№ 182
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000241 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на Д. В. Д.,В. ИВ. Д. и К. ИВ. Д.,подадена чрез общия
им пълномощник адв. Р.М.,против определение №19 от 24.01.2022 г.,постановено по т.д.
№121/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,I-ви състав,с което е спряно производството
по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на
наказателното производство,водено срещу Д.Г.К.,по ДП №61/2020 г. по описа на РУ на
МВР-гр.С..
В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно,необосновано и противоречащо със съдопроизводствените
правила,закона и с практиката на ВКС.В тази връзка се поддържа довода,че няма данни и не
се излагат никъде твърдение да е налице извършено престъпление,както и от кого е
извършено.Според частните жалбоподатели не следва да се приема,че е налице извършено
престъпление от посоченото в определението лице-Д.Г.К.,докато същото не бъде
установено с влязла в сила присъда.Изложен е и аргумента,че неясно въз основа на кои
обстоятелства или твърдения съдът е приел,че са разкрити престъпни обстоятелства при
разглеждане на т.д.№121/2021 г. по описа на ОС-Хасково,от които да зависи изхода на
търговския спор.Намират,че само по себе си образуваното и провеждано досъдебно
производство не обосновава извод за наличието на извършено
престъпление.Неправилно,според тях,съдът е приел,че е налице основание за спиране на
производството по делото по чл.229,ал.1,т.5 ГПК,като излагат в този контекст конкретни
1
съображения кога тази хипотеза е налице.Поддържат,че противоправността в деликтното
право има съвсем различно значение от тази в наказателното право и считат,че в настоящия
случай поведението на застрахования в ответното дружество водач е противоправно,защото
от него е настъпило непозволено увреждане и са произлезли вреди,а първоинстанционният
съд неоснователно е квалифицирал поведението на делинквента под определен състав на
престъпление от НК /чл.343,ал.3,б.“б“,вр. 342,ал.1 НК/,тъй като това правомощие е само на
наказателния съд.Считат още,че гражданският съд независимо и безпрепятствено може да
установи елементите на непозволеното увреждане,доколкото е налице само досъдебно
производство и няма висящо пред съд наказателно дело.Според частните
жалбоподателя,няма как обстоятелствата относно противоправността и виновността на
дееца,които ще бъдат установявани в гражданското производство,да са обвързани от
правните последици при развитие на досъдебното производство.Заявяват също така,че съдът
не е сезиран с искане да се произнесе има ли извършено престъпление,нито пък от кого е
извършено то,като по аргумент от чл.124,ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощието
да установява инцидентно,по повод на иска,факта на престъпление извън посочените в
нормата хипотези.Развиват и довода,че фактическият състав на деликта не е обусловен от
наличието на престъпни обстоятелства и едно деяние може да бъде деликт по смисъла на
гражданскоправните норми и да поражда отговорност за застрахователя по силата на
договорното му правоотношение с делинквента,но да не съставлява престъпление по
смисъла на НК.
На база така поддържаните съображения и аргументи,частните жалбоподатели,чрез
пълномощника си адв. М.,молят да бъде отменено определение №19 от 24.01.2022
г.,постановено по т.д.№121/2021г. по описа на ОС-Хасково,ТО,I-ви състав като
неправилно,необосновано,противоречащо със съдопроизводствените правила и с практиката
на ВКС и да бъдат възобновени съдопроизводствените действия по същото дело с оглед
постановяването на краен съдебен акт по него.
От насрещната по частната жалба страна-Г.ф. - С.,е подаден в законния срок писмен
отговор на същата жалба.В този отговор,подаден чрез юрисконсулт Й.Ш.,е изразено
становище,че частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение,а обжалваното с нея определение следва да бъде оставено в сила.Посочено е,че в
случая ОС-Хасково правилно е приел,че е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК и че
изходът от досъдебното производство се явява преюдициален за производството по т.д.
№121/2021 г. по описа на същия съд.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частните жалбоподители,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна /от
ищците в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес да обжалва
конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен
2
контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
По т.д.№121/2021 по описа на ОС-Хасково са предявени от Д. В. Д.,В. ИВ. Д. и К.
ИВ. Д. против Г.ф. - С. субективно активно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.558,ал.5 и ал.1 във вр. с чл.557,ал.1,т.2 вр. чл.497,ал.1,т.1 от КЗ,като е
поискано фонда-ответник да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 100 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и
психически стрес,в резултат на ПТП от 16.02.2020 г.,при което е причинена смъртта на
наследодателя на ищците И.И. Д.-съпруг на първата ищца и баща на останалите двама
ищци.
По повод на така предявените искове,ищците са изложили твърдения,че смъртта на
наследодателя им И. Д. е настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие от
16.02.2020 г.,станало в гр.Л. на бул.“О.“ пред дом №35 и причинено виновно от лицето
Д.Г.К. като водач на лек автомобил марка и модел „А. ..“ с рег.№....Изложили са и
твърдения,че за произшествието е образувано досъдебно производство №61/2020 г. по описа
на РУ-С.,а виновният водач,управлявал посочения лек автомобил,е нямал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на
настъпване на произшествието,поради което ищците насочват срещу Г.ф. исковете си за
заплащане на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на
общия им наследодател Д..
С обжалваното определение №19 от 24.01.2022 г.,постановено по т.д.№121/21 г. по
описа на ОС-Хасково,е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от
ГПК до приключване в влязъл в сила акт на наказателното производство,водено срещу
лицето Д.Г.К.,по ДП №61/2020 г. по описа на РУ на МВР-гр.С..За да постанови този
резултат, първоинстанционният съд е взел предвид данните от служебно изисканата справка
относно предмета и движението на посоченото досъдебно производство,образувано по
повод на описаното в исковата молба ПТП и въз основа на изложените в мотивната част на
определението съображения е приел,че в случая са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.5
от ГПК за спиране на производството по делото.Най-общо казано,първоинстанционният съд
е счел,че са налице данни за извършени престъпления по транспорта,от установяването на
които зависи решаването на настоящия правен спор,съобразявайки в тази връзка и
разпоредбата на чл.300 от ГПК,според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца.Приел е още,че в настоящия случай е налице пълна
идентичност между фактическото основание за ангажиране на гражданската и
наказателната отговорност на извършителя на деянието и при самостоятелното развитие на
гражданското и наказателното производство може да се стигне до противоречиво решаване
на въпросите за вината и противоправността на деянието от гражданския и наказателния
съд,което противоречие не би могло да бъде разрешено по реда на чл.303 и сл. от ГПК,тъй
3
като в закона липсва такова основание за отмяна на влязло в сила решение.
Настоящият съд счита за правилно обжалваното определение.Съгласно чл.229,ал.1,т.5
от ГПК съдът спира производството,когато при разглеждането на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства,от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор.В случая,както се описа по-горе,предмет на производството по т.д.
№121/2021 г. на ОС-Хасково са претенциите на тримата ищци срещу Г.ф. за заплащане на
обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на
наследодателя им И. Д.,настъпила в резултат на ПТП от 16.02.2020 г.,за което се твърди,че е
причинено виновно от лицето Д.Г.К. при управление на описания в исковата молба лек
автомобил,а за последния се твърди,че няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на инцидента и с оглед на това отговорност за обезщетяване на
търпените от ищците вреди следва да носи фонда-ответник на основание посочените в ИМ
правни норми.При всички положения решаването на спора по предявените срещу Г.ф.
искове изисква изследването и установяването на деликтната отговорност на физическото
лице,посочено в исковата молба като пряк причинител на увреждането,т.е. като
лице,виновно за настъпване на процесното ПТП и причиняване смъртта на наследодателя на
ищците вследствие на това ПТП.От друга страна,съгласно приложеното към
първоинстанционното дело писмо с вх.№527 от 21.01.2022 г. на Окръжна прокуратура-
Хасково,е видно,че във връзка с твърдяното от ищците ПТП от 16.02.2020 г. е образувано
досъдебно производство №61/2020 г. по описа на РУ на МВР-С. /прокурорска преписка
№1500/2021 г. по описа на ОП-Хасково/,като с постановление от 28.10.2020 г. към
наказателна отговорност за престъпления по чл.343,ал.3,б.“а“,вр. ал.1,б.“Б“,вр. чл.342,ал.1 от
НК и по чл.343в,ал.2 от НК е бил привлечен Д.Г.К.,а с постановление от 10.08.2021 г.
наблюдаващият прокурор в РП-Хасково,ТО-С. е изпратил делото по компетентност в ОП-
Хасково и с постановление от 13.08.2021 г. същото е било прието за наблюдение от
последната и производството е продължило за извършено престъпление по
чл.343,ал.3,б.“Б“,вр. чл. 342,ал.1 от НК.В писмото е посочено,че към момента разследването
по делото не е приключило и предстои събиране на още доказателства и предявяване на
прецизно обвинение на съпричастното към инкриминираното деяние лице.
Настоящият съд,подобно на първоинстанционния счита,че е налице идинтичност на
деянието,предмет на досъдебното производство,и противоправното деяние,от което ищците
твърдят,че е настъпила смъртта на наследодателя им,респективно са настъпили
вредите,обуславящи гражданската отговорност на лицето,сочено като делинквент-пряк
причинител на увреждането.А установяването на тази отговорност,както се посочи,е
елемент от фактическия състав на предявените срещу ответника Г.ф. субективно съединени
искове.Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали
е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.По правило в
гражданския процес не може да се установява дали съответното деяние съставлява
престъпление-извън хипотезите на ччл.124,ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощие
4
да констатира факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди.Следователно
образуваното наказателно производство-досъдебно производство №61/2020 г. по описа на
РУ на МВР-С. /прокурорска преписка №1500/2021 г. по описа на ОП-Хасково/,за
престъпление чл.343,ал.3,б.“Б“,вр. чл.342,ал.1 НК,извършено на 16.02.2020 от
лицето,сочено като делинквент в исковата молба,е от значение за изхода на спора по т.д.
№121/2021 г. по описа на ОС-Хасково по предявените срещу Г.ф.-София осъдителни искове
от ищците в качеството им на трети увредени лица от деянието,извършено от същия пряк
причинител.Касае се за установяване факта на престъпление,който не може самостоятелно
да се изследва от гражданския съд и от съществено значение за изплащане на
претендираното от ищците обезщетение е противоправното поведение на водача,сочен като
причинител на описаното в ИМ пътнотранспортно произшествие,предизвикал според
твърденията на ищците смъртта на наследодателя им И. Д..В случая в рамките на
образуваното досъдебно производство към наказателна отговорност е привлечено именно
Д.Г.К.,за който ищците твърдят,че е виновен за процесното ПТП.
Предвид горното,настоящият състав счита за правилна преценката на
първоинстанциониня съд,че са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК за спиране
на производството по горното първоинстанционно дело до приключване на ДП –61/2020 г.
по описа на РУ на МВР-С..При условие,че наказателното производство се
прекрати,гражданското дело следва да се възобнови,респ. при признаване на съответния
водач за виновен с присъда или споразумение актовете на наказателния съд са
задължителни за гражданския съд,разглеждащ претенциите за обезщетение за вреди от
непозволено увреждане.Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,а
противно на твърдението в частната жалба,тези изводи не противоречат,а напротив-са в
съответствие с актуалната практика на ВКС-например определение №10 от 07.01.2022 г. на
ВКС по ч.т.д.№2470/2021 г.,II т.о.,ТК;определение №356 от 08.07.2021 г. на ВКС по к.ч.т.д.
№1299/2021 г.;определение №728 от 11.12.2019 г. на ВКС по ч.т.д.№2522/2019 г.,II т.о.,ТК и
др.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящият съд намира,че обжалваното
определение,с което е спряно производството по т.д.№121/21 г. по описа на ОС-Хасково на
основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на наказателното
производство,водено срещу Д.Г.К.,по горното досъдебно производство,е правилно и като
такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното Апелативен съд-Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №19 от 24.01.2022 г.,постановено по т.д.№121/2021
г. по описа на Окръжен съд-Хасково,I-ви състав,с което е спряно производството по делото
на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на наказателното
5
производство,водено срещу Д.Г.К.,по ДП №61/2020 г. по описа на РУ на МВР-гр.С..
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му и при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6