Номер 196908.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 08.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20203100501482 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 1319
от 12.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 16889 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, девети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на З. К. Н.
сумата от 1 551,78 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден /нощен/ труд от 222 часа, получен след преизчесляване на
общо положения труд за периода 17.10.2016 г. - 30.09.2019 г. с коефициент 1,143 по
правилата на член 9, алинея 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от датата на подаване на исковата молба /17.10.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, а също и сумата от 200,22 лева – лихва
за забава върху главницата за первиода 01.01.2017 г. – 17.10.2019 г. -, на основание
член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР и член
86 от ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 352,54 лева, на
основание член 78 от ГПК; както и е осъден въззивникът да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 292,07
лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена
осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени
държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по
отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай.
Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се
дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2,
1
алинея 1 от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не
е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на
основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на
извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на
дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема
превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане
на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при
положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че
нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса
дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143
да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се
оспорва и се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Сочи се, че практиката на съдилищата при идентични случаи е константна и тя
приема, че е налице празнота в нормативен акт, която следва да бъде запълнена по
реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време отработените през нощта часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка
съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и
член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови
доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.08.2020 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото. НАПЪТВА
на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или
2
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3