О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Своге, 22.03.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 208/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявени са искове за съдебна делба. Делото е във фаза по допускане на делбата. Образувано е по искови молби подадени П.Н. и С.М. против Д.А., Г.А. и Г.М.. Исковете са с правно основание чл. 69 от Закона за наследството ЗН) и чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) и се разглеждат по реда на глава двадесет и девета „Съдебна делба” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предмет на делбеното дело са : жилище, заемащо целия първи етаж в двуетажна жилищна сграда, представляващо самостоятелен обект на правото на собственост, заедно с ¾ идеални части от дворното място, в което е изградена сградата. Направено е и искане, ответниците А. да обезщетят ищците за лишаването им от ползите от жилищния имот за периода от постъпването на исковата молба в съда до датата на осъществяване на същинската подялба. Ищците са поискали също така, съдът да допусне и делба на жилищна и на стопанска сграда, двете на сутерен и етаж, изградени в същия урегулиран поземлен имот (УПИ), в който се намира и другата сграда.

От страна на ответниците не се оспорва иска за делба на първия етаж от жилищната сграда, но се възразява срещу посочените квоти в съсобствеността. Относно останалите сгради се посочва, че искът е недопустим, евентуално неоснователен, като за жилищната сграда е направено възражение, че Г.М. е придобил правото на собственост по давност, тъй като го е владял през последните четиридесет години.

          По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели. Приета и изслушана е съдебно-техническа експертиза, основна и допълнителна, която съдът счита за обективна и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

         Видно от приложените по делото писмени доказателства страните са наследници на П.Г. и на И. М. (М). Вторият е брат на съпругата на първия. Наследодателите през 1962 г. са закупили празен регулиран парцел в с. Церово, общ. Своге, с графически измерена площ от 860 кв.м. - според актуалната скица. В имота са изградени две жилищни сгради - обозначени с букви (б.) „А” и „В”, както и стопанска сграда показана с б. „Б”. За жилищната сграда с б. „А” на 19.06.1963 г. е издадено разрешение за строеж на името на И.М. (М.). На същата дата е съставен и протокол за дадена строителна линия и определено ниво на строежа (посочен в заключението), както и за ограждане на парцела, издаден на името на М. (М.) и Г. – приложен към делото. Вторият етаж от сградата, заедно с прилежащите идеални части от общите части, през  2009 г. е продаден от страните по делото, както и от други двама починали към днешна дата наследника, на лицето Н.М. – син на ищеца С.М.. По силата на същия договор е продадена и ¼ идеална част от дворното място. Според удостоверение за данъчна оценка съсобственик на тази част е и В. М., евентуално при условията на съпружеска имуществена общност, като закупената от М. реална част от сградата и идеална част от земята не е предмет на делбеното дело. Съотношението между първия и втория етаж, съответно полагащите се идеални части от общите части на сградата, е определено от вещото лице в допълнителното заключение. За жилищната сграда с б. „В” не са представени никакви строителни книжа или документ, доказващ учредено право на строеж. В скицата от 28.02.2019 г. е посочено, че : „Виза от 15.02.1963 г. на Окръжен народен съвет върху скица № 11/30.01.1963 г. на името на П.Г. и И. М. е разрешено проектиране за строителство на две жилищни сгради в имота”. От показанията на свидетелите безспорно се установява, че в къщата живее ответникът Г.М., като между двете къщи има изградена ограда. Последното е видно и от заключението на вещото лице – Приложение № 3. Свидетелски показания : „Разпит на свидетеля Д.Н. – ………….. Във втората къща живее Г. мисля че се казваше, който е на И. синът му, именно ответникът Г.И.. ……….. Г. там се е раждал, там си живее.” ; „Разпит на свидетелката А.Х. – В съседната къща живее Г.. Аз, като отидох там 1995 г., той живееше там. ………. С б. „В” - това е къщата на Г.. С буквата „А” е къщата на Г., Д. и братовчед им. Между двете къщи с б. „В” и с б. „А” има ограда с мрежа….. В къщата на Г. живее Г., със съпругата му, децата, а преди живееше и брат му, който почина …….”. Според приложените към делото удостоверения за наследници бащата на ответника е починал през 2006 г., а брат му през 2009 г. Първият е наследен от двама сина, а вторият от ответника М..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното :

Относно жилищната сграда с б. „В” съдът приема, че не е доказано ответникът Г.М. да е неин едноличен собственик. Единственото което е установено по делото е, че той е живял в тази къща от построяването ѝ до днес, а не от раждането си, както твърди свидетелят. Няма никакви данни той да е демонстрирал намерение за своене на вещта докато баща му е бил жив (сградата според заключението е строена около 1963 г. – 1965 г., когато ответникът е бил на 5-7 години), както и след това спрямо брат си – за съответната идеална част, тъй като и последният е живял в същата къща – състояща се от два самостоятелни етажа и два самостоятелни входа (според заключението), но се твърди, че е придобита по давност цялата, а не част от нея, и то за последните четиридесет години. Братът на ответника е починал на 05.12.2009 г., а настоящото дело е заведено преди да са изтекли десет години от смъртта му. Безспорно е, че между двете сгради има изградена ограда, но според съда това не е достатъчно да се приеме, че е налице демонстрирано своене спрямо останалите съсобственици, тъй като липсват такива преки доказателства, а и не е ясно кой е изградил тази ограда, кога и по какви причини. Отделно от така изложеното, когато владелецът е в брак и десетгодишния срок изтича по време на брака, то имота се придобива в режим на съпружеска имуществена общност. По делото няма данни М. да е в брак, като няма такива твърдения и от страните, които са роднини и следователно добре се познават. Косвени сведения има в свидетелските показания. От друга страна при продажбата на втория етаж от сградата с б. „А” и на ¼ идеална част от земята, страните по делото са се легитимирали пред нотариуса като собственици по наследство. В настоящото дело има позоваване единствено на придобивна давност в продължение на повече от четиридесет години, но няма достатъчно такива доказателства, като липсват и позовавания за придобивна давност текла в полза на наследодателите на М. – баща и брат. Съдът се произнася с оглед на твърденията на страните и съобразно със събраните по делото доказателства. При това положение спрямо тази сграда са налице обстоятелствата посочени по-долу, относно другата сграда.

За другата сграда няма валидно учредено право на строеж и следователно нейния първи етаж е съсобствен между собствениците на земята. При прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката - запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Щом продавачите не са изключили изрично от продажбата вещи, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко което се намира в него : сградата, насажденията, оградата и др. Следователно Н.М., евентуално заедно със съпруга, е съсобственик и на първия етаж от сградата и то с права ¼ идеална част. С оглед извършването на делбата, в нея следва да участват всички съсобственици. Съдът изрично указа това на ищците в открито съдебно заседание проведено на 09.09.2020 г. и в определение от 15.09.2020 г. – на л. 138 от делото, но в подадената от тях нова искова молба не присъства собственикът (собствениците) на ¼ идеална част от първия етаж от сградата. При това положение искът за делба, в тази му част, следва да се остави без разглеждане, тъй като липсва редовна искова молба, а предметът на търсената защита се определя от ищците. Същото се отнася и за стопанската сграда.

По искът за делба на ¾ идеални части от терена, съдът счита, че и той следва да се остави без разглеждане. По правило иск за делба на идеална част е допустим, но с оглед извършването на същата, в нея следва да участват всички съделители. Съдът изрично указа това на ищците в открито съдебно заседание проведено на 09.09.2020 г. и в определение от 15.09.2020 г. – на л. 138 от делото, но в подадената от тях нова искова молба не присъства собственикът (собствениците) на ¼ идеална част от земята. При това положение искът за делба, в частта му относно земята, следва да се остави без разглеждане, тъй като в тази част липсва редовна искова молба, а предметът на търсената защита се определя от ищците.

В заключение относно делбата : допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота. Допустима е делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура по чл. 201 ЗУТ. Според съда първото е видно и без заключение, но за да се осъществи делба трябва да участват всички съсобственици и да се проведе процедура по изменение на плана за регулация. Тъй като волята на ищците, а и на ответниците, по настоящото дело не е такава, според съда исковите молби следва да се оставят без разглеждане, което не е пречка при желание да се започне ново дело и ако при него се докаже, че е налице индивидуална собственост ще следва да се осъществи посочената процедура, като е възможно да се установи и съвсем различна фактическа обстановка.

Ако в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК. По настоящото дело е налице именно тази хипотеза, тъй като претенцията е за период след постъпването на исковата молба  в съда до извършването на делбата. След като исковите молби се оставят без разглеждане, същото се отнася и за искането за постановяване на привременни мерки, тъй като липсва решение по чл. 344, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

     

Оставя без разглеждане исковете предявени от П.П.Н. ***, ЕГН **********, и С.П.М. ***, ЕГН **********, срещу Д.А. ***, ЕГН **********, Г.А. ***, ЕГН **********, и Г.И. ***, ЕГН **********, за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти : 1) ¾ идеални части от УПИ Х-20 от кв. 2 по подробния устройствен план на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге, с графически измерена площ от 860 кв.м. ; 2) самостоятелен обект - жилище, състоящо се от антре, дневна, килер, кухня и стая, с площ по измерване от 76 кв.м., представляващо първи етаж (сутерен) от масивна жилищна сграда, построена в южната част на УПИ Х-20 от кв. 2 по ПУП на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге ; 3) масивна стопанска постройка, по измерване с площ от 24 кв.м., състояща се от сутерен и от етаж, построена в УПИ Х-20 от кв. 2 по ПУП на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге ; 4) масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ Х-20 от кв. 2 по ПУП на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге, състояща се от сутерен и етаж, по измерване със застроена площ от 74 кв.м. и разгъната застроена площ от 145 кв.м.

Оставя без разглеждане искането на П.П.Н. ***, ЕГН **********, и С.П.М. ***, ЕГН **********, срещу Д.А. ***, ЕГН **********, и Г.А. ***, ЕГН **********, за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на самостоятелен обект - жилище, състоящо се от антре, дневна, килер, кухня и стая, с площ по измерване от 76 кв.м., представляващо първи етаж (сутерен) от масивна жилищна сграда, построена в южната част на УПИ Х-20 от кв. 2 по ПУП на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге, за периода след постъпването на исковата молба в съда до извършването на делбата.  

 

          Прекратява производството по гр.д. № 208 по описа на Районен съд Своге за 2019 г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :