Решение по дело №97/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 135

гр. Видин, 27.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

втори административен състав

в публично заседание на

Двадесет и втори юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

97

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Р. Ст. Р.от гр.Видин, против Решение № 62/30.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ 4015/24.03.2020г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Видин, подадена от жалбоподателя срещу Разпореждане изх.№ С 200005-137-0002533/18.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин, потвърдено като правилно и законосъобразно.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон.

Посочва се, че постъпилите в ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин за събиране автоматично от ГД „Национална полиция“ 6 броя електронни фишове /ЕФ/, с които са били наложени глоби на жалбоподателя, не са били връчени редовно, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за тяхната отмяна.

Сочи се също така, че посоченият в 6-те ЕФ автомобил е собственост на „Америс България 91“ ЕООД, гр.София, като жалбоподателя не е управител на дружеството от 05.05.2017г., поради което ЕФ са му връчени при липса на представителна власт по отношение на дружеството – собственик на МПС. Посоченото обстоятелство е препятствало правото на дружеството да посочи физическото лице, на което са били предоставени автомобилите за управление.

Твърди се, че за връчване на ЕФ тече обикновената погасителна давност в размер на 3 години, по чл.80, ал.1, т.5 от НК, която за последния ЕФ е изтекла на 03.04.2020г., поради което административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност и посочените ЕФ, като незаконосъобразни следва да бъдат отменени.

Иска се от Съда да отмени Решение № 62/30.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, ведно с потвърденото с него Разпореждане изх.№ С 200005-137-0002533/18.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП – Велико Търново, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, в т.ч. и липсата на изтекъл давностен срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН.

Иска се от Съда Решение № 62/30.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане изх.№ С 200005-137-0002533/18.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, дължими по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява че на 29.04.2019 г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Видин са постъпили за събиране, автоматично от ГД „Национална полиция“, шест броя ЕФ, с които са наложени „глоби“ на жалбоподателя за нарушения на ЗДвП, както следва:

ЕФ № ***/04.12.2015г. на ГДНП-ОД на МВР Монтана, размер на 200 лева,

ЕФ № ***/08.05.2016г. на ГДНП-ОД на МВР Благоевград, размер на 150 лева,

ЕФ № ***/16.08.2016г. на ГДНП-ОД на МВР Ямбол, размер на 50 лева,

ЕФ № ***/29.09.2016г. на ГДНП-СДВР, размер на 100 лева,

ЕФ № ***/09.03.2017г. на ГДНП-СДВР, размер на 100 лева,

ЕФ № ***/03.04.2017г. на ГДНП-СДВР, размер на 100 лева,

като срока за доброволно плащане на същите е бил 12.03.2019 г..

В хода на доброволното изпълнение, на 16.03.2020г. жалбоподателят подал възражение вх.№ 3667 за погасяване по давност на задълженията по посочените ЕФ, във връзка с което възражение, публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин издал Разпореждане изх.№ С 200005-137-0002533/18.03.2020 г., с което отказал погасяването им.

С жалба вх. № 4015/24.03.2020 г. жалбоподателят оспорил същото пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново, който с атакуваното Решение № 62/30.03.2020 г. счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че по отношение на цитираните в разпореждането вземания на длъжника, следващи от посочените 6 електронни фиша, двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН не е изтекъл, тъй като ЕФ са влезли в сила на 12.03.2019 г.

По делото са представени заверени копия на посочените шест броя ЕФ - издадени на жалбоподателя като законен представител на „Америс България 91“ ЕООД гр.София, с отметка „влязло в законна сила“ на 13.03.2019г., както и са представени доказателства, че считано от 05.05.2017г. жалбоподателят не е управител на посоченото дружество.

Приложени са и извадки от справка за общите задължения на жалбоподателя към НАП.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът приема следното:

Предмет на оспорване е Решение № 62/30.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид връчването на решението чрез известие за доставяне на 03.04.2020г. на майката на жалбоподателя и подаване на жалбата по пощата до Административен съд-Видин на 09.04.2020г.

Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК, Съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законно установените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното Съдът приема, че Решение № 62/30.03.2020г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, Съдът приема следното:

Видно от приложените шест броя ЕФ, същите са издадени при спазване изискванията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, като към датите на извършване на нарушенията, посочени в ЕФ, именно жалбоподателя е законния представител – управител на дружеството собственик на автомобила, с който са извършени нарушенията.

Предвид отразеното, че и шестте ЕФ са влезли в законна сила на 13.03.2019г., ирелевантно в настоящото производство се явява обстоятелството как и на кого са били връчени същите и дали връчването е било редовно, в т.ч. и обстоятелството че след 05.05.2017г. жалбоподателят вече не е управител на дружеството собственик на автомобила, с който са извършени нарушенията.

Дори да се приеме, че жалбоподателят едва към 16.03.2020г., когато е подал възражението за погасяване по давност на задълженията си, е узнал за процесните шест ЕФ, същият е разполагал с други правни възможности да оспори същите и в други производства да релевира твърденията за нередовното им връчване, в т.ч. и за връчването им на лице, което считано от 05.05.2017г. не е законен представител на дружеството, собственик на автомобила, с който са извършени нарушенията. Нещо повече, в настоящото производство, въпреки указаното от Съда, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока.

Предвид изложеното единственият правен въпрос, който следва да се анализира в настоящото производство е въпроса дали вземанията, произтичащи от процесните шест ЕФ са погасени по давност.

Доколкото се касае за административни наказания „глоба“, наложени с 6 електронни фиша, следва да се съобразят разпоредбите, съдържащи се в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната (давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност). По регламента на чл.82, ал.3 от ЗАНН при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява. Абсолютната погасителна давност за изпълнение на административното наказание не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство – арг.чл.82, ал.4 от ЗАНН. Тук е мястото да се акцентира върху изключението, предвидено в нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН – същата указва, че при образувано изпълнително производство не се прилага абсолютната погасителна давност по ал.3 от същата разпоредба. Казано по друг начин това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред. Този извод е изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. на ВАС и Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС. С решенията е даден отговор на въпроса за това кой давностен срок се прилага при изпълнение на наложено административно наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН – този по чл.171 от ДОПК или този по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Прието е, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес взема нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. От тълкуването, дадено с цитираните решения следва, че разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително производство.

Предвид очертаната правна уредба, процесните шест броя ЕФ, както бе посочено по-горе, са влезли в сила на 13.03.2019 г., от която дата е започнал да тече двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН, който не е изтекъл. Както към момента на издаване на разпореждането и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, така и понастоящем, вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение.

С оглед изложеното Решението на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с която е оставена без уважение жалбата на жалбоподателя срещу разпореждането на публичния изпълнител е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Решение № 62/30.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при съблюдаване на материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изхода на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, като същото следва да бъде определено в размер на 100 / сто/ лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Разноските ще следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, издал обжалвания акт, по аргумент от разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК и §.1,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК Съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ст. Р.от гр.Видин, против Решение № 62/30.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ 4015/24.03.2020г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Видин, подадена от жалбоподателя срещу Разпореждане изх.№ С 200005-137-0002533/18.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин и което е потвърдено като правилно и законосъобразно, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р. Ст. Р.от гр.Видин с ЕГН ********** да заплати на Националната агенция по приходите със седалище гр.София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :