№ 1428
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501083 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 263982 от 5.04.2022 г.,
депозирА. от „Електроразпределение север“ АД, чрез адв. Х. И. срещу
Решение № 260167 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 16789/2020 г. по
описа на Районен съд-Варна, с което са отхвърлени исковете на
жалбоподателя срещу Р. С. А. /починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си – А. Д. А., Р. Р. С., Ю. Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С./ за признаване
за установено в отношенията между страните /след уточненията/, че:
А. Д. А. дължи на ищеца сумата в размер на 759, 10 лева,
представляваща главница за потребена, но неотчетена електрическа
енергия по фактура № ********** от 9.10.2019 г. за периода от
11.07.2019 г. до 8.10.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ***********, както и сумата от 25,73 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2019 г. до
20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
Р. Р. С. дължи на ищеца сумата в размер на 126,57 лева, представляваща
главница за потребена, но неотчетена електрическа енергия по фактура
№ ********** от 9.10.2019 г. за периода от 11.07.2019 г. до 8.10.2019 г.,
за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***********, както и
1
сумата от 4,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението;
Ю. Р. С. дължи на ищеца сумата в размер на 126,57 лева,
представляваща главница за потребена, но неотчетена електрическа
енергия по фактура № ********** от 9.10.2019 г. за периода от
11.07.2019 г. до 8.10.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ***********, както и сумата от 4,28 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2019 г. до
20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
К. Р. С. дължи на ищеца сумата в размер на 126,57 лева, представляваща
главница за потребена, но неотчетена електрическа енергия по фактура
№ ********** от 9.10.2019 г. за периода от 11.07.2019 г. до 8.10.2019 г.,
за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***********, както и
сумата от 4,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението;
Ч. Р. С. дължи на ищеца сумата в размер на 126,57 лева, представляваща
главница за потребена, но неотчетена електрическа енергия по фактура
№ ********** от 9.10.2019 г. за периода от 11.07.2019 г. до 8.10.2019 г.,
за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***********, както и
сумата от 4,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е
издадена заповед № 725/11.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1189/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му при
противоречие с материалния закон и необоснованост. За неправилен намира
извода на съда, че връчването на абоната е част от процедурата по чл. 49
ПИКЕЕ. Сочи, че връчването на констативния протокол от проверката е
неотносимо към процедурата по съставянето му, както и че възможността на
последния да възразява по отношение на писмения документ не се
преклудира с получаването на същия. Излага подробни доводи относно
хронологията на спора. За установено намира неправомерното
присъединяване посредством меден проводник със сечение 10 мм2, ползващ
се на фаза. Сочи, че констативният протокол е съставен в съответствие на
разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ и отразява действителното положение.
Позовавайки се на заключението по съдебно-техническата експертиза, излага
2
доводи за аритметичната точност на изчисленията по процесната фактура.
Твърди, че сумата се претендира на базата на осъществена корекционна
процедура по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и не се
дължи за реално потребена от абоната електрическа енергия. Намира, че
неправомерното въздействие върху схемата на свързване не е необходимо да
е свързано с действия на самия потребител. Моли за отмяна на решението.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната стрА. – Р. С. А., чрез особен представител –
адв. Цв. П.. В същия се излагат доводи за правилността на обжалвания
съдебен акт. За правилно намира позоваването в съдебното решение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ, както и за неспазване на изискването на
чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ относно връчването на писмените документи във връзка с
корекционната процедура на потребителя. Твърди, че корекционната
процедура е опорочена. За недоказано намира обстоятелството, че е абонат на
дружеството, респ. че е в договорни отношения с последното.
Моли за потвърждаване на решението.
С определение № 1893 от 19.05.2022 г., постановено по делото е
спряно производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК поради смъртта
на ответника Р. С. А.. С разпореждане № 2828 от 9.06.2022 г. на
„Електроразпределение Север“ АД са дадени указания в шестмесечен срок да
посочи наследниците на починалия ответник /настоящ въззиваем/.
В законоустановения срок, с молба от 19.09.2022 г. дружеството е
посочило наследници на Р. С. А., а именно: съпругата му - А. Д. А. /6/10 ид. ч.
от наследството/ и децата му - Р. Р. С., Ю. Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С. /всеки от по
1/6 ид. ч. от наследството/.
С молба от 11.10.2022 г. е посочил, че претендира процесните суми в
условията на разделност, както следва от: -
А. Д. А. – главница 759, 10 лева и мораторна лихва върху
главницата - 25,73 лв.;
- Р. Р. С. – главница 126,57 лева и мораторна лихва върху
главницата - 4,28 лв.;
- Ю. Р. С. – главница 126,57 лева и мораторна лихва върху
главницата - 4,28 лв.;
- К. Р. С. – главница 126,57 лева и мораторна лихва върху
главницата - 4,28 лв.;
- Ч. Р. С. – главница 126,57 лева и мораторна лихва върху
главницата - 4,28 лв.
С определение № 3844 от 14.10.2022 г. е възобновено производството
по делото като са конституирани наследниците на починалия въззиваем.
На проведеното о. с. з. от 9.11.2022 г. въззивникът, редовно призован,
представлява се от адв. М.. Същата моли за обезсилване на
3
първоинстанционното решение поради смъртта на Р. С., настъпила преди
постановяване му.
В о. с. з. въззиваемите А. Д. А., Р. Р. С., Ю. Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С. като
наследници на починалия Р. С., не се явявят, явява адв. А. К.,
преупълномощена от особения представител на починалия. Същата моли за
обезсилване на решението. Възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната стрА..
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и
възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК,
констатира следното:
Производството по делото е образувано по иск на
„Електроразпределение Север“ АД, за приемане за установено в отношенията
между страните, че Р. С. А., дължи на дружеството сумата от 1265.17 лв.,
представляваща главница за потребена, но неотчетена електрическа енергия
по фактура №********** от 9.10.2019 г. за периода от 11.07.2019 г. до
8.10.2019 г., за обект на потребление, находящ се гр. Варна, ***********,
както и сумата от 42.88 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението -11.03.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 415, ал. 4, във вр. с чл. 422
ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че следствие на проверка е
установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа, осъществено чрез меден проводник със сечение 10 мм2. Сочи, че
присъединяването е извършено към втора фаза на захранващ ЕМТ кабел УИП
4х50мм2 зад ЕМТ и от там въздушно влиза в имота, където захранва
ел.инсталацията. Твърди, че по този начин консумирА.та електрическа
енергия не се заплаща от абоната. Сочи, че съставеният констативен протокол
за проверката е в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ. Излага
доводи, че на основание чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ служителите на
„Електроразпределение Север“ АД са отстранили неправомерно
присъединения проводник и са възстановили правилната схема на свързване,
без да демонтират средството за търговско измерване. Сочи, че извършените
изчисления са математически точни, като следствие на тях е издадена и
4
фактура № ********** от 9.10.2019 г. Намира за дължима и законна лихва за
забава върху главницата за периода 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г. в размер на
42.88 лева. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът излага доводи за неоснователността на исковете. Оспорва
твърдението, че е потребител на електрическа енергия, както и че е в
договорни отношения с насрещната стрА. по договор за пренос и достъп на
електрическа енергия. Твърди, че липсва основание за коригиране на
сметката. Оспорва съдържанието на констативния протокол, както и
получаването на писмените документи, съставени във връзка с корекцията.
Твърди, че начисленото количество не е реално доставено, както и периодът
на корекцията е произволно избран. Излага, че коригирането на сметката е
извършено при липса на корекционно основание, регламентирА. корекционна
процедура и при ползване на неравноправна клауза, която уврежда
потребителя. Оспорва твърденията, че към датата на коригирането
процесното количество енергия е вече платена от електроразпределителното
предприятие по цена за технологичен разход. Моли за отхвърляне на
исковете.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
От събраните по делото доказателства, в частност Констативен
протокол за монтаж № 0678638 от 3.10.2011 г. е видно, че процесното СТИ е
монтирано на обекта на потребление с нулеви показания по дневна и нощна
тарифа.
От съдържанието на Констативен протокол № 1105909 от 8.10.2019 г.,
е видно, че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
проверка на СТИ с фабричен № 1125071110108346 на процесния обект на
потребление. Към момента на проверката партидата била на името на Р. С. А..
Констативният протокол е подписан от служителите на дружеството, както и
5
от свидетеля – Бисер Александров Милков. В протокола са отразени
показанията по тарифите, както следва: 1. 8. 1. - 002692 квтч, по 1. 8. 2. –
006519 квтч. Установено е наличието на осъществено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез меден проводник
със сечение 10мм2, ползващ се за фаза, като по този начин електрическата
енергия не се отчита от СТИ. Служителите на дружеството са демонтирали
неправомерно присъединения проводник като е възстановена правилната
схема на свързване. В справка № 55603 от 9.10.2019 г. е изчислено количество
на електрическа енергия за 90 дни в общ размер на 6336 квтч. Въз основа на
същото е издадена и фактура № ********** от 9.10.2019 г. от 1265,17 лева за
периода от 11.07.2019 г. до 8.10.2019 г.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено и съответващо на остА.лия събран доказателствен
материал. От същото се установява, че: 1/. СТИ е произведено през 2011 г.,
като е подлежал на последваща проверка– до 2017 г., като е монтиран на
процесния обект на 8.10.2018 г., 2/. неправомерно е присъединен меден
проводник, който заобикаля СТИ, 3/. посоченото количеството електрическа
енергия е предполагаемо, 4/. не са налице данни за техническа неизправност
на СТИ, 5/. налице е промяна в схемата на свързване на СТИ, поради което не
е отчитА. преминалата електрическа енергия, 6/. математическите изчисления
по корекцията са аритметично точни, 7/. количеството електрическа енергия
от 6336 квтч може да бъде доставена за периода от 11.07.2019 г. до 8.101.2019
г., 8/. съоръженията, от които е изградена електР.хранващата инсталация в
обекта могат да се натоварят безаварийно с мощност до 12 квтч.
В проведеното о. с. з., вещото лице е пояснило, че е прекаран
допълнителен проводник от захранващото табло, като е използвА. едната
фаза. Уточнило е, че измереният моментен товар от 41.46 ампера, означава, че
в момента на проверката е измерено преминаването на електрическа енергия.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши
служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение.
6
Производството е инциирано след издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът по чл.
422 ГПК е предявен в преклузивния едномесечен срок.
Във връзка с преценката за допустимостта на производството,
настоящият съдебен състав съобрази относимата практика на касационната
инстанция, в която се приема, че когато стрА.та е починала в течение на
производството, но преди приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е
конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални
правоприемници в производството (независимо от причините за това,
включително - когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на стрА.та,
която е често срещА. хипотеза), такова съдебно решение е процесуално
недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна
процесуална предпоставка за неговата допустимост /в този смисъл Решение
№ 129 от 2.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2020 г., III г. о., ГК, Решение №
86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 39
от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4526/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 220
от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2401/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 9 от
21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., I г. о., ГК и др./.
Според разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, при смърт на стрА.,
съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на
правоприемниците на починалата стрА. в процеса и постановяване на
допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни, съобразно
разпоредбата на чл. 227 ГПК. Спирането на делото, поради смърт на стрА.та,
настъпва по силата на закона, без оглед на това дали фактът на смъртта е
стА.л известен на съда или на страните. Процесуалното правоприемство
настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на
правоприемниците, поради което е без значение дали това обстоятелство е
стА.ло известно на съда, пред който делото е било висящо. Процесуалната
правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата на процесуална
правоспособност, на главната стрА. е процесуална пречка за постановяване на
решение по същество на спора. Този извод следва от обстоятелството, че
подпомагащата стрА. е обвързА. от силата на пресъдено нещо, формирА. по
отношение на насрещната главна стрА., както и от силата на мотивите по
отношение на подпомагА.та стрА..
В разглеждания случай, последното о. с. з. по първоинстанционното
производство е било проведено на 12.02.2022 г. /л. 102 от делото на ВРС/.
Първоинстанционното решение, предмет на настоящото производство е
постановено на 17.03.2022 г., като в диспозитива му е посочено, че е по иск
предявен срещу ответника – Р. С. А..
От изготвената служебна справка от стрА. на въззивния съд в НБД –
население се установява, че Р. С. А. е починал на 24.04.2021 г. /л. 26 от
7
делото на ВОС/, съответно след депозиране на исковата молба на 5.04.2021 г.,
но преди приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. За
удостоверяване на същото обстоятелство бил издаден Акт за смърт № 466 от
7.05.2021 г. на ВН- Варна, район „Младост“. Едва във въззивното
производство с определение № 3844 от 14.10.2022 г. са конституирани
наследниците на починалия ответник.
Меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява,
че спорното право съществува или не съществува, както вече се изясни по-
горе - е денят, когато е приключило съдебното дирене /по аргумент от чл. 235,
ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК/. В случая, ответникът е починал на 24.04.2021
г., съответно три месеца преди депозиране на отговора на исковата молба от
особения му представител и осем месеца преди приключване на съдебното
дирене – 12.01.2022 г. в първоинстанционното производство, респ. десет
месеца преди постановяване на решението. Ето защо, следва да се приеме, че
поради липсата на процесуална правоспособност на главната стрА., настъпила
в хода на висящността на първоинстанционното производство, е била налице
отрицателна процесуална пречка за постановяване на решение по същество на
спора от стрА. на първоинстанционния съд.
С оглед на горното, постановеното първоинстанционно решение, е
процесуално недопустимо и като такова то подлежи на обезсилване, а делото
- на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да
повтори всички процесуални действия, извършени след смъртта на стрА.та –
24.04.2021 г., вече с участието на процесуалните й правоприемници – А. Д. А.,
Р. Р. С., Ю. Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С..
Съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция следва да се
присъдят при разрешаване на спора по същество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260167 от 17.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 16789/2020 г. по описа на Районен съд-Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9