсрочно изискуем, в какъв размер и
конкретно от кой момент. По никакъв начин от текста на приложената Покана за
изпълнение, не може да се направи извод, че ищцовото дружество е уведомило ответницата,
че считано от 11.09.2013 г. обявява целият усвоен револвиращ кредит за предсрочно
изискуем -подобно изявление липсва, поради което изводът на първоинстанционния съд в
този смисъл бил неправилен. Обратната разписката, приложена по делото, за изпращане на
поканата до ответницата (част от Приложение №14 към исковата молба) не е разписка за
доставяне на пратката с поканата, а е разписка за връщане на непотърсената пратка и
отбелязването на пощенското клеймо на дата 11.09.2013 г., означава, че това е датата, на
която пратката е върната на подателя - ищцовото дружество, а не когато е настъпила
предсрочна изискуемост. Сочи, че дори и да се приеме, че тази покана за изпълнение може
да послужи като уведомление за предсрочна изискуемост, то същата изобщо не е достигнала
до ответницата А. - длъжник, поради което не е настъпила предсрочна изискуемост, считано
от 11.09.2013 г. Твърди, че най-ранният момент, в който до ответницата е достигнало
изявление за предсрочна изискуемост е с получаване на препис от исковата молба в
първоинстанционното производство от назначения особен представител. Твърди на още
едно основание, че не е налице редовно обявена предсрочна изискуемост на 11.09.2013г., а
именно поради обстоятелството, че съгласно изменението на Условията за настъпване на
предсрочна изискуемост от 30.04.2010 г., считано от 01.06.2010 г. предсрочна изискуемост
по процесния револвиращ кредит настъпва след неплащане на 6 (шест) последователни
МПВ,а не 2 (две). Излага доводи, че изменението на условието за удължаване на периода на
неизпълнение преди настъпване на предсрочна изискуемост е валидно и при липса на
писмена форма и страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - арг. чл. 293, ал. 3
ТЗ. Тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като по делото безспорно се установи,
че и след изменението в сила от 01.06.2010 г., Кредитополучателят А. е продължила да
ползва предоставяния й револвиращ кредит и е продължила изпълнението по процесния
договор, включително е сключила Допълнително споразумение през 2013 г. Твърди, че
първоинстанционният съд, в противоречие със закона и задължителната съдебна практика, е
допуснал процесуални нарушения в първоинстанционното производство, довели до
2
неправилно съдебно решение, а именно: не е обсъдил доводите на ищцовото дружество,
докладът е непълен, не е дал необходимите указания на ищеца и във връзка с така
допуснатите процесуални нарушения, съдът неправилно е преценил дали се е осъществил и
е породил действие фактът на изменение на общите условия с месечно извлечение от
30.04.2010 г. считано от 01.06.2010 г., както и изобщо не се е обосновал и не е обсъдил това
обстоятелство по делото в неговата връзка с останалите доказателства. Сочи в тази връзка,
че безспорно се установило от приетото по делото експертно заключение по допуснатата
Съдебно-счетоводна експертиза, че последната погасителна вноска по процесния
револвиращ кредит е от 28.06.2013 г. Не са заплатени шестте последователни МПВ за
следните месеци: м. 07.2013 г.; м.08.2013; м.09.2013 г.; м. 10.2013 г.; м. 11.2013 г.,; м.
12.2013 г. (платима до 30-то число на следващия месец - м.01.2014 г.). Предпоставката за
обявяване на предсрочната изискуемост е настъпила след изтичане срока на заплащане на
шестата последователна неплатена МПВ - на дата: 03.02.2014 г. Сочи, че това би могло да се
приеме и за най-ранният момент, от който кредитът би могъл да се счита за предсрочно
изискуем. Твърди, че не е изтекла давността за процесното вземане. По делото се
претендира част от задължението за главница по процесния Договор за кредит, поради което
приложима е 5-годишната погасителна давност. Сочи, че не са правилни разсъжденията на
първоинстанционния съд относно началния срок на давността „от падежа на всяка вноска от
погасителния план.“ Твърди, че специфично за кредитен продукт „револвиращ заем",
ползван посредством платежна карта, е, че липсва конкретен срок на договора, няма
определени отнапред брой и размер на погасителни вноски, т.е. няма предварително
изготвен погасителен план, а се предоставя възможността за ползване на суми до определен
кредитен лимит, като в зависимост от размера на усвояваните суми се определя размерът на
минималната погасителна вноска за отчетния период. Възникването, падежът и размерът на
задълженията за погасяване нито са определени предварително, нито са определяеми
отнапред, а зависят изцяло от поведението на ответницата - Кредитополучател. Ако никаква
главница не е ползвана или ползваната такава се върне в рамките на гратисния период по
договора, то не се дължи МПВ, съответно не се начислява лихва. През времето на действие
на процесния договор ответницата А. многократно е усвоявала суми, по начините, изложени
с исковата молба и уточненията към нея. Същата периодично е осъществявала и частични
плащания, в резултат на което се е променяла стойността на усвоения и непогасен кредит и
на разполагаемия лимит. Дори да приемем, че за вноските, за които е отправена Покана за
плащане е започнал да тече давностен срок, считано от 11.09.2013 г., то техният общ размер
възлиза на 158.12 евро. Съответно единствено за тази част би могло да се твърди погасяване
по давност, но не и за стойността на претендираната по делото сума, доколкото тя
представлява част от консолидираната главница, чиято изискуемост не нсатъпва на датата
на падежа на втората неплатена вноска, а от датата на предсрочната изискуемост на целия
усвоен и непогасен кредит едва след неплащане на 6 (шест) последователни МПВ и
надлежно уведомяване на ответницата с нарочно уведомление, което действително да е
получено от същата. Обобщава, че при прекратяване на процесния Договор за кредит, вкл. в
случай на предсрочна изискуемост, цялото задължение на Кредитополучателя се
3
консолидира в единно задължение (чл. 14 от Общите условия към Договора за кредит).
Давността за вземането за връщане на главницата започва да тече от изискуемостта на
вземането - чл. 114 ЗЗД. При договорите за револвиращ кредит, какъвто е процесният,
изискуемостта на вземането настъпва с изтичане на срока на договора или с обявяване на
кредита за предсрочно изискуем - в настоящия случай не по-рано от 03.02.2014 г. Към дата
03.12.2018 г., когато е входирана процесната исковата молба срещу В.А. за предявеното в
нея вземане, за главницата все още не е настъпила погасителната петгодишна давност
съгласно чл. 110 ЗЗД. Сочи, че не е вярно, че не са били предприемани действия от
Кредитодателя. Още през 2014 г., след настъпване на автоматична предсрочната
изискуемост на целия усвоен и непогасен револвиращ кредит, Кредитодателят е образувал
заповедно производство срещу ответницата В. А. по описа на Районен съд Варна - ч.гр.д. №
13266/2014, 26 с-в. Това заповедно производство чл. 410 ГПК е продължило 3 години до
2017 г., като по същото е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но поради
невъзможност да бъде установен адресът на ответницата А. нито от служител на съда, нито
от служител на частен съдебен изпълнител, нито да се установи разположението на адрес на
ответницата А. от община Варна, производството е прекратено. Горното усложнение по
повод адреса на ответницата А. бе налице и в първоинстанционното производство и
съответно й бе назначен особен представител. Моли се решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен.Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно
и законосъобразно. Сочи, че в рамките на първоинстанционното производство ищецът –
жалбоподател е поддържал тезата, че представената от него покана е уведомление за
предсрочна изискуемост, като едва сега с въззивната жалба се твърди, че всъщност
представената от него покана не представлявала такова. Поради което и счита, че доводите
не следва да се възприемат в тази част. Сочи, че ищецът в ИМ е твърдял, че на В.А. са били
изпращани не само приложената покана, но преди нея и други такива и поради тази
причина, че било възможно предсрочната изискуемост да е настъпила и преди дата
11.09.2013г. При положение, че не били представени доказателства по делото за
уведомяване на Алаксиева по някой от посочените от ищеца-жалбоподател начини за
промените в Общите условия, то несъстоятелно било да се твърди, че след като тя не била
възразила ги била приела. Измененията по договора, изпратени чрез месечно извлечение от
30.04.2020г. влизали в сила в срок от един месец от уведомяване на потребителя, а
доказателства за уведомяване липсвали представени по делото. Жалбоподателят не можел
да се позовава на тях и това оспорване било направено надлежно още пред
първоинстанционния съд. Още с отговора на ИМ, ответницата била оспорила изложеното от
страна на ищеца, че по делото е предоставял на ответницата месечни извлечения съдържащи
подробна информация за всички транзакции, извършени с картата, изискуемите вноски по
разсрочените задължения. дължимата лихва, такси и комисионни възнаграждения, размер на
4
задължението от предходен отчетен период, плащанията, размерът на крайното задължение,
размерът на дължимата минимална погасителна вноска, както и информация за
разполагаемия лимит, поради липсата на доказателства за получаването им от А.. И към
настоящия момент такива доказателства липсвали. По отношение на предсрочната
изискуемост, сочи, че изрично изявление от страна на ищеца в ИМ в тази насока няма,
поради което счита, че връчената ИМ не може да се счита за уведомяване за предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди, че е изтекла в полза на ответника на осн.чл. 111. б."б"' и
б."в", пр.2 от ЗЗД погасителна давност по отношение на търсената неустойка и лихви, както
и на осн.чл.110 от ЗЗД е изтекла погасителната давност и на останалите търсени суми,
каквито възражения са направени своевременно в отговора на ИМ. Според представените по
делото документи, последно плащане по кредита е от дата: 28.06.2013г., като респективно
ако се приеме изложеното от ищеца пред ВРС, че предсрочната изискуемост е настъпила на
19.08.2013г., когато е изх.писмо за поканата за изпълнение, респ.клеймото от най-късната
дата от плика или това е дата 11.09.2013г.. т.е. дори да вземем най-крайната дата от всички
възможни дати или това е 11.09.2013г., то от 28.06.2013г., респ.от 11.09.2013г. до
03.12.2018г., когато е депозирана ИМ в Съда е изтекла общата пет годишна давност за
търсене на процесните суми, като правилни и законосъобразни са изводите на ВРС в тази
насока. Моли съда да потвърди решението, както и да бъде определено възнаграждение на
особения представител за въззивната инстанция.
С определение No 384 / 27.01.2021г., определение No 878 / 11.03.2021г. и
определение No 1370 / 15.04.2021г., съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на
изискванията за редовност, като е дал надлежни указания за изпълнение на ищците. С молба
с вх. No 3710 / 25.02.2021г., молба с вх.No 6669 / 08.04.2020г. и молба вх. No 9284 /
18.05.2021г., нередовностите са отстранени, като ищецът твърди, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила след 03.02.2014г., както и че в консолидираната сума на
задължението се претендират следните суми за периода до 03.02.2014г.: за главница – сумата
от 1961,16 евро, като част от общо 1991,33 евро; - за лихва – сумата от 185,05 евро, като част
от общо 255,96 евро; за такси – сумата от 1433,79 евро от общо 1570,13 евро.
В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален представител -
адвокат, който заявява, че поддържа подадената жалба, развива подробно доводите си по
същество, претендира разноски и депозира писмена защита в предоставения срок.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от назначен от
съда особен представител, който оспорва подадената въззивна жалба, излага становище по
съществото на спора, моли за потвърждаване на решението и депозира писмена защита в
предоставения срок.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е приел, че производство пред РС – Варна е образувано
5
по предявен от „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ 76А, ет.8,
представлявано от И.С.Т., срещу В. СЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ****, осъдителен
иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 3580.00 евро, представляваща част от
дължима главница в размер на 4570,93 евро по Договор за кредит № 0040711 от
21.12.2009г., който се усвоява чрез международна кредитна карта iCard Mastercard Mall
Varna № 0040711/21.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба в съда – 03.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ВРС е приел, че в исковата молба ищецът твърди, че на 21.12.2009г. между страните е
сключен договор за кредит с общ кредитен лимит от 2600 евро. Сумата по договора била
усвоена изцяло от кредитополучателя. На същата дата били сключени Договор за издаване
и ползване на международна кредитна iCard Mastercard Mall Varna №0040711/21.12.2009г.
По силата на Договора за карта, Айкарт" АД предоставило на ответника международна
кредитна карта iCard Mastercard Mall Varna №0040711/21.12.2009г. и открило и водило
картова платежна сметка на Картодържателя, която обслужвала извършените с Картата
транзакции. По силата на Договор за кредит „Айкарт Кредит“ ЕАД предоставило кредит в
евро на В. СЛ. АЛ., който се ползвал посредством извършване на транзакции с Картата,
издадена по Договор за карта iCard (чл. 1 от Договора за кредит). Кредитополучателят се
задължил да ползва и върне кредита при условията на Договора за кредит. Общите условия
към Договора за кредит и Тарифата за издаване и ползване на международна кредитна
карта iCard Mastercard били неразделна част от договора. Твърди се, че общият кредитен
лимит по договора за кредит от 2600 евро е разделен на лимит за транзакции и лимит за
разсрочване с размери от по 1300 евро. Кредитът по лимита за транзакции се усвоявал чрез
погасяване на задължения за извършени транзакции чрез картата. Съгласно ОУ към
договора за кредит усвояването на кредита настъпвало автоматично при начисляването на
лихви, такси и неустойки по двата договора. Кредитът се усвоявал автоматично и в случай
на начисляването на разходи, такси и комисионни, различни от посочените в договорите, но
които произтичали от използването на картата и/или платежната сметка. Лимитът за
разсрочване се използвал за разсрочване на задълженията по реда на чл.10 от Договора за
кредит и чл. 4 от Общите условия към Договора за кредит. Всяка отделна разсрочена
транзакция имала самостоятелен погасителен план, който се включвал и прилагал към
месечното извлечение. Върху усвоените суми по лимита за транзакции се дължала лихва.
Размерът на договорната лихва върху усвоени суми по лимита за транзакции бил 17%
(седемнадесет на сто) годишно (чл. 8.2. от Договора за кредит), като усвоените суми по
кредита се олихвявали, съгласно чл.8 от Договора за кредит. За извършени транзакции,
както и за определени начислени такси, не се дължала лихва до 15-то число на месеца,
следващ месеца на осчетоводяване. В случай, че до 15-то число на месеца
Кредитополучателят не погаси изцяло задължението си към Кредитодателя за предходния
отчетен период, от 16-то число на същия месец се начислявала и договорна лихва в размер
на 17% годишно върху непогасеното задължение(чл. 8.2. от Договора за кредит). Размерът
6
на годишното оскъпяване по лимита за разсрочване бил 14%(четиринадесет на сто)
(чл.5.3.от Договора за кредит), като годишният процент на разходите възлизал на 27,96 %.
Съгласно чл. 9.2. от Договора за кредит, кредитополучателят се задължавал да плаща
минимална погасителна вноска всеки месец до 15-число в размер на 5% от сумата на
усвоения кредит , ведно с начислените лихви, неустойки и такси и размера на надвишения
кредитен лимит с всички падежирали месечни вноски. При неизпълнение се начислявала
неустойка в размер на 10евро. В случай на надвишаване договорения кредитен лимит,
съгласно чл. 6.3. от Договора за кредит се дължала такса за надвишаване на кредитния
лимит в размер на 10 % (десет на сто) от превишението, но не по-малко от 5 (пет) евро.
Съгласно сключено Тристранно споразумение от 21.12.2009г., ответникът признал
съществуването на стари задължение към Айкарт АД към 20.12.2009 в размер на
4537,52лева, натрупано във връзка с усвояването на кредит по Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard от14.09.2008г. (чл. 1 от
Тристранното споразумение). По силата на чл. 2 от Споразумението „Айкарт Кредит“ АД се
съгласило да погаси изцяло задължението към „Айкарт“ АД. В резултат на извършеното
плащане задълженията на В. СЛ. АЛ. към „Айкарт“ АД били изцяло погасени и договорът
преустановил своето действие (чл. 5 от Споразумението). В същото време чрез извършеното
плащане от „Айкарт Кредит“ към „Айкарт“ АД се усвоявала сумата от 2320евро по начина
описан в чл.6 от Тристранното споразумение. Така към 21.12.2009г. ответникът дължал на
ищеца сумата от 4537,52евро, съобразно условията на Тристранното споразумение и
Договора за кредит.
След подписването Споразумението ответникът продължил да усвоява суми по
предоставения му револвиращ кредит. На 28.02.2013 г. между страните било сключено
споразумение за прехвърляне на лимит за разсрочване. По силата на Споразумението
страните се съгласили,че усвоеният размер от лимита за разсрочване се прехвърля към
лимита за транзакции, в резултат на което лимитът на транзакции е усвоен до 1983,72евро, а
лимита за разсрочване се погасява. Лимитът за разсрочване се закривал, а всички останали
разпоредби по договора продължавали да се прилагат в пълен обем.
Кредитополучателят не се е възползвал от възможността да прекрати Договора за
кредит. Поради незаплащане на шест поредни минимални погасителни вноски, настъпила
предсрочна изискуемост на целия усвоен от кредитополучателя кредит, вкл. и разсрочените
задължения, ведно с начислените лихви, такси и комисиони. Предсрочната изискуемост
била обявена, считано от 03.02.2014г., за което ищцовото дружество изпратило на ответника
уведомления. Моли се за уважаване на предявения иск.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявения иск.
Счита иска за неоснователен. Оспорва, че между него и ищеца е съществувала облигационна
връзка по издаване на кредитна карта. Счита, че положените подписи в договорите не
7
принадлежат на никой от представляващите дружеството. Намира, че не са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 ЗПК и потребителският кредит е недействителен. Приложена
била нелоялна търговска практика, като документите не били в предписаната от закона
форма. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на твърдяното вземане. Счита за
нищожни поради противоречие с добрите нрави клаузите, досежно възнаградителната
лихва, такси комисионни и др. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на
търсените суми. Моли за отхвърляне на иска.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК ГПК и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно, но същото е
недопустимо.
Съгласно задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985г. и ТР №
1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако
съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен
иск.
Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на
постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е
присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.
/решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение №
539/13.12.2011 г. по гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009
г., двете на ВКС, ІV-то г. о./.
Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика съдържанието и
пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца- чрез
изложението в исковата молба на фактите и обстоятелствата, на които основава своето
право и съответното отправено до съда искане. Съдът разглежда исковете на основанията,
на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно
обстоятелствата, на които същият основава претенциите си и в този смисъл недопустимо е
разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК).
В рамките на първоинстанционното производство същото неколкократно е било
обездвижвано, като на ищеца са давани надлежни указания. В изпълнение на указанията,
8
ищецът заявява, че претендираната от него сума в размер на 3580 евро – частичен иск от иск
с общ размер 4570,93 евро, заявена като консолидирана главница по договор за кредит No
0040711 от 21.12.2009г., всъщност включва главница, възнаградителна лихва и такси и е във
връзка с подписано тристранно споразумение от 21.12.2009г. Във всички уточнителни
молби, депозирани през ВРС, ищецът е сочил различни суми по пера – главница, лихви и
такси, които са дължими за различни периоди и се начисляват на различни основания от
договора между страните. В една от уточнителните си молби ищецът сочи, че
консолидираният размер на задължението се е получил след погасяване на задължението по
първоначално сключения договор за кредит от 2008г. между ответницата и „Интеркарт
Файнанс“ АД и след подписване на тристранно споразумение.
С доклада по делото ВРС приема, че претенцията на ищеца е една – в размер на 3580
евро – частичен иск от иск с общ размер 4570,93 евро, заявена като главница по договор за
кредит No 0040711 от 21.12.2009г. и с решението си се е произнесъл именно по този иск.
Пред въззивната инстанция, в изпълнение на указанията на съда, ищецът отново
уточнява и потвърждава, че в общия размер на частичната му претенцията се включват,
както суми за главница, така и за лихва и такси, както и че претенцията е във връзка с
предходно сключен договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard
Mastercard Mall Varna от 14.09.2008г., с кредитодател и картоиздател - „Интеркарт
Файнанс“ АД, като този договор е прекратен с подписване на тристранно споразумение
от 21.12.20009г., същата дата, на която е подписан и разгледаният от ВРС като
основание договор за кредит No 0040711 от 21.12.2009г.
Именно ищецът следва да изложи всички релевантни за спора факти и да отправи
съответно на тях искане към съда. Страната въвежда в процеса предмета на делото, което
съдът не следва да подменя. В процесния случай, видно от всички уточнителни молби, че
ищецът се е позовал на различно основание за индивидуализацията на вземането си от това,
което първоинстанционният съд е възприел и разгледал. Консолидираното вземане на
ищеца е съставено от различни компонентни, чието основание за начисляване са отделни и
различни клаузи на договора за кредит, а част от вземанията и на основание тристранно
споразумение, което променя изцяло характера на вземането. / в тази връзка в молба с вх.
No 3710 / 25.02.2021, депозирана пред ВОС ищецът уточнява, че за първия отчетен период
по договора за кредит от 21.12.2009г. се включват и задължения от предходен отчетен
период по силата на тристранното споразумение/. Поради тази причина и въззивният съд не
може да приеме, че произнасянето на ВРС е частично допустимо до размера на
претендираната главница по договора за кредит от 2009г.
Отделно, въззивният съд съобрази и засилената защита, която се дължи на
ответницата в производството, предвид особеното й качество на потребител, като съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договора и че следва да осигури
възможност страните да изразят становище по тези въпроси. В тази връзка, евентуалното
9
констатиране на неравноправни клаузи, касаещи някой от заявените отделни компоненти, /
респ. плащанията на ответницата по тях, които не биха били дължими/, би могло да
рефлектира и върху размера на главницата, който следва да се присъди в случай, че искът за
главница е доказан по своето основание.
С оглед на гореизложеното и решението на ВРС следва да бъде обезсилено изцяло и
делото върнато за разглеждане от друг състав на съда по предявените искове – за главница,
лихви и такси в посочените от ищеца пред ВОС размери с молба вх. No 9284 / 18.05.2021г. –
по договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд трябва да се произнесе
и по направените разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260 946/ 29.10.2020г., постановено по гр.д. № 18226 /
2018г. на Районен съд - Варна, 19 -ти съдебен състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове -
за главница, лихви и такси в посочените от ищеца пред ВОС размери с молба вх. No 9284 /
18.05.2021г. по договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10