№ 18924
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***********
при участието на секретаря ********
като разгледа докладваното от *********** Гражданско дело №
20231110164044 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. А. Ж.,
ЕГН: **********, чрез адв. Е. С. от САК, със съдебен адрес: *********, срещу
***********, седалище и адрес на управление: *********, представляван от
ректора проф. дн инж. ********* с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание, както следва:
1. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ********** г. и Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № ********** г. на ректора на
********, за незаконно и неговата отмяна;
2. по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението работа – „доцент, висше училище“ във Факултет по
транспорта – Механика, в ********;
3. по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на отвеника за
заплати на ищеца сумата от 6 841,56 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно за
периода от 21.09.2023 г. до 30.11.2023 г. (след допуснато изменение на иска на
основание чл. 214 ГПК), ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.11.2023 г., до окончателното изплащане;
4. по чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 183 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неоформянето на трудовата книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните;
5. по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 2 280, 52 лв., представляваща обезщетение по
1
чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № ********** г. и Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № ********** г. на ректора на
********.
В исковата молба се твърди, че страните били в трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № I-2837 от
16.10.2013 г., изменено с допълнително споразумение № *********, по силата
на който ищецът заемал длъжността „доцент, висше училище“ в Транспортен
факултет – катедра „Механика“, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1654 лв. и допълнитено възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 236,52 лв. и за научна степен в размер на 390
лв., или общо 2280,52 лв., за неопределен срок. Ищецът получил длъжностна
характеристика за заеманата от него длъжност – „доцент, висше училище“, с
което е приел да изпълнява описаните в нея задължения. През м.08.2023 г.
срещу ищеца започнала процедура за търсене на дисциплинарна отговорност
поради съмнения на работодателя, че ищецът е нарушил трудовата
дисциплина, като не се явява на работа. Преди това работодателят със заповед
определил комисия, която да извършва в определени часове на деня, в
продължение на три дни, проверка в кабинета, в който работел ищецът.
Ищецът представил писмени обяснения, като процедурата за търсене на
дисциплинарна отговорност приключила с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
№ ********** г. Впоследствие била издадена и Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение № ********** г. с правно основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ, с която работодателят е поискал да му бъде заплатено обезщетение по
чл. 221, ал. 2 КТ. След едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение между страните от страна на ответника, ищецът се
регистрирал като безработен в Бюрото по труда. Ищецът оспорва законността
на уволнението с доводи за допуснати нарушения на процесуални и
материалноправни норми. На първо място, оспорва твърдението, че в дните
15, 16 и 17.08.2023 г. не се е явил на работа. Не оспорва, че за тези дати не му е
разрешавано ползването на отпуск, не е представил болничен лист и не е бил
командирован, като твърди, че е искал да ползва полагаемия му се платен
отпуск и е разговарял за това със служители на ответника, отговарящи за тази
процедура, но до последно не е получил потвърждение за съгласието на
работодателя. Отделно от това, счита, че констатираното от комисията
нарушение „наявяване на работа“, установено след извършени проверки и
описано като ненамирането на ищеца в кабинет № 1426 в точно опредлен
момент на посочените дни, по-скоро сочи, че той не се е намирал физически в
кабинет № 1426 в посочените в заповедта точен час в съответните дни. Сочи,
че комисията не е протоколирала период от време, което да предположи
продължително отсъствие, за да обоснове евентуално нарушение „неявяване
на работа“, а констатирала отсъствие в определено време – фиксирани час и
минута, която констатация определяла, че точно в този час и минута, ищецът
2
не е бил в своя кабинет. Оспорва методите на работодателя за установяване на
нарушение „наявяване на работа“ – чрез проверка в кабинет, в определен час и
минута, както и срещу квалифицирането на неоткриването на преподавател в
кабинет като неявяване на работа, доколкото в т. 1.1. от утвърдения от
работодателя Правилник за вътрешния трудов ред в ******** било
регламентирано, че научно-преподавателският персонал, част от който бил и
ищецът, е длъжен да присъства в съответното звено на университета минимум
четири астрономически часа, всеки работен ден, в които били включени и
лекторски часове и приемно време. С оглед изложеното счита, че посочените в
уволнителната заповед час и минута на съответен ден, в които не е бил открит
от комисията в кабинет № 1426, не биха могли да бъдат приети за
доказателство нито, че не се е явил на работа в съответния ден, нито, че не е
спазил минималното 4-часово присъствие, при положение, че работното време
обхващала 8-часов ден, в който един преподавател трябва да има минимално
4-часово присъствие, без да е разписано правило за последователност на тези
4 астрономически часа, нито да е поставено условие същите да бъдат
прекарани на определено място, в определен работен кабинет. В
допълнителното споразумение към трудовия договор ясно било посочено, че
мястото на работа ищеца е в Транспортния факултет – Механика, което
всъщност определяла територия, а не кабинет. Освен това, сочи, че в
писмените си обяснения е информирал работодателя си за част от работните
процеси, с които се е занимавал през този летен, непреподавателски за
висшето училище период, както и за проведените работни разговори с негови
колеги на територията на Транспортния факултет. На следващо място, твърди,
че нарушенията в уволнителната заповед не съответстват на правната
квалификация, с която е квалифицирано дисциплинарното нарушение, тъй
като в уволнителната заповед била посочена нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ
– неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а
описанието на нарушенията били основани на извършени проверки в кабинет,
в конкретно часово време (час и минута), което по-скоро поставяло въпроса за
уплътняване на работното време от страна на ищеца или преждевременното
му напускане на мястото на работа, но не и за неявяване на работа. На
следващо място, твърди, че дисциплинарното наказание „уволнение“ било
наложено за деяние „неявяване на работа“, а писмените обяснения били
поискани във връзка е ненамирането на ищеца в кабинет, след като е потърсен
в него. На следващо място, твърди, че дисциплинарно производство,
включително и при определяне на дисциплинарното наказание, не били взети
под внимание и преценяване тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на служителя, тъй като в нито един
документ в това производство нямало данни за вината на служителя, като част
от задължителната формула за определяне на наказанието, освен тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. На следващо място,
твърди, че дисциплинарното наказание „уволнение“ не е наложено от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни
3
функции или от друг орган, оправомощен със закон, каквото е императивното
изискването на чл. 192, ал. 1 КТ. Твърди, че трудовата му книжка не е
оформена по надлежния ред. В нея липсвало вписване на данните, подлежащи
на вписване, съглансо чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж. Невписването на данни и респ. неоформената трудова книжка го
възпрепятствало да кандидатства за работа и да сключва нови трудови
договори. Ето защо моли съда да постанови решение, с която да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
******** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. Е. В.. Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения за незаконосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено
на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за неявяване на работа в два
последователни дни. Дисциплинарното производство срещу ищеца било
образувано по повод доклад от ръководителя на катедра „Механика“, който
бил и пряк административен ръководител на ищеца. В тази връзка със Заповед
№ 2377/15.08.2023 г. работодателят назначил комисия, която да извърши
нарочна проверка за спазване на трудовата дисциплина в катедра „Механика“.
Комисията обективирала констатациите си в протокол от 17.08.2023 г., в който
били посочени точните начални часове и работното помещение на проверката
с оглед максимална прецизност при изясняване на обстоятелствата за явяване
или неявяване на служителя на работа. С покана по чл. 193, ал. 1 КТ ищецът
бил поканен да даде обяснения за неявяването си на работа в дните 15, 16 и
17.08.2023 г. и неговите обяснения били за целия период 15-17.08.2023 г., а не
за неприсъствие в конкретни часове през тези дни, поради което счита, че
правната квалификация по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ съответства на описаното в
заповедта нарушение. Сочи, че в дадените от ищеца обяснения същият е
потвърдил, че в дните 15-17.08.2023 г. не е присъствал в кабинет № 1426,
който му е бил предоставен за ползване, без да посочва къде е мястото,
откъдето е изпълнявал трудовите си задължения и без да подкрепя с факти
даденото обяснение. Сочи, че съгласно т. 1.1. от Правилника за вътрешния
трудов ред в ТУ – София научно-преподавателският персонал е длъжен да
присъства в съответното звено на университета не по-малко от четири
астрономически часа всеки работен ден. Изразява съгласие с изложеното в
исковата молба, че с трудовия договор работното място на ищеца е очертано
като територия, а не като конкретен кабинет в Транспортен факултет –
Механика. В тази връзка в Заповед № ********** г. и в поканата за даване на
обяснения нарушението било описано като неявяване на работа, което
обхващало всички работни помещения, ползвани от катедра „Механика“,
включително, но не само кабинет № 1426. Твърди, че дисциплинарното
наказание е наложено и заповедта за уволнение е подписана от упълномощено
от работодателя лице – доц. ********** на осн. Заповед № 2297/09.08.2023 г.
4
на ректора на ************. Поканата за даване на обяснения също била
подписана от упълномощено лице – проф. *********** на осн. Заповед №
2294/09.08.2023 г. на ректора на ТУ – София. Твърди, че на 19.09.2023 г.
ищецът е получил три броя трудови книжки, които до този момент били
съхранявани от работодателя, като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 21.09.2023 г., а и след това, след изрично отправени покани
от служител „Човешки ресурси“, ищецът не е представил трудовата си книжка
за вписване на съответните данни в нея. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претенидра
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото писмени
доказателства – допълнително споразумение № ********* към трудов
договор № ******** г., Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
********* г. и Заповед № ********** г. за прекратяване на трудово
правоотношение, се установява, че между ищеца, в качеството му на
служител, и ответника, в качеството му на работодател, е съществувало
трудово правотоношение, което е било прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ с процесната заповед .
Видно от представеното по делото допълнително споразумение №
********* към трудов договор № ******** г., сключен между ********, в
качеството му на работодател от една страна, и Т. А. Ж., в качеството му на
служител от друга, страните са се споразумели да изменят сключения межу
тях трудов договор, считано от 01.04.2022 г., като ищецът е приел да
изпълнява длъжността „доцент, висше училище“, с място на работа ФТ –
Механика, при 8-часово работно време, основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1654 лв. и допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит в размер на 236,52 лв. и за научна
степен в размер на 390 лв. /л. 9 от делото/.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„доцент, висше училище“ се установява, че основни функции и задължения на
длъжността са: участва в разработването на учебен план за специалностите,
водени от катедрата; разработва и актуализира учебни програми по водените
от него дисциплини; участва в работата или ръководи научно направление в
катедрата и отговаря за обучението по учебните дисциплини към него;
разработва лекционни курсове и изнася лекции на студенти и специализанти в
съответствие с развитието на науката и практиката и собствените научни
достижения; подготвя и издава учебници и учебни пособия; ръководи и
консултира студентите за разработване на курсови работи и проекти; ръководи
и консултира студенти и специализанти за разработване на дипломни проекти;
ръководи преддипломна практика на студентите; ръководи докторанти за
5
разработване на докторски дисертации; организира и въвежда активни методи
на обучение чрез дискусии, използване на компютърна техника,
аудиовизуална техника, занимания в практическа среда и др.; обновява текущо
учебните материали в съответствие с промените в учебните програми и
постиженията на науката и практиката в съответната област; участва в
държавните изпитни комисии за защита на дипломни работи; участва в
ръководни органи за управление на катедрата, факултета и ТУ – София;
участва в научни журита за оценяване, на дисертационни трудове за
придобиване на образователни и научни степени и на кандидатите за заемане
на академичните длъжности „главен асистент”, „доцент” и „професор”;
участва в експертни комисии на Министерството на образованието и науката;
ръководи теми или задачи в научно-изследователската и внедрителската
дейност на катедрата; провежда изпити и текущ контрол на студентите; не
може да извършва преподавателска дейност, да бъде ръководител на
дипломанти или докторанти, да осъществява образователни и консултантски
услуги, да бъде ръководител или участник в проекти в друго висше училище
(академична образователна структура) по дейности в професионалните
направления, съответстващи или сходни с тези, в които ************ обучава
или извършва научна дейност. Това ограничение не се прилага при
осъществяване (участие в) дейности в университети извън страната, както и
при изнасяне на единични лекции (доклади), участие в научни и юбилейни
форуми, кръгли маси и други еднократни събития, какго и при изпълнение на
национални и международни проекти и програми, в които ************ е
страна. В случаите на осъществяване на преподавателска дейност в чуждо
висше учебно заведение (научна организация), разположени извън
територията на страната, уведомява писмено ректора преди започване на
занятията; за програмните и институционалната акредитация в ************,
когато е на основен трудов договор, участва в акредитацията само на
************, а допълнителните функции и задължения са: изпълнява задачи,
възложени от ръководството на катедрата, факултета или университета;
участва в Общото събрание на университета и Общото събрание на факултета,
в работата на Факултетния съвет, ако е избран и в заседанията на Катедрения
съвет; участва, организира или ръководи научни прояви; изпълнява задачи на
НАОА и МОН; участва в провеждането на кандидат-студентските изпити;
повишава непрекъснато своята квалификация; извършва проучвания и
изследвания, резултатите от които оформя в научни публикации; участва с
доклади на международни и национални научни форуми; рецензира
дисертационни трудове и материали по конкурс за заемане на академична
длъжност доцент/професор; подготвя и представя в срок план-прогноза,
месечен и годишен отчет за учебното натоварване. Видно от извършеното
върху длъжностната характеристика отбелязване, ищецът е бил запознат с нея
и е получил екземпляр от същата на 08.02.2021 г. /л. 10 – л. 11 от делото/.
Видно от Заповед № 2294/09.08.2023 г. ректорът на ************ проф.
дн инж. ************* упълномощил проф. д-р инж. ********* – зам.-ректор
6
НПД, да го представлява по всички въпроси от компетентността на ректора и
да подписва необходимите документи за периода от 21.08.2023 г. до 31.08.2023
г. /л. 67 от делото/.
Видно от Заповед № 2297/09.08.2023 г. ректорът на ************ проф.
дн инж. ************* упълномощил доц. ********** – зам.-ректор ЕУ, да
го представлява по всички въпроси от компетентността на ректора и да
подписва неонходимите документи за периода от 11.09.2023 г. до 16.09.2023 г.
/л. 66 от делото/.
С доклад от 14.08.2023 г. доц. *******, ръководител на катедра
„Механика“ във Факултета по транспорта, е отправил до ректора на ТУ –
София искане да бъде назначена комисия, която да извърши проверка за
спазването на трудовата дисциплина от преподаватели и служители в катедра
„Механика“ за периода 15-17.08.2023 г., а за състав на комисията предложил:
за председател – ************, рвъководител на катедрата, а за членове – доц.
**********, отдел „Човешки ресурси“.
Със заповед № 2377/15.08.2023 г. на ректора на ************, на
основание посочения доклад, е била назначена комисия в състав: доц.
*********** – председател и членове: **********, и ******** която в дните
15, 16 и 17.08.2023 г. да извърши проверка за спазването на трудовата
дисциплина от преподаватели и служители в катедра „Механика“, като
резултатът от проверката бъде представен като коснтативен протокол в
петдневен срок от извършването й /л. 64 от делото/.
Видно от протокол от 17.08.2023 г. за изпълнение на заповед №
2377/15.08.2023 г. на ректора на ************, комисия в горепосочения
състав при извършена проверка за спазване на трудовата дисциплина от
преподавателите и служителите в катедра „Механика“ към Транспортен
факултет, в периода 15-17.08.2023 г., направила следните проверки в кабинет
№ 1426: на 15.08.2023 г. (вторник) в 16:15 ч., на 16.08.2023 г. (сряда) в 11:20
ч., на 16.08.2023 г. (сряда) в 14:40 ч., на 17.08.2023 г. (четвъртък) в 11:10 ч. и
на 17.08.2023 г. (четвъртък) в 15:50 ч., и установила, че ищецът Т. А. Ж.
отсъства от работното си място – кабинет № 1426.
На 28.08.2023 г. на ищеца е била връчена покана с изх. № 21-00-
211/25.08.2023 г. по описа на ответника, за даване на обяснения във връзка с
неявяването му на работа на 15, 16 и 17.08.2023 г. Обясненията е следвало да
бъдат дадени в двудневен срок от получаване на поканата в отдел „Човешки
ресурси“ /л. 12 от делото/. На 30.08.2023 г. ищецът е дал следните обяснения:
че на 28.07.2023 г. предоставил в кабинета на ръководителя на катедрата
заявление за ползване на платен годишен отпуск за периода 09.08 2023 г. –
05.09.2023 г. и при липса на уведомление за отказ бил със съзнание, че може
да използва летния си отпуск; че в посочения в поканата период е бил в София
и е работил по изследователски задачи, като си е организирал достъп да
изчислителни мощности на друго място, различно от кабинет 1426 в
************; предвид летния период, подадено заявление за отпуск и липса
7
на планирани срещи, не е използвал кабинет 1426 в ТУ София, включително в
посочените в поканата дати; за периода 15-17.08.2023 г. не е получавал
искания за срещи, изискващи присъствие в кабинет 1426 ************;
представител на отдел „Човешки ресурси”, ********, се свързал с него по
телефона на 25.08.2023 г., при което била уговорена среща за предаване на
поканата на 28.08.2023 г.; както и че при необходимост може да възстанови
събитията за периода 15-17.08.2023 г. с описание на срещите, които е имал с
колеги на територията на ************ /л. 13 от делото/.
С оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
********** г. на ректора на ************, във връзка с протокол от
17.08.2023 г. за извършена проверка за спазването на трудовата дисциплина от
преподавателите и служителите в катедра „Механика“ към Факултет по
транспорта на ************ назначена със заповед № 2377/15.08.2023 г. на
ректора на **********, в състав: ************, доц. ******* и *********, с
която е установено, че ищецът Т. А. Ж., на длъжност „доцент“ в катедра
„Механика“ не се е явил на работа в дните 15, 16 и 17.08.2023 г., е прието, че
ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2
КТ, изразяващо се в неявяване на работа в течение на два и повече
последователни работни дни, поради което на основание чл. 188, т. 3 вр. чл.
190, ал.1, т. 2 КТ и чл. 32 ЗВО, на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Не е спорно между страните, а и от извършеното
върху заповедта за уволнение отбелязване се установява, че същата е била
връчена на ищеца на 21.09.2023 г. /л. 14 – л. 15 от делото/.
Със заповед № ********** г. на ректора на ************, на основание
чл. 330, ал. 2 КТ и заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
********** г., е прекратено без предизвестие трудовото правоотношение с
ищеца на длъжност „доцент, висше училище“ във Факултета по транспот в
************, считано от датата на получаване на заповедта от служителя.
Видно от извършеното върху заповедта отбелязване същата е била връчена на
ищеца на 21.09.2023 г. /л. 16 от делото/.
Видно от т. 1 от представения по делото Правилник за вътрешния
трудов ред в ********, приет с решение на Академичния съвет от 28.10.2020 г.
по протокол № 9/2020 г., изменен с решение на Академични яъсвет от
13.10.2021 г. по протокол № 9/2021 г. и утвърден от ректора на ТУ – София,
работното време е от 8,30 ч. до 17,00 ч. В т. 1.1. от ПВТР е предвидено, че
научно-преподавателския персонал е длъжен да присъства в съответното
звено на университета не по-малко от 4 астрономически часа всеки работен
ден, в които се включват и лекторските часове и приемно време. А съгласно
т.1.2. графикът на задължителното присъствие на научно-преподавателския
персонал се утвърждава за всеки семестър от ръководителя на катедрата или
секцията, съобщава се на катедрените канцеларии и се поставя на вратите на
кабинетите на преподавателите /л.18 – л. 23 от делото/.
Със заповед № 666/01.03.2023 г. на ректора на ************, във връзка
8
с подобряване на оперативната работа на ръководството на ********** и на
основание на чл. 33, ал. 1 ЗВО, са отменени всички заповеди, с които са
разпределяни управленските функции в ********** между зам.-ректорите и
главния секретар, както и реда за упълномощаване към тях, считано от
01.03.2023, и е утвърдено разпределението на управленските функции в
********** между зам.-ректорите, главния секретар и помощник - ректора и е
възложено съгласно разпределението, което е неразделна част от заповедта /л.
29 от делото/.
По делото е представеното разпределение на управленските функции в
************ между зам.-ректорите, гл. секретар и помощник-ректора,
утвърден от ректора на ************, на 01.03.2023 г., от което се установява
разпределение на управленските фукции между зам.-ректора по академичния
състав и координация проф. д**********, зам.-ректора за електронно
управление доц. д-р инж. **********, зам.-ректора по научна и приложна
дейност доц. *********** зам.-ректора за факултет и колеж – */ проф. д.т.н.
*********** главния секретар и помощник-ректора /л. 30 – л. 33 от делото/.
От представените по делото служебна бележка с изх. № 01-11-
23269/16.11.2023 г./, издадена от Агенция по заетостта, и решение от
01.12.2023 г. на директора на дирекция „Бюро по труда“ се установява, че в
периода от 03.10.2023 г. до 30.11.2023 г. ищецът е бил регистриран в дирекция
„Бюрото по труда“ при Агенция по заетостта като безработен /л. 17 и л. 78 от
делото/.
По делото е представена декларация по чл. 348, ал. 3 КТ от 08.02.2021 г.,
видно от която ищецът е декларирал, че желае трудовата му книжка да се
съхранява от работодателя, а видно от собственоръчно изписания върху
същата текст, ищецът е заявил, че на 19.09.2023 г. е получил 3 бр. трудови
книжки /л. 68 от делото/.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2025 г., съдът е
извършил съдебна констатация по представената в съдебното заседание
трудова книжка в оригинал № ***********, видно от която ищецът е останал
без работа за периода от 21.09.2023 г. до 30.11.2023 г., както и че трудовата
книжка на ищеца не е приключена от ответника/л. 82-гръб от делото/.
По делото са събрани и гласни доказателствени срдства чрез разпит на
свидетелите ************, доведени от ответника и служители на последния.
Свидетелката ********* споделя, че е работила в ************ и е била
ръководител на катедрата. Споделя, че познава ищеца и с него са споделяли
един кабинет в периода, в който вече не била ръководител на катедрата.
Свидетелства, че сградата, в която се намирал техния кабинет, била бивша
казарма, а техният кабинет била с малки размери. Споделя, че когато са сами в
кабинета, всеки от тях си работи на своето работно място и може да се работи,
но ако работят със студенти е невъзможно, тъй като нямало къде да се
разминат. Споделя, че когато се разговаря със студента, той може да зададе
въпроси и трябва да се обяснява, при което в кабинета ставало много шумно,
9
поради което с ищеца се били разбрали да нямат приемен час едновременно,
за да не си пречат. Сочи, че колко време ще са в кабинета зависи от това какво
работят, но когато дават консултации не могат да са едновременно в кабинета,
поради което отиват в някаква зала. Според нея не е задължително да се
работи в кабинета. Сочи, че в правилника на университета е посочено, че
преподавателите следва да са в университета, но не и точно къде, както и че
няма установени правила да присъстват определен брой часове в кабинета.
Свидетелства, че през м.08 и м.09.2023 г. по покана на ръководителя на
катедрата е давала консултации на на студент, който през м. 09. е трябвало да
се явил на изпит, а през м.10 – на защита. Сочи, че е ползвала кабинета,
когато било необходимо, когато я повикат или когато имала приемен час –
петък следобед. Споделя, че се е случвало да се уговарят и за събота през деня
до 13 ч.-14 ч. Свидетелства, че през този период и ищецът е идвал в кабинета,
но й се обаждал предварително да я пита дали е в кабинета и ако тя е там, той
не идвал. Сочи, че ищецът винаги се е отнасял с уважение към нея и тъйкато е
била инвалид, той й оставял кабинета за ползване.Сочи, че от катедра
„Механика“ се ползвали кабинетите в първи блок, 4 етаж. А в случаите, когато
преподавател имал консултация, можело да се уговори и да му дадат ключ от
някоя от свободните зали. Споделя, че ищецът е идвал на работа и в събора, а
ако тя също има приемен час в събота, трябвало да го предупреждава. Съдът
кредитира показанията на свидетелката като обективни, последователни,
подробни и логични, още повече, че същата възпроизвежда нейни лични
възприятия.
Свидетелят ********** споделя, че през 2023 г. е бил ръководител на
Катедра „Механика“, в която работел и ищецът, а през м.12.2023 г. бил избран
за декан. Свидетелства, че е участвал в проверката, която била извършена
поради системни нарушения от страна на ищеца. Сочи, че проверки се
извършват, когато има някакви оплаквания, а в случая поради системните
нарушения от страна на ищеца. Свидетелства, че през м.09 и м.10.2022 г.били
направени проверки поради неспазване на воденето на часовете от ищеца.
Твърди, че ищецът не се явил на общото събрание и на поканата им да даде
обяснение за причината за неявяването му, не получили отговор. След това
пролетта на 2023 г. също била направена проверка за воденето на часове в
съответните зали и ищецът не си водил часовете в съответните зали. Сочи, че
по правило трябва да има разписи и преподавателите трябва да си спазват
залите и да си водят часовете. Постоянно имало такива проверки. Сочи, че
ръководителят на катедрата отговаря за неспазването на учебната дисциплина.
Свидетелства, че ищецът не поставял приемно време, което трябвало да
изготви и да го спазва. Сочи, че при отсъствие от приемното време или
необходимост да излезе някъде ищецът е трябвало да предупреди някой от
преподавателите в катедрата или да остави бележка на врата, че няма такава
възможност. В случая, при извършените проверки на вратата на кабинета на
ищеца нямало поставена таква бележка. Свидетелства, че катедра „Механика“
осъществява дейността си в блок 1, ет. 4, където имало един обособен
10
коридор, в който били кабинетите. Имало и три лаборатории, които били на
същия етаж в два съседни коридора, и един кабинет в блок 3 и един в блок 2,
които се водели лаборатории, като проверката била осъществена в блок 1.
Свидетелства, че с членовете на комисията проверили във всички кабинети
дали ищецът се намира в някоя от тях, съответно и дали не е в района. Там бил
един от колегите им, но на територията на катедрата не намерили ищеца.
Сочи, че за университета не знае, тъй като има много блокове, но на
територията на ет. 4 на блок 1, където се помещавал кабинетът на ищеца,
последният не е бил. Сочи, че проверката продължила около 5-10 минути, тъй
като коридорът бил дълъг 10 метра и докато се обходи бързо се правела
проверката. Споделя, че винаги има хора, които са на работа, независимо от
това, че е било месец август. Заявява, че ако е бил в района нормално било да
му кажат, че е там и те да го изчакат. Сочи, че преди са търсили ищеца по
телефона, но той не отговарял на техните обаждания, затова в конкретния
случай не са го търсили по телефона. Свидетелства, че има осигурени
достатъчно работни места и могат да се ползват и трите лаборатории на ет. 4.
В хода на разпита, свидетелят уточнява, че проверката била извършена за
всички, които следвало да бъдат на работа. Същата била инициирана, тъй като
много от преподавателите не подавали заявление за ползване на отпуск, а
отсъствали. Заявява, че не си спомня дали в трудовия му договор за място на
работа е посочен кабинет. Споделя, че той също е преподавател в
университета и трябва 4 часа трябва да е там. Твърди, че съгласно правилника
на университета на вратата на кабинета му трбява да да е посочено къде е
ищецът. Сочи, че може и да не е там, но трябва да бъде посочено къде е, за да
може да го намерят. Сочи, че в катедра „Механика“ било прието на вратите на
кабинетите да се слагат табла. В правилника било регламентирано, че трябва
да има уведомяване къде се намира преподавателят и от колко до колко е
приемното му време. При процесната проверка вратата на кабинета на ищеца
била затворена. Заявява, че ищецът не е бил на територията на ет. 4 на блок 1,
като за други места не може да каже. Сочи, че е препоръчително тези 4
присъствени астрономически часа да са последователни, но никъде не е
регламентирано, че трябва да са в блок. Сочи, че когато той излиза извън
кабинета си го заключва. Свидетелства, че когато постъпи нов служител той се
настанява в точно определен кабинет, където му е работното място за
катедрата, както и че има списък в катедрата и всеки знае кой къде е и в кой
кабинет.
Свидетелката С. *********** сочи, че е експерт по подбор на персонал
„Човешки ресурси“ в ************. Свидетелства, че в рамките на три дни, в
различи часове, са извършили пет проверки в кабинета на ищеца, но не го
намерили, за което бил съставен протокол. Сочи, че в съседния кабинет имало
колеги, които потвърдили, че не са виждали ищеца. Свидетелства, че нейно
задължение било да оформи трудовото досие на ищеца, като последният
няколко дни преди да бъде прекратен трудовия му договор лично дошъл да си
вземе трудовата книжка. След това тя го помолила да си донесе трудовата
11
книжка, която да оформи, канила го няколко пъти да я донесе, но въпреки това
той не я донесъл. В хода на разпита свидетелката уточнява, че проверката била
извършена в посочените часове, отишли пред вратата на кабинета на ищеца и
видели, че е заключена и ищеца го няма. Сочи, че другят член на
проверяващата комисия чукал на някои от съседните кабинети. Не са влизали
в кабинетите, защото същите били заключени. В един от тях имало двама
колеги, които излезли от кабинета.Сочи, че не си спомня точната датата, на
която ищецът се е подписал, че си е получил трудовата книжка, но в
декларацията го пише. Сочи, че трудовата книжка е върната на ищеца по
негово искане.
Съдът кредитира показанията на свидетелите ********** и С.
*********** като обективни, последователни, подробни и логични, с
изключение на показанията на св. М. ************ в частта, касаеща
съдържанието на Правилника за вътрешния трудов ред в ************.
Обстоятелството, че същите и към настоящия момент са служители на
ответното дружество, не е основание само по себе си за дискредитиране на
техните показания. Обстоятелството, че същите са служители на ответното
дружество, им е дало възможност да придобият преки впечатления както от
цялостната организация на работата в ответното дружество, така и от
обстоятелствата, при които са извършени отделните нарушения, като съдът
няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и
желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат
в показанията си.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими
към настоящия спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ, чл. 226, ал. 1, т.
1, вр. ал. 3 КТ и чл. 124, ал. 1 ГПК.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – трудов спор за законността
на извършено от работодателя уволнение, в доказателствена тежест на
работодателя е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно
потестативното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
служителя. С оглед на това той следва да докаже в хода на съдебното
производство, че служителят е извършил нарушението на трудовата
дисциплина, за което е наказан, респ. че доводите за незаконност на
уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни (в този
смисъл решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 на ВКС, ІV г.о. и др.).
Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание трябва да посочи всички факти, които опорочават,
12
отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може
да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може
да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от
ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен
факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил
наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (в този смисъл
решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение
№ 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и цитираните в
последното решения).
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай
са свързани със следните оспорвания, а именно, че: 1) дисциплинарното
наказание „уволнение“ е наложено за деяние „неявяване на работа“, а
писмените обяснения са поискани във връзка е ненамирането на ищеца в
кабинет, след като е потърсен в него; 2) описаните в уволнителната заповед
действия и бездействия не съставляват дисциплинарни нарушения; 3) ищецът
не е извършил твърдяното нарушение „неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни“; 4) дисциплинарното наказание „уволнение“ не
е наложено от оправомощено лице; 5) описаните в уволнителната заповед
нарушения не съответстват на правната квалификация, с която е
квалифицирано нарушението; 6) при определяне на дисциплинарното
наказание не са взети под внимание и преценяване тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя;
По първия довод за незаконосъобразност на уволнението съдът
намира следното:
По същество съдът намира, че оплакването се отнася до въпроса дали е
спазена процедурата по чл. 193 КТ и по-конкретно дали са били изискани
писмени обяснения от ищеца за нарушенията, за които с процесната заповед е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ,
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и
да събере и оцени посочените доказателства. В случая, работодателят е
отправил до ищеца покана, цитирано по-горе, с която са му поискани
обяснения за извършеното от него нарушение „неявявяване на работа“ на
15,16, и 17.08.2023 г., като в същата подробно е описана обстановката, при
която е било констарирано нарушението – кога и къде са били извършени
проверките, при които е било установено, че ищецът не се явил на работа.
Съдът намира, че изложеното в поканата е достатъчно подробно и ставя ясно,
за какво точно се иска служетелят да даде обяснение. Не е налице
несъответствие между посочените обстоятелства, относно които
работодателят е дал възможност на ищеца да даде писмени обяснения,
посочени с горецитирана покана, връчена на ищеца, на основание чл. 193, ал.
1 КТ, с конкретните обстоятелства, посочени като мотиви в заповедта за
13
дисциплинарно уволнение № ********** г. Ето защо, съдът намира, че
законоустановената процедура по дисциплинарното производство е надлежно
спазена. Осигурено е правото на защита на служителя чрез изискване на
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.
По втория довод за незаконосъобразност на уволнението съдът
намира следното:
Съгласно чл. 186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения
е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушенията на трудовата
дисциплина, като основание за налагане на санкции от страна на работодателя,
е всяко неизпълнение на трудовите задължения, т. е. на което и да е
задължение на работника или служителя по трудовото правоотношение. Едно
от основните задължения на работника/служителя е да се явява навреме на
работа и да бъде на работното си място до края на работното време – чл. 126,
т. 1 КТ. В чл. 187, ал. 1 КТ са изброени примерно, а не изчерпателно
нарушенията на трудовата дисциплина, сред които са и неявяване на работа –
т. 1, предл. 3. Съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ дисциплинарно уволнение може
да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни.
По същество спорът между страните се отнася до това дали
обстоятелството, че ищецът не е бил намерен в предоставения му за ползване
кабинет в конкретен час от деня при извършени пет на брой проверки в
рамките на три работни дни, може да се квалифицира като неявяване на
работа, респ. като дисциплинарно нарушение.
В т. 1. от Правилник за вътрешния трудов ред в ******** е предвидено,
че работното време е от 8,30 ч. до 17,00 ч. Съгласно т. 1.1. от ПВТР научно-
преподавателският персонал е длъжен да присъства в съответното звено на
университета минимум четири астрономически часа всеки работен ден, в
които са включени и лекторски часове и приемно време, а съгласно т.1.2.
графикът на задължителното присъствие на научно-преподавателския
персонал се утвърждава за всеки семестър от ръководителя на катедрата или
секцията, съобщава се на катедрените канцеларии и се поставя на вратите на
кабинетите на преподавателите.
В случая между страните няма спор, че ищецът е с установено 8-часово
работно време и е част от научно-преподавателския персонал. Посленото
следва и от заеманата от ищеца длъжност „доцент, висше училище“, съгласно
подписано между страните допълнително споразумение към трудов договор,
поради което разпоредбите на т. 1.1. и т. 1.2. от ПВТР намират приложение и
спрямо него.
От анализа на посочените разпоредби следва, че работният ден започва в
8,30 ч. и приключва в 17,00 ч., в рамките на който период ищецът следва да
присъсва в съответното звено на университета минимум четири
астрономически часа всеки работен ден, в които са включени и лекторски
часове и приемно време. По аргумент на противното в останалите четири
14
астрономически часа за ищеца не съществува задължение да присъства
физически в съответното звено на университета.
За да може да бъде направена преценка относно това дали е налице
нарушение на правилата за работно време, изразяващо се в неявяване на
работа, за което на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание,
настояшият съдебен състав намира, че на първо място следва да бъде изяснен
въпросът относно това къде точно е бил длъжен да се намира ищецът по
време на посочените в т.1.1. от ПВТР присъствени часове. Съгласно чл. 26
ЗВО, факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява не
по-малко от три катедри за осигуряване на обучението на студенти,
докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления
от областите на висшето образование, по които висшето училище е
акредитирано да провежда обучение,а съгласно чл. 26д, ал. 1 ЗВО, катедрата
е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява
учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една
или група сродни дисциплини. При съобразяване на дадените в чл. 26 и чл.
26д, ал. 1 ЗВО легални дефиниции на „факултет“ и „катедра“ и предвид
обстоятелството, че изискването на т. 1.1. от ПВТР е научно-преподавателския
персонал да присъства в „съответното звено на университета“, от една
страна, и обстоятелството, че ищецът е заемал длъжност във Факултета по
транспорта, следва извод, че същият е бил длъжен да присъства на
територията на Факултета по транспорта.
В конкретния случай от показанията на разпитаните по делото свидетели
********** и С. *********** се установява, че в дните 15,16 и 17.08.2023 г.
същите са извършили проверка единствено в ет. 4 на блок 1, в който
осъществявала дейността си катедра „Механика“, но не и в блок 3 и блок 2,
където според показанията на св. Неделчев катедрата разполага с по една
лаборатория, нито в останалите сгради на факултета. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че при осъществените
от назначената от ответника комисия проверки на 15,16 и 17.08.2023 г. ищецът
не е бил намерен в предоставения му за ползване кабинет, което е мотивирало
работодателя да наложи дисциплинарно наказание „уволенение“ и да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ, не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение
„неявяване на работа за два последователни работни дни“, за което бил
наказан ищецът. Не води до различен извод обстоятелството, че ищецът не е
изготвил график на приемното си време, който да бъде поставен на вратата на
кабинета му, което обстоятелство се установява от показанията на св.
**********. Това е така, защото трудовите задължения на ищеца, съгласно
приетата от него и представена по делото длъжностна характеристика, не
включват само преподавателска дейност и доколкото няма задължение да
изпълнява останалите си трудови фукции в предоставения му кабинет, то няма
пречка същият да ги изпълнява извън него, но на територията на факултета.
Ето защо ненамирането на ищеца в кабинета му в конкретен час на работния
15
ден не води до несъмнен извод, че същият не се явил на работа в дните 15,16 и
17.08.2023 г., респ. е извършил дисциплинарно нарушение, за което е наказан
и трудовото правоотношение между страните е прекратено. Това е достатъчно
основание за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата
отмяна.
Доколкото по делото се установи, че деянието, за което на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, не представлява
дисциплинарно нарушение, то настоящият съдебен състав намира за
брезпредметно разглеждането на останалите доводи за незаконосъобразност
на уволнението по т. 3, 4, т. 5 и т. 6, посочени по-горе. Тук следва да бъде
отбелязано, че връчването на заповед за прекратяване на
трудовотоправоотношение е без правно значение, ако преди това е връчена
заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Втората заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 330,ал. 2, т. 6 КТ е без
значение и има само констаивен характер. С връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, трудовот правоотношение
се счита за прекратено /така Решение № 43/10.02.2014 г. по гр.д. № 4082/2013
г. на ВКС, IV г.о., определение № 490/30.05.2018 г. по гр.д. № 441/2018 г. на
ВКС, IV г.о., Определение № 1099/23.11.2017 г. по гр.д. № 3858/2017 г. на
ВКС, IV г.о.).
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ е доказан и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и
обстоятелството, че оспорваното по съдебен ред уволнение е незаконно, както
и че трудовото правоотношение между страните е за неопределено време,
искът се явява основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ :
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с
пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Този срок е пределен и независимо от
понесените по-големи вреди от принудителната безработица поради
незаконното уволнение работникът или служителят няма да бъде обезщетен
по трудовоправен ред. Шестмесечният период започва да тече непосредствено
след датата на незаконното уволнение, който извод може да бъде изведен от
мотивите Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. дело № 3/95 г. на
ВКС, ОСГК, в които е прието, че вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ възниква от момента на уволнението /виж и Решение № 169/29.03.2011 г.
на ВКС по гр. дело № 1699/2009 г., ІV г. о./.
Доказването на вредата – оставането без работа по трудово
правоотношение, е в тежест на ищеца /виж разяснения, дадени с Тълкувателно
16
решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК/. Това доказване може
да се осъществи с всички доказателствени средства – най-често на практика –
с трудова книжка и удостоверение от бюрото по труда. Съгласно разпоредбата
на чл. 347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и
служителя, в който съгласно чл. 349, ал. 2 КТ всеки работодател е длъжен да
вписва точно и своевременно данните по чл. 349, ал. 1 КТ. Трудовата книжка
се съхранява от работника или служителя съгласно чл. 1, ал. 2 Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж /в този смисъл Решение № 707/22.12.2009
г. по гр. д. № 3164/2008 г. на ВКС, II г. о., Решение № 299/04.07.2011 г. по гр. д.
№ 1279/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 272/31.05.2011 г. по гр. д. №
30/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 129/20.05.2019 г. по гр. д. № 4466/2018
г. на ВКС, ІV г. о./
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че
доколкото трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на
21.09.2023 г., то правото му на обезщетение обхваща периода до 30.11.2023 г.
Оставането на ищеца без работа през периода от 21.09.2023 г. (от който
момент същият претендира присъждането на обезщетение) до 30.11.2023 г. е
доказано по несъмнен начин въз основа на представения за констатации
оригинал на трудовата му книжка.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел, вкл. това по чл. 225, ал. 1 КТ, е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая
това е м.08.2023 г., доколкото заповедта за уволнение е връчена на ищеца на
21.09.2023 г., с което се счита наказанието за наложено – арг. 195, ал. 3 КТ.
Доколкото е безспорно между страните, че последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение е в размер на 2280,52 лв., то за горепосочения
период обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, изчислено от съда на осн. чл. 162
ГПК, възлиза 5281,20 лв. (720,16 лв. за м.09.2023 г. и по 2280,52 лв. за м.10 и
м.11.2023 г.), до който и размер претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е
доказана по размер.
С оглед изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 5281,20
лв. за периода от 21.09.2023 г. до 30.11.2023 г., а за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 6841,56 лв. следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва
да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда – 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или
17
служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на
трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. А съгласно ал. 3 на чл. 226 КТ, обезщетението по ал. 2 е в размер
на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника
или служителя.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника
или служителя.
Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/2.12.2019 г. по т. д. №
1/2019 г. на ВКС, ОСГК, при прекратяване на трудовото правоотношение,
съгласно чл. 350 КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж (НТКТС), за работодателя възникват две задължения - да впише данните,
свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или
служителя. Данните, подлежащи на вписване са посочени в чл. 6, ал. 1 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им,
работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във владение
на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са
свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в
мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила.
Изпълнението им следва да е "незабавно", т. е. веднага, бързо, без отлагане,
което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този
срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение е императивно определен. В деня на прекратяване трудовото
правоотношение горепосочените две задължения на работодателя стават
изискуеми и следва да бъдат изпълнени. Тъй като те са със срок, който е
определен от закона, работникът или служителят не може да иска
изпълнението им преди срока – чл. 70, ал. 2 ЗЗД.
След като задълженията по чл. 350 КТ станат изискуеми, работодателят
изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е
възможно и закъснението му се дължи на причина, за която той отговаря.
Доколкото точното /в срок/ изпълнение на задължението за предаване е в
пряка зависимост от точното /в срок/ изпълнение на задължението за вписване
на данните в трудовата книжка, за да е възможно изпълнение, трудовата
книжка трябва да е при работодателя в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато работникът или служителят е предал предварително
трудовата си книжка на работодателя и тя е в негово държане, задълженията
на работодателя да я оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. При неизпълнение той изпада в
забава от същия ден. Ако работникът или служителят предаде трудовата си
книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде ще
станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина
18
работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава.
При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 6, ал. 2
НТСТК, работникът или служителят има задължение да представи трудовата
си книжка, за да бъдат отразени необходимите данни, а за работодателя
възникват задълженията по чл. 350 КТ. Във всички случаи на неизпълнение от
страна на работодателя на посочените в цитираната норма задължения за
вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и
за незабавно предаване на трудовата книжка, която е надлежно и
своевременно оформена, е налице незаконно задържане на трудовата книжка.
Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, съгласно
чл. 2, ал. 5 от НТСТК, работодателят следва в пет дневен срок да поиска от
работника или служителя да му предостави трудовата си книжка за вписване
настъпилите изменения в трудовото правоотношение. След като я получи,
следва да попълни данните и да я предаде на работника или служителя
незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка. Ако забави
вписването, от деня на предоставяне на трудовата книжка, той дължи
обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.
Следоввателно, за да се ангажира отговорността на работодателя за
незаконно задържане на трудовата книжка е необходимо той да не е изпълнил
задълженията си съгласно чл. 350, ал. 1 КТ и чл. 6, ал. 3 НТСТК, незабавно да
оформи и предаде на работника трудовата книжка след прекратяването на
трудовото му правоотношение.
В настоящия случай, установява се по делото, че трудовото
правоотношение е било прекратено на 21.09.2023 г. С прекратяването на
трудовото правоотношение, за работодателя е възникнало задължение да
оформи и предаде на работника трудовата му книжка. Не е спорно между
страните, а и от извършена в открито съдебно заседание констатация на
съдебния състав се установява, че трудовата книжка на ищеца не е надлежно
оформена от ответника при прекратяването на трудовото правотоотношение.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че на 19.09.2023 г. ищецът е получил от ответника три броя
трудови книжи, т.е. преди прекратяване на трудовия договор с връчване на
заповедта за уволнение на 21.09.2023 г. Релевантните към предмета на спора
обстоятелства са предал ли е работникът трудовата си книжка за вписване на
обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовия договор. В случая, от
показанията на разпитания по делото св. С. *********** се установява, че
преди прекратяване на трудовия договор ищецът е взел трудовата си книжка и
след това не е предоставил същата за оформяне при прекратяване на
трудовото правоотношение. Ето защо в случая за работодателя е възникнало
задължението в 5-дневен срок да поиска от работника трудовата книжка, за да
впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение. От показанията
на св. С. *********** се установява, че същата няколко пъти е канила ищеца
да си предостави трудовата книжка, за да бъде оформена, но въпреки това
последният не я е предоставил. Доколкото трудовата книжка се съхранява при
19
самия работник, задължението на работодателя става изискуемо от момента на
предаването й. В случая, не се твърди, а и не се установява по делото след
прекратяването на трудовото правоотношение между страните ищецът да е
предал на ответника трудовата си книжка за надлежното му оформяне. Ето
защо, доколкото служителят не е изпълнил задължението си да предаде
трудовата си книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде не са
станали изискуеми.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира предявения иск
за неоснователен и същият следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ предвижда, че при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието -
при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди -
при срочно трудово правоотношение. Възникването на вземане по чл. 221, ал.
2 КТ за работодателя е обусловено от наличието на факти: възникнало по
силата на безсрочен трудов договор трудово правоотношение между
страните, уговорено предизвестие при прекратяване на трудовия договор и
прекратяването му поради налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", като при предявен отрицателен утановителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК, в доказателствена тежест на работодателя е да установи
съществуването на посочените предпоставки. Възникването на вземането
предполага законосъобразно упражнено потестативно право за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, което в настоящия случай не се
установява, поради което следва извод, че за ответника не е възникнало
вземане за посоченото обезщетение.
Ето защо съдът намира предявения иск за основателен и същият следва
да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат както ищеца, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. От страна на
ищеца се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000 лв. Ответникът своевременно е заявил възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът, като взе предвид естеството на
спора, липсата на фактическа сложност на спора и обстоятелството, че
същият е правен, а не фактически, вида на осъществената правна защита,
както и броя на проведените открити съдебни заседания – две, минималният
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който в частта относно минималните размери
на адокатските възнаграждения не обвързва съда, съгласно практиката на
СЕС, но представлява ориентир за същите, намира възражението за
неоснователно. От посочената сума, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
20
ищеца следва да се присъди сумата 1 500 лв., съобразно уважената част от
исковете. В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете. Доколкото двете вземания са насрещни и
ликвидни – за разноски, следва разносикте на ищеца да бъдат намалени с
разноските на ответника, поради което следва да бъде осъден само ответника
за сумата в размер на 1 400 лв.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса
по уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение и за
възстановяване (чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за
всеки от тях се събира такса в размер до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. С
оглед естеството на спора, фактическата и правна сложност на производството
(обема от доказателства, наведените доводи и възражения от страните и т. н.),
съдът намира, че дължимата държавна такса следва да се определи в размер на
по 50 лв. за всеки от тези искове. Държавната такса за осъдителния иск по
чл.344, ал. 1, т.3 КТ, съобразно уважената му част, е в размер на сумата 211, 25
лв. Държавната такса за установителния иск по чл.124, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената му част, е в размер на сумата 91, 22 лв. Общият размер на
дължимата държавна такса възлиза на сумата 402, 47 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.
1, т.1 КТ, уволнението на Т. А. Ж., ЕГН: **********, извършено със Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание № ********** г. и Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № ********** г. на ректора на
***********, седалище и адрес на управление: *********, представляван от
ректора проф. дн инж. ********* с които трудовото му правоотношение,
възникнало с ******** по силата на трудов договор № ******** г., изменен с
допълнително споразумение № *********, е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволненение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Т. А. Ж., ЕГН:
**********, на заеманата от него преди уволнението длъжност „доцент,
висше училище“ във Факултет по транспорта – Механика към ********.
ОСЪЖДА ***********, седалище и адрес на управление: *********,
представляван от ректора проф. дн инж. ********* да заплати на Т. А. Ж.,
21
ЕГН: **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата
от 5 281,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 30.11.2023 г. до 21.09.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.11.2023 г., до
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 5 281,20 лв. до пълния предявен размер от 6 841,56 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. Ж., ЕГН: **********, срещу
***********, седалище и адрес на управление: *********, представляван от
ректора проф. дн инж. ********* иск с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал.
3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 183 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неоформянето на
трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № **********
г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ********** г. на
ректора на ********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. А. Ж., ЕГН:
**********, срещу ***********, седалище и адрес на управление: *********,
представляван от ректора проф. дн инж. ********* иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Т. А. Ж. не дължи на ******** сумата от 2 280, 52 лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно
уволнение, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
№ ********** г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
********** г. на ректора на ********.
ОСЪЖДА ***********, седалище и адрес на управление: *********,
представляван от ректора проф. дн инж. ********* да заплати на Т. А. Ж.,
ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 400 лв, разноски по
делото, съгласно мотивите в решението досежно разноските и направеното
прихващане.
ОСЪЖДА ***********, седалище и адрес на управление: *********,
представляван от ректора проф. дн инж. ********* да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл.78, ла. 6 ГПК, сумата 402, 47 лв.,
представляваща сбора от определените държавни такси за предявентие по
делото искове, както следва – по 50 лева за исковете за отмяна на незаконното
уволнение и за възстановяване (чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ), 211, 25 лева за
осъдителния иск по чл.344, ал. 1, т.3 КТ, съобразно уважената му част, и 91,
22 лв. за установителния иск по чл.124, ал. 1 ГПК.
22
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта, с която ***********, седалище и адрес на управление:
*********, представляван от ректора проф. дн инж. ********* е осъден да
заплати на Т. А. Ж., ЕГН: **********, на основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, вр.
чл. 225 КТ, сумата 5 281,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради уволнението за периода от 30.11.2023 г. до 21.09.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, а в частта относно допуснатото предварително изпълнение,
в която има характер на определение – в едноседмичен срок, от връчването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23