О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание на 28.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Чардаков
Като разгледа гр.д. №4165 по описа на
съда за 2018 год. и за да се произнесе прие следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Делото е образувано по иск с правно основание
чл.439 ГПК, с който ищецът А.Г.Г. е оспорил по исков ред принудителното
изпълнение по изп. д. №20188850400478 по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, рег.
№885, по което взискател е бил ответника адв.Е.Т. Бърганска. С определение от 09.05.2019г.
съдът е прекратил производството по делото поради отказ на ищеца от иска.
Отказът е мотивиран от факта, че в хода на делото предприетото принудително изпълнение
е прекратено на основание чл.433, т.3 ГПК – поради обезсилване на изпълнителния
лист.
В срока за обжалване на прекратителното
определение ищецът е подал молба за неговото допълване в частта за разноските и
присъждане на такива, тъй като независимо от прекратяването, ответникът е
станал повод за образуване на делото.
В срока по
чл.248, ал. 2 ГПК
ответникът е депозирал писмено становище за
неоснователност на молбата.
Съдът, като прегледа материалите по делото, прие следното:
Молбата е допустима. Същата е подадена в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК.
Непредставянето на пълен списък с разноските по чл.80 ГПК от ищеца не прегражда
възможността същият да иска допълване на крайния съдебен акт. Съгласно т.8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
липсата на представен списък по чл. 80 ГПК
в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Отговорността
за разноски е следствие от неоснователните претенции или възражения на страната
изгубила делото, които са станали причина за възникването на съдебния спор. Тя
е обективна и не зависи от това дали страната е знаела за липсата на основание.
Когато делото е прекратено по инициатива на ищеца, защото в хода на
производството той е получил извънсъдебно удовлетворение на засегнатото
материално право, ответникът следва да понесе отговорността за разноски, тъй
като неоснователно е оспорвал съществуването на това право на ищеца.
В случая ответникът е инициирал принудително
изпълнение въз основа на изпълнителен лист, който в последствие е обезсилен.
Независимо дали той е знаел за порока на изпълнителното основание, неговите
действия са станали повод за предявяването на иска по чл.439 ГПК, с който
ищецът е оспорил изпълнението. С обезсилването на изпълнителния лист е
отпаднала и необходимостта от исковата защита срещу изпълнението, което се
явява единствената причина за отказ от иска. Към момента на неговото
предявяване обаче, такава необходимост е съществувала и тя е породена от предприетото
принудително изпълнение въз основа на опорочено изпълнително основание. Вярно
е, че защитата на длъжника срещу това нарушение е по чл.407 ГПК, но тя не
изключва възможността той да търси защита и по исков ред чрез иска по чл.439 ГПК.
Видно от материалите по делото, ищецът е направил
съдебни разноски в размер на 68лв., от които 51лв. – ТД и БТ за исковата молба
и 17лв. – ДТ и БТ по негова частна жалба срещу предходно определение за
прекратяване на производството.
С оглед на изложеното и на основание чл.248, ал. 1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определението за прекратяване на
производството от 09.05.2019г. по гр. д. №4165/2018г. по описа на РС – Пазарджик в частта за
разноските, като
ПОСТАНОВЯВА следното:
ОСЪЖДА ответника адвокат Е.Т. Бърганска /ЕГН неустановен по
делото/ от гр.Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ №28, кантора 6 да заплати на ищеца А.Г.Г.,
ЕГН ********** сумата от 68лв. - съдебни разноски.
На основание чл. 248, ал.3 вр. чл.275, ал.1 ГПК определението подлежи на
обжалване пред Окръжен
съд - Пазарджик в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: