Решение по дело №124/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 104

гр. Видин, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

петнадесети юни

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

124

по описа за

2023

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Й.Б.Н. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1746/17.05.2023г. на Началник Областен отдел ”Автомобилна администрация”-гр.Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с която спрямо жалбоподателя са приложени следните ПАМ: временно спиране от движение на МПС с рег.№ВН0537АМ и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № ********* , на лек автомобил „Фиат Добло“, собственост на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца , както и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като никога не е извършвал обществен превоз на пътници. Сочи се , че не са събрани данни да е извършвал такъв, не е посочен кой закон е нарушил , както и че срокът  е завишен.  Иска се от съда да отмени оспорваната заповед или да намали срока на наказанието.

Ответникът по делото оспорва жалбата като сочи, че издадената заповед е съобразена с материалните и процесуалните правила и предлага същата да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че по повод неколкократно получени сигнали със Заповед №РД-12-1548/11.05.2023г. на Директора на РД“АА“-Враца , е възложено на инспектори в дирекцията извършването на проверка съвместно с органите на ОД на МВР-Видин на 17.05.2023г. При извършената проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил-„Фиат Добло“ с рег.№ ВН0537АМ около 08,10ч. на посочената датата е установено , че лицето превозва 1 бр. пътник-Илиян Симеонов Илиев. Снети са сведения от пътника , който е посочил , че както днес/17.05.2023г./, така и всеки ден жалбоподателят го вози от центъра на с.Новоселци до гр.Видин и обратно вечерта , за което той му заплаща по 5 лв. От дадените сведения контролните органи установили, че се касае за извършен превоз от водача срещу заплащане, поради което инспектор от РДАА Б.Велков съставил АУАН спрямо водача ,  в който приел, че от същия е извършено нарушение на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП, тъй като е извършил превоз на пътници срещу заплащане без да има съответните удостоверения/лиценз за това. Въз основа на съставения акт е издадена обжалваната заповед, в която е прието от административния орган, че след извършена справка в информационната система на Агенцията се установило, че водачът не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на РБългария, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници, поради което спрямо същия са приложени ПАМ , както следва : 1.по чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и ал.2,т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 м. чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация МПС № ********* на лек автомобил „Фиат добло“ с рег.№ ВН0537АМ, 2.по чл.106а,ал.1,т.4, б.“б“ от ЗАвтП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с №********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Констатациите в акта не са оспорени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед-адресат на заповедта.

По същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началник на ОО”Автомобилна администрация”-Видин с оглед приложената заповед № РД-01-43/23.01.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за делегиране на правомощия, тъй като съгласно чл.107,ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.

Същата е законосъобразна като постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и съобразно целта на закона.

Съгласно чл.6,ал.1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Съобразно чл.7,ал.1 от ЗАвтП за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.

Съгласно чл.12,ал.1 от ЗАвтП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. Съобразно чл.2 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз или удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП.

Според чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и б.“б“ от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността, или което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.

Съобразно чл.106а,ал.1,т.4,б.“б“ от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага и следната ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

 Видно от горните разпоредби, ПАМ по чл. 106а, ал.1,т.1 и т. 4 ЗАвП се налага спрямо водач, който осъществява състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността/т.4/, респ. се налага спрямо автомобил , с който се извършва такъв превоз/т.1/.

По смисъла на ЗАвтП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане и икономическа облага, предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.

В настоящия случай по делото безспорно се установява, че жалбоподателят Н. е извършил с автомобила си превоз на пътници срещу уговорено заплащане, което сочи, че извършеният превоз от него е обществен по смисъла на §.1,т.1 от ДР на ЗАвтП. Извършеният от него превоз е таксиметров по смисъла на чл.2 от наредбата , като вид обществен превоз , като за извършването на таксиметров превоз водачът не притежава удостоверение за регистрация, нито превозът е извършен с автомобил , включен в списъка към удостоверението за регистрация на регистриран за извършване на таксиметрова дейност търговец.

От дадените сведения от пътника в автомобила и представения и приет като доказателства по делото АУАН № 320455 се установява, че при извършената проверка от контролните органи на РД "Автомобилна администрация"-Враца е констатирано, че на 17.05.2023 г. около 08,10ч., в гр.Видин, в близост до входа на Общинския пазар, Н. управлява лек автомобил „Фиат Добло“ с посочения рег.№, като извършва обществен превоз на пътника Илиев, срещу заплащане. Посоченият АУАН е съставен от служител на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" на длъжност инспектор при РД "Автомобилна администрация" – Враца, поради което е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от ЗАвтП. Съставеният АУАН е официален свидетелстващ документ, истинността на който не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Описаната в АУАН фактическа обстановка се установява и от другите,  събрани по делото доказателства-дадените сведения.

Съдът намира доводите на жалбоподателя за липса на доказателства за извършването на обществен превоз за неоснователни. Безспорно с оглед събраните по делото доказателства, се установява, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят е превозвал посоченото лице  срещу заплащане , като същото дава сведения , че това се случва всеки ден срещу сумата от 5 лв. Извършването на превоза е установено от служителите на РД“АА“ въз основа на дадените сведени от превозваното лице. Установените от него обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл.39,ал.1 от АПК правилно са възприети от административния орган въз основа на дадените сведения, тъй като съобразно разпоредбата на чл.39,ал.1 АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства и др. От докладната записка, изготвена от инсп.Велков, се установява , че сведенията са дадени непосредствено пред инспектор в РД“АА“-Борислав Велков, като лицето е удостоверило с подписа си обстоятелството, че е дало тези сведения с посоченото в тях съдържание, както и верността на отразените в сведенията обстоятелства, поради което отразените обстоятелства следва да бъдат възприети.

Липсва изискване в АПК за напомняне на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, в каквато насока е направил възражение жалбоподателя . Действително, няма данни на далото сведение лице да е било разяснено, че може да бъде разпитан като свидетел пред съда, съобразно изискването на чл.44,ал.4 от АПК, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, а цели осигуряване на достоверност на дадените пред административния орган сведения. В случая въпреки липсата на такова предупреждение дадените пред административния орган сведения съдът преценява като достоверни, тъй като съответстват на всички други, събрани по делото доказателства-АУАН и докладни записки с характер на сведения, поради което по никакъв начин неизпълнението на разпоредбата на чл.44,ал.4 от ЗАвтП не може да се приеме за съществено нарушение на административно-производствените правила.

С оглед гореизложеното съдът намира, че от жалбоподателя е осъществен обществен превоз на пътници като доводите в обратната насока са изцяло неоснователни.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай извършеният обществен превоз е в нарушение на разпоредбата на чл.6,ал.1 ЗАвтП и чл.24,ал.1 ЗАвтП, тъй като превозът е извършен без лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.

В случая наложените с оспорваната заповед ПАМ-„временно спиране от движение на МПС“ и „временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС“ са законосъобразни. Изпълнени са предпоставките по чл. 106а, ал. 1,т.1 и т.4  за прилагане на оспорените ПАМ спрямо жалбоподателя съобразно посоченото по-горе. Наложените мерки са съответни по вид на предвиденото в закона. Заповедта като издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания е постановена в съответствие с изискванията на чл.59,ал.2 АПК, като са изложени съображенията на административния орган за налагане на ПАМ, а именно липсата на който и да е от всеки от посочените документи за процесното МПС, нито един от който не е налице в случая за автомобила, с който е извършен обществен превоз на пътници. Освен това в случая заповедта е издадена на основание констатациите в АУАН № 320455, които съобразно ТР 16/75 г. на ВС допълват мотивите на акта .

 Заповедта е постановена и съобразно целта на закона. Със отнемането на свидетелството за правоуправление на МПС на водача обективно ще бъдат реализирани предвидените в закона цели - да се преустанови извършването на административни нарушения от характера на това, което е основание за прилагането на тази мярка, в случая недопускане и преустановяване използването на моторното превозно средство срещу заплащане без притежаване на изискваните от закона документи.В хипотезата на чл.106а,ал.1 от ЗАвтП административният орган действа при обвързана компетентност, поради което е длъжен да приложи предвидените мерки. Правилно в оспорения административен акт е посочено по отношение на всяка от мерките , че мярката се налага до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Видно от посочената разпоредба в закона, съответно интерпретирана в оспорената заповед, продължителността на мярката зависи от активното поведение на нейния адресат, като е насочена към постигане на целите на мярката- а именно привеждане на извършвания обществен превоз от лицето в съответствие със законовите изисквания . Доколкото обаче се касае за държавна принуда тя не може да бъде неограничена, поради което при липса на активно поведение от нейния адресат същата все пак е ограничена със срок, а именно 1 година. Ето защо продължителността на мярката, посочена от административния орган, е в съответствие със законовото решение за продължителността на налаганата държавната принуда. Изложеното обуславя и неоснователност на направеното възражение за неоснователност на мярката поради преустановяване на нарушението в момента на проверката-когато вече е преустановен превозът на пътници . Съобразно изложеното от значение е активното поведение на адресата на мярката към привеждане на извършвания обществен превоз в съответствие със законовите изисквания, в случая извършването на обществен превоз след получаване на съответните разрешения за това. Липсва правна логика в тезата на жалбоподателя, тъй като приемането ѝ прави невъзможно прилагането на законово предвидените принудителни мерки, изхождайки от обстоятелството, че прилагането на самите ПАМ се изразява в сваляне на регистрационните табели и отнемането на свидетелствата,т.е в прекратяване на конкретното нарушение в момента на констатирането му.  Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на мерките , тъй като за деянието лицето ще понесе административно-наказателна отговорност, тъй като като вид административна принуда прилагането на ПАМ е изрично предвидено в закона отделно от административно-наказателната отговорност на дееца и е насочено към различни цели-привеждане на извършваната дейност в съответствие със законовите изисквания.

Предвид гореизложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването ѝ и съответства и на целта на закона, поради което е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Б.Н. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1746/17.05.2023г. на Началник Областен отдел ”Автомобилна администрация”-гр.Видин, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с която спрямо Й.Б.Н. са приложени следните ПАМ: временно спиране от движение на МПС с рег.№ВН0537АМ и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № ********* на лек автомобил „Фиат Добло“, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца , както и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                          Съдия :