№ 3182
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110153074
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/, ЕИК
***********, искова молба, насочена против /фирма/, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с искане да се постанови
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
7980.00лв. – регресно вземане по щета № 250600/23.06.2015г., сума изплатена от
ищеца като застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил „Опел
Зафира“ с ДК № *******, с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 18.06.2015г., на първокласен път I-35 Бяла – Ботевград, км 67+022, на разклона за
гр. Славяново/гр. Породим, е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Зафира“ с
ДК № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Бизнес каско“ и лек автомобил
„Рено Меган Сценик“ с ДК № ********, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди се, че вината за настъпване на произшествието е на
водача на застрахованото при ответника МПС – Валери Рачолов, като се сочи, че от
процесното ПТП по автомобила, застрахован при ищеца са нанесени материални щети.
Сочи се, че доколкото при извършения оглед се установило, че за лек автомобил „Опел
Зафира“ е налице „тотална щета“, ищцовото дружество изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 7965.00лв., след приспадане стойността на запазените части.
С оглед изложеното се твърди, че ищцовото дружество е встъпило в правата на
застрахования, респективно налице е правно възможност по реда на чл. 411 ГПК да
претендира от ответника възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК, ответното дружество е депозирало отговор на
исковата молба, с който навежда доводи, че искът е погасен по давност, доколкото е
предявен след изтичане на петгодишния срок, регламентиран в 378, ал. 5 КЗ, тъй като
ищцовото дружество било изплатило застрахователното обезщетение на 10.09.2016г.,
петгодишният срок бил изтекъл на 10.09.2021г., а исковата молба била депозирана на
14.09.2021г.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
1
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/, ЕИК
***********, искова молба, насочена против /фирма/, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с искане да се постанови
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 7980.00лв. – регресно вземане по щета № 250600/23.06.2015г., сума
изплатена от ищеца като застрахователно обезщетение на собственика на лек
автомобил „Опел Зафира“ с ДК № *******, с включени ликвидационни разноски в
размер на 15.00лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
По възражението за недопустимост на иска.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът е
недопустим, доколкото не е спазена процедурата, залегнала в материалноправната
разпоредба на чл. 412 КЗ, в частност твърденията, че към датата на образуване на
настоящото производство ищецът не е предявил доброволно претенцията към
ответното дружество.
Случаите, в които изпращането на покана представлява процесуална
предпоставка за допустимост на иска са изрично предвидени в закона – чл. 380, ал. 1
КЗ и чл. 432, ал. 1 КЗ, която норма препраща към чл. 380 КЗ. При предявяване на
регресния иск поканата за доброволно уреждане на отношенията по претенцията не
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, извод
който е намерил своето правно отражение и в материалноправната разпоредба на чл.
498, ал. 1 КЗ съгласно която „Увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 - освен в случаите, когато
застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в
неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411 КЗ“.
В процесния случай е налице предвиденото в чл. 498, ал.1 КЗ изключение, а
именно претенцията е заявена от застраховател, встъпил в правата на увредено лице,
който е заявил иск с правно основание чл. 411 КЗ, респективно не е налице правна
необходимост от изпращане на покана преди завеждане на делото, която да обуслови
извода за допустимост на иска.
С оглед изложеното следва извод за неоснователност за възражението за
недопустимост на иска.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска
отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства е
да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че на 18.06.2015г., на
първокласен път I-35 Бяла – Ботевград, км 67+022, на разклона гр. Славяново/гр.
2
Породим, е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № *******,
застрахован при ищеца по застраховка „Бизнес каско“ и лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с ДК № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, че вината за настъпване на произшествието е на водача на
застрахованото при ответника МПС – Валери Рачолов, както и че при ищеца е
образувана преписка по щета № 250600/23.06.2015г., по която е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 7965.00лв., както и че са сторени
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв.
Не е спорно, а и от приложеното на л. 6 по делото копие на застрахователна
полица № 121414009346 се установява, че към датата на настъпване на процесното
ПТП лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № ******* е имал валидна застраховка
„Каско“ при ищеца.
Съдът, като съобрази приобщената по делото доказателствена съвкупност,
изведе следния механизъм на произшествието, а именно: на 18.06.2015г., около
18.30часа, лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК № ********, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ се движи по Републикански път
III-3402 с посока на движение от гр. Породим към гр. Славяново, като на
кръстовището с на първокласен път I-35 Бяла – Ботевград, км 67+022, водачът отнема
предимството на движещия се лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № *******,
застрахован при ищеца по застраховка „Бизнес каско“, при което виновно причинява
процесното ПТП. Така изведения механизъм намира опора в приобщените по делото
писмени доказателства, в частност – констативен протокол за ПТП – копие л. 17, план
– схема на ПТП – л. 18, опис заключение – л. 21, както и в заключението на вещото
лице по СТЕ.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена. За пълнота следва да се отбележи, че от материалите от изисканото копие
на ДП № 1572/2015г., по описа на ОП-Плевен, се потвърждава извода, че виновен за
настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК
№ ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
Съдът намира, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал.
2 КЗ. Съгласно цитираната материалноправна разпоредба тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че
стойността на процесния лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № ******* към датата на
настъпване на ПТП-то е 12636.00лв.
Вещото лице е стигнало до извод, че стойността необходима за
възстановяване на ремонта на МПС-то, изчислена на база средни пазарни цени е
23267.84лв.
С оглед изложеното следва извода, че в случая е налице тотална щета, доколкото
стойността необходима за възстановяване на процесното МПС не само надвишава 70
на сто от действителната му стойност, а същата е над определената от експерта
стойност на автомобила.
Видно от заключението стойността на застрахователното обезщетение за
процесния лек автомобил, определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части в размер на 30% е 8845.00лв.
Съдът съобразявайки принципа на диспозитивното начало и като взе предвид, че
3
претенцията е заявена за сумата от 7980.00лв. /7965.00лв. – изплатено
застрахователно обезщетение и 15.00лв. – ликвидационни разноски /, намира че искът
с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ се явява изцяло основателен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата, доколкото се установи, че
ответното дружество не е заплатило дължимото се обезщетение, въпреки получената
на 30.09.2021г. покана.
С оглед извода за основателност на заявената претенция съдът следва да
разгледа релевираното от ответника възражение, че вземането на ищеца е погасено по
давност.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая §22 от ПЗР на КЗ, съгласно
който „за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс“, не намира
приложение доколкото предмет на разглеждане не е пряк иск на застрахован срещу
застраховател, а регресна претенция на застраховател, встъпил в правата на
застрахован след изплащане на застрахователно обезщетение, чието правно основание
намира своето отражение в чл. 411 КЗ в сила от 01.01.2016г.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 378, ал. 5 КЗ - регресните и
суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу
застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II,
буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка
или от страна на причинителя на вредата. Застрахователят по имуществената
застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение
първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от
поканата за плащане към застрахователя при застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1.
От приложеното на л. 28 по делото копие на платежен документ се установява,
че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение на собственика на застрахования
при него по застраховка „Бизнес каско“ лек автомобил на 10.09.2016г., факт, който не
се оспорва от ответното дружество, респективно претенцията на /фирма/ би била
погасена по давност, в случай, че същата е заведена след изтичане на пет години от
тази дата или в случая, че се заведе след 10.09.2021г.
Във връзка с формулираното от ответника възражение, с молба вх.
№27284/14.02.2022г., ищецът е представил товарителница /л.69—70/, от която е видно,
че исковата молба е изпратена по куриер на 10.09.2021г., като пратката е приета на
10.09.2021г. в 18.23часа. Съгласно чл. 62, ал. 1 ГПК последният ден на срока
продължава до края на двадесет и четвъртия час, като в ал. 2 е законоустановено, че
срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата
или с електронна поща.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че вземането
на ищеца не е погасено по давност, доколкото исковата молба е депозирана в
последния ден от предвидения в чл.378, ал. 5 КЗ петгодишен давностен срок –
10.09.2021г., респективно възражението на ответника, че вземането е погасено по
давност се явява изцяло неоснователно.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая не намира приложение § 31 от ПЗР
на КЗ, съгласно който – „за давността, която е започнала да тече при действието на
отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 – 6 и 8 и чл. 379“. В
процесния случай давността е започнала да тече на 10.09.2016г., с изплащане на
застрахователното обезщетение от ищеца, като новият КЗ влиза в сила на 01.01.2016г.,
респективно давността е започнала да тече при неговото прилагане.
4
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 769.20лв., от които 350.00лв. – депозит за вещо лице, 319.20лв. – държавна
такса и 100.00лв. – юрисконуслтско възнаграждение в минимален размер с оглед
фактическата и правно сложност на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 7980.00лв. –
регресно вземане по щета №250600/23.06.2015г., за вреди причинени на лек автомобил
„Опел Зафира“ с ДК № ******* от настъпило на 18.06.2015г. ПТП, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 10.09.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК ***********, разноски в размер на 769.20лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5