Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 17.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 3301 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са положителени установителени искове с правно основание по чл. 694, ал. 2 ТЗ.
Ищецът
„С.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че с Решение №584 от 30.03.2016 г. по т.д. №
8464/2012 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав, е обявена неплатежоспособността
на ответното дружество „М.“ АД, ЕИК *******и е открито производство по
несъстоятелност на същото, както и че решението е обявено в Търговския регистър
(ТР) на 01.04.2016 г.
Твърди, че понеже ответникът е длъжник на частния праводател на ищеца - Г.С.Р., регистрирана като частен
земеделски производител (ЧЗП), същата е предявила вземанията си към
дружеството, като синдикът на ответното дружество не е приел предявените от нея
вземания. Сочи, че неприемането на вземанията е отразено в „Списък на
неприетите от синдика вземания на кредиторите на „М.“ АД, предявени в срока по
чл.688, ал.1 ТЗ“, който е обявен в ТР на 29.07.2016 г.
Сочи, че срещу неприемането на вземанията на ЧЗП Г.С.Р. по
този списък, същата е подала възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, като по това
възражение е постановено Определение № 6839 от 15.11.2017 г. по т.д. №
8464/2012 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав, обявено в ТР на 20.11.2017 г., с
което възражението й е оставено без уважение.
Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
01.12.2017 г. ЧЗП Г.С.Р. му прехвърлила (цедирала)
всички свои вземания от „М.“ АД - в несъстоятелност, които са предявени на
дружеството, но не са приети по описания по-горе начин.
Поддържа, че предявените в производството по несъстоятелност
вземания от страна на цедента, са както следва: по
Договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. - за встъпване в дълга на „ОМВ”
ООД към ЧЗП Г.С.Р. във връзка с Договор за консултантска дейност от 30.06.2012
г. - главница 400 000 лв. и договорна лихва 2 492 000 лв. и по Договор за
встъпване в дълг от 19.07.2012 г. - за встъпване в дълга на „Р.” ООД към ЧЗП Г.С.Р.
във връзка с Договор за консултантска дейност от 30.06.2012 г. - главница 300
000 лв. и договорна лихва 1 869 000 лв.
Твърди, че с посочените договори за встъпване в дълг,
ответникът е встъпил в задълженията на търговските дружества „ОМВ” ООД и „Р.”
ООД, които те имат към ЧЗП Г.С.Р. по посочените договори за консултантска
дейност, като за ответника е възникнала пасивна солидарна отговорност за
поетите от него задължения, т.е. че сумите са дължими от „М.“ АД /н./ като
солидарен длъжник. Поддържа, че вземанията му са осчетоводени като дължими от
страна на ответното дружество.
Поддържа,
че за вземанията му по посочените по-горе договори, основните длъжници, в чиито
задължения е встъпил ответникът, са издали на цедента
му и записи на заповед за дължимостта на процесните
суми, както и са приели извършената по договора консултантска дейност.
На
следващо място твърди, че ответникът дължи също и сумите по Договор за
встъпване в дълг от 15.03.2012 г. - за встъпване в дълга на „М.” ЕООД към ЧЗП Г.С.Р.
във връзка с Договор за паричен заем от 29.08.2007 г.; Договор за паричен заем
от 06.12.2007 г. и Договор за паричен заем от 28.12.2007 г. - главница 916
397,60 лв., възнаградителна лихва 537 535,46 лв. и неустойка 5 352 677,07 лв.
Твърди, че с посочените три договора за паричен заем цедентът
ЧЗП Г.С.Р. е предоставил на „М.“ ЕООД в посочените в тези договори размери и
при посочените условия парични заеми, като остатъкът, дължим от страна на заемателя за връщане на заетата сума, лихви за забава и
неустойки за забава към 30.03.2016 г. е: главница 916 397,60 лв.,
възнаградителна лихва 537 535,46 лв. и неустойка 5 352 677,07 лв. Поддържа, че
със споразумителни протоколи са прихванати посочените
в тези протоколи части от лихвите, като претенцията за лихви по исковата молба
е намалена с тези части, предмет на споразумителните
протоколи. Сочи, че с договора за встъпване в дълг от 15.03.2012 г. ответникът
е встъпил в това задължение на „М.“ ООД към неговия цедент,
като с това за него е възникнала пасивна солидарна отговорност за задълженията
на „М.” ЕООД към ЧЗП Г.С.Р..
Поради изложеното ищецът моли за решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: по
Договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. - за встъпване в дълга на „ОМВ”
ООД към ЧЗП Г.С.Р. във връзка с Договор за консултантска дейност от 30.06.2012
г. - главница 400 000 лв. и договорна лихва 2 492 000 лв.; по Договор за
встъпване в дълг от 19.07.2012 г. - за встъпване в дълга на „Р.” ООД към ЧЗП Г.С.Р.
във връзка с Договор за консултантска дейност от 30.06.2012 г. - главница 300
000 лв. и договорна лихва 1 869 000 лв.; по Договор за встъпване в дълг от
15.03.2012 г. - за встъпване в дълга на „М.” ЕООД към ЧЗП Г.С.Р. във връзка с
Договор за паричен заем от 29.08.2007 г.:
Договор за паричен заем от 06.12.2007 г. и Договор за паричен заем от
28.12.2007 г. - главница 916 397.60 лв., възнаградителна лихва 537 535.46 лв. и
неустойка 5 352 877.07 лв., които вземания са му прехвърлени (цедирани) от ЧЗП Г.С.Р. с договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тях, считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
Претендира направените разноски в настоящото производство.
Ответникът
„М.“ АД – в несъстоятелност, не е депозирал отговор на исковата молба.
Синдикът
на несъстоятелното дружество – Р.Т., е депозирал
становище по исковата молба. Счита исковете за недопустими, тъй като са
предявени от нелегитимирано лице. Намира, че надлежно легитимирано лице е цедентът Г.Р., а не ищецът. Поддържа, че цесията не е била съобщена нито на синдика,
нито на несъстоятелния длъжник, поради което не е произвела действие. Развива
същите съображения и във връзка с неоснователността на иска.
Моли
за отхвърляне на исковете като неоснователни. Счита, че договорите за
консултантска дейност са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Твърди,
че към момента на сключване на тези договори съдружник, респ. акционер в „Р.“
ООД и „ОМВ“ ООД е „М.“ АД, в което към този момент Г.Р. и баща й С.И.били
мажоритарни акционери. Поддържа, че при сключването им са изцяло пренебрегнати
изискванията за еквивалентност и съразмерност на насрещните престации
до степен, излизаща извън границите на договорната свобода, което води до
накърняване на добрите нрави. Твърди, че към сключване на тези договори
дължимата от консултанта престация не може да бъде
определена нито по обем, нито по съдържание. Сочи, че липсвала зависимост между
реално извършената работа и размера на възнаграждението по договорите. Поради
нищожността на сключените договори не било възникнало и задължение за заплащане
на възнаграждение по тях, поради което не можело и да се встъпи в несъществуващ
дълг.
В
условията на евентуалност поддържа, че искът е неоснователен, тъй като не е
доказано изпълнение на задълженията на консултанта, т.е. за реално извършена
консултантска работа по договора, поради което не се дължи и възнаграждение от
длъжника.
Поддържа,
че тъй като са неоснователни главните вземания, то такива са и акцесорните – за неустойка и за лихва. Освен това намира
претенцията за неустойка за неоснователна, тъй като счита клаузата за нищожна
като нарушаваща добрите нрави.
В
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията за главница, лихва и неустойка, произтичащи от
договорите за консултантска дейност.
По
отношение на вземанията, произтичащи от договорите за заем, намира, че
паричните суми не са предадени на заемателя от
заемодателя, поради което исковете за главница са неоснователни. Поради
неоснователността на главното вземане намира за такива и акцесорните
– за неустойка и за лихва. Намира клаузата за неустойка за нищожна като нарушаваща добрите нрави.
В
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията за главница, лихва и неустойка, произтичащи от
договорите за заем.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба. Намира, че направените от синдика в
отговора възражения и оспорвания са процесуално недопустими, тъй като синдикът не
е главна страна или представител на несъстоятелното дружество, като развива
подробни съображения в тази връзка. Счита, че страните по консултантските
договори не са свързани лица по смисъла на ТЗ. Намира за неоснователно
направеното възражение за погасителна давност, тъй като същата спряла на
основание чл. 628а ТЗ. Поддържа, че вземанията, прехвърлени му от цедента Райчева, са осчетоводени в ответното дружество,
което представлявало признание на длъжника.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение
№584 от 30.03.2016 г. по т.д. № 8464/2012 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав,
е обявена неплатежоспособността на ответното дружество „М.“ АД, ЕИК ********, и
е открито производство по несъстоятелността му, обявено в Търговския регистър
(ТР) на 01.04.2016 г.
С представена по делото молба Г.С.Р.,
регистрирана като частен земеделски производител (ЧЗП), е предявила вземанията
си към дружеството, както следва:
1.
Договор за
встъпване в дълг от 19.07.2012 г. - уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от
редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД и „СВИ“ ООД в
дълга на „ОМВ" ООД към кредитора - ЧЗП Г.С.Р., произтичащ от договор за
консултантска дейност датиращ от 30.06,2012 г. и анекс към него от 17.07.2012
г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения,
съставляващи : сумата от 400 000 лв. - главница; 2 492 000,00 лв. - договорна
лихва;
2.
Договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. - уреждащ
встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /“М.“ ЕООД, „К.“ АД, „С.“
ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Р.“ ООД към кредитора - ЧЗП Г.С.Р.,
произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс
към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват
парични задължения, съставляващи : сумата от 300 000 лв,
- главница; 1 869 000,00 лв. - договорна лихва;
3. Договор за встъпване в дълг от 15.03.2012 г. - уреждащ
встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“
ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „М.“ ООД към кредитора - ЧЗП Г.С.Р.,
произтичащ от Договор за паричен заем от 29.08.2007 г. и анекс към него от
14.02.2012 г.; Договор за паричен заем от 06.12.2007 г. и анекс към него от
14.02.2012 г.; и Договор за паричен заем от 28.12.2007 г. и анекс към него от
14.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични
задължения, съставляващи : сумата от 916 397,60 лв. - главница; 537 535,46 лв.
- договорна лихва и 5 352 677,07 лв. - неустойка.
Синдикът на ответното
дружество не е приел предявените от нея вземания, като ги е включил в „Списък
на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „М.“ АД, предявени в срока
по чл.688, ал.1 ТЗ“, който е обявен в ТР на 29.07.2016 г.
С
Определение № 6839 от
15.11.2017 г. по т.д. №
8464/2012 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав, обявено в ТР на 20.11.2017 г.
възражението на Г.С.Р. срещу включване на вземането й в списъка на приетите
вземания е било оставено без уважение.
С договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2017 г. Г.С.Р.
е цедирала вземанията си на ищеца на ищеца.
Исковата молба е била депозирана по пощата на 14.12.2017
г., т.е. в 14 дн. срок по чл.694, ал.6 ТЗ от цесионера и следователно исковете са допустими.
Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост
на иска, тъй като е предявен от цесионера. След като
той придобива материалното право със сключване на договора, то следва да се приеме, че придобива всички
процесуални права по негово упражняване.
На 30.06.2012 г.
между „Р.“/възложител/ и ЧЗП - Г.С.Р. /консултант/ е бил сключен договор за консултантска дейност, предвиждащ, че възложителя възлага, а
консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение
осъществяването на специализирана консултантска дейност във връзка с връзка с
финансирането на дейността и проектите на дружеството в сектор Биволовъдство –
използването на различни възможни източници за финансирането на иновации –
както и инансиране, използвайки средства от
структурните фондове на разположение на на РБ.
Според чл. 2 от
договора, консултанта трябва за извършва възложената му работа по предварителна
писмена или устна заявка - задание давани от възложителя, в които ясно са
формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта
притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите па
заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на
които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Периода
на изпълнението на услугите е от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г.
Насрещното задължение
на възложителя е да заплати в полза на консултанта възнаграждение за
осъществената от него дейност - финансови, счетоводни, консултантски услуги в
размер на не по- малко от 300 000 лв., като срокът за изплащане на
възнаграждението е до 31.03.2013 г.
Постигнато е
съгласие, че ако сумата не бъде заплатена се начислява лихва в размер на 0,5 %
за всеки просрочен ден.
С Анекс 1/17.07.2012 г., е изменен крайния срок
за изпълнение на възложените услуги - до
15.09.2012 г, вместо 31.12.2012, съответно е изменен и срока за изплащане на
уговореното възнаграждение- 31.10.2012 г.
По делото е
представен Договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г, материализиращ съгласие между кредитора - ЧЗП
- Г.С.Р. и дружествата - „М.“ АД, “М.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“
ООД, „СВИ“ ООД и С.И., да встъпят в задължението на длъжника „ОМВ“ ООД към
кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от
30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 17.07.2012 г., а именно за целия дълг
/главница, лихви, неустойки и разноски/, като отговарят солидарно пред
кредитора.
Съгласно приемо-предавателен
протокол от 03.09.2012 г. носещ
подписите на възложителя и консултанта по сделката, с които консултанта — ЧЗП Р.предава,
а възложителят приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била
извършена по предварителна заявка дадена от възложителя, като възложителя е
приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения
по нея.
ССЕ е констатирала,
че в Дневника на синтетични и аналитични сметки за периода от
м. януари до м. декември 2012 г. е отразено следното: С дата 01.07.2012 г и записано основание „сметка по договор" от същата дата
е осчетоводено по с/ка 499 „Други кредитори”,
аналитичната партида Г.С.Р.
консултантски услуги задължение за плащане
на сумата300 000
лв. С дата
31.12.2012 г и записано основание
„счетоводна справка- лихви по договор
от …… г" от същата дата
е осчетоводено по с/ка 499 „Други кредитори”,
аналитичната партида Г.С.Р.
задължение за плащане на сумата 91 500
лв. Общо към 31.12.2012 г 391 500 лв
На 30.06.2012 г.
между „ОМВ“ ООД /възложител/ и ЧЗП - Г.С.Р. /консултант/ е бил сключен договор за консултантска
дейност, предвиждащ, че възложителя
възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение
осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и
съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от
ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско
месо и карантия.
Според чл. 2 от
договора, консултанта трябва за извършва възложената му работа по предварителна
писмена или устна заявка - задание давани от възложителя, в които ясно са
формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта
притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите па
заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на
които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Периода
на изпълнението на услугите е от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г.
Насрещното задължение
на възложителя е да заплати в полза на консултанта възнаграждение за
осъществената от него дейност - финансови, счетоводни, консултантски услуги в
размер на не по- малко от 400 000 лв., като срокът за изплащане на
възнаграждението е до 31.03.2013 г.
Постигнато е
съгласие, че ако сумата не бъде заплатена се начислява лихва в размер на 0,5 %
за всеки просрочен ден.
С Анекс 1/17.07.2012 г., е възприето, че
срокът за изпълнение на възложените услуги се променя и вместо от 01.07.2012 г.
до 31.12.2012 г., ще се счита важим от
01.07.2012 г. до 15.09.2012 г, съответно е изменен срока за изплащане на
уговореното възнаграждение- именно вместо до 31.03.2013 г., 31.12.2012 г.
По делото е
представен Договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г, материализиращ съгласие между кредитора - ЧЗП
- Г.С.Р. и дружествата - „М.“ АД, “М.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“
ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „ОМВ“ ООД към кредитора,
което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и
Анекс 1 към него от 17.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви,
неустойки и разноски/, като отговарят солидарно пред кредитора.
Съгласно приемо-предавателен
протокол от 08.08.2012
г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката, с които
консултанта — ЧЗП Р.предава, а възложителя - „ОМВ“ ООД приема в писмен вид
доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка
дадена от възложителя, като възложителя е приел изцяло извършената от
консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.
Съгласно заключението на ССЕ в Дневник на синтетични
и аналитични сметки за периода от
м. януари до м. декември 2012 г. е налице следното счетоводно отразяване: С дата 01.07.2012 г и записано основание „сметка по договор“ от същата
дата е осчетоводено по с/ка 499/1 „Други кредитори в левове”, аналитичната партида 1012 на Г.С.Р. задължение за плащане
на сумата 400 000
лв. С дата
31.12.2012 г и записано основание
„счетоводна справка - лихви по договор
от от 30.06.2012 г.” от същата дата е осчетоводено
по с/ка 499/1 „Други кредитори в левове”, аналитичната партида 1012 на Г.С.Р. задължение за плащане на сумата 122 000 лв. Общо към 31.12.2012 г 522 000 лв
Съгласно Дневник
на синтетични и аналитични сметки за периода от м. януауи
до м. декември на 2013 г, 2014 г. 2015 г и за периода от м. януари до м. март
2016 г вкл. е констатирано следното:
През 2013 г с основание „счетоводна справка-
лихви по договор от 30.06.2012 г” е осчетоводено по с/ка
499/1 „Други кредитори в левове”, аналитичната партида 1012 на Г.С.Р.
задължение за плащане на сумата 730
000 лв; През
2014 г с основание „счетоводна справка- лихви по договор от 30.06.2012 г” е
осчетоводено по с/ка 499/1 „Друти
кредитори в левове”, аналитичната партида 1012 на Г.С.Р. задължение за плащане
на сумата 730 000 лв;
През 2015 г с основание „счетоводна
справка- лихви по договор от 30.06.2012 г” е осчетоводено по с/ка 499/1 „Други кредитори в левове”, аналитичната партида
1012 на Г.С.Р. задължение за плащане на сумата 730 000 лв. За периода м. януари - м. март 2016 г с
основание „счетоводна справка- по договор” е осчетоводено по с/ка 499/1 „Други кредитори в левове”, аналитичната партида
1012 на Г.С.Р. задължение заплащане на сумата 180 000 лв. Общо към 31.03.2016 г 2 892
000 лв в т.ч. - главница 400
000лв.; лихви 2 492 000 лв.
Съгласно представения документ, на 29.08.2007 г. между
ЧЗП - Г.С.Р. /заемодател/ и “М.“ ООД /заемател/ е бил
сключен договор за паричен заем, като
заемодателят се е задължила да предостави на заемателя
в заем сумата от 120 000 лв., а заемателят се е
съгласил да върне тази сума, ведно с уговорено възнаграждение на падеж след
изтичане срока на договора за заем - 31.12.2009 г., като предаването на заемната сума е следвало да
стане на части в брой или по банков път.
При договорно неизпълнение на задължения е предвидена
неустойка в установен с договора размер.
По силата на Анекс 1/14.02.2012 г. към цитирания
договор за паричен заем е изменен чл. 12.1. относно размера на неустойка - 0,5 %
от дължимата сума за всеки просрочен ден.
По делото е приобщен Договор
за паричен заем от 06.12.2007 г., сключен между ЧЗП - Г.С.Р. /заемодател/ и “М.“
ООД /заемател/, въз основа на който заемодателят се е задължила да
предостави на заемателя в заем сумата от 345 000 лв.,
на части в брой или по банков път, срещу
задължение на последния да върне тази сума, ведно с уговорено възнаграждение на
падеж след изтичане срока на договора за заем, а именно 31.12.2009 г.
В раздел VI от
договора е била уговорена неустойка за неизпълнеине на задължения по договора, като по силата на
Анекс 1/14.02.2012 г., е въведено изменение на чл. 12.1. относно неустойка,
която е в размер на 0,5 % от дължимата
сума за всеки просрочен ден.
На 28.12.2007 г. между ЧЗП - Г.С.Р. /заемодател/ и “М.“
ООД /заемател/ е бил сключен договор за паричен заем,
като заемодателят се е задължила да
предостави на заемателя в заем сумата от 1 166 400 лв, на части в брой или по банков път, а заемателят се е задължил да върне сумата, ведно с уговорено
възнаграждение на 31.12,2011 г.
В раздел VI от договора е била
уговорена неустойка за неизпълнеине
на задължения по договора, като
по силата на Анекс 1/14.02.2012 г., е въведено изменение на чл. 12.1. относно неустойка, която е в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден.
По делото са депозирани множество
справки за лихви, изходящи от ищеца и установяващи
благоприятни за него факти. Документа
частен, свидетелстващ е с ниска доказателствена стойност. Отразените в него обстоятелства подлежат на установяване в хода на процеса. Представени споразумителни протоколи
за извършени прихващания.
Съгласно ССЕ на вещото лице не
са били предоставени
първични счетоводни документи, както и счетоводното отразяване, удостоверяващо начина на предоставяне от ЧЗП Г.С.Р. и съответно начина на получаване
при „М.” ЕООД на договорените в договорите суми - в брой или
по банков път. На вещото
лице не са
били предоставени и счетоводни документи, както и счетоводно отразяване на начин,
по който са били възстановявани
евентуални суми по предоставените заеми, така че
да се достигне
до сумата от 916 397,60 лв, фигурираща като начално салдо
по с/ка 159/5 - аналитичната партида на Г.С., съгласно предоставен Дневник на синтетична и аналитична сметка от с/ка 159/5 Други
заеми, аналитична партида на Г.С.за
периода м. ануари 2012 г до м. март 2016 г вкл на „М.” ЕООД.
Вещото лице е отразило и размера на счетоводно
отразените при „М.” ЕООД начислени договорени
възнаградителна лихва и неустойка,
въз основа на договореното в чл.чл.1-4 и
чл.12 от договорите за заем, както
и договореното в подписаните
на 14.02.2012 г анекси към трите договора
за заем до
30.03.2016 г по с/ка 496/1 - Разчети за
лихви са в размер на 5 890 212 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съобразно
нормата на Чл. 99 ЗЗД цесията е правен
способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
Договорът за
цесия предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание,
което в случая е спорното, предявено в ПН.
При наличие на
оспорване, в тежест на цедента е да установи неговото наличие.
Насрещните права и задължения,
идентични по двете правоотношения, свеждащи се до осъществяване срещу заплащане
на консултантски услуги в определени области,
налагат извода, че по своята правна същност договорите са за изработка.
Непаричните престаци
са родово-определени, като е посочен начина на индивидуализация им – предварителна писмена или устна заявка
- задание давани от възложителя, в които ясно са
формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават
и целите па заданието, както и сроковете за неговото
осъществяване, респективно датите на които
предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Във връзка с така очертания способ за индивидуализация
съдът намира възражението за нищожност на договора поради липса на предмет за
неоснователно. Макар че към момента на възникване на правната връзка съществува неопределеност на конкретното
съдържание на дължимия резултат, кредиторът придобива право във всеки момент да
получи, след като индивидуалнизира, необходимия му
обем знания(структурирана информация), съответна на нуждите на търговската му
дейност, чиято стойност той като професионалист познава. Това е и често срещан
принцип при предварително заплащане на предварително обявенана
цена на консултантски услуги –
адвокатски, лекарски и пр. Това мотивира съда да приеме,че липсва накърняване
на добрите нрави, което да води до нищожност.
По делото липсват доказателства и за
твърдяната нееквивалентност на престациите, за да
бъдат преценени правните последици от този факт.
Встъпването в дълг по реда на чл. 101 ЗЗД е договор, по силата на който
трето лице се съгласява да поеме едно съществуващо задължените като солидарен
длъжник. Предмет на договора е действителен дълг за заместима
престация, който е индивидуализиран, като може да е и
бъдещо задължение.
Тъй като в случая датата на сключване на договорите за встъпване в дълг
предхожда момента на изпълнение на задълженията по тях, солидарният длъжник има
право на направи всички общи възражения, включително и за пълно неизпълнение – арг. от чл.122, ал.3 ЗЗД и чл.127, ал.3 ЗЗД.
За да се извърши преценката за наличие на изпълнение следва на първо място
да се установи съдържанието на задължението, което е следвало да се осъществи
по реда определен в договора. По делото са представени приемо-предавателни
протоколи, изхождащи от възложителя, съдържащи банкетно отбелязване, че се
приема в писмен вид доклад за цялостна работа, извършена по предварителна
заявка. Заявката липсва, както не се установява и наличието на изготвен доклад.
В същото време съгласно експертизата осчетоводяването на задължението при
„ОМВ“ООД е било извършено на 01.07.2012 г., т.е. преди приемане на работата –
08.08.2012 г. Вземането по договора с „Р.“ООД е
осчетоводено на същата дата – 01.07.2012 г., преди възникване на задължението
за плащане – предаване на изработеното(30.09.2012 г.), т.е. преди данъчното
събитие. При съвкупната преценка на тези обстоятелства – липсата на индивидивидуализация на вземането, на предадена работа и действията по осчетоводяването, съдът намира,
че изпълнение не е доказано. Факта, че ответникът е осчетоводил вземанията си не
налагат друг извод, тъй като той не е лицето получило изпълнение, съответно не
е могъл да направи възражение за неизпълнен договор, към момента на приемане на
работата.
По отношение на издадените записи на заповед следва да се отбележи, че доколкото те не са авалирани
от ответника, следва да се обсъждат само
в контекста на съществуването им като индиции за
каузалното правоотношение, което е установено по делото.
По отношение на договорите за
заем, доколкото същите са реални (чл.240 ЗЗД) и при липса на доказателства за
извършено предаване на заетата сума,
следва да се направи извод, че вземането не съществува. В случая е без значение
факта на осчетоводяването на задължението от заемателя,
тъй като само факта на извършеното плащане ще породи насрещните права и
задължения, предвид реалния характер на договора.
В тежест на ищеца следва
да се възложи следващата се държавна такса.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ЕООД, ***,
р-н Оборище, ул.“*******, ап.офис 20 срещу
„М.“АД(в несъстоятелност),
ЕИК ********, гр.София, р-н Оборище, ул.“*******иск с
правно основание чл.694 ТЗ, за установяване на съществуващи вземания:
По Договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. -
уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“
ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД и „СВИ“ ООД в дълга на „ОМВ" ООД към кредитора -
ЧЗП Г.С.Р., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от
30.06,2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г,:
400 000 лв. - главница;
2 492 000,00 лв. - договорна лихва;
По договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. -
уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /“М.“ ЕООД, „К.“
АД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Р.“ ООД към кредитора
- ЧЗП Г.С.Р., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от
30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г.:
сумата от 300
000 лв, - главница;
1 869 000,00
лв. - договорна лихва;
Договор за встъпване в дълг от 15.03.2012 г. - уреждащ
встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“
ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „М.“ ООД към кредитора - ЧЗП Г.С.Р.,
произтичащ от Договор за паричен заем от 29.08.2007 г. и анекс към него от
14.02.2012 г.; Договор за паричен заем от 06.12.2007 г. и анекс към него от
14.02.2012 г.; и Договор за паричен заем от 28.12.2007 г. и анекс към него от
14.02.2012 г.:
сумата от 916
397,60 лв. - главница;
537 535,46 лв. - договорна лихва и
5 352 677,07 лв. - неустойка.
Осъжда „С.“ЕООД,
***, р-н Оборище, ул.“*******, ап.офис 20 да заплати на Софийски градски съд,
гр.София, бул.“Витоша“№2 сумата 404 704,40 лв. държавна такса.
Решението е постановено
при участието на синдика на „М.“АД(в несъстоятелност), ЕИК *******Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: