О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 07 декември 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурор ..……………………………………………………………разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ…………………. гр.
дело № 5021 по описа за 2020 година.
Производството
е образувано по искова молба от Н.А.С. против Областна Дирекция на МВР гр. Стара Загора,
с която е предявен иск относно определяне и присъждане на сума в размер на 581,68 лева представляваща
възнаграждение за вещо лице по възложена от ответника автотехническа експертиза
по досъдебно производство № 1228зм 26/2018 г., ведно със законна лихва върху
нея считано от 04.12.2020 г.
При проверка на допустимостта на иска, съдът констатира че предявения иск е
недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл.
130 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено, като
съображенията за това са следните:
В постоянната практика на
Старозагорски окръжен съд относно претенция за неизплатени възнаграждения за
изготвени експертизи в наказателните производства обективирана в определение №
972/16.09.2015 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1427/2015 г., определение
№ 147/27.01.2015 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1537/2014 г.,
определение №
1016/28.09.2015 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1442/2015 г.,
определение №
1014/28.09.2015 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1390/2015 г.,
определение №
23/07.01.2014 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1508/2013 г., определение
№ 1235/13.12.2014 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1477/2014 г., безпротиворечиво се приема, че в
наказателното производство вещите лица имат изчерпателно посочените в чл. 150,
ал. 1 НПК права, включващи правото на възнаграждение и правото да атакуват
актовете, които накърняват правата и законните им интереси. Определянето на
възнаграждение на вещото лице по съответното досъдебно производство е в
правомощията на назначилия експертизата орган. При несъгласие с размера на
определеното възнаграждение, вещото лице има правото да обжалва акта на
назначилия го орган пред по-горестоящия такъв. В настоящия случай разследващият
орган определя размера на възнаграждението на вещото лице. Правото на вещото
лице да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни
интереси, се реализира чрез предвидените способи за обжалване. Този ред е
регламентиран от нормите на чл. 200-202 НПК. Съгласно чл. 200 НПК,
постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора, а
постановленията на прокурора се обжалват пред прокурор от по-горестоящата
прокуратура. Прокурорът има правомощието да отмени или измени
постановлението на досъдебния орган за определяне на възнаграждението на вещото
лице /арг. и от
чл. 196, ал. 1, т. 7 НПК вр.
чл. 150, ал. 1, предл. четвърто НПК - чрез обжалване на посочените
постановления на органа по разследването пред наблюдаващия прокурор, в чиято функция
влиза и правомощието по чл. 196, ал. 1, т. 7 от НПК да отменя тези
постановления по жалба на заинтересовани лица, включително и вещи, на които
пък чл. 150, ал. 1, пр. 4 НПК признава
правото на такава жалба, с която да искат отмяна и на тези постановления, ако
считат, че накърняват техните права и законни интереси, включително и това на
възнаграждение, какъвто е случаят/. Този ред, предвиден в разпоредбата на чл.
200-202 НПК, за реализиране на правото на вещото лице да иска отмяна на
постановлението за определяне на възнаграждението му за извършена експертиза в
наказателно производство се явява специален и изключва приложението на общия
исков процес. Поради
това разрешаването по общия исков ред на такива спорове за размера на дължими
се на вещи лица възнаграждения за изготвена в досъдебно производство
експертиза, каквато е исковата претенция на ищеца по делото за осъждането на
ответника да му плати претендираното възнаграждение за изготвяне на
експертизата, е недопустимо, защото за разрешаването им е предвиден специален
ред по чл. 200-202 НПК, който дерогира общия исков ред. Следва да се отбележи и
разпоредбата на чл. 46, ал. 3 НПК, според която по-горестоящият по длъжност
прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или
измени постановленията на непосредствено подчинението му прокурори, с оглед
осъществяваната от прокуратурата функция по съблюдаване на законността в
наказателния процес /чл. 46, ал. 2, т. 4 НПК/. Ето защо така предвиденият ред
за реализиране на правото на експерта иска отмяна на постановлението за
определяне на възнаграждението му за положения труд и извършените разходи се
явява специален и изключва приложението на общия исков процес.
Съобразявайки
изложените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава исковата си
претенция, съдът намира, че в конкретния случай отправеното от негова страна
искане не би могло да ангажира правораздавателната компетентност на гражданския
съд. Не е налице гражданско-правен спор, тъй като само при наличие на такъв е
налице интерес от получаване на защита по исков път,което обуславя допустимост
на предявения иск. В случая с оглед въведените твърдения и описаната
„хронология на казуса“, настоящият съд приема, че между страните е налице спор,
възникнал при и по повод осъществяваната от ищеца дейност като експерт,
възложена му по процесното досъдебно производство. С оглед обстоятелството, че
органът, назначил експертизата е разследващ полицай в качеството му на орган на
досъдебното производство, то правната регламентация на отношенията между
страните се съдържа в НПК и действащата в процесния период Наредба № 2 от 29.06.2015
г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. В настоящия
казус своите правомощия органът на досъдебно производство е упражнил в
съответствие с разпоредбите на чл. 199 вр. чл. 188, ал. 1 НПК и Глава ІV – „Условия
и ред за определяне и изплащане на възнагражденията на вещите лица“. Възможност
за промяна в размера на възнаграждението на вещото лице от органа, назначил
експертизата, изрично е уредена в чл. 29 от Наредба № 2/2015 г., при наличие на
основание по чл. 23, ал.1 и при въведено изискване за извършените корекции да
бъдат посочени мотиви. По делото не е спорно, че актът, с който разследващият
орган е определил възнаграждението на вещото лице, е постановление, а именно: с
Постановление от 08.06.2018 г. и Постановление от 29.06.2018 г. по ДП №
1228-зм-26/2018 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, като посочената от
вещото лице сума за възнаграждение е била намалена. Както се изясни по-горе,
редът, по който се осъществява контрол върху актовете на разследващия орган е
разписан в разпоредбите на чл. 200-202 НПК, като законодателят не е предвидил
съдебен контрол. Съгласно чл. 200 НПК, постановленията на разследващия орган
подлежат на обжалване пред прокурора и именно той е компетентен да я разгледа и
да се произнесе относно обжалваното постановление. По делото няма данни ищецът
да се е възползвал от така предоставената му възможност, като към исковата
молба е приложена единствено молба, адресирана до Директора на ОД на МВР-Стара
Загора.
С оглед на
изложените по-горе съображения, настоящият съд приема, че делото не е
подведомствено на Старозагорски районен съд и извън правомощията на гражданския
съд стоят въпросите, свързани с размера на възнагражденията на вещите лица, назначени
от орган на досъдебното производство.
С оглед на изложените съображения,
Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 269301/04.12.2020 г.
на Н.А.С. подадена против Областна дирекция на МВР Стара
Загора поради недопустимост на предявения осъдителен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5021/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Определението
може да бъде обжалвано с частна въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в
седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :