Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от адв. И.Й., като пълномощник на Ц. Ц., И. П., Б. Х., Д. Х., Р. В. и С. Х., против определение № 1202 от 23.05.2014г., постановено по гр. д. № 3345/2013г. по описа на Районен съд – В.Т., с което е прекратено производството по делото, като същото е изпратено по компетентност на районен съд гр. С.. Процесуалният представител на жалбоподателите счита, че определението е неправилно. Развива доводи, че при предявяването на исковете е спазена местната подсъдност по чл. 113 ГПК. Счита, че ищците притежават качеството потребител съобразно с пар. 1, т. 1 от ДР на Кодекса на застраховането. Излага, че подсъдността е спазена и на основание чл. 116 ГПК. С оглед изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответната страна - С. „Н. Б. на Б. А. З.”, чрез пълномощника си адв. А.Д., заема становище за неоснователност на жалбата. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че в случая не може да намери приложение нормата на чл. 113 ГПК. Сочи, че главните искове не са на деликтно основание, поради което са неприложими и нормите на чл. 115 и чл. 116 от ГПК. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Жалбоподателите са подали иск срещу С. „Н. Б. на Б. А. З.”, с който са поискали обезщетение за неимуществени вреди от по 500 лв. за всеки един от тях. В исковата молба е посочено, че вредите са настъпили вследствие на автомобилна катастрофа край гр. Д., претърпяна от турския водач Ю. В.. Изложено е, че виновният водач към момента на катастрофата е притежавал сертификати „Зелена Карта” по международна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което сдружението ответник следва да отговаря за обезщетенията, причинени от него. При условията на евентуалност е предявен иск за обезщетение и срещу директния причинител на вредите – Ю. В.. От С. „Н. Б. на Б. А. З.” е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред районен съд гр. В. Т.. С обжалваното определение ВТРС е приел, че възражението е основателно. Изложил е, че местната подсъдност следва да се определи според адреса или седалището на главния ответник по делото - С. „Н. Б. на Б. А. З.”. При това положение районният съд е приел, че в случая не може да намери приложение нормата на чл. 113 ГПК, тъй като ищците нямат качеството „потребител”. Ето защо, съобразно чл. 105 и чл. 108 ГПК, за местно подсъден е определен районен съд гр. С., поради което производството пред ВТРС е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на СРС. Така постановеното определение е неправилно. На първо място следва да се има предвид, че напълно се споделят доводите в обжалваното определение, че при съединяване на искова при условията на евентуалност подсъдността се определя по правилата, по които се определя подсъдността съобразно главния ответник и в случая чл. 116 ГПК не намира приложение. Наред с това съгласно задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, (напр. Определение № 236/24.03.2010 г. по ч. т. д. № 886/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 544/11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.), която се споделя и от настоящия съдебен състав, разпоредбата на чл. 113 ГПК е приложима при искове, предявени от потребител - увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответника. По посочените искове ищците имат качеството на потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на застраховането, тъй като са трети увредени лица, за които са възникнали права по застрахователен договор. От така изложеното може да се направи извод, че спорен по делото се явява въпросът дали ищците представляват „потребители” на застрахователни услуги във връзка с предявените от тях искове срещу С. „Н. Б. на Б. А. З.”. За отговора на този въпрос настоящият съдебен състав намира, че приложение не могат да намерят постановките, свързани с исковете, предявени срещу „Гаранционен фонд”. Както е посочено в редица задължителни актове на ВКС (Определение № 44 от 17.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 803/2010 г., II т. о., Определение № 814 от 17.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 642/2010 г., II т. о., ТК и др.) отговорността на гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на увредените от пътно-транспортно произшествие лица произтича от самия закон, а не от договор за застраховка, като точно липсата на такъв договор е задължително условие, за да бъде ангажирана гаранционната отговорност на фонда. С оглед на това, че липсва сключена застраховка "Гражданска отговорност" от страна на виновния за произшествието водач на моторно превозно средство, лицата, претърпели вреди от това произшествие, не могат да бъдат определени като "потребители на застрахователни услуги". Видно е, че в основата на исковете срещу „Гаранционен фонд” е липсата на валидна застраховка „гражданска отговорност”, сключена от съответния водач. В случая, едно от задължителните условия за предявяването на иск срещу С. „Н. Б. на Б. А. З.” е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена от водача, причинител на вредата. Съгласно т. 21 от допълнително разпоредби на Кодекса на застраховането „Н. застрахователно Б." е професионална организация, която е създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа, и обединява застрахователите, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на една държава, които имат право да извършват застраховане по раздел II, буква "А", т. 10 от приложение № 1, с изключение на застраховката "Отговорност на превозвача" по раздел II, буква "А", т. 10.2 от приложение № 1.Националното Б. на застрахователите поема обслужването на правните процедури по отношение на всяка относима претенция във връзка с наличието на застрахователно покритие на отговорности към трети лица произтичащи от пътни произшествия на територията на съответната държава, причинени от водачи на МПС, застраховани по системата „зелена карта”. В България е създадено Н. Б. на Б. А. З., което е представително по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки (арг. от чл. 282, ал. 3 КЗ). Съгласно чл. 259, ал. 3, т. 1 вр. чл. 259, ал. 2 от КЗ лицето, което управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Р. България, когато няма валидна за територията на Р. България застраховка, сключва гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Р. България. Съгласно чл. 18д, ал. 1 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, заграничната застраховка се прилага уредбата за застраховка "Гражданска отговорност"на автомобилистите съгласно Кодекса за застраховането и раздел II, включителноправилата за териториално действие на договора за застраховка, за покритите рисковеи изключенията от покритие и за минималния размер на застрахователната сума. В чл. 18д, ал. 2 от същата наредба е уредено, че Националното Б. на Б. А. З. гарантира плащанията по граничните застраховки съгласно условията на международните договори, по които е страна. Към полицата за гранична застраховка се издава сертификат "зелена карта" (чл. 18г, ал. 2 от Наредбата). Аналогично, когато водачът, който преминава границата, притежава валиден сертификат „Зелена карта”, той не трябва да сключва гранична застраховка „Гражданска отговорност” – арг. от чл. 259, ал. 3, т. 1 КЗ. При това положение отново Националното Б. на Б. А. З. гарантира плащанията, като единствената разлика е, че сертификатът „зелена карта” е издаден от друга държава. Анализът на посочените норми налага извод, че НББАЗ по силата закона се явява единствения оторизиран представител на всички чуждестранни З. издали застраховки „зелена карта” с териториална валидност за България и компетентния субект отговарящ за претенциите за вреди причинени на територията на страната. Създаден е специален ред, който дерогира общите норми на вътрешното законодателство по отношение на материалноправната легитимация на застрахователя сключил конкретния застрахователен договор за гражданска отговорност с водача на автомобила с чужда регистрация причинил ПТП. Т.е. НББАЗ се явява процесуално легитимиран да отговаря по исковете, предявени въз основа на застраховки валидно сключени в чужбина, като бюрото отговаря вместо чуждестранния застраховател. При това положение основание за ангажиране на отговорността на НБААЗ безспорно следва да се намери във валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Поради тази причина (и по арг. на обратното от основанията, които се черпят, за да се приеме, че при искове срещу „Гаранционен фонд”, местната подсъдност се определя без да се съблюдава правилото на чл. 113 ГПК) се налага извод, че след като сключената застраховка "Гражданска отговорност" от страна на виновния за произшествието водач на моторно превозно средство, е необходима предпоставка за ангажиране отговорността на НБААЗ, то лицата, претърпели вреди от това произшествие, могат да бъдат определени като "потребители на застрахователни услуги". С оглед изложеното и при приложението на чл. 113 ГПК към настоящия случай, съдът счита, че Великотърновският Районен съд е местно компетентен да разгледа предявената претенция, с оглед факта, че местожителството на ищците е в района на този съд. Ето защо обжалваното първоинстанционно определение следва да се отмени, а делото да се върне за разглеждане на ВТРС. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯопределение № 1202 от 23.05.2014г., постановено по гр. д. № 3345/2013г. по описа на Районен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |