№ 1359
гр. Варна , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501301 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 118/17.05.2021 г., постановено
по касационно гражданско дело № 3090 по описа за 2020г. на ВКС, IV ГО, с
което е отменено въззивно решение № 260164 от 22.07.2020 г. по в. гр. д. №
1152 от 2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО, като делото е върнато на Окръжен
съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Производството е образувано по повод въззивна жалба на "Енерго-Про
Продажби" АД срещу Решение № 1715 от 27.03.2020 г. по гр. д. № 19017/2019
г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че А. Р. И. с ЕГН
**********, не дължи на "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "****" № *, "Варна Тауърс-
Г" сумата от 8 017.27 лв. /осем хиляди и седемнадесет лв. и двадесет и седем
стотинки/, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Добрич, бл. *, вх. *, ап. *, с
кл. № **** и аб. № ***** за периода от 19.12.2017 г. до 18.12.2018 г., за която
сума е издадена фактура № ********** от 22.10.2019 г.
Жалбоподателят е релевирал оплаквания за неправилност,
1
незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в
разрез с доказателствата по делото. Сочи, че е налице правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
реално доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Намира, че отмяната на
процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г. / не означава, че
дружеството доставчик не може да съставя частни свидетелстващи
документи, в които да вписва установените при проверка факти, доколкото
действащи към момента на проверката са били и разпоредбите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ. Правото на оператора за едностранна корекция на сметки се
основава и на констатациите на метрологичната проверка от БИМ за неточна
работа на СТИ, а ред за обективиране на констатациите при проверка е
предвиден в обвързващите страните ОУ. Ето защо изводът, че не е налице
законово основание за прилагане на корекционна процедура противоречи на
материалния закон. Начислената сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от ищеца електроенергия. Моли в тази връзка да се
отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна А. Р. И., действаща чрез адвокат П. Г. от ВАК. Въззиваемият намира
жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения в тази насока.
Счита, че изводите на първоинстанционния състав, изложени в мотивите на
решението са правилни, поради което намира, че обжалваният акт следва да
бъде потвърден изцяло.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззиваемото
дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Б., поддържа
въззивната жалба, като сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че процесното количество електрическа енергия е преминало през
въпросния електромер и е потребено от абоната, поради което се дължи
заплащането му. Претендира присъждане на сторените разноски пред всички
съдебни инстанции, включително тези пред ВКС.
В становището си по същество, процесуалният представител на
въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Сочи, че по делото не се е установило, че количеството
електроенергия е потребено в претендирания период. Моли за присъждане на
разноските по настоящото производство, както и сторените такива пред ВКС.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
2
Производството по гр. д. № 19017 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от А. Р. И., срещу
„Енерго-Про Продажби” АД, за приемана за установено със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата в размер на 8 017,27 лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за обект, находящ се в гр. Добрич, бл. *, вх. *, ап. *, с кл. №
**** и аб. № ***** за периода от 19.12.2017 г. до 18.12.2018 г., за която сума
е издадена фактура № ********** от 22.10.2019 г.
В исковата молба ищцата твърди, че при проверка на текущите си
задължения в електронната страница на „Енерго-Про Продажби” АД е
установила, че има задължение в размер на 8017. 27 лева. Твърди, че посетила
Център за обслужване на клиенти, като при справка на гише е разяснено от
служител на дружеството, че въз основа на извършена проверка от служители
на Електроразпределение Север АД и на база констативен протокол е
начислена допълнителна сума в размер на 8017.27 лева за периода от
19.12.2017 г. - 18.12.2018 г., за което е издадена фактура от дата 22.10.2019 г.
и следва да заплати сумата в срок до 01.11.2019 г. Твърди, че не е
манипулирала СТИ, нито е потребила ел. енергията, начислена за периода
посочен във фактурата. Сочи, че не е уведомявана, че ще бъде извършена
проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия и не е
присъствала неин представител на проверката, нито се е запознала със
съдържанието на изготвения констативен протокол. Твърди, че свидетелите,
подписали се в протокола от проверката, съставен от служителите, не са
присъствали на самата проверка, а само формално са разписали изготвения
документ. Свидетелите не са възприели лично и непосредствено показанията
на скритите тарифи на електромера, нито същите са им показвани на екрана
на лаптоп или таблет. Освен това, служителите на дружеството са заблудили
свидетелите, че електромерът се подменя рутинно на всеки пет години и това
е причината за неговия демонтаж. Никой не е разяснил на свидетелите, че има
проблем с електромера и по-точно с отчитането по някаква скрита /невидима/
за абоната и за свидетелите тарифа и всъщност това е причината да се
демонтира СТИ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
3
се оспорва като неоснователен. Ответното дружество твърди, че процесната
сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по
отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е
извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид
наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ и ответникът изпълнява задълженията си по тях. Проверката на
обекта на потребление е извършена в присъствието на двама свидетели, за
която е бил съставен констативен протокол с № 1202554. Въвежда доводи във
връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно
правилата на ПИКЕЕ, като сочи, че ако бъде прието, че правилата са
неприложими, то приложени следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че
страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът
продава на ищцата електрическа енергия, срещу задължението на
потребителя да заплати определена цена.
На 18.12.2018 г. служители на "Електроразпределение Север" АД са
извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031400583421 на обект на ищцата,
находящ се в гр. Добрич, бл. *, вх. *, ап. *. Електромерът е демонтиран,
пломбиран с пломба № 507265 и е изпратен за проверка в БИМ при показания
004808 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 010707 – дневна тарифа /Т2/, както и
041868 кВТч в тарифа 1.8.3. Тези обстоятелства са обективирани в
Констативен протокол № 1202554, който е подписан от служителите в
присъствието на двама свидетели – Н. К. С. и Д. М. Е..
От Констативен протокол № 2419/16.10.2019 г. на Българския институт
по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер Caratdigitron M02
трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа ТЗ, в която има показания в размер на 041868,6 кВТч. Посочено е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
4
На основание извършената проверка "Електроразпределение Север" АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 21.10.2019
г., от което се установява, че е начислена общо 41868 кВТч енергия за
периода 19.12.2017 г. – 18.12.2018 г. Стойността на така посочената
електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
**********/22.10.2019 г., и възлиза на 8 017,27 лв.
Видно от Протокол за монтаж № 1132003 от 16.06.2014 г., процесният
електромер е бил монтиран на адреса на потребителя, като в протокола са
посочени нулеви показания в регистрите за дневна и нощна тарифа – Т 1.8.1 и
Т 1.8.2. В този протокол не са посочени показанията на останалите регистри
(тарифи) на електромера.
От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство
Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се установява, че СТИ е в
метрологична годност. Вещото лице е посочило, че извършеното
неправомерно претарифиране е с цел неотчитане в пълен обем на
електроенергията по двата видими регистъра на електромера, като отчетената
енергия в регистър 1.8.3 е отчетена от процесния СТИ. Натрупаните
показания в скритата тарифа могат да бъдат нанесени там само след човешка
намеса. В съдебно заседание експертът е посочил, че не може да се посочи
първоначалният момент, от който е започнало натрупването на показания в
скритата тарифа, защото електромерът не е с дистанционен отчет.
В производството пред настоящия състав, по указания на ВКС, е
допусната нова комплекна СТЕ, по която са назначеи вещи лица софтуерен
специалист и ел. инженер.
В заключеното е изложено, че процесният електромер е бил
метрологично годен към момента на проверката. Според експертите,
електроенергията натрупана в регистър 1.8.3 е преминала през процесния
електромер и е потребена чрез инсталацията на процесния обект.
Вещото лице електроинженер е посочил, че извършената калкулация на
процесната електроенергия е аритметично точна. Експертите са установили,
че първоначалната параметризация на електромера се извършва от завода
производител, като за СТИ не е установено отварянето му. В заключението е
посочено, че е възможно софтуерното въздействие да е било извършено в
периода от 16.06.2014г. ди 18.12.2018г., като вещите лица допускат
предположението, че целта на тази неправомерна софтуерна намеса е да се
потребява електроенергия, която да се натрупва в невизуализиран регистър, и
която да остане неотчетена и неинкасирана. В констативната част от
заключението експертите са установили, че процесният електромер е
натрупвал потребената енергия в регистър 3 за часовете от 00 до 07:30 и от
16:00 до 00:00 ч., като за дните събота и неделя е натрупвал денонощно
енергията само в скрития регистър.
В съдебно заседание вещите лица са уточнили, че е възможно
електромерът да отчита по тарифа 3, без да има натрупани показания в
тарифа 1 и 2, ако веднага след излизане от завода СТИ бъде претарифирано.
5
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията дадени на съда с Решение 118/17.05.2021 г.,
постановено по касационно гражданско дело № 3090 по описа за 2020г. на
ВКС, IV ГО, с което е отменено въззивно решение № 260164 от 22.07.2020 г.
по в. гр. д. № 1152 от 2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО, въз основа на
фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в случая не е
налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение следва да намери
нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално отчетеното количество енергия е
отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което
абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки.
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при
общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството,
че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила
на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-
6
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В
тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел.
енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и
разликата между заплатената и действително дължимата стойност на
потребената ел.енергия.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се направи
извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през
конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в
обекта на ищеца в процесния период, като съображенията на състава са
следните:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера на обекта на
ищцата на дата 16.06.2014г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради
което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирани за търговски
отчет регистри е действително доставена от доставчика и потребена в обекта
на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за
търговско измерване.
Както се изясни от заключението по изслушаната пред настоящия
състав СТЕ, а и от първото заключение, изслушано пред РС Варна, не може
да се установи кога точно е извършено претарифирането на електромера,
както и от кога е започнало да се отчита количество ел. енергия в
невизуализирания регистър. В тази връзка вещите лица са посочили, че е
възможно софтуерното въздействие да е било извършено в периода от
16.06.2014г. ди 18.12.2018г., като допускат предположението, че целта на тази
неправомерна софтуерна намеса е да се потребява електроенергия, която да
се натрупва в невизуализиран регистър, и която да остане неотчетена и
неинкасирана. От така изложения отговор на въпроса от кога е започнало
отчитането на ел.енергия в невизуализирания регистър, респективно кога е
осъществено неправомерното вмешателство, не би могло с категоричност да
се приеме, че това е след датата на монтажа на електромера на адреса на
потребление. Макар на лист 5 от заключението вещите лица да се посочили,
че датата на последна параметризация на проценсото СТИ е 29.01.2016г.
същите са установили, че тази дата не може да бъде кредитирана като
достоверна, доколкото същата може да бъде ръчно зададена, като произволно
може да бъде избрана всяка дата, доколкото електромерът не е свързан със
световното време и получава дата от устройството, чрез което бива
параметризиран.
От друга страна от заключението по комплексната СТЕ се установи, че
е напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера,
7
съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само
и единствено в невизуализиран регистър, каквато настройка и действително е
била въведена в случая, като СТИ е отчитало енергията през събота и неделя
само в регистър 1.8.3. Тоест, от така установеното следва извода, че е
възможно електромерът да е бил настроен да отчита само в скритите
регистри, като е възможно тази настройка да е съществувала включително от
момент, предхождащ датата на монтажа. В тази смисъл е и уточнението на
вещото лице З., изложено в открито съдебно заседание, а именно че е
възможно след като излезе от завода производител, СТИ веднага да бъде
настроено да отчита преминалата ел.енергия през него само в
невизуализирани регистри.
Предвид това настоящият състав не кредитира заключението в частта, в
която вещите лица са посочили, че макар да не може да се установи с точност,
то следва да се допусне, че неправомерното въздействие е било осъществено
след датата на монтажа му на процесния обект.
При така установените технически характеристики на конкретното СТИ,
не би могло да се приеме със сигурност, че начислената електроенергия в
регистър 1.8.3 е преминало през него след датата на монтажа му на адреса на
потребление на ищцата /въззиваема в настоящото производство/. Това
обстоятелство не може да се установи и от протокола за монтаж на СТИ, в
който са посочени показанията само на визуализираните тарифи – дневна и
нощна.
Недопустимо е съдът да разреши спора между страните на база на
предположението, че процесното количество ел.енергия е преминало през
СТИ след датата на монтажа му на адреса на потребление, тъй като по делото
следва в условията на пълно и главно доказване да бъде установен фактът на
доставка и потребяване на проецсното количество енергия, като това
доказване следва да бъде проведено от ответника. Без наличието на
конкретни данни за показанията на електромера по всички регистри при
неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на
"Електроразпределение – Север" АД-Варна или в протокола от
първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на
електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен
извод е необоснован. Тоест, по делото липсват безспорни доказателства, от
които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му, а
очевидно е било възможно да бъдат изчетени показанията на всички тарифи
на СТИ, преди същото да бъде монтирано, с оглед възможността в последващ
момент показанията на тези т. нар. "скрити" или неактивирани за търговски
отчет регистри да бъдат "прочетени" от служителите на
"Електроразпределение Север" АД-Варна. Точно така са процедирали
служителите на ЕРП Север при подмяната на процесния електромер, като в
8
протокола от 18.12.2018 г. при замяна на СТИ с ново, са установили
показанията по всички тарифи на подменения електромер, след което са
монтирали нов, за който вече са попълнили показанията на всички тарифи в
протокола. При това положение остава неизяснен въпросът защо всички
тарифи и показанията по тях не са посочени в протокола от 2014 г., което
обстоятелство в още по-голяма степен засилва съмнението в това, дали и при
монтирането на процесния електромер, същият е бил с нулеви показатели във
всички тарифи, при положение че служителите на ЕРП са го монтирали, но не
са посочили показанията на тарифа 1.8.3.
Както беше посочено по-горе, за да възникне задължението на купувача
да плати цената на получената от него вещ, то доставчикът следва да докаже,
че е доставил действително вещта, стоката или услугата. От значение за
решаване на спора в случая е и да се докаже периода, в който се
претендира, че е доставена електроенергията. Същият има обуславящо
значение относно размера на претенцията, тъй като без да е доказан той,
не би могла да се изчисли стойността не ел.енергията, която съгласно
решения на КЕВР, бива променяна ежегодно.
По тези съображения процесната сума от 8 017,27 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на електроенергия за обект, находящ се в гр. гр. Добрич, бл. *, вх. *,
ап. *, с кл. № **** и аб. № ***** за периода от 19.12.2017 г. до 18.12.2018 г.,
за която сума е издадена фактура № ********** от 22.10.2019, е недължима,
доколкото по делото не се установи същата да е доставена и да е преминала
през процесното СТИ в горепосочения период или поне след датата на
монтажа на електромера в обекта на потребление на ищцата.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че за ищцата не е
възникнало задължение да заплати нейната цена на осн. чл. 200 ЗЗД, поради
което предявения отрицателен установителен иск е основателен и като такъв
същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация
на разноските, направени за защита във въззивното производство и в
производството пред ВКС, следва да бъде уважена. Същата претендира
разноски, представляващи заплатени в брой адвокатски възнаграждения за
производството по в.гр.д. 1152/2020г. на ВОС в размер на 750 лв., в
производството пред касационната инстанция в размер на 750 лв., както и
производството по настоящото дело, отново в размер на 750 лв., като за всяко
производство е представен списък по чл. 80 от ГПК и договори за правна
защита и съдействие. В проведеното по делото открито съдебно заседание
9
въззивникът, чрез своя процесуален представител, изрично е посочил, че не
възразява срещу така претендираните от въззиваемата страна разноски,
поради което съдът следва да присъди същите така, както са поискани.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 1715/27.03.2020 г., постановено по гр. д. №
19017/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 49 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. "****" № *, ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. И. с
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „***“ № *, вх. 8, ет. *, ап. *, сумата
от 2 250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща съдебни
разноски, от които 750 лв. за производството по в. гр. д. № 1152/2020г. на
ВОС, 750 лв. за производството по гр. д. № 3090/2020 г. на ВКС и 750 лв. за
производството по настоящото въззивно гражданско дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10