Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
26,08,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесет и трети
юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното
от районен съдия РАДИНА анд № 665/20
по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.О.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Л. М. против
Наказателно постановление № 19-1006- 004633 от 26.11.2019 г., издадено от началник
Група към ОДМВР Пазарджик, Сектор Пътна полиция Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени по :
Т.1) на
осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 10лв.
Т.2) на
осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 200лв..
С жалбата се иска отмяна на постановлението с
твърдения за неговата материално-правната неизправност.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя
процесуален представител, настоява да се отмени постановлението като
незаконосъобразно по представените в жалбата и развити по същество основания,
вкл. на база на ангажирани доказателства.
Въззиваемата страна, с писмено становище настоява
да се потвърди НП.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На 12,11,19г. била извършена специализирана
полицейска операция ( СПО) от екип криминалисти от ОД МВР Пазарджик, сред които
свидетелите З. и Ш..В рамките на операцията и поради оперативна информация, че
в лек автомобил с рег.№ ****ВК са държани и се пренасят наркотични вещества
същият бил спрян за проверка около
19,30ч. в близост до Затвора Пазарджик и на бул. „Г. Бенковски“. Установило се,
че се управлява от жалбоподателя, който както и пасажера били задържани.
На място би повикан патрул на СПП при ОД МВР
Пазарджик и пристигнали автоконтрольорите св. Е. и св. М.. Последният направил справка с
Оперативна дежурна част на ОД МВР Пазарджик и установил по предоставената по
този начин информация, че СУМПС е било
отнето поради отнемане на всички контролни точки.
На водача
бил съставен АУАН за нарушения по чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДвП - непредставяне на
СРМПС на л.а. и по чл. 150 от ЗДвП - управление от неправоспособен водач.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис.
Въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Не се установиха претендираните съществени
процесуални нарушения. за същите са
налице само твърдения в жалбата и в заседанията, които не са доказателствено
обезпечени. Установи се, че актът е съставен на датата на нарушението и както е
удостоверено с подписа на самия нарушител е бил съставен негово присъствие, след което му е бил
надлежно предявен и с връчен препис ( виж разписка върху самия акт). Без
значение е обстоятелството къде точно е извършено предявяването, след като това
е удостоверено по посочения начин ( с подпис на нарушителя), а и не е
опровергано от каквито и да е доказателствени средства.
Актът и НП имат съдържание, което обезпечава
упражняване на правото на защита в гарантирания от закона обем. Изложени са
ясни и достатъчни обстоятелства по извършване на двете нарушения, които са
получили своята съответна правна квалификация.
По същество - нарушенията не са доказани и то
въпреки положените изключителни усилия в хода на съдебното производство,
служебно от Съда .
От показанията на св. К. - ( с.з. 23,07,20), който
е управител и представител на дружеството, собственост на процесния автомобил,
се установи, че СРМПС е бил в жалбата на автомобила , когато му бил предаден от
полицаите след задържането на жалбоподателя. Тези документи, както установи
свидетеля , постоянно се съхранявали по този начин и той бил известен на
жалбоподателя като служител на дружеството, който често служебно управлявал
автомобила. Поради това Съдът прие за доказано, че именно непосредственото
задържане на жалбоподателя след спиране на управлявания от него автомобил и
установяване наличието на наркотични вещества е било причина той обективно да
не може да предостави поискания от контролния орган документ - СРМПС. Той бил
„носен“ от него по смисъла на чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДвП, доколкото фактически
се е намирал в самия автомобил на ( почти) традиционно за съхранението му място
. Това обосновава основателността на претенцията за отмяна на НП по т.1 от
същото.
Аналогично е решението на Съда и относно т.2.
Съображенията: според изложеното в акта и в НП като описание на извършеното
нарушение, то се изразява в управление на МПС
от неправоспособен водач, като неправоспособността е вследствие отнемане
на всички контролни точки на водача .
Всички опити на Съда да установи
с какъв акт и на какво точно посочено в него основание е станало това
отнемане на СУМПС , се оказаха …….неуспешни.
По делото е налице изрично и
ясно признание - виж писмо на л. 22 от СПП ОД МВР Пазарджик, че не е ясно с
какъв акт и на какво основание е било отнето СУМПС на жалбоподателя , респ. и
кога. Към това писмо е приложена ЗПАМ с наложена такава мярка 223/15,10,09г, но същата не е връчена и няма никакви данни да е влязла в сила
и дали и кога е породила действие като административен акт. Представена е и ( л. 28)) друга ЗПАМ 108/03,05,07със същото предписание , но
и за нея няма удостоверено връчване и влизане в сила , респ. и за нея липсват
данни за пораждане на действие от пределен момент. Дори и да се зачете
законодателното решение ал. 6 на чл. 171
от НПК ( предишна ал.4 и ал.5 ) - че обжалването неспира изпълнението , отново
неясни са обстоятелствата от кой момент коя заповед от двете е породила
действие. И в двете е посочено, че „обжалването не спира изпълнението“, но няма данни тези актове да са станали известни
на лицето, по отношение на което се налагат мерките на принуда. При повторното
изплащане на тези две ЗППАМ ( към писмото от 20.07.20г.) има пирложено към
заповед 223/15,10,2009г. копие на СУМПС и контролен талон към него на водача,
но наличието му не доказва фактическо предаване, още по-малко доказва валидно
основание за отнемането.
Отделно от горното - по
делото е представено в оригинал СУМПС от Кралство Великобратния ( препратено от
Затвора Пазарджик и след изготвено копие, върнато ) със срок на валидност
19-06-14г.- 19-06-24г. , кат. А,В и С. Свидетелството е валидно и удостоверява
съответната правоспособност за управление на процесния лек автомобил , с което
е опровергана обективната съставоменост на нарушението по т.2.
Решението за цялостна отмяна
на НП и чл. 63, ал.4 от ЗАНН обоснова и основателността на претенцията за
разноски в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна в размер на
300 лева за адвокатски хонорар ( минималния размер по Наредбата).
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1006-
004633 от 26.11.2019 г., издадено от началник Група към ОДМВР Пазарджик, Сектор
Пътна полиция Пазарджик, с което на М.О.М.,
ЕГН **********,***, са наложени по :
т.1) на
осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 10лв.
т.2) на
осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 200лв..
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на М.О. М., ЕГН **********, сума в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: