Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  534

 

                                          гр. Пловдив, 01.06.2020г.

                  

                                  В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в    публично   заседание   на  двадесети  май,  през   две  хиляди  и   двадесета  година   в   състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                         НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№469  по  описа на  ПОС  за  2020г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.   във  вр. с  чл.422  ГПК.

Обжалвано   е  Решение  №4674 от  06.12.2019г.  на  Пловдивски РС,  постановено  по   гр.д.№10150/2019г., двадесет и втори  гр.с., с  което  се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.К.А., ЕГН *********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в  размер на 6 000 лева,  дължима по запис на заповед от 01.10.2018 г. с  издател И.К.А., с падеж на плащане 01.11.2018 г. без протест, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4330/2019 г. по описа на ПРС. С постановеният съдебен акт е осъден   И.К.А. да заплати на Р.Д.Р., ЕГН **********, сумата в размер на 120 лева – разноски по ч.гр.д. № 4330/2019 г. по описа на ПРС и  сумата в размер на 700 лева – разноски в настоящото производство.

Жалбоподателят И.К.А. обжалва  решението на  първоинстанционният съд, като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено  при неправилно  прилагане на материалния закон,  моли  същото да  бъде отменено, като вместо  това въззивния съд постанови ново, с  което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Въззиваемата страна Р.Д.Р., чрез процесуалния си представител адв. Г.Н. оспорва жалбата като неоснователна, по съображения изложени в депозирания отговор, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски в настоящото производство.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбите,  намира   за    установено    следното:

Жалбата е  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което  се  явява процесуално  допустима,  а  разгледана по   същество  неоснователна.

Първоинстанционният  съд  е  сезиран  с положителен установителен иск  предявен от Р.Д.Р. срещу И.К.А. по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че в  негова полза ответникът И.К.А. е издал  запис на заповед на 01.10.2018 г., с който се е задължил да му плати неотменимо и  безусловно, без протест сума в  размер на 6 000 лева на падеж 01.11.2018 г., който падеж е настъпил.. Твърди се, че ответникът не е заплатил  сумата по записа на заповед, поради което  се е снабдил със заповед за  незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по                ч.гр.д. № 4330/2019 г. по описа на ПРС. Доколкото в срок е постъпило възражение от длъжника, за кредиторът е налице  правен  интерес да предяви настоящия иск. Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 6 000 лева, дължима по запис на заповед  от 01.10.2018 г. с издател И.К.А., с падеж на плащане 01.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът оспорва иска.. Признава, че  е подписал процесния запис на заповед, но твърди, че няма задължение по каузално правоотношение спрямо ищеца Р.Д.Р.. Навежда твърдения, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължение на ответника спрямо трето лице -  А. И. И., по чиято молба  е издаден запис на заповед в полза на ищеца Р.Р.. Излагат се доводи, че записът на заповед е симулативен, доколкото ответника има задължение не към ищеца , а към трето за спора лице.. Навежда твърдения за нищожност на записа на заповед, тъй като последния противоречи на добрите нрави, с него се заобикаляло закона и се иска постигане на скрита цел, при условията на евентуалност е унищожаем, поради подписването му при крайна нужда.

Първоинстанционният  съд  е  уважил предявените искове, като  е приел, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна. Що се касае до възражението на ответника, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължение, което последният  има спрямо трето лице А. И. И., въпреки че записът на заповед е издаден в полза на ищеца, съдът е приел възражението за недоказано. Недоказани са останали и възраженията за нищожност и унищожаемост на записа на заповед, поради подписването му при крайна нужда.

Приел е, че се установява от събраните по делото писмени доказателства -  договор за заем от 01.10.2018 г., че ищецът е предоставил на ответника заем в  размер на 6000 лв, като записът на заповед е  издаден, като обезпечение на сключен между страните договор за заем, поради което и доколкото ищецът е доказал вземането си по основание и  размер, първоинстанционният съд е уважил предявения иск.

 Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който  твърди  че  ищецът не е  доказал  при условията на пълно и главно доказване, че ответникът дължи на ищеца сумата по записа на заповед. Твърди,  че съдът е бил длъжен служебно да изследва наведеното от него възражение за наличието на нарушение на добрите нрави при подписването на записа на заповед. Въпреки наведените в жалбата твърдения, доказателства пред въззивната инстанция не са поискани и не са ангажирани.

Доколкото пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства,  съдът постановява акта си на база събраните такива пред първоинстанционния съд. След  преценка им, въззивният състав  изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя  от  събраните по делото доказателства, които са подробно и  задълбочено анализирани в атакувания акт, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на  основание чл.272 ГПК касаещо фактическата обстановка препраща към мотивите на  първоинстанционния акт.

Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на               чл. 422, ал. 1 ГПК,  в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК  е съществуване на  вземането, основано на записа на заповед. В  производството по чл. 422, ал. 1 ГПК  ищецът - кредитор, който се  е  снабдил със заповед за изпълнение въз  основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на  редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка,  с което е издаден записът на заповед, всяка от  страните доказва фактите, на които са  основани твърденията и  възраженията ,             и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.

При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.  В конкретният случай, ищецът твърди, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение – договор за заем, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед. Кредиторът  сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение и  доказва вземането си, основано на менителничния ефект.

Ответникът от своя страна, твърди че не е имал каузално правоотношение с ищеца, а  с  трето за настоящия спор лице, който е инвестирал  средства в съвместната им  работа, по повод или във връзка  с обезпечаване на вземането е издаден записът на заповед, но не ангажира доказателства в подкрепа на  възраженията и твърденията си пред въззивната инстанция..

 В случая е налице редовен от външна страна запис на заповед, издаден на 01.10.2018г., чийто падеж е настъпил на 01.11.2018г., за сумата 6 000лв.,  подписът е положен от издателя - ответник по иска, по издадения запис на заповед не са извършени плащания. Възраженията за нищожност на основание чл. 26 и сл. ЗЗД, поради  противоречие с добрите нрави, евентуално за унищожаемост на записа на заповед,  с оглед на наведените твърдения, че ответникът е бил принуден при крайна нужда под въздействието на действителния кредитор А. И. И.  да подпише записа на заповед, не са подкрепени с доказателства, поради което настоящият състав ги приема за недоказани.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен като се признае за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника по процесния запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417, т. 9 ГПК ч.гр.д. № 4330/2019 г. по описа на ПРС, в размер на 6 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.03.2019г.  до окончателното изплащане на сумата.

Уважавайки предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемият се дължат разноски, но предвид липсата на доказателства за направени такива, разноски не се присъждат.

 Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             

                                    Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  №4674 от  06.12.2019г.  на  Пловдивски РС, постановено  по  гр.д.№10150/2019г., двадесет и  втори  гр.с.

  

             Решението    подлежи на обжалване  с  касационна жалба пред ВКС,  в  едномесечен срок  от  връчването му на страните..

  

       

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: