Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 29.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
СЪДИЯ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №7709 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.2б ЗОДОВ .
М.С.С. ЕГН ********** от гр.София иска
да се осъди Софийски районен съд да й заплати на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 26 000
лева неимуществени вреди /болки и страдания / от нарушение на правото на
разглеждане на гр.д.№20158/16 г на СРС ,
48 състав в разумен срок по висящо производство и
сумата от 4000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на ч.н.д.№9007/17
г на СРС , 114 състав в разумен срок
по висящо производство .
Ищцата твърди , че по посочените дела
ответникът СРС не е извършил необходимите процесуални действия по разглеждането
им в разумен срок . Действията на служители на ответника ищцата възприела като
организирана престъпна група /мафиоти/, пред които е безсилна да се защити .
Сънувала кошмари съдебна тематика , загубила апетит и отслабнала драстично
. От слабост ищцата паднала по стълбите и се контузила и се превърнала в тежест
на семейството си и загубила желание за живот .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер. Счита , че няма произнасяне извън разумен срок , защото СРС е най-натоварения
съд в България . Ищцата не е претърпяла твърдените от нея вреди , като е
прекъсната причинната връзка с други фактори от социално-битово естество .
Претендираният размер на вредите е прекомерен .
Контролиращата страна Прокуратура на РБ
счита исковете за неоснователни .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Процесното дело е образувано на
20.06.2017 г по искова молба подадена на 19.06.2017
г .
Ищцата представя епикриза от 2012 г за
хронична сърдечна недостатъчност .
Според епикриза на Клиника по
неврохирургия , за периода 17.07.2015 г – 22.07.2015 г ищцата паднала и има
контузия на главата . Оплаква се от главоболие и обща отпадналост .
Според амбулаторен лист от 16.09.2015 г
, ищцата претърпяла падане с травма на главата през м.07.2015 г и има анемичен
синдром.
В исковата си молба ищцата сочи като
свидетел сина си М.М.С. .
С молба от 1.10.2017 г ищцата
упълномощава сина си М.М.С. да я представлява по делото .
В о.с.з на 19.12.2017 г М.М.С. е
уведомен , че не може да бъде едновременно и свидетел , и процесуален
представител и М. предпочете ролята на свидетел .
Според разпитания пред съда свидетел М.С.
, същият води дела срещу СРС , Наказателно отделение . Свидетелят не желае да
отговаря на въпроси на съда , а „да се изказва“ без да бъде прекъсван . Ищцата вярвала в държавните институции и
приела много тежко , че въобще й е заведено дело. Ищцата не правела разлика
между наказателно и гражданско дело , а била осъдена на 10 000 лева на
първа инстанция от Хасковския съд . Ищцата приела забавянето на делото като
подигравка , защото не се дал ход повече от година и нямало призовка .Чувствала
се унижена , спряла да се храни , не си боядисвала косата , загубила желание за
живот . Ищцата считала , че на база забавянето на СРС и на загубеното дело в
Хасково ще й се отнеме къщата .
Според свидетеля М.С. , той и ищцата се
чувствали зле като свидетелят подготвял всички документи така , че като се
осъди призовкарката да се възстанови срока за обжалване /после свидетелят се
поправя , че всъщност зле се чувствала ищцата , а не той/. От действията на СРС
ищцата тотално престанала да вярва в правосъдието и стресът й се задълбочил .
Сънувала кошмари и понеже била възрастен човек приела много тежко нещата .
По
ч.н.д.№9007/17 г на СРС , 114 състав
Делото е постъпило в СРС на 26.05.2017
г и на 29.05.2017 г е образувано
.
Делото касае прекратяване от СРП на ДП
№15115/16 г на 09 РУ-СДВР , пр.пр.№31938/16 г на СРП . В производство по чл.243
ал.4 НПК с определение от 24.07.2017 г СРС , НО ,114 състав е отменил
постановлението на СРП и е върнал делото на СРП за продължаване на
наказателното производство . Срещу определението на СРС е подаден протест на
01.08.2017 г на СРП . С определение от 05.09.2017 г по в.н.ч.д.№4145/17 г
определението на СРС е отменено .
По гр.д.№20158/16 г на СРС , 48 състав
Исковата молба по делото е подадена на
05.01.2016 г пред АССГ. С определение №570 от 01.02.2016 г по адм.дело №77/16 г
АССГ е прекратил делото и го е изпратил делото по подсъдност на СРС.
Делото е разпределено в СРС на
13.04.2016 г .С разпореждане от 12.05.2016 г СРС е оставил исковата молба без
движение с указания за отстраняване на нередовности – уточняване на основанията
и петитума на исковете . Разпореждането е връчено на ищцата на 26.05.2016 г , а
на 30.05.2016 г същата е поискала предоставяне на правна помощ . На 29.08.2016
г съдът е разпоредил ищцата да представи декларация по чл.83 ГПК. На 14.09.2016 г ищцата е представила декларация
и на 18.10.2016 г СРС й е предоставил правна помощ . На 31.10.2016 г САК
е посочил адвокат за осъществяване на правна помощ и на 03.11.2016 г СРС е
назначил адвокат С.К.за процесуален представител .
Разпореждане от 17.11.2016 г е връчено
на адв.С.К.на 20.12.2016 г . На 23.12.2016 г адв.С.К.е подал
молба-становище за отстраняване на нередовности на исковата молба .
На 27.04.2017 г СРС е разпоредил
връчване на препис от исковата молба за отговор на ответника .
На 08.06.2017 г ответникът СГС е
подал писмен отговор .
На 15.09.2017 г СРС е постановил
определение по чл.140 ГПК и е насрочил делото на 22.11.2017 г .
На 09.08.2017 г адв.С.К.е подал молба за
освобождаване като процесуален представител на ищцата .
На 10.10.2017 г СРС е изискал от САК
посочване на нов процесуален представител.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове по чл.2б ЗОДОВ за обезщетения
за неимуществени вреди /болки и страдания / от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на дела в разумен срок . Претендираните права произтичат от следните
обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ ;
причинени от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на дела
в разумен
срок – по висящо производство към
датата на предявяване на исковете . Отговорността на ответника е обективна
и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк
причинител на вредите.
Съгласно практиката на ЕСЗПЧ и ВКС за преценка
дали делото е разгледано в разумен срок трябва да се вземат предвид :
-сложност на делото ,
- поведение на жалбоподателя и
- поведение на компетентните органи .
По
ч.н.д.№9007/17 г на СРС , 114 състав
Съдът намира , че по това дело не е налице нарушение на правото на
разглеждане в разумен срок . Делото е постъпило на 26.05.2017 г и е образувано на 29.05.2017 г . Съдът се е
произнесъл на 24.07.2017 г след по-малко от два месеца т.е. в разумен
срок . Делото не е било с най-ниска правна сложност , защото касае престъпление
по чл.311 ал.1 НК и преценка на противоречиви свидетелски показания и на графологична
експертиза . Действително , срокът по старата редакция на чл.243 ал.4 НПК е 7
/седем/ дни , но този срок беше нереално кратък и не позволяваше внимателно
проучване и правилно провеждане на съдебното производство . По тази причина в
новата редакция на чл.243 ал.4 НПК срокът вече е по-дълъг – едномесечен .
Налице е известно забавяне , но не е превишен разумния срок , още повече , че трябва
да се вземат предвид вредите /забавянето/ само до датата на предявяване на иска
– 19.06.2017 г . Предявеният иск е неоснователен .
По
гр.д.№20158/16 г на СРС , 48 състав
По това дело се констатират по-големи забавяния
на разглеждането на делото до датата на предявяване на иска – 19.06.2017 г .
На 30.05.2016 г ищцата е поискала предоставяне на правна помощ , а
едва на 29.08.2016 г съдът е разпоредил ищцата да представи декларация
по чл.83 ГПК. Забавянето извън разумен срок е поне един месец.
На 23.12.2016 г адв.С.К.е подал
молба-становище за отстраняване на нередовности на исковата молба и едва на 27.04.2017 г СРС е разпоредил
връчване на препис от исковата молба за отговор на ответника . Забавянето е поне три месеца . По останалите действия
и произнасяния на СРС до датата на исковата молба не са нарушени разумните
срокове. Сумарно забавянето на движението на делото е около 4-5 месеца .
Във връзка с констатираните забавяния
трябва да се има предвид следното . Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012
г. / е национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. В нея е
предвидено като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По
този ред лицата разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред
националния съд наличие на нарушение по чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека /ЕКЗПЧ/ и да претендират обезщетение. В тази хипотеза,
държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са
извършени в разумен срок на основание специалната норма на чл. 2б от ЗОДОВ ,
като обезщетенията за тях съгласно чл.8 ал.1 от ЗОДОВ се претендират само по
този закон и реда на ГПК.
Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато
нарушение по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/ , като са приложими стандартите,
установени в практиката на Европейския съд за защита правата на човека /ЕСЗПЧ/.
Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок
е следният: първо се установява продължителността на релевантния период
и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката
си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност
на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
ЕСЗПЧ е определил като важни няколко фактора, за да се реши дали делото е
сложно:
-
естеството на
фактите, които следва да бъдат
установени,
-
броя на
обвиняемите и свидетелите, нуждата се
получат документи по делото /включително и от чужбина/,
-
съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса.
Съдебните органи са тези , от които се
очаква да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне .
Според практиката на ЕСЗПЧ и ВКС наличието
на висока натовареност на съда или на конкретния съдия не е основание за
отпадане на отговорността за бавно правосъдие , тъй като държавата е длъжна да осигури материална и кадрова обезпеченост за
решаване на делата в разумен срок във всеки съд у нас . В случая от
това , че СРС е най-натовареният съд в България не отпада отговорността на
ответника за забавено правосъдие .
Искът за забавяне по гр.д.№20158/16 г на
СРС , 48 състав е доказан по основание , но не в претендирания от ищцата размер
от 26 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания /. Налице са
били известни неприятни изживявания от забавянето в разглеждането на делото ,
но съдът не може да даде вяра на твърденията на ищцата , че само и единствено
поради посоченото дело се поболяла , „сънувала кошмари , загубила апетит и
отслабнала драстично „ . От представените епикризи и амбулаторен лист е видно ,
че още през 2015 г ищцата паднала и има контузия на главата ,
боледувала и от тежки сърдечни заболявания още от 2012 г . От 2015 г
ищцата се оплаква от главоболие , обща отпадналост и анемичен синдром . Забавеното
дело не е причина ищцата да падне и да си удари главата , защото то е
образувано на 05.01.2016 г
пред АССГ т.е. след като ищцата е паднала , започнало главоболието и са
установени и други тежки заболявания .
Не може да се проследи ясна причинна
връзка между поведение на служители на ответника и евентуално поредно падане на
ищцата на 11.10.2017 г /за което липсват писмени доказателства/ . Според
ищцата при това падане тя си контузила дясната ръка и десния крак и станала
напълно зависима от близките си . Ако не е внимателен и/или е болен всеки може
да падне в дома си или извън него , но забавеното правосъдие не причинява пряко
падания и контузии . Освен това падането
и последиците от него са след датата на подаване на исковата молба и са
съвсем различен деликт от визирания в исковата молба .
Съдът не счита , че има пряка причинна
връзка между описваните от ищцата фантастични сюжети за „организирана престъпна група , сънуване
на кошмари на съдебна тема , загуба на апетит и драстично отслабване и твърдените
случаи на забавено правосъдие . Непроверимо е дали ищцата има част или всички въпросни
оплаквания и видения , но съдът – изхождайки от здравия си разум и
предполагайки здрав разум и у ищцата - приема , че последната преувеличава в
много голяма степен болките и страданията си .
За стресът , кошмарите и униженията на
ищцата са ангажирани само свидетелските показания на сина й М.С.. Съдът счита ,
че показанията на С. са с изключително ниска
степен на достоверност /чл.172 ГПК/ по няколко причини . С. , освен че е
свидетел , е упълномощен да представлява майка си - ищцата по делото . С.
заявява , че води дела срещу СРС . Показанията на С. не са безпристрастни , а
наподобяват предварително подготвена защитна реч за майка му . В о.с.з С.
настоява да се „изказва“ и чрез пререкания със съда на практика не позволи да
му се задават уточняващи въпроси ; извън тези на ищцата . Самите въпроси на
ищцата са зададени с предварително внушение , тенденциозно и некоректно .
От показанията на св.С. става ясно , че
основните притеснения на ищцата са били не от забавянето на процесните дела , а
от т.нар.Хасковско дело и последиците от него . Ищцата и синът й , която я подпомага при
воденето на делото , са водели и други дела и би трябвало да са наясно със
съдебните процедури и че същите отнемат време . Самата ищца признава , че е
имало негативен опит и по други дела и че в кошмарите си е смесвала свои и на
сина си преживелици . Съдът счита , че ищцата конструира и се опитва да
обоснове несъществуваща причинната връзка между евентуални свои страдания от
общи заболявания и процесните дела , с цел да й се присъди значително парично
обезщетение .
След преценка на наличните доказателства
съдът приема , че искът за неимуществени вреди /болки и страдания / от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на гр.д.№20158/16 г на СРС ,
48 състав в разумен срок е основателен и доказан само
до размера от 500 лева . Този размер е достатъчен да обезщети забавяне извън
разумните срокове , което сумирано е около 4-5 месеца т.е. не е продължително.
Забавянето не е толкова значително , че обективно да доведе до други тежки
болки и страдания у човек с нормално здравословно и емоционално състояние , освен
раздразнение и разочарование от липса на достатъчно бързо насрочване и
разглеждане . За разликата до 26 000 лева искът трябва да се отхвърли .
Съгласно решение №346 от 30.11.2011
г
по гр.д.№1556/10 г на ВКС , II ГО няма пречка
да се постанови съдебно решение и при наличие на молба за поправка на протокол
.
С оглед изхода на делото в тежест на
ищцата са деловодни разноски в размер на 300 лева – част от юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева съобразно отхвърлената част от исковете .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.С. ЕГН ********** от гр.София да се
осъди Софийски районен съд да й заплати на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 4000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания / от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на ч.н.д.№9007/17 г на СРС , 114 състав в разумен
срок по висящо дело до
19.06.2017 г.
ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на основание чл.2б ЗОДОВ на М.С.С.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 500 лева неимуществени вреди /болки
и страдания / от нарушение на правото на разглеждане на гр.д.№20158/16 г на СРС ,
48 състав по висящо производство в разумен срок до 19.06.2017 г .
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.С. ЕГН ********** от гр.София да се
осъди Софийски районен съд да й заплати на основание чл.2б ЗОДОВ разликата над 500 лева
до претендирания размер от 26 000 лева неимуществени вреди /болки и
страдания / от нарушение на правото на разглеждане на гр.д.№20158/16 г на СРС ,
48 състав по висящо производство в разумен срок до 19.06.2017 г.
ОСЪЖДА М.С.С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Софийски
районен съд сумата от 300 лева деловодни разноски .
Решението е
постановено при участието на Прокуратура на РБ като контролираща страна.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
СЪДИЯ :