О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Своге, 22.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 208/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Предявени
са искове за съдебна делба. Делото е във фаза по допускане на делбата. Образувано
е по искови молби подадени П.Н. и С.М. против Д.А., Г.А. и Г.М.. Исковете са с
правно основание чл. 69 от Закона за наследството ЗН) и чл. 34 от
Закона за собствеността (ЗС) и се разглеждат по реда на глава двадесет и девета „Съдебна
делба” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предмет
на делбеното дело са : жилище, заемащо целия първи етаж в двуетажна жилищна
сграда, представляващо самостоятелен обект на правото на собственост, заедно с ¾
идеални части от дворното място, в което е изградена сградата. Направено е и
искане, ответниците А. да обезщетят ищците за лишаването им от ползите от жилищния
имот за периода от постъпването на исковата молба в съда до датата на осъществяване
на същинската подялба. Ищците са поискали
също така, съдът да допусне и делба на жилищна и на
стопанска сграда, двете на сутерен и етаж, изградени в същия урегулиран
поземлен имот (УПИ), в който се намира и другата сграда.
От страна на
ответниците не се оспорва иска за делба на първия етаж от жилищната сграда, но
се възразява срещу посочените квоти в съсобствеността. Относно останалите
сгради се посочва, че искът е недопустим, евентуално неоснователен, като за
жилищната сграда е направено възражение, че Г.М. е придобил правото на собственост
по давност, тъй като го е владял през последните четиридесет години.
По делото са събрани писмени
доказателства и са разпитани свидетели. Приета и изслушана е съдебно-техническа
експертиза, основна и допълнителна, която съдът счита за обективна и
компетентно изготвена.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна :
Видно от приложените по делото писмени
доказателства страните са наследници на П.Г. и на И. М. (М). Вторият е брат на съпругата на първия. Наследодателите през
1962 г. са закупили празен регулиран парцел в с. Церово, общ. Своге, с графически
измерена площ от 860 кв.м. - според актуалната скица. В имота са изградени две
жилищни сгради - обозначени с букви (б.) „А” и „В”, както и стопанска сграда показана с б. „Б”. За
жилищната сграда с б. „А” на 19.06.1963 г. е издадено
разрешение за строеж на името на И.М. (М.). На същата дата е съставен и протокол за дадена строителна линия и
определено ниво на строежа (посочен в заключението), както и за ограждане на парцела, издаден на името на М. (М.) и Г. – приложен към делото. Вторият етаж от
сградата, заедно с прилежащите идеални части от общите части, през 2009 г. е продаден от страните по делото,
както и от други двама починали към днешна дата наследника, на лицето Н.М. –
син на ищеца С.М.. По силата на същия договор е продадена и ¼ идеална
част от дворното място. Според удостоверение за данъчна оценка съсобственик на
тази част е и В. М., евентуално при условията на съпружеска имуществена общност,
като закупената от М. реална част от сградата и идеална част от земята не е предмет
на делбеното дело. Съотношението между първия и втория етаж, съответно полагащите
се идеални части от общите части на сградата, е определено от вещото лице в
допълнителното заключение. За жилищната сграда с б. „В” не са представени никакви строителни книжа или
документ, доказващ учредено право на строеж. В скицата от 28.02.2019 г. е
посочено, че : „Виза от 15.02.1963 г. на Окръжен народен съвет върху скица №
11/30.01.1963 г. на името на П.Г. и И. М. е разрешено проектиране за
строителство на две жилищни сгради в имота”. От показанията на свидетелите
безспорно се установява, че в къщата живее ответникът Г.М., като между двете
къщи има изградена ограда. Последното е видно и от заключението на вещото лице –
Приложение № 3. Свидетелски показания : „Разпит на свидетеля Д.Н.
– ………….. Във втората къща живее Г. мисля
че се казваше, който е на И. синът му, именно ответникът Г.И.. ……….. Г. там се е раждал, там си живее.” ; „Разпит на свидетелката А.Х. – В съседната къща живее Г.. Аз, като отидох
там 1995 г., той живееше там. ………. С б. „В” - това е къщата на Г.. С буквата „А” е къщата
на Г., Д. и братовчед им. Между двете къщи с б. „В” и с б. „А” има ограда с
мрежа….. В къщата на Г. живее
Г., със съпругата му, децата, а преди живееше и брат му, който почина …….”. Според приложените към делото удостоверения за наследници бащата на
ответника е починал през 2006 г., а брат му през 2009 г. Първият е наследен от
двама сина, а вторият от ответника М..
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното :
Относно
жилищната сграда с б. „В” съдът приема, че не е доказано ответникът Г.М. да е
неин едноличен собственик. Единственото което е установено по делото е, че той
е живял в тази къща от построяването ѝ до днес, а не от раждането си,
както твърди свидетелят. Няма никакви данни той да е демонстрирал намерение за
своене на вещта докато баща му е бил жив (сградата
според заключението е строена около 1963 г. – 1965 г., когато ответникът е бил на
5-7 години), както и след това спрямо брат си – за съответната идеална
част, тъй като и последният е живял в същата къща – състояща се от два самостоятелни
етажа и два самостоятелни входа (според заключението),
но се твърди, че е придобита по давност цялата, а не част от нея, и то за
последните четиридесет години.
Братът на ответника е починал на 05.12.2009 г.,
а настоящото дело е заведено преди да са изтекли десет години от смъртта му. Безспорно
е, че между двете сгради има изградена ограда, но според съда това не е
достатъчно да се приеме, че е налице демонстрирано своене спрямо останалите
съсобственици, тъй като липсват такива преки доказателства, а и не е ясно кой е
изградил тази ограда, кога и по какви причини. Отделно от така изложеното, когато
владелецът е в брак и десетгодишния срок изтича по време на брака, то имота се
придобива в режим на съпружеска имуществена общност. По делото няма данни М. да
е в брак, като няма такива твърдения и от страните, които са роднини и следователно
добре се познават. Косвени сведения има в свидетелските показания. От друга
страна при продажбата на втория етаж от сградата с б.
„А” и на ¼ идеална част от земята, страните по делото са се легитимирали
пред нотариуса като собственици по наследство. В настоящото дело има позоваване
единствено на придобивна давност в продължение на повече от четиридесет години,
но няма достатъчно такива доказателства, като липсват и позовавания за придобивна
давност текла в полза на наследодателите на М. – баща и брат. Съдът се
произнася с оглед на твърденията на страните и съобразно със събраните по
делото доказателства. При това положение спрямо тази сграда са налице
обстоятелствата посочени по-долу, относно другата сграда.
За
другата сграда няма валидно учредено право на строеж и следователно нейния
първи етаж е съсобствен между собствениците на земята. При
прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея,
щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката - запазването на
собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е изрично уговорено в
нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Щом продавачите
не са изключили изрично от продажбата вещи, които се намират в мястото, то
купувачът придобива всичко което се намира в него : сградата, насажденията, оградата
и др. Следователно Н.М., евентуално заедно
със съпруга, е съсобственик и на първия етаж от сградата и то с права ¼ идеална
част. С оглед извършването на делбата, в нея следва
да участват всички съсобственици. Съдът изрично указа това на ищците в открито
съдебно заседание проведено на 09.09.2020 г. и в определение от 15.09.2020 г. –
на л. 138 от делото, но в подадената от тях нова искова молба не присъства собственикът
(собствениците) на ¼ идеална част от първия етаж от
сградата. При това положение искът за делба, в тази му част, следва да се
остави без разглеждане, тъй като липсва редовна искова молба, а предметът на търсената защита се определя от ищците.
Същото се отнася и за стопанската сграда.
По
искът за делба на ¾ идеални части от терена, съдът счита, че и той
следва да се остави без разглеждане. По правило иск за делба на идеална част е
допустим, но с оглед извършването на същата, в нея следва да участват всички
съделители. Съдът изрично указа това на ищците в открито съдебно заседание
проведено на 09.09.2020 г. и в определение от 15.09.2020 г. – на л. 138 от делото,
но в подадената от тях нова искова молба не присъства собственикът (собствениците) на ¼ идеална част от земята. При това
положение искът за делба, в частта му относно земята, следва да се остави без
разглеждане, тъй като в тази част липсва редовна искова молба, а предметът на търсената защита се определя от ищците.
В заключение
относно делбата : допустимостта на съдебната делба
на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота
към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството,
включително с оглед градоустройствения статут на имота. Допустима е делба на
дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в
индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано
заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице възможност
за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена
процедура по чл. 201 ЗУТ. Според съда първото е видно и без заключение, но за
да се осъществи делба трябва да участват всички съсобственици и да се проведе
процедура по изменение на плана за регулация. Тъй като волята на ищците, а и на
ответниците, по настоящото дело не е такава, според съда исковите молби следва
да се оставят без разглеждане, което не е пречка при желание да се започне ново
дело и ако при него се докаже, че е налице индивидуална собственост ще следва
да се осъществи посочената процедура, като е възможно да се установи и съвсем
различна фактическа обстановка.
Ако в делбеното производство се
претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от
другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва
да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл.
344, ал. 2 ГПК. По настоящото дело е налице именно тази хипотеза, тъй като претенцията
е за период след постъпването на исковата молба
в съда до извършването на делбата. След като исковите молби се оставят
без разглеждане, същото се отнася и за искането за постановяване на привременни
мерки, тъй като липсва решение по чл. 344, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане исковете предявени от П.П.Н. ***, ЕГН **********, и С.П.М. ***, ЕГН **********, срещу Д.А. ***, ЕГН **********, Г.А. ***, ЕГН **********, и Г.И. ***, ЕГН **********, за
допускане
на съдебна делба
на следните
недвижими имоти : 1)
¾
идеални части от УПИ Х-20 от кв. 2 по подробния устройствен план на мах. „Долни
Желен”, с. Церово, общ.
Своге, с
графически измерена площ от 860 кв.м. ; 2) самостоятелен обект
- жилище, състоящо се от антре, дневна, килер, кухня и стая, с площ по измерване
от 76 кв.м., представляващо първи етаж (сутерен) от масивна жилищна сграда, построена
в южната част на УПИ Х-20 от кв. 2 по ПУП на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге ; 3) масивна стопанска постройка, по измерване с площ от 24
кв.м., състояща се от сутерен и от етаж, построена в УПИ Х-20 от кв. 2 по ПУП
на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге ; 4) масивна жилищна сграда, находяща
се в северозападната част на УПИ Х-20 от кв. 2 по ПУП на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге, състояща
се от сутерен и етаж, по измерване със застроена площ от 74 кв.м. и разгъната
застроена площ от 145 кв.м.
Оставя без разглеждане искането на П.П.Н. ***, ЕГН **********, и С.П.М. ***, ЕГН **********, срещу Д.А.
***, ЕГН **********, и Г.А. ***, ЕГН **********, за заплащане на обезщетение
за лишаването им от ползване на самостоятелен обект - жилище, състоящо се от антре, дневна, килер,
кухня и стая, с площ по измерване от 76 кв.м., представляващо първи етаж (сутерен)
от масивна жилищна сграда, построена в южната част на УПИ Х-20 от кв. 2 по ПУП
на мах. „Долни Желен”, с. Церово, общ. Своге, за периода след постъпването
на исковата молба в съда до извършването на делбата.
Прекратява производството по
гр.д. № 208 по описа на Районен съд Своге за 2019 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския
районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :